Начало
 
 

Какво ни завеща Стефан Брезински

20.01.2018 /16:31 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В СБЖ сме публикували около стотина текста на проф. Стефан Брезински през 2009-2014 г.

Разделихме се с него преди десетина дни. И думи за тоя мъж се появиха и във вестници, и във Фейсбук, и на сайта на СБЖ. От хора, с които бе работил, но най-вече – от негови някогашни студенти.

А те, ние – сме десетки хиляди.

И почти всеки сподели как е минал изпитът му по „Журналистическа стилистика“, какви шеги е правил преподавателят с този интересен псевдоним, какви примери за едно или друго ни даваше... За тавтологии, за алитерация, за оксиморони...

За важното: как не трябва да се пише 

А той – родом от Златарица  (оттам е и професор Филип Панайотов) - знаеше как трябва да се говори. Да се говори вярно и точно. И тъй и да се пише. Защото много, много години в учебниците по български език авторите им отбелязваха, че книжовният изговор е този, който цари в търновския край. А Златарица е тъкмо там.

Та още от Университета Стефан Брезински не се уморяваше да ни учи как умно да докосваме думите, да другаруваме с тях, а не да враждуваме, да са първите приятели в работата ни. Да бягаме като от чума от щампите, от повторенията, от недомислиците, от флиртовете с чуждиците. Защото – инак – вестникарят става проповедник на незнанието. А призванието му е тъкмо обратното.

Учеше ни да мислим. И тогава да пишем 

Да се мисли и по време на писането. Да се мисли и редактира и подир писането. За да става стореното за показ пред хора. Да се мисли и когато се говори. Да се чете и да се слуша внимателно. И никога да не бъдат отминавани с безразличие нелепиците. Да не се свиква с тях, защото те това и чакат, за да избуяват като бурен.

Много години – и след пенсионирането си – той поддържаше езикови рубрики във вестник „Труд“. А и в „Преса“, в „Дума“. И там остана верен на себе си.

Днес борците за чист български редеят. А и мнозина гледат на тях като на Донкихотовци. Като на старомодни люде, като на наивници, обрекли се на нещо, което тъй и няма да се сбъдне.

Ала Дон Кихот и днес е жив. И щом е тъй, жива е и надеждата за опазването на чистия, благ и звънък български.

Свързани:   Отиде си проф. Стефан Брезински

На 11 януари, само два дни след 86-ия си рожден ден, ни напусна бащата на българската журналистическа стилистика проф. Стефан Брезински. СБЖ отправя поклон пред светлата му памет и изразява съболезнования на близките му
Дата: 15.01.2018

А ето как пишеше: Проф. д-р Стефан Брезински: Коварни са глаголите

Защо да отдаваме такова значение на изговора на глаголите? Безспорно те са един огромен клас думи във всеки език. А в езиковите контакти - частни или масови - глаголите сякаш повече отколкото други части на речта характеризират по свой начин говорещия.
Дата: 01.09.2013


 

Сподели в
 

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова се включи в церемониите в София и поднесе цветя пред паметниците на Незнайния воин, на Опълченеца, на Цар-Освободител

03.03.2021/20:01

В навечерието на най-българския красив и пълен,носещ много надежди за здраве и късмет празник Баба Марта в клуб „Журналист“ се състоя една много сърдечна и пълна с настроение и усмивки среща под надслов "Традиция, вплетена в българския трицвет". Да подчертая, че тя премина при пълно съблюдаване на необходимите мерки във връзка с вихрещата се пандемия у нас.

24.02.2021/17:42

Каква по-красива вест в навечерието на идващата с бяло-червените мартеници пролет и най-романтичния ден на жената – 8 март, е новината, че се е появило новото специално издание на „Любослов“ „Дъщерите на България по света“. Антология на съвременната българска поезия. В нея със свои шест стихотворения участва и журналистката Маргарита Мартинова.

24.02.2021/14:41

Европейска програма за журналисти, които се занимават с трансгранична разследваща журналистика, обявява конкурс за отпускането на грантове за журналисти от 47-те страни членки на Съвета на Европа. Срокът за кандидатстване е до 11 март 2021 г.

23.02.2021/09:03

На 89 години си отиде ветеранът на врачанската журналистика и легендарен летописец на Северозапада Илия Борисов. Той бе дългогодишен кореспондент на "Работническо дело" и "Дума" във Враца , автор на "Икономически живот", "Строител", "Рудничар", "Учителско дело", "Поглед" и на всички врачански издания. Избиран е и за член на УС на СБЖ. 25 години оглавяваше журналистическото дружество във Враца. Носител на "Златно перо" на СБЖ. Поклон!

19.02.2021/17:19

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки