Навършиха се 145 години от рождението на големия наш преводач, сатирик, драматург, журналист, редактор, издател и фейлетонист Димитър Подвързачов.

Роден в Стара Загора в семейството на пощенски чиновник, той остава без баща още преди раждането си. Учи първоначално в родния си град, а после в Хасковската гимназия, която обаче не завършва поради липса на средства, припомня сайтът dolap.bg.

Редактира през 1909-1910 г. хумористичното списание „Оса“, през 1911-1912 г. заедно с Александър Божинов – литературно-художественото хумористично списание „Смях“, а през 1914 г. – списание „Звено“.

Участник е в Балканската война (1912-1913), а през Първата световна война (1915-1918) е един от литературните редактори на сп. „Отечество“ и на в. „Военни известия“. След войната става литературен редактор в книгоиздателството на Александър Паскалев (1918-1920) и драматург на Народния театър в София (октомври-декември 1920).

Димитър Подвързачов за първи път печата свои стихове през 1898 г. в сп. „Смях и сълзи“. Активен сътрудник е на почти всички български хумористични издания.

През 1932 г. под псевдонима „Хамлет принц Датски“ издава книгата „Как дяволът чете Евангелието. Хумористични драски, мисли и парадокси, фейлетони“. Написва редица произведения за деца.

Ето някои от неговите афористични бисери:

„Що е журналист? Механически музикален инструмент: вържи му заплата, пусни му една идея – и завърти дръжката

Българинът е муха със самочувствието на аероплан.

Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти, да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.

Животът е като коня: почувствува ли, че ездачът е несигурен – може да го хвърли. Животът е като кучето: забележи ли, че му се боиш, налита да те хапе.

Едно разбрах с положителност през моя живот: че навсякъде може и без мене.

Фактът, че ужасно голям брой хора пишат, е достатъчно оскърбителен, за да накара други съвсем да не пишат.“