Най-високата избирателна активност в съвременната сръбска история е отчетена на 24 септември 2000 г., когато 74,4% от избирателите участват в изборите.

Изключително високата избирателна активност на предсрочните парламентарни избори в Сърбия доближава страната до историческите нива, регистрирани през 2000 г., когато беше сложен край на управлението на диктатора Слободан Милошевичq съобщава към 21.50 ч. агенция БГНЕС.

Според Центъра за изследвания, прозрачност и отчетност (CRTA) към 19:00 ч. местно време са гласували 67,8% от избирателите, докато на парламентарните избори през 2023 г. активността към същия час е била 55,5%.

Историческите данни показват, че през последните три десетилетия избирателната активност на парламентарните избори в Сърбия обикновено се е движела около 60%.

Изключение правят първите многопартийни парламентарни избори през 1990 г., когато участието надхвърля 70%, както и изборите през 2020 г., бойкотирани от част от опозицията. Тогава активността спада до едва 48%.

През първото десетилетие на XXI век избирателната активност към 18:00 ч. обикновено е била около 50%. През следващите години тя намалява, като достига приблизително 40% към същия час на изборите през 2020 г.

На последните два парламентарни вота активността към 18:00 ч. отново се движи около 50%. На днешните избори обаче този праг беше преминат още в 16:00 ч., когато вече бяха гласували над 56% от избирателите.

Историческият рекорд от 2000 г.

Най-високата избирателна активност в съвременната сръбска история е отчетена на 24 септември 2000 г., когато 74,4% от избирателите участват в изборите за двете камари на Съюзната скупщина (парламент) на тогавашната Съюзна република Югославия.

На проведените едновременно президентски избори активността в цялата федерация достига 71,55%.

Тези избори поставят началото на политическите събития, довели до свалянето на Слободан Милошевич от власт през октомври 2000 г.

Макар да става дума за различни избори и различна държавна структура, днешната активност в Сърбия вече се доближава до историческите стойности от онзи период.

По-високата активност повишава и изборната бариера в брой гласове

Масовото участие във вота има пряко значение и за партиите, които се борят да преодолеят трите процента изборна бариера.

Ако гласуват 65% от избирателите, на една кандидатска листа ще са необходими приблизително 126 000 гласа, за да премине прага.

При активност от 70% необходимите гласове нарастват до около 135 000.

Така високата активност може да затрудни по-малките политически формации, които трябва да получат по-голям абсолютен брой гласове, за да влязат в парламента.

Рекорден интерес към гласуването в чужбина

Една от съществените разлики на тазгодишните избори е безпрецедентният брой сръбски граждани, регистрирани за гласуване зад граница.

За първи път броят им надхвърля 100 000 души – с близо 65 000 повече в сравнение с изборите през 2023 г. и с около 90 000 повече спрямо 2020 г.

През целия изборен ден от различни държави пристигаха видеозаписи на дълги опашки пред сръбските посолства и консулства.

Подобни сцени бяха регистрирани в Мадрид, Дюселдорф, Вашингтон, Чикаго и Сараево.

Увеличил се е и броят на регистрираните избиратели от Косово – с около 20 000 души спрямо предишните избори. Те упражняват правото си на глас в градове на територията на Централна Сърбия.