Журналистката Нихал Йозерган, понастоящем депутат от Прогресивна България, коментира в профила си във Фейсбук инцидента със Соня Колтуклиева. И поставя основателния въпрос: Къде свършва журналистиката и къде започва предварително режисираният политически сценарий?

Ето и какво написа във Фейсбук Нихал Йозерган:

След инцидента снощи със Соня Колтуклиева възниква един основен въпрос, който не засяга само този отделен случай и той е: Къде свършва журналистиката и къде започва предварително режисираният политически сценарий?

Като народен представител и дългогодишен международен журналист с практика както в България, така и в Турция се чувствам длъжна да поставя няколко въпроса, които обществеността и журналистическата гилдия не могат да подминат с лека ръка.

Кой друг български журналист би си позволил да пресече охранителен периметър на високо охраняван държавник, да гони потеглящия му автомобил, агресивно да отвори вратата на колата на председателя на Народното събрание с груби подвиквания „Излез! Излез, Михаела!“ и да му говори на „ти“?

Това е брутално и абсолютно недопустимо незачитане спрямо втория човек в държавата! Елементарният журналистически бон тон и етикет не допускат подобно поведение, нали? Всички ние, които сме практикували достойно тази професия, добре знаем, че съществуват ясно разписани принципи на журналистическата етика, Етичен кодекс на българските медии (виж линка в първия коментар долу) и колегиалност – все принципи, които в този момент бяха грубо погазени.

Ако зачитаме правните норми, в коя друга държава по света подобно физическо нахлуване в автомобил на охранявано от държавата лице остава без последствия за самия провокатор? Бихте ли ми посочили поне един подобен пример?! В редица страни за подобни действия журналистическата акредитация се отнема незабавно, а стандартите за сигурност предвиждат моментална и най-твърда реакция. В такъв критичен момент служителите от НСО са длъжни стриктно да изпълнят законовия си протокол. Друг е въпросът – и той трябва да се разследва абсолютно обективно – дали е приложена несъразмерна сила от страна на охранителя, срещу когото вече тече съответното разследване.

Още няколко въпроса към колегите:

???? Как човек, който твърди, че е претърпял тежко сътресение и загуба на съзнание, в същия момент рефлекторно и изключително здраво стиска и запазва и телефона, и чантата си?

???? Как човек с подобни твърдения за тежки увреждания, освободен за домашно лечение в рамките на час и нещо, намира сили да отиде да дава показания пред прокуратура, а веднага след това застава с овсежен грим пред камерите да дава изявления?

???? Как се призовава Михаела Доцова „Напусни стаята!“, когато веднага след като научава за случилото се, тя отива да я потърси и говори с Колтуклиева от чисто човешка загриженост?

Не дискредитират ли подобни действия цялата ни професия? ???? Доколко „свободата на словото“ се ползва като удобен параван за поведение, от което гилдията ни отдавна трябваше ясно да се разграничи? Това ли е истинската журналистика?

Като народен представител, който работи всеки ден в парламента с Михаела Доцова, която е водач на нашата листа в 23-ти МИР София, няма да премълча мнението си, че това е обмислена и зле режисирана медийна каскада, използвана за създаване на изкуствено политическо напрежение броени дни преди изборите. Всеки опитен провокатор, какъвто е г-жа Колтуклиева, е абсолютно наясно какво следва след опит да отвориш вратата на потеглящ, охраняван от НСО автомобил на втория човек в държавата.

Познавам Михаела Доцова отблизо. Тя не само е изключително добър, възпитан и емпатичен човек, но и юрист, доктор на юридическите науки с безупречен професионализъм. Михаела е човек на правото и никога не би разпоредила или допуснала насилие и това пролича от интервюта, което даде пред медиите след инцидента с Колтуклиева.

Чл. 34 от Закона за НСО е категоричен – отговорността за употребата на сила и преценката на терен са изцяло на служителя за сигурност. Политиците нямат право и не командват гардовете в оперативна обстановка.

Виждам и опити за внушения относно присъствието на председателя на Народното събрание в партийната централа на Христо Ботев 28, където я причаква Колтуклиева. Михаела Доцова е пръв сред равни народен представител, водач на 23-ти МИР, зам.-председател на Румен Радев и член на Изпълнителния съвет на ПП Прогресивна България, с една дума политически лидер. За разлика от президента, председателят на парламента не губи и не замразява партийната си принадлежност. Три дни преди важните за страната избори за президент и вицепрезидент да си в централата на партията си и при своя отбор е не просто право, а естествено задължение на всеки политически водач.

❗За двойния стандарт и изместването на фокуса

Нека назовем нещата с истинските им имена. Свидетели сме на брутален двоен стандарт и зле скалъпен опит за политическо отстраняване.
Когато същите тези опозиционни лидери, които сега викат в хор в защита на Колтуклиева и „искат главата“ на Доцова, бяха замесени в критични ситуации и тежки инциденти, техният стандарт бе „да изчакаме проверките“, „да не прибързваме“, „всеки е невинен до доказване на противното“. Днес обаче всички те са обединени от общия ининтерес, който им клати феса, преди да има какъвто и да било законов доклад от институциите.

Това не е търсене на справедливост, нито загриженост за журналистите. Това е опит за пренасочване на общественото внимание. Целта е елементарна – фокусът на обществеността да се измести от разследванията за корупция и скандалите, засягащи техни лидери, кметове и представители, и да се прехвърли върху инцидента с Колтуклиева. Като по учебник...

Михаела Доцова не се скри. Изрази съчувствие, видя се с Колтуклиева и заяви, че ще настоява за пълна проверка на действията на НСО. Така се държи един достоен държавник и човек!

Журналистите имаме право да задаваме въпроси. Охраната е длъжна да спазва закона и няма право да използва сила, несъразмерна с опасността. Но служителят от НСО разполага с части от секундата, за да действа и няма как да гадае намеренията на човек, който агресивно пробива периметъра и отваря вратата на автомобила на охраняваното официално лице.

В крайна сметка, никой няма право да превръща провокацията в "журналистическа норма" и да съди предварително. Категорично се обявявам за истината, не приемам прекомерната сила срещу журналистите, но същевременно съм за спазването на истинските принципи на журналистическата професия.