СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

„Един следобед по испански“ в елитната IV ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“ във Варна

13.10.2026
Фейсбук
Владислав Пунчев

Поводът за фиестата бе националният празник на Испания, отбелязван на 12 октомври, а Училищното настоятелство го допълни и с благородната идея за набиране на средства за каузата „Чиста вода“ и изграждане на станции за филтрирана вода в училището.

За празника разказва на своя профил във Фейсбук журналистът и възпитаник на престижната варненска гимназия Владислав Пунчев, който е и кореспондент на испанската информационна агенция EFE. Предлагаме неговата публикация:

Пасо добле, опера, Макарена, Бамболео, хип-хоп, латино поп, салса на фона на аромат и вкус на паея валенсиана, мигас, пататас и сангрия (безалкохолна, като за ученици!). И много жълти и червени балони. А, и една Камиса Негра. Читателят вече е изградил недвусмислената асоциация: Испания. А ако в понеделник, 12 октомври, датата на националния празник на Кралство Испания, е бил и зрител-очевидец на всички тези изкушения и емоции, събрани в едно, то значи е бил и пряк участник в зрелищната фиеста „Una tarde española“ („Един следобед по испански“), която разтърси двора на елитната IV ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“ във Варна.

Училищното настоятелство към гимназията, подпомогнато и в съдействие с ръководството на образователната институция, организира и събра настоящи и бивши възпитаници, родители, преподаватели приятели и фенове на невиждания празник на испаността и испанистиката, чието ехо още дълго ще отеква, в нетърпеливо очакване за следващото издание на тази въодушевяващо испанско приключение на цветове, ритми, вкусове и настроение.

Поводът – той е ясен: денят на испанския език и култура. А нарочната причина: благородната идея на Училищното настоятелство – набиране на средства за каузата „Чиста вода“ и изграждане на станции за филтрирана вода в училището. Всеки замесен в тази испанска авантюра можеше, а и продължава да може да подкрепи каузата – кутията за дарения чакаше на масата до стълбището, а QR-кодът и линк към онлайн дарение са активни в онлайн платформите на гимназията – сайт, социални мрежи, както и „аналогово“ – в брой.

Още не бяха прозвучали първите акорди на Пасо Добле, а шеф Йордан Кръстев вече твореше кулинарните си шедьоври а ла еспаньола в три паейи (няма грешка, нито тавтология – така се нарича и големия кръгъл тиган, в който се приготвя едноименното ястие), а ароматът вече провокираше сетивата.

В миг друг шедьовър направи атмосферата да затрепери – изключителното изпълнение на един от най-известните и харизматични български оперни певци Деян Вачков, също възпитаник на испанска гимназия, на разчувстващата испанска класика El Aranjuez con tu amor.

Още незатихнали вибрациите на въздуха, присъстващите бяха „подложени“ на серия от други позитивни преживявания от музика и танц хип-хоп интерпретация: градуса вдигнаха момичетата от 12-ти И клас с хип-хоп танц на „Tranquila“. Името означава „спокойно“, но никой не остана спокоен, докато наблюдаваше представлението. Веднага последвано от друго в същия дух - ученици от IV ЕГ заедно с гостите си от школата The Center попитаха публиката „¿Cómo estás?“, а отговорът с аплодисменти и екзалтирани възгласи на моментално превърналите се във фенове бе чут чак в съседния квартал.

Наложителен бе миг „пощада“ за екзалтираната публика и наелектризираните емоции - последва нещо по-нежно. Никол Куцарова от 12-ти Г клас рарказа една испанска приказка за любовта – „Solamente tú“.

Y colorín colorado, este cuento aún no se ha acabado – испанската авентура бе далеч от края си. Трябваше й малко театър. Монологът на Луната от пиесата „Кървава сватба“ на Федерико Гарсия Лорка в изпълнение на Стефания Стоянова от 12-ти Г клас внесе още разчувственост.

Но с „пощадата“ дотук – поела малко дъх, публиката отново бе принудена да се въодушеви от още един невероятен глас – Александра Джукева, ученичка в 10-ти А клас на НУИ „Добри Христов“ с профил „Поп и джаз пеене“ смая с изпълнието си на класиката на Тина Търнър „Proud Mary“.

Нямаше и време за осъзнаване – веднага заби рок групата на IV ЕГ със собствен „прочит“ на Камиса Негра и Бамболео, наред с други емблематични парчета.

И ако някой, колкото и да е невероятно, не се беше раздвижил достатъчно, този пропуск бе поправен с масовия танц под звуците на Макарена, в който се включиха няколко поколения amigos de España.

А шеф Йордан Кръстев – професионален готвач с богат опит в ресторанти в България, Испания и Австрия, продължаваше да твори вкусотии. Неизбежно и задължително бе, тъй като е известен със своите майсторски кулинарни демонстрации, зеленчукови иновации и приготвянето на автентична паея. Негов проект е кулинарната инициатива „Прегърни готвача“, а целта му е да създава специални кулинарни преживявания, да готви на живо пред гостите и да популяризира безотпадъчното готвене.

И докато хитови испански парчета продължаваха да изпълват ефира, 12 ученици представиха свои уникални версии на собственоръчно приготвени традиционни испански, но и френски и португалски десерти в нарочен в областта конкурс.

Журито силно се затрудни да излъчи победител и двама подгласници в тази надпревара. Е, имаше, разбира се – и първо, и второ и трето място. Голямата награда със специална щампа от събитието и знак на Училищното настоятелство грабна Емануела Георгиева от 9-ти Е клас с....френски десерт. Испанска паралелка, пък френски сладкиш, ще кажат някои. На което ще им отговорим така: контрапунктът съвсем не озадачи никого, тъй като IV ЕГ не е само испанска гимназия, а и френска, пък и да не забравяме, че в нея се преподава и португалски и английски езици, така че всички са "замесени" в една уникална общност на приятелство и колегиалност.

Второто и третото място журито отреди на Антонелла Жекова и Мария Кюлджиева от 10-ти А клас. Също френски паралелки, което доказва правотата на твърдението в предходното изречение.

И всички претенденти се сдобиха с грамоти на Училищното настоятелство и всеобщо признание. А доказателството за това е повече от недвусмислено – не остана нито един десерт!

Фиестата продължи чак до мрак, но тя съвсем не свършва дотук и това съвсем не е краят, а началото на едно уникално испанско приключение и мнозина заразпитваха: „кога пак?“. Училищното настоятелство нямаше избор, пък и с охота обеща: ще има пак и пак и пак!