Канадската поетеса, есеистка и преводачка Ан Карсън е тазгодишният носител на Нобеловата награда за литература

 76-годишната Карсън е известна с творчеството си, което често прекрачва границите между поезията, художествената литература и академичните изследвания, пише ВВС (Би Би Си).

Занимава се с преводи на старогръцка литература, а повече от 30 години е преподавала класическа филология.

Комитетът за Нобелова награда заяви, че я е избрал заради „нейното смело и новаторско творчество, което в игрив диалог с класическата традиция създава нови форми за съвременната литература“.

Карсън реагира с шега, че журито е „лудо“, щом я е удостоило с тази чест. „Мисля, че всички те са луди... Е, знаете, това си е лудост“, каза тя пред обществената медия RUV в Исландия, където се намира в момента.

Нобеловата награда се присъжда за цялостно творчество и се смята за най-престижното отличие в световната литература, като носителят получава 12 милиона шведски крони (900 000 британски лири или 1,2 милиона щатски долара).

Ингрид Карлберг, постоянен секретар на Шведската академия, съобщи, че е информирала Карсън за новината по телефона малко преди официалното обявяване.

Родена в Торонто през 1950 г., Карсън живее в Мичиган, а от 2022 г. притежава и исландско гражданство.

Андерс Олсон, председател на Нобеловия комитет за литература към Шведската академия, похвали начина, по който Карсън се е „откъснала от лирическата поезия, обвързана с разказващия „аз“, и е вдъхновила нови форми на съвременната литература“.

„Този ​​метод на писане води до създаването на игриви и иронични творби, които се движат не само между класическата и модерната поезия, но и между различни жанрове и форми на изкуството“, каза той.

Канадският министър-председател Марк Карни заяви, че победата на Карсън е „изключително постижение и повод за гордост за Канада“. Творбите на писателката се отличават с „остроумие, въображение и напълно собствен стил“, написа Карни в социалните мрежи. „Тя представи древни истории пред нова публика и промени начина, по който възприемаме литературата.“

.„Изключително значение“

Сред значимите творби на Карсън са „Стъкленото есе“ (The Glass Essay), „Автобиография на червеното: Роман в стихове“ (Autobiography of Red: A Novel in Verse), „Нокс“ (Nox), „Плавам“ (Float) и „Красотата на съпруга: Измислено есе в 29 танга“ (The Beauty of the Husband: A Fictional Essay in 29 Tangos).

През 2019 г. нейният пърформанс „Норма Джийн Бейкър от Троя“ (Norma Jeane Baker of Troy) направи паралел между известни красавици от различни исторически епохи – Хубавата Елена и Мерилин Монро.

През 2021 г. тя издаде „Троянките: Комикс“ (The Trojan Women: A Comic) – графична адаптация на античната история на Еврипид, а миналата година в Лондон бе поставена нейната версия на „Електра“ от Софокъл с участието на Бри Ларсън.

Тя преподава класическа филология от повече от 30 години, а творчеството ѝ често черпи вдъхновение от гръцката литература. Нейните преводи често придават съвременно звучене на античните произведения.

„Съвместната ѝ работа с визуални артисти, хореографи, както и с оперни и театрални режисьори, демонстрира свободата, с която тя подхожда към литературните очаквания и установените правила“, отбелязва Олсон.

„Именно това е в основата на изключителното значение, което творчеството ѝ от 90-те години насам има за международната сцена на изкуството и литературата.“

Първата Нобелова награда за литература получава френският поет Рьоне Сюли Прюдом през 1901 г. Миналата година отличието получи унгарецът Ласло Краснахоркаи.