И отклик има. В Нова Загора бе именуван площад "Журналист", в Бургас бе написана историята на печатните издания на телевизията и радиото във Варна, в Плевен, в други селища – също.

Аз съм търновец  по рождение и дух и ми е странно, че (сложа ли настрана рубриката „Изрезки от старите търновски вестници“, поддържана във вестник „Борба“ от Тодорка Недева)

от старата столица засега долита само тишина.

А там от Освбождението до 1944-а излизат повече от двеста вестници и списания. След тая дата – още.

В наши дни – вестниците „Борба“ и „Янтра днес“. Действат и кореспонденти на БНР, БНТ, БТА, има кантора с половин дузина вестникари на радио „Дарик“, работят две кабелни телевизии – „Видеосат“ и „Евроком“, повече от 60 години излъчва програма Общинското  радио. Има и местни кореспонденти на няколко от големите софийски вестници. Десетки журналисти, немалко от които вероятно членуват – освен в Съюза на регионалните издания, и в СБЖ. Едното не пречи на другото.

Но до ден-днешен не съм прочел, ни чул и дума за ознаменуването на 170-те години от излизането на първия брой на първото наше списание – „Любословие“ на Константин Фотинов, нито за 120-годишнината от началото на организираното журналистическо движение в страната ни.

Къде в Търново е подходящо да се постави плоча с надпис за юбилеите?

Предлагам – пред Централната поща. Срещу Общината. Там, където навремето – преди 30-40 години, бе най-привлекателната и запомняща се будка за вестници и списания: с покрив с форма на гъбка.

Искате ли аргументи, изреждам:

• близост с Пощата (вестникарството, телефоните, телеграмите, раздавачите десетилетия са били ръка в ръка с журналистиката);
• съседство с редакцията, стопанисвана от един от най-големите журналисти и и издатели в града – Александър Пенчев (тя се помещавала в сграда вдясно, в самото начало на сегашната чаршия,  до прежната постройка на банката с часовника на фасадата й);
   
• близост с офисите на радио „Дарик“ и на телевизия „Евроком“;
   
• на 200-300 метра от редакциите на „Борба“ и „Янтра днес“;
   
• на също толкоз разстояние и от някогашните адреси на „Борба“ (през 70-те и 80-те на миналия век), когато това бе единственият вестник на града – срещу театъра „Константин Кисимов“ и на територията на сринатото Военно училище;
   
• на 100 метра от Общинското радио;
   
• на 30-40 метра от старовремската Девическа гимназия, върху чиято фасада тая пролет бе поставена плоча за 90-годишнината от създаването на футболния отбор на „Етър“ 

Възпоменателният знак може да е от камък, от метал, може да се монтира плоча на старинна, на ретро-будка, не е лошо да има и прожектор, който вечер да осветява мястото...

Как точно ще изглежда паметният знак – да си реши местното журналистическо братство и Общината.

Ала време за помайване няма.

Искат се действия, инициативност, разтропаност. Защото до края на юбилейната година остават четири месеца. Срамота ще е да не се сколаса за това време. И Търново да остане сред неуважилите вестникарството. А не му отива  да е сред опашкарите.

Още повече, че е и сред кандидатите за европейска столица на културата през все по-близката 2019-а година...