Паметникът на Опълченците събра чувствата и преклонението на българите

04.03.2018 /10:01 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Много семейства бяха довели децата си да поставят цвете пред паметника на Опълченците

И времето беше на страната на празничното настроение на българите, отдаващи своята почит към онези, които преди 140-години жертват живота си в името на свободата на България. Стоплена от мартенското слънце, София като че ли се беше пробудила с това чувство на признателност. Много рядко се случва (ако не съвпаднат няколко протеста) тя да стане домакин на празнични шествия, както се случи на 3 март. Но като че ли най-притегателното място за да отдаде своята признателност към онези, които се жертваха за свободата българска си остава паметникът на Опълченеците. Организатори на празника бяха Софийското сдружение „Александър Невски“ и Фондация „Героите на България“.

Всяка година все повече и повече стават младите, които идват на това място, за да поднесат цвете в знак на благодарност. Така стана и сега. Наред с официалните гости, сред които вицепрезидентът на страната Илиана Йотова, вицепремиерът Красимир Каракачанов и министърът на правосъдието Цецка Цачева,  депутати и дипломати, се виждаха млади семейства, бащите понесли на раменете си хлапета с цветя и знаменца в ръце, младежи облекли се в униформи и носещи портрети на пълководци, водили войските към заветната победа и български, и руски знамена. 

И макар да се намират хора, които да не почитат този ден, да наричат Руско-турската война от 1877-1878 г. война на имперски интереси, завоевателна и още каква ли не, ще припомня пък какво са казали онези, обикновените руски хора тогава преди 140 години, чувайки за зверствата при потушаването на Априлското въстание. За тях „Никога никаква война не е предизвиквала такова всеобщо съчувствие и въодушевление в Русия, не е пораждала толкова жертвоприношения от любов, не е заслужила в такава пълна степен името "народна".Ще припомня също и изреченото от Ф.М.Достоевски: "Самият народ се вдигна на война, начело с царя. Когато се разнесе царското слово, народът се втурна към църквите, и то по цялата руска земя. Когато четяха манифеста, народът се кръстеше и всички се поздравяваха по случай войната. Ние видяхме това с очите си, чухме го..." Та за какви интереси, за каква окупация иде реч, господа критици?!

Но да оставим тези недостойни и смешни твърдения и да се насочим към празника, който

събра онези, които знаят и могат да пазят и почитат историческата памет

С много цветя, възрожденски песни и стихотворения бе отбелязана 140-годишнината от Освобождението на България от османско иго. За 3март се изрекоха слова, като дата „свещена, изстрадана, чакана столетия“, които не звучаха протоколно и служебно, а от сърце  и от душа. Това е дата, която отбелязва възкресението на един народ, се каза пред паметника на Опълченеците. Да сподели празника със софиянци дойде и вицепрезидентът Илияна Йотова. „Колко ли трябва да обичаш род и родина, за да участваш в една война? Да поемеш пътишата на войната предизвестено свобода или смърт – каза Илиана Йотова. - Днес точно е времето да се обърнем към онези, които искат да внушават други неща. Които казват, че България даром е получила свободата си. Точно тук е мястото да им кажем: Недейте да петните паметта на онези, които оставиха костите си на Шипка, Шейново, Стара Загора и Орлово гнездо. “ Тя не пропусна да спомене, че все по-нелепо и кощунствено звучат приказките на онези, които казват, че опълченците били малък отряд, че някакви велики сили са разпределяли съдбините. Но свободата не идва само от войната през 1877/78 година, а трябва да си спомним за духовната мощ на българското Възраждане, което макар и да е закъсняло, припомни великата история на българския народ. Вицепрезидентът не пропусна да подчертае и духовната мощ на българската православна църква, запазила писменост, език и която ни е научила на нещо още по-важно, и то е, че за да имаш независимост, трябва да се бориш за нея, и че суверенитет е свята дума.  Нека да не се опитваме да сменяме дати и събития и да променяме собствената си история – каза Илияна Йотова..- Нека да не пренаписваме собствената си съвест и безплодно да спорим кой ден е по-велик – 3 март, Съединението или Независимостта. Всички те са свещени дати, защото от тези дати започна голямата битка за свобода и за единение на българския народ, което днес много ни липсва.“

За нелекия и трънлив път на майка България емоционално говори и зам.-кметът на София Тодор Чобанов. Той припомни, че българският народ е преминал през триумф и падения, но винаги като птицата Феникс се е въздигал сред пепелището. „Трудно е да си представим днес какво значи пет века чужда власт, да живееш с мисълта, че твоята несвобода днес ще бъде утре участ на децата ти, на внуците ти, на всеки следващ от твоя род – каза заместникът на Йорданка Фандъкова. - 500 години беше време, което не успяха да просъществуват велики империи. За 500 години Европа премина от средновековието в днешния век на технологиите, а българският народ се бори за свободата си петстотин години. Въстание след въстание, завера след завера, мъченик след мъченик, но също и храм след храм, училище след училище. Българинът изковаваше у себе си силата, която да счупи оковите на чуждата власт и да бъде отново свободен.“ Според него Руско-турската война беше справедлива, освободителна, в която

хиляди се сражаваха и умряха, водени от най-справедлива кауза – свободата на един поробен народ

Обикновеният човек воюваше със сърце и душа в тази война, защото знаеше, че с неговата пушка ще дойде свободата, ще бъде извоювано достойнството на един народ.

Този път заедно със софиянци не беше руският посланик Анатолий Макаров, когото винаги сме свикнали да виждаме по този повод. Той беше заедно с госта на България по повод 140-годишнината патриархът на Москва и цяла Русия Кирил на връх Шипка. Но все пак присъстваше пред паметника на Опълченеците в лицето на своя заместник Михаил Барилович, който прочете приветствие от името на Негово Превъзходителство: „Цяла Русия усеща дълг пред братския славянски народ и му идва на помощ – се казва в приветствието на Анатолий Макаров. – Трябва винаги да помним през какви страдания и лишения са преминали нашите предци, за да бъде България отново свободна. Да бъдем достойни и благодарни потомци на героите и да не забравяме уроците от тази война.“

Както винаги, проф. Андрей Пантев развълнува сърцата и настроението на хората със своите думи. Той беше посрещнат с бурни аплодисменти. „Благородно събрание – така историкът се обърна към народа. – Въпреки песните, речите, изпитваме едно скръбно мълчание в памет на онези, които може би в този миг баладично оживяват и ни гледат от небето. Те тръгнаха, за да се осъществи лелеяната мечта, несбъднатият блян отново да възкръсне България. Заедно с тях на Шипка бяха и стотиците и хилядите онези, които знаят, че отиват на обречен бой.Че отиват на дръзко съпротивление само и само да настъпи този ден. Само и само Европа да чуе за нашите страдания, а до голяма степен и за самото им съществуване. Така тръгнаха те, знаейки много добре, че между свобода и смърт алтернативата е смъртта и тя не е поетична измишльотина, а е реална вероятност, опасност. Затова днес ние свеждаме поколенно благодарствени чела и коленичим пред онези, които искаха България да има герб, да има химн, да има парламент, да има министри, да има монарси, независимо от това какво ще бъде по-нататък. И в това е величието на анонимния подвиг на опълченците. Те показаха, че след толкова брожения, мемоари, молби, делегации, депутации с вайкане за нашите мъки, най-после на полето на честта ние показваме, още при бойното им кръщение при Стара Загора, че не сме онези мирни копачи и орачи, които ги портретираше тогавашната турска и западна пропаганда. В това отношение можем да кажем, че те бяха онези, с които започна големият съзидателен взрив на българската държавност. Те бяха бъдещата Българска земска войска и бъдещата българска армия. Мнозина от тях знаеха, че може би няма да бъде толкова прекрасна тази страна, за която загиват, но тя щеше да бъде страна българска, върху земите свещени български. И затова, както казва поетът по-късно, „умираха без страх“. Това беше  онзи особен връх за отскок на българската държавност. Поетът казва „този връх висок е, той ще ни съзре“  - и те бяха съзрени. Това е анонимното величие на тези хора, които не са очаквали да бъдат възнаграждавани и техният генерал не беше Джон Смит, а Николай Столетов, въпреки всичките симпатии, които част от Западна Европа и Северна Америка изпитваха по-късно към нас. Тук става дума за нещо друго. Те се сражаваха заедно с руснаците. Ако съвременната теза е, че те са били окупатори, значи са били колаборационисти. Те сътрудничат на окупатора. Това е някакво умствено словесно, но най-вече конюнктурно безумие. Поне на този ден малко по-малко атлантизъм и повече българи. Затова, когато говорим на такива свещени места, на такива свещени събития, изпитваме особено настроение. Днес ще забравим всичките си свади, кавги, противоречия, ехидни подмятания, оригиналниченето за сметка на мъртвите великани, и ще кажем,че каквато и да е тази наша страна – бедна или в просперитет, победоносна или победена, мерзска като бит или велика като история, тя е равна на майката. А за майката има само една дума – една и единствена е тя.“   

А радостта и аплодисментите на присъстващите в подножието на паметника на Опълчаенците достойно заслужиха и Мартин Желев от 73 СОУ, певицата Мартина Иванова, носителка на много наши и международни награди,  Велислав Велев, както и народният певец Илия Луков..

Те вдигнаха градуса на настроението със своите прекрасни изпълнения

на стихотворения и песни, посветени на празника. А хор „Гусла“ беше дълго аплодиран и заедно с хористите запяха всички. Сред изпълнителите беше и Мая Нешкова, която по традиция изпълни „Химна на опълченеца“. Не можах да се сдържа в този празничен ден да не попитам Мая Нешкова какво е усещането да застане на 3 март пред толкова много млади хора и да изпълни „Марша на опълченците“, написан от Кирил Икономов. С нейната толкова топла и сърдечна усмивка тя сподели за сайта на СБЖ: „Всеки път толкова много се вълнувам като пея тази песен и се пренасям във времето преди десет години, когато открихме този паметник и положихме вътре в него гилзата с песента. Аз съм много емоционален човек, и така възпитавам децата си. Ние сме патриоти, българи и винаги се вълнувам много. Тази година съм особено щастлива, че има много хора тук, че има много цветя, защото виждам една нова тръпка в българина да се събужда горд и самоуважаващ се.“ Но какво е Мая Нешкова без нейната половинка композитора Кирил Икономов, та ето какво ми отвърна той на въпроса какво би написал, за да накара българите поне на такива свети дати да празнуват обединени, а не разединени. „Бих казал, че българинът трябва да не забравя, че за да я има България са текли реки от кръв – каза за сайта на СБЖ той. – Че хиляди са героите, които трябва да помним  и на този ден да се преклоним пред тяхната памет. И никога да не забравяме,че те са дали живота си за нас, за да я има днешната България, и нашите деца да живеят в една хубава и свободна страна. Ето за това бих написал една прекрасна песен.“

Снимки Мари Къналян

Сподели в

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки