Освободителната война през погледа на графиня Евгения Тур

04.01.2018 /17:12 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Графиня Елизавета Салиас дьо Турнемир

„Отечеството ми е Русия, родината – Тверската земя, а сърцето и любовта ми е България.“ Това са думи на храбрия генерал Йосиф Гурко, когото неговите солдати и висши офицери наричат с респект и обич „генерал Напред!“, защото той е от малкото военачалници, които не са познавали отстъплението като начин за спасение. Припомням това в днешния ден, когато в София с тържествения камбанен звън, празничната литургия в храма „Св. Неделя“ и литийно шествие беше отбелязана 140-годишнината от освобождението на столицата ни.

Но как е изглеждал храбрият воин и опитен пълководец в очите на своите близки и най-вече на любимата си тъща, разбираме от излезлите на български език спомени на графиня Елизавета Салиас дьо Турнемир, или по-известна като писателката и журналистка Евгения Тур. Нейната книга „Спомени за Руско-турската война 1877-1878“, издадени от издателство „Рива“, вече беше представена на българските читатели в превод на Виолета Божинова.

Това е един различен поглед „отвътре“ върху Освободителната война за България. От написаното от руската Жорж Санд, както я наричат в Русия, разбираме малко известни неща за събитията и настроенията в руското общество в навечерието и началото на войната. Още преди да бъде обявена. в империята се чуват и много гласове против войната на Балканите. Въпреки, че решението за обявяването й е посрещнато с масово въодушевление от руското общество, срещу нея вдига глас не само Достоевски, но и много руски интелектуалци, дворяни и дори обикновени граждани. Страхували се от подготовката на армията и неминуемите огромни жертви.Така че решителният поход на Русия на Балканите се посреща със смесени чувства. И са преживени и разкрити  в спомените на графиня дьо Турнемир. Те са ценен документ, който през призмата на частния и идиличен живот в имението на Йосиф Гурко в Сахарово, който е женен за дъщерята на Елизавета – Мария, разкрива Руско-турската война „и от другата страна“.  Елизавета храни песимизъм към тази мисия и от позицията си на един от сериозните критици на порядките в руското общество. Смята, че да спасяваш други при неуредиците и мизерията  в собствената си държава, както и при  враждебното отношение на Европа към Русия, е безразсъдно. С особена тревога графиня Салиас дьо Турнемир посреща и вестта, че нейният обичан зет ген. Йосиф Гурко, включен в Дунавската армия, също тръгва към неизвестността на Балканите, и то като командир на Предния отряд на руската армия. Но развоят на събитията и изпитанията, които тя героично и успешно преодолява полека-лека коренно променят отношението и оценките й.

Нейните „Спомени за войната от 1877 и 1878 година“ са адресирани за внуците й, носещи фамилията Ромейко-Гурко. „Славата и уважението на целия край, които заслужи вашият баща, ни струваха на нас, двете с майка ви, много скъпо“ – пише в началото на своите мемоари графинята тъща на генерал Напред. Тя подробно и искрено описва своите първоначални настроения със знак минус към българския народ и тревогите си да не би семейството й да остане без обичания съпруг и баща. Но когато започват да пристигат писмата на ген. Гурко от далечна и непозната България, в които той описва „възторга, ентусиазма на жителите, срещнали го със сълзи на радост, цветя и викове на възторг, описваше посрещането от духовенството с кръст и благословии и благодарствен молебен в църквата“, песимизмът на графинята започва да се стопява и да отстъпва мястото на онези, другите чувства – на надежда, радост и съчувствие, на гордост. Ето как тя описва своята промяна в спомените си: „От тази минута малко по малко започнах да съчувствам на нещастното население на България и да чета вестници, всички, каквито имаше,от първия ред до последния. Но заради него (ген Гурко – бел. автора , от обич към него, започнах да обичам и неговото освободително дело.

… Жадно четяхме вестниците, утешаваха ни до радост (в това страшно време имаше и радост) писмата на роднини, приятели, дори познати. Името на баща ви прогърмя от единия край на Руската земя до другия й край.“ И така критиката и гневът отстъпват място на съчувствието към страдалческия български народ, на надеждата, че той ще вкуси свободата, и че нейният любим зет ще се завърне при семейството си в имението Сахарово, край Твер.  Графинята следи всеки ден хода на военните действия „Балканът е преминат, Шипка е взета! … Той заслужи Георгиевски, дадоха му генерал-адютантство, но какво значи всичко това пред възторзите на Москва, пред цялата Руска земя, повтаряща името му с почит и радост“ – пише Салиас дьо Турнемир.  Писателката следи с подробности военните действия, които намират място в мемоарите й. Успоредно с това обаче не пропуска да сподели  в тях и тревогите и настроенията сред руското общество, които описва много изразително и картинно. Тя разказва как всички са преживели боевете на Шипка и как особено много са били тревожни за битката край Плевен. Страхът е бил техният най-редовен спътник в очакване от развоя на битките за освобождението на поробена България. И като че ли точно тези нейни преживявания я карат съвсем да забрави за първоначалните размисли и настроения за Руско-турската война. Елизавета Салиаз дьо Турнемир се превръща от една критичка в първата защитничка на случващото се в България. Тя громи със слова всеки, който се опитва да говори срещу войната, всеки, който се обръща към нея с: „Та вие не знаете какво клане беше в България!“ За нейните настроения говори един от епизодите, описан в мемоарите, засягащ битката край Плевен. В него графинята разказва за една от многото глупави дами, които критикуват войната, но която за една от атаките на руските войски край българския град обаче се оказва права. „И така, глупавата дама беше права – пише графиня дьо Турние. – Докато сме седели и беседвали, край Плевен са се били и гинали хиляди, десетки хиляди. поднесли са на императора кървава торта за именния ден. Каква пошлост! Каква тъпа рутина.“ Известната писателка и журналистка не пести своите гневни изблици върху листа, но пък не пести и радостта си от победите и най-вече от храбростта на генерал Гурко. Тя следи едва ли не по дни и часове настъплението на неговия отряд. „Нито за нас, нито за другите беше тайна, че планът за преминаването през Балкана за София принадлежи на вашия баща – пише в мемоарите си графинята. – Не го пращаха, той сам предложи да се върви, да се превземе София, да се разбият турските армии, да се дойде до Шипка и да се даде възможност на Радецки да слезе от планината и да се съедини с тях.“ Така до Сан Стефано и до заветната за нас, българите, свобода.

Това е Руско-турската война, която преди 140 години донесе на България свободата от петвековното турско робство и възстановяването на българската държавност през погледа на една тъща – графиня Елизавета Салиас дьо Турнемир. Тя показва, че не всичко е било по мед и масло, че не всички са хвърляли шапки във въздуха от радост за поредната война на Руската империя. Но тя показва също, че руският народ има здрав разум и умее да оценява и да състрадава своите български братя, които преди 140 лета имаха нужда от помощ, за да вдишат сладката глътка СВОБОДА. Но и да оценим още повече по достойнство с какви жертви е извоювана тя!

Но коя е графиня Елизавета Салиас дьо Турнемир

Тя не е от онези празноглави аристократки, абонирани за балове и светски събирания. Сестра на известния драматург и философ Александър Сухово-Кобилин, и тя е целуната от музата на литературата. Живяла във Франция, където се омъжва за граф Андре Салиас дьо Турнемир, тя се завръща с него в Москва, където се установяват да живеят. Имат три деца, като синът им Евгений също поема по пътя на творчеството и става един от известните руски писатели, когото наричат с много обич „руския Александър Дюма“. Той е оставил много исторически романи, посветени на живота в Руската империя.

Графинята не остава безразлична и към журналистиката. От 1856 г.Салиас дьо Турнемир завежда в „Руски вестник“ белетристиката, а от 1857-ма пише за списанието критично-биографични статии, посветени на живота и делото на чуждестранни писатели. Напуска изданието през 1860 г.и от следващата тя започва да издава свое собствено списание - „Руска реч“,в което ръководи и отдела за художествена и литературна критика. За съжаление то просъществува само една година, като след първите шест месеца се обединява с „Московски вестник“, под главното редакторство на приятеля на графинята Феоктистов. В „Руска реч“ Елизавета Салиас, известна вече с псевдонима си Евгения Тур, пише несамо за току що прохождащите в дебрите на голямата руска литература В. Крестовски, Ф. Достоевски и др., но и дава поле на младите да публикуват свои творби. Именно на неговите страници Достоевски отпечатва първите си големи романи. Като журналист Евгения Тур сътрудничи на списанията „Библиотека за четене“, „Отечествени записки“ и в. „Северна пчела“. На страниците му излиза нейната критична статия за романа на Тургенев „Бащи и деца“.

Като писател тя също оставя след себе си романи, които и до днес се преиздават. Сред тях са „Катакомбите“, „Перлената огърлица“, „Последните дни на Помпей“, много детски приказки и други.      

Последните години от живота си графиня Елизавета Салиас дьо Турнемир преживява в любимата си Варшава. Когато умира, по улиците на града излизат стотици, за да й отдадат последната си почит.

 

Снимки Валя Чрънкина, Иван Василев и архив

Сподели в
 

За потомката на храбрия подполковник Павел Калитин, загинал в боевете край Стара Загора, опазвайки неопетнено Самарското знаме, Ирина Каховска-Калитина може да се каже, че е представител на старата руска интелигенция. Тя носи у себе си загадъчността и поезията на руската душа и сякаш животът й е посветен на красивото.

18.02.2018/14:54

Май беше краят на юни миналата година, Евгений Станчев се обади, че за ден-два е в София, та да се видим, преди пак да си замине за Годеч, където прекарваше от април до декември.

02.02.2018/16:45

Причините са финансови, твърдят издателите. Прочутият с разследванията си разкрепостен седмичник се сбогува с читателите, повтаряйки в последния си брой своята емблематична корица от 1976 г. с голата Марисол-Пепа Флорес - кинозвезда, изгряла в невръстна възраст по времето на франкизма, а при прехода към демокрация станала комунистическа активистка

31.01.2018/13:53

Георги Ганев е автор на романи, сборници разкази и политическа сатира. Член на СБЖ и на СБП. От двадесетина години живее в Аризона, САЩ. През 2017 г. получи годишната „Априлова награда“ на община Габрово за последния си роман-бурлеска „Ангелът и Яков“.

30.01.2018/09:55

Вървенето по дирите на една изгубена снимка ме срещна с един изключително интересен и благ човек. Моят съпруг тръгна да търси един свой изгубен портрет, който преди десетилетия му направил един от класиците във фотожурналистиката Тодор Славчев. Той намери координатите на неговата внучка, която е подхванала изключително благородното дело да съхрани и дигитализира огромния фотоархив на своя дядо, което прави вече много години.

27.01.2018/17:03

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод декларацията на журналистите от предаването „Денят започва с култура” на БНТ, УС на СБЖ заявява категоричната си позиция, че свободата на словото и на журналистите в обществената телевизия трябва да бъдат гарантирани при всички обстоятелства. Ненамесата в работата на журналистите е неотменима част от професионалните и етичните стандарти и тази ценност, извоювана през годините, трябва да бъде отстоявана ежедневно.

22.01.2018 /17:55

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

 Мнения

Достойно влизам в книгата на рекордите на Гинес – упражнявах престижна журналистическа професия в страна членка на ЕС, близо година не ми се плащаше заплата за труда ми, но аз оцелях. Значи мога да оцелея и на Марс.

19.02.2018 /08:09 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

Българските данъкоплатци ще трябва да платят от джоба си за дързостта на един водещ да размахва среден пръст от екрана на националната телевизия

15.02.2018 /18:38 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки