Третата дискусия по темата за Европейския законодателен акт за свободата на медиите, която Съюзът на българските журналисти (СБЖ) организира, събра днес в Клуб “Журналист” колеги журналисти, преподаватели, учени и общественици. Темата на оживените разисквания беше „Прозрачност на медийната собственост и редакционната независимост“.

Дискусията беше открита от председателя на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова. Участие взеха евродепутатът Елена Йончева, доц. д-р Светлана Божилова, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК), Надя Обретенова от Българската национална телевизия (БНТ), Аксения Бонева - държавен експерт, д-р Валерий Тодоров,- два мандата генерален директор на Българското национално радио (БНР), Иван Такев - журналист и доскорошен омбудстман на БНТ, и д-р Радостина Михайлова преподавател в Югозападния университет (ЮЗУ). 

Снежана Тодорова: Още през 2017 г. СБЖ внесе в парламента предложения за законодателни промени

При откриването на дискусията председателят на СБЖ Снежана Тодорова припомни, че Съюзът вече организира две дискусии по темата за Европейския законодателен акт за медийна свобода. За тях сайтът на СБЖ ви информира. Тя подчерта също така, че е много важно да се знае, че изготвеният от Европейската комисия законодателен акт за медиите идва при нас във вид, в който все още може да се правят допълнения, изисквания, корекции на това, което сме прочели. Документът е 77 страници, качен е на сайта на СБЖ, каза още тя. След приемането му законодателният акт за медиите става задължителен за всички официални институции и за журналистическите организации от ЕС, т.е. той е регламент за нас и не може да не бъде прилаган на практика, заяви още Тодорова. 

Още през есента ще се гласува приемането на това предложение. Допълнително масло в огъня на дискусиите е наляла инициативата на френския президент Еманюел Макрон, подкрепена и от други правителства в ЕС - а именно, гаранциите за журналистите и техните източници, предвиждани в проекта за акта, да не важат, когато става дума за национална сигурност. По думите на Снежана Тодорова подобни изключения са недопустими и могат да нарушат свободата и правата на журналистите. Такава е и оценката на влиятелни международни журналистически организации, включително и на Европейската федерация на журналистите.

Председателят на СБЖ Снежана Тодорова припомни предложенията за законодателни промени, внесени от Съюза в Народното събрание още през 2017 г.. Пълният текст на предложенията може да бъде прочетен винаги на сайта на СБЖ. Но и до днес на тези предложения на СБЖ не е обърнато необходимото внимание, не са внесени в пленарна зала. Ако това беше направено, нивото на защита на журналистите в България щеше да бъде значително по-добро.

Елена Йончева: Свободните медии са първият признак на свободно общество

Със специално видеообръщение в дискусията се включи и евродепутатът Елена Йончева, която е една от инициаторите за създаването на европейския законодателен акт за медиите.

"Влошаващата се медийна среда в Европейския съюз, в България не е новина за никого. Натиск срещу журналисти, намеса от бизнеса и политиката в редакционните решения на медиите и липсата на прозрачност по отношение на собственост и спонсорство са само една малка част от проблемите, които трябва да решим. Тази битка няма да бъде спечелена на национален терен", каза оше в началото Йончева.

„За държави като България, където законодателството е недостатъчно ефективно, а интересите на бизнеса и политиката са превзели медиите, това е възможност за изсветляване на медийния пазар и налагането на по-високи журналистически стандарти", допълни Елена Йончева.

Тя отбеляза, че форматът на новото европейско законодателство е европейски регламент, а не директива, което означава, че той трябва да бъде приложен директно от държавите членки без възможност за интерпретации от тяхна страна. 

„Отдавна отминаха времената, в които се надявахме, че Европа ще може да разреши всички проблеми у нас бързо и ефективно. За всички е ясно, че колкото и добри мерки – законодателни промени, да бъдат приети на европейско ниво, при желание за натиск винаги се намира начин за влияние“, отбеляза евродепутатката, наблягайки на известната максима, че „Свободните медии са първият признак на свободно общество“.

Във видеобръщението Йончева говори и за т.нар. Европейски СЕМ. „Относно европейския регулатор – регламентът създава нов медиен регулатор, както тук го наричат някои – „европейския СЕМ“. Той ще има за цел да следи за създаването и за спазването на част от новите разпоредби и на журналистическите стандарти".

По предложение на Елена Йончева европейският регулатор трябва да създаде и поддържа достъпна база данни с информация за собствеността на медиите, за рекламодатели и спонсори, както и за наличието на политическа реклама. 

Европейският регулатор също така трябва да наблюдава разпределението на еврофондовете и при наличие на злоупотреби в разпределението им, тези данни да бъдат предавани на разследващите органи - на ОЛАФ и на европейската прокуратура. 

Йончева не пропусна и важната тема – за разпределението на евросредствата. Досега те се разпределяха основно безконтролно от правителствата и това се използваше като инструмент за влияние, за натиск, каза тя. Според нея тази практика трябва да бъде прекратена, а разпределението на средствата да се контролира от този бъдещ европейски медиен регулатор. 

Йончева обясни, че редица от страните членки не желаят да има такъв регулатор, защото според тях това си е национална компетенция и всеки елемент, който се тълкува като намеса в правомощията на държавите членки, е обект на ожесточени дебати.

Аксения Бонева: През октомври започват триалозите по документа

Държавният експерт Аксения Бонева, която активно участва и в предишните обсъждания, организирани от СБЖ, подчерта още в началото на изказването си, че „все още няма дата на гласуване на този документ. Има процес, който тече в рамките на европейските институции. На този етап Шведското председателство успя да предложи на държавите членки един текст, с който те се съгласиха“. 

Не всичко в този текст удовлетворява всички държави членки и има много спорни моменти. Балансът, който Шведското председателство успя да намери в този проект за регламент, предстои да бъде представен през октомври пред комисията по култура в Европейския парламент и пред Европейската комисия Тогава започват и т.нар. триалози. Те ще се състоят в договаряне на целия пакет, на целия текст от страна на държавите членки, водени от председателството, което тогава ще бъде вече Испанското председателство, от друга страна Европейската комисия и от трета страна - Европейският парламент. 

Основно работата по текста предстои през есента, когато ще се чува и гласът на евродепутатите.

Бонева определи като удовлетворително това, което на този етап е постигнато по отношение изсветляване собствеността на медиите. „Сега всички медии, включително онлайн медиите, са включени в това, да декларират от кого получават държавни средства“, каза тя.

Д-р Валерий Тодоров: Необходима е по-строга медийна регулация

Необходима е по-строга медийна регулация и разширяване на състава на Съвета за електронни медии (СЕМ). Това каза д-р Валерий Тодоров, който през годините има и два мандата като генерален директор на Българското национално радио.

„Настана една диспропорция. Мандатът на СЕМ се увеличи на шест години, мандатите на генералните директори в БНТ и БНР останаха по три. Това позволява на един регулатор да приема до три управленски състава“, каза Тодоров.

Според него решението е в увеличаване на броя на членовете на СЕМ и призова да се реабилитират мъжете в тези състави.

„Общественият съвет в Германия – регулатор на медиите, се състои от 60 души, а тук сме оставили регулацията на медиите на пет души“, заяви той.

Тодоров допълни, че обществените медии са недофинансирани и това ги прави жертви на политически натиск.

Иван Такев: Преди регулацията да говорим за саморегулацията

Дискусията се разгорещи с изказването на колегата Иван Такев. „Мисля, че преди да говорим за регулацията, трябва да говорим за саморегулацията“, заяви той. И подчерта, „че първо трябва си оправим къщичката, да решим нещата във вътрешен план, преди да говорим за този документ.” Той определи европейския законодателен акт като „суперрегулация“. И посочи, че „Основният проблем е с финансирането на обществените медии“.

Надя Обретенова: Да говорим за обществените медии и предизборните кампании

Още един съществен проблем беше отбелязан на дискусията. Той беше поставен от Надя Обретенова и засяга обществените медии по време на предизборни кампании. „Ние работим от кампания на кампания в последните две години. По време на изборни кампании работим по изборния кодекс. Тогава всеки кандидат има равен достъп до ефира и с равно време“, каза Обретенова.

По думите й в тези интервюта се чуват много лъжи и фалшиви новини, в които тя няма право да прекрати интервюто. „Съдържателните политически послания са равнопоставени с фалшивите новини“, подчерта тя и допълни: „Аз съм задължена да водя 10-минутни интервюта с хора, които никога не бих поканила извън предизборната кампания и да представям техните фалшиви послания“, заяви тя. Според нея са необходими промени не само в Закона за радио и телевизия, но и в Изборния кодекс.

Доц. д-р Светлана Божилова: Големият проблем е в търговските медии

Когато говорим за прозрачност и изсветляване на собствеността на медиите, големият проблем е в търговските медии. Изискването за прозрачност на собствеността и дяловото участие на всички участници обаче не решава проблема, каза доц. Светлана Божилова

Божилова не подмина въпроса и за „войните“ между търговските медии, както и за невъзможността за изсветляване на собствеността, като участват инвестиционни фондове. „Би трябвало, освен прозрачност на собствеността и дялово участие, да се вписва и конфликт на интереси“, каза тя и допълни, че е необходим дебат с политиците, необходими са и тези норми, свързани с прозрачност на собствеността. „Ако са нарушени стандартите на управление и финансиране, не е възможно да имаме прозрачни обществени медии , каза още доц. Светлана Божилова.

Д-р Радостина Михайлова: Регионалните медии оцеляват на ръба на закона

Според д-р Радостина Михайлова от Югозападния университет регионалните журналисти са резервирани спрямо този регламент, защото според тях той ще бъде пожелателен, дори когато става дума за регламент на европейско равнище. „Журналистите от регионалните медии ги е страх. Оцеляват на ръба на закона“, каза тя и допълни, че в Северозападна България има над 60 регионални сайта – медии-бухалки. Те се активизират главно по избори и служат за черен пиар.

„Колегите в страната, които правят журналистика и се мъчат да я правят добре, нямат тази възможност. Те са принудени да мълчат, за да оцелеят“, обясни д-р Михайлова.