СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Красиво „мъниче” търси път към масовия читател

26.10.2013
СБЖ
Розалина Евдокимова

Един ден, прибирайки се, минах по площад „Славейков” и там един мъж ми подаде малка цветна книжка. Благодарих му и я взех, защото знам, че всички, които са излезли на улицата и ни предлагат брошури, реклами или безплатни вестници, го правят не само за да припечелят нещо, но и с надеждата, че все пак можем да научим нещо ново. И така стана.

Вкъщи разгърнах малкото списание „Светлосенки – Изкуството като начин на живот” и се изненадах. Отдавна не бях виждала такова скромно издание, а така красиво оформено и интелигентно списвано. Заинтригувах се и се свързах с главната му редакторка. Ето какво сподели тя за сайта на СБЖ.

„Казвам се Надя Христова и съм на 33 години. От малка пиша стихове, разкази, рисувам, участвала съм в два известни певчески хора и съм била част от различни конкурси, защото моята прекалено голяма енергия е трябвало да бъде изразходвана подобаващо. Родителите ми не са обвързани по никакъв начин с изкуството, нито пък имат връзки някъде.

Завършила съм актьорско майсторство за драматичен театър, но голямата ми стихия и творческа любов е писането. Aвтор съм на книгата „До моите висши учители“, в която споделям един различен хумористично-сатиричен поглед към пълната ни с клиширани съвети и фрази действителност, с които ни „захаросват и сиропират“ отвсякъде. Написах я на един дъх през 2011 г., а после я споделих за свободно четене в интернет пространството, където публикувам и много мои стихове.

Обичам предизвикателствата, защото те ме карат да се развивам като личност. Не ми харесва еднообразието, но не става въпрос за ежедневието, а за това, което се намира там, където мислите ми препускат и не ме оставят на мира.

Списание „Светлосенки - Изкуството като начин на живот“ за мен е идеята, с която се надявам да донесем малко светлина - ако това се случи, дори и на един човек, за мен би било истински повод за радост.”

Как се роди идеята за списание „Светлосенки - Изкуството като начин на живот“ и как се чувства това „мъниче” сред многото лъскави издания? И сега, когато колегите от печатните издания ги качват в интернет, вие действате обратното. Кое ви накара от интернет версия да минете в печатно издание?

Нашето „мъниче“ се чувства чудесно сред многото светски лъвове, тигри и леопарди, които ни гледат от лъскавите корици навсякъде. Ние сме наистина големи почитатели на „Animal Planet“.

Идеята за списание „Светлосенки - Изкуството като начин на живот“ се появи напълно естествено и категорично, наред с постоянната ни мисъл, че не сме безразлични към ситуацията, в която живеем.

Нашето „мъниче“ е място, което се противопоставя на цялото войнство, облъчващо хората с глупости отвсякъде, което издига за кумири тези, които нямат какво да кажат и които не допринасят по някакъв начин за развитието на едно качествено обществено съзнание, защото освен да споделят поредната си фотосесия, за да я „лайкваме“, в тези измислени идоли друго не виждаме.

Вярвам, че истинските личности, за които трябва да се пише в списанията и вестниците, които трябва да бъдат канени като гости в медиите, са тези, които могат да вдъхновяват другите, имат какво да кажат и носят нещо хубаво и различно. Споделям всичко това, за да разберете каква е причината да правим това, което правим.

Нашето списание е продължение на сайта ни за изкуство и култура, на който през януари 2014 г. ще празнуваме петгодишнина от неговото създаване.

Стартирахме и двете начинания в първия месец на годината, заради символиката, която носи това. Тогава ще отбележим и една година от първи брой на печатното ни издание.

Списанието има много по-различна идея от сайта. Докато в онлайн медията ни популяризираме и наблягаме на събития, свързани с българското изкуство и култура, както и предоставяме възможност на хората да публикуват там своето лично творчество, в печатното издание залагаме на нов тип идея, като целта е да включваме материали, които биха могли да заинтригуват почти всеки, без значение от неговата професия.

За да може списанието да достига до още повече хора, след излизането на всеки печатен брой, ние го качваме под формата на pdf , който споделяме за свободно сваляне и на нашия сайт. Не робуване на някакви всеобщи схващания кое е на дневен ред в момента и кое не е. Просто следваме себе си. Не вярваме в някакви външни правила, а се опитваме да изграждаме наши собствени.

Държа да отбележа, че от този сайт, който поддържаме почти пет години, никога не сме взели и лев от някого - нито от организаторите на събития, нито от хората, които споделят своето творчество там. Правим го безрезервно и с много любов.

Поради тази причина и списанието също е безплатно, защото искаме то да достига до колкото се може повече хора. В основата на всичко стоим ние със Захари Пастърмаджиев, строителен инженер и икономист, работещ обаче в ИТ сферата, който е изключително артистичен човек и има невероятен афинитет към изкуството.

С него създадохме заедно сайта, с него реализирахме и идеята за списанието. Познаваме се от близо 15 години, спряхме да ги броим по някое време, свързват ни всякакви пътища и премеждия. Доказани приятели сме във всяко отношение, ние сме си гръб един на друг, но силата се умножава, когато намериш и още съмишленици.

В момента сме един сплотен екип от няколко човека, като един от тях е Борис Зл. Павлов - дизайнерът на нашето списание, но и не само - човекът, който повярва в нашите идеи и ни подкрепи. Той се превърна във важна и неделима част от екипа ни и за отрицателно време „влезе“ в общата идея. Без него нямаше да се получи този така желан синхрон между материали и визия, а най-хубавото е, че всички мислим в една посока.

Предвид икономическата ситуация, как се издържате и какъв е тиражът ви? Още повече, че го разпространявате безплатно.

Тиражът на списанието е 10 000 броя, разпространяваме го напълно безплатно в София и Велико Търново, a от следващия брой ще бъдем в Пловдив и Перник. Предвид икономическата ситуация - нито сме някакви богаташи, нито участваме в далавери, нито зад гърба ни стоят някакви групировки.

За да можем да правим това списание, отделяме лични средства и търсим рекламодатели. Не сме планирали да забогатяваме по някакъв начин от него. Идеите ни са други.

Имате ли представа какъв е интересът сред читателите ви и кои са те?

Имаме ясна представа кои са нашите читатели. Списанието ни се разпространява не само на места, свързани с изкуство, това е и друга основна част от идеята - то да достига до хора, които изобщо не са смятали, че то може да предизвика интерес у тях.

Поради тази причина списание „Светлосенки - Изкуството като начин на живот“ се разпространява на най-различни места. Искаме да достига до всички, не само до хора, които по някакъв начин са свързани с тази сфера.

Всеки от нашия малък и сплотен екип носи по някоя бройка от списанието със себе си, като освен местата, на които се разпространява, ние раздаваме списанието и на напълно случайни минувачи, с които се разминаваме, а много често и разговаряме с тях.

Сред нашите читатели има от хора, пряко свързани с изкуството, до такива с най-различни професии и занимания - инженери, ватмани, шофьори, строители, сервитьори, градинари, студенти, пенсионери, продавачи, както и за каквито други професии и занимания се сетите.

А какво е мястото на българското изкуство и култура в списанието ви?

Във всеки брой отделяме специално място, което е между три или четири страници, в него каним български гост автор, който представяме. Тук идеята е това да не са утвърдени и познати имена, а все още неизвестни, но талантливи български автори, които имат интересен литературен похват, силен и стилен начин на изразяване и най-вече - имат какво да кажат чрез творбите си.

Нашите идеи не се изчерпват само с представянето на автори, които пишат, но всяко нещо с времето си. Идеи има много, тях ще ги реализираме постепенно, когато имаме възможност да издаваме списанието на повече страници.

Мястото на българското изкуство в списанието ще претърпява непрекъсната метаморфоза, за да може то да заинтригува все повече хора, които да повярват в него, в това, че съществуват достойни негови продължители, притежаващи нови идеи, можещи да станат неделима част от съвременната културна действителност.

В това толкова бездуховно време вие хвърляте ръкавица с издание, посветено на изкуството и културата. Не е ли рисковано?

Винаги съществува риск при всяко ново начинание, още повече когато правим нещо, което е твърде различно от общоприетото. Но не вярвам, че времето е чак толкова бездуховно - това, че непрекъснато ни заливат новини за „светски личности”, а пък политиката ни е просто смразяваща, не прави хората бездуховни, а все по-жадни. Винаги ще има хора извън системата, които носят промяната в себе си.

В основата на нашето списание е любовта ни към изкуството и вярата, че всеки, който не е безразличен към ситуацията, в която живеем, трябва поне с нещо да опита да я промени, а един от това е нашият начин. Който иска да ни смята за донкихотовци, луди глави или други подобни, нека го прави.

Ние се вслушваме в нашия вътрешен глас и сме уверени, че има смисъл да издаваме това списание, защото след всеки следващ брой стават все повече тези, които ни пишат и реагират. В това „бездуховно време“, както казвате, ние просто вярваме, че сме нужни. Това е нашата мотивация. За нас това не е просто едно списание, а нашият малък „прочит“ към промяната. Ние не сме безразлични.

Как според вас изкуството може да се превърне в начин на живот за повече хора? Вярвате ли, че „Красотата ще спаси света”?

„Красотата ще спаси света“, когато я направим видима, когато всеки един от нас бъде малко по-човечен, малко по-добър, когато има душа, която да я приеме. И да, на всички, които имат желание да прочетат, на драго сърце препоръчам Достоевски, който е един от най-любимите ми автори. Имаме само един живот, един шанс да го изживеем качествено и истински.

Всеки може да помисли кое е неговото необходимо „добро“, ако иска да намери смислен начин за своето съществуване. Човек може да бъде истински щастлив, когато излезе от рамките, приеме истинското си Аз, без да „робува“ на това, какво ще кажат другите, като просто вярва в себе си.

Изкуството не съществува само в изложбените зали, в театъра, в киното, в някакво определено за целта помещение или между редовете на книга. То се намира на точно една мисъл разстояние, стига да поискаш да погледнеш на нещата по този начин.

Изкуството е една голяма Вселена от емоции и се проявява в най-разнообразни форми. Стига да поиска, всеки може да „твори“ в мислите си, а художниците, писателите, режисьорите, музикантите и всички останали хора, които се занимават с изкуство, просто имат дарбата и таланта да „обличат“ във форма и да изразяват външно своите мисли, усещания и виждания за нещата.

Изкуството е една от причините да обърнем поглед към емоциите, да полетим, да се отдадем на усещанията извън материалното, да превърнем реалното битие в едно магическо пътешествие - това е неделима част от нашето мото.