Медийната компания Burda представи своята версия за корпоративна история и покупката през 1938 г. на печатницата Gebr. Bauer в Манхайм - сделка, която е била ключова за издигането на марката до водеща медийна група. Версията е спорна, но ще се хареса много на ръководителя на компанията Хуберт Бурда (86 г.).
Комисия от историци, наета от издателското семейство, рисува различна картина на ролята на Франц Бурда в придобиването на еврейска печатница през 1938 г. Изследователите не го виждат като убеден националсоциалист, а по-скоро като някой, който е спечелил от лишаването на еврейските предприемачи от права. В историята не е пропуснат термина „аризация“ – насилствено отнемане на собственост от неарийци и прехвърлянето й на нееврейски собственици. Но историята на основателя на издателството Франц Бурда (1903–1986 г.) е представена като историята на предприемач, който уж първоначално се е колебал, преди да реши да направи придобиването.
На уебсайта на компанията Хуберт Бурда е сниман с Ханс Райс, наследник на еврейското семейство собственици на печатницата. Интервю от 2009 г. цитира Райс (1922–2020 г.): „Брокер на хартия на име Кан дойде в офиса на баща ми и му каза, че вярва, че д-р Франц Бурда, който притежаваше малка печатница в Офенбург, но правеше успешно списание Sürag, може да се заинтересува от закупуването на компанията. Баща ми и Франц Бурда веднага се разбраха. Работиха заедно в компанията още една година и седяха един срещу друг в кабинета на главния изпълнителен директор.“ Звучи много приятелски и хармонично, пише Томас Шулер в newsroom.de по информация на КНА.
И това го пише в разказа на уебсайта на компанията. Франц Бурда е потърсен през юли 1938 г. от Макс Кан, приятел на семейството, и е помолен да „ариизира“ печатарския бизнес на еврейското семейство Райс, тъй като те са били в „отчаяна ситуация“. Първоначално Бурда не е склонен да сътрудничи, но в крайна сметка се среща с Райс.
По това време Gerb. Bauer е най-голямата и най-модерна печатница в Южна Германия, а сделка трансформира провинциалното издателство в една от най-големите печатници в Германия и полага основите за продължаващия успех на днешната Burda Group (Bunte, Focus, Super-Illu). Но това е и сделка, която почти сложи край на кариерата на Франц Бурда като издател на списания и собственик на печатница.
Burda не е изолиран случай. Съвсем наскоро Spiegel разкри, че много повече служители медийни, отколкото се знае, в ранните си години са били членове на Нацистката партия, СС или пропагандно звено. Всеки случай на разправяне с миналото на една компания е уникален, но има модел, който особено свързва разследванията на медийните компании за тяхното нацистко минало - почти винаги външни експерти провеждат първоначални проучвания и техните открития след това оказват натиск върху компаниите да се оправдаят. Накрая следват официални проучвания, поръчани от настоящите изпълнителни директори или собственици, които често потвърждаваха твърденията. Такива са и случаите с Bertelsmann и Holtzbrinck.
В регионалната вестникарска група Holtzbrinck, базирана в Щутгарт, тласъкът идва през 1998 г. със статията на американския журналист Дейвид Марголик „Германският фронт“ във Vanity Fair. Той се занимаваше с нацистките заплитания на основателя на издателството Георг фон Холцбринк. Журналистът Томас Гарке-Ротбарт поема проучването и за книгата си от 2008 г. „Жизненоважна за нашия бизнес“ анализира източници от множество архиви. Семейството предоставя лични документи и покрива част от разходите за изследването. Констатациите му са, че Холцбринк е печелил от бизнес отношения с нацистки организации и Вермахта. Членството в нацистки организации и контактите с влиятелни партийни служители са улеснили възхода му. Проучването го описва като икономически бенефициент на режима, който прагматично се е адаптирал – без да го класифицира като водеща политическа фигура в нацисткия режим.
Bertelsmann е особено добре документиран случай. И тук митът за съпротивата на компанията е разклатен от изследването на историка Херш Фишлер в края на 90-те години. Противно на слуховете компанията Bertelsmann не е била обект на нападения от нацистите заради християнската си издателска програма, а по-скоро заради съмнителни сделки с разпределението на хартията. Нещо повече, корпорацията е печелила щедро от договори за специални издания за Вермахта. Първоначално Bertelsmann е възпрепятствала разследванията на журналистите, но след това е назначила собствена комисия от историци, която да проучи издателската ѝ история.
Докладът „Bertelsmann в Третия райх“, публикуван през 2002 г., коренно преразглежда историята на компанията. Комисията установява, че затварянето на издателството през 1944 г. не се дължи на съпротива срещу нацисткия режим. По-скоро Bertelsmann е спечелил значително от военните усилия и с милиони продадени копия се е превърнал в основен доставчик на Вермахта. Хайнрих Мон, бащата на по-късния ръководител на компанията Райнхард Мон, е бил подкрепящ член на СС, а в издателската програма е открито антисемитско съдържание.
В Burda процесът на справяне с миналото също не е започнал като самокритична инициатива от страна на компанията. Журналистът Петер Кьопф е изследвал историята на издателското семейство и през 2002 г. публикува книгата си Burda. Първоначално издателят е отказал интервюта и достъп до архивите си. Едва когато става ясно, че публикуването на книгата вече не може да бъде възпрепятствано, Хуберт Бурда склонява да говори. Кьопф се обръща към нацистките връзки на семейството. Оттогава Франц Бурда е посочен в Уикипедия просто като „националсоциалист“ поради членството си в партията.
Очевидно Burda сега иска това да бъде коригирано. Историците пишат, че членството в Нацистката партия (НСДАП), предвид биографията на Бурда, само по себе си не прави етикета „националсоциалист“ правдоподобен. „Макар че може да има малко съмнение, че обещаващият собственик на печатница бързо се адаптира към нацисткото превземане и, предвид ентусиазма му към технологиите и бизнес интересите му, е лесно да видят положителни аспекти в техните политики за радиоразпръскване и медии, има малко доказателства, които да предполагат, че той е бил идеологически убеден поддръжник или дори водеща фигура на националсоциализма.“
След 1933 г. Франц Бурда не само се адаптира към новия ред, но и печели от лишаването от избирателни права на еврейските конкуренти. Макар че избягва особено радикално идеологическо самопредставяне, той търси близост с служители на Нацистката партия, когато това служи на неговите бизнес интереси.
Югозападното немско списание Sürag е най-важното на Burda по това време и започва да възприема политическия език и символиката на нацисткия режим още през 1933 г. През април Хитлер краси корицата, а Бурда заявява на 1 април 1933 г. в отговор на бойкота на еврейския бизнес от режима, че неговото издателство и печатница не използват нито еврейски капитал, нито еврейско население. Напротив - компанията е „типично немска“ и „патриотична“. През лятото на 1933 г. списанието рекламира със слогана: „Мисленето, волята и действията на Sürag са национални и социалистически, духът на новата епоха живее в нея!“
А по отношение на придобиването на тогава значително по-голямата компания Bauer, комисията от историци подчертава, че „въпросът за инициативата е следователно важен, защото придобиването на Gebr. Bauer е сделка, която е едновременно политически желателна и морално осъдителна.“ Те смятат за по-правдоподобно Burda да е инициирал арийизацията и посочват различни цифри относно покупната цена. Уебсайтът на Burda го посочва като 625 000 RM. За разлика от това, историците в книгата пишат за „обща покупна цена от само 453 000 RM“.
Въпреки това, след войната Франц Бурда представя сделката като „лъч на човечност“, защото е успял да предотврати „най-лошото бедствие“ за семейство Райс. Всъщност, според комисията от историци, Бурда и неговият партньор Карл Фриц са се пазарили за намаление на цената до самия край. По време на преговорите на Бертолд Райс е даден избор или да се съгласи, или да бъде арестуван, и под натиск от нацистките власти той е трябвало да приеме, че покупната цена в крайна сметка е възлизала само на около 60 процента от първоначално договорената, вече ниска сума.
Последвалото намаление на цената противоречи на идеята, че Бурда е сключил сделката от хуманитарни мотиви. В процедурата по денацификация след войната, отговорният комитет във френската окупационна зона признава неговия „статут на бенефициент чрез арийизация“, но не вижда доказателства, че самият Бурда е оказал решаващ политически натиск.
Издателят се възползва от факта, че индивидуалната му вина не е доказана. През 1948 г. Бурда окончателно е класифициран като „последовател“ и глоба от 2000 германски марки.
Споразумението с Бертолд Райс играе решаваща роля в това. Още през 1945 г. Бурда постига споразумение да плати на Райс, или по-скоро на неговите наследници, 100 000 германски марки и да върне недвижими имоти. През 1948 г. е постигнато ново споразумение и жертвите на „аризацията“ получават общо 120 000 германски марки, а самият Бертолд Райс получава допълнителна доживотна пенсия. С това споразумение Бурда поне частично признава последиците от експроприацията и едновременно с това разсейва конфликта с френските власти, а Бурда успява да запази контрола върху печатниците си. Историците днес наричат сделката „тежък политически и морален провал“ от страна на Франц Бурда и не приемат разкрасената версия на събитията.
Ще приеме ли компанията сега оценките на комисията и ще промени ли представянето на историята на компанията си на уебсайта си? Въпреки многократните запитвания от медийната служба на KNA, Бурда не отговаря. Уебсайтът продължава да разказва историята на Франц Бурда като неохотен помощник.
Copyright © 2022
Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.