Напет швейцарец въздига Търново като твърдина на българския модерен спор

  • 15.11.2026
  • Наборе.бг
  • Иван Тодоров

Алоис Бюнтер докарва футбола в старата столица – четете за това в новата книга на Анатоли Петров  

Колегата Иван Тодоров прави сериозен анализ на книгата на великотърновския журналист Анатоли Петров "Началото на футбола в Търново и юнашкото движение в България" .

Ето и неговия текст, написан за сайта Наборе.бг

итературната критика у нас, за жалост, е на изчезване. Все по-рядко се появява по някой кратичък отзив, по-скоро -- бележка. Още по-точно -- анотация, информация за новопоявила се книга. А и мнозина посягат към все по-налагащ се лесен начин. Рецептата е проста. Вземат се заглавията на главите на изданието (ако са примамливо привличащи хорското внимание -- още по-добре!), добавят  биографични думи за автора, за написаното от него, притурят името на издателството, гарнират със снимка на корицата и -- готово. Конфекционна направа, малотрайна вестникарска стока... За спретването й не е потребно и да сте изчели книгата. Даже и да не сте я прелистили отгоре-отгоре. Което си е косвена обида за автора...Но авторите вече се радват и на това.

Книгата на великотърновския журналист Анатоли Петров "Началото на футбола в Търново и юнашкото движение в България" не заслужава такава участ.

Сто и шестдесетте й страници и десетките снимки и факсимилета на документи са увлекателна повест за швейцареца Алоис Бюнтер, с чийто лик приветливо се срещаме още на първата корица. Със сърдечна топлота Анатоли Петров ни запознава с него и ни повежда по българските му друмища. Почнали от Търново...

По далновидната покана на първия търновски кмет след Освобождението -- Георги Живков, станал министър на просвещението в кабинет на Стефан Стамболов, обредил Австро-Унгария, Германия и Швейцария, в България идват като преподаватели по "телесно възпитание" 10 швейцарци. Бюнтер е един от тях. Славни другари са му  Жорж дьо Режибюс, Луи Айер, Жак Фардел, Шарл Шампо -- първият българин-участник на първите съвременни олимпийски игри в Атина през 1896-та.

Назначен е в търновската Мъжка гимназия "Свети Кирил" и почва да се труди в нея през 1894-та. Заплатата му била завидна -- като на висш военен. За почтен човек като него това и много задължавало.

Бил е тогава на тридесетина години, работил преди това в родината си като бижутер; отличен учител и гимнастик. Толкоз добър, че е награден в Лозана с 9 лаврови венци. Виртуоз на нарицателно определяния като най-труден уред -- "кон". Приемете званието "венценосец" като синоним на шампион. А пък "венец" е синоним на корона...

Напет красавец, за жалост на търновските моми от онова време -- женен, с три щерки. А когато в старата престолнина се преселило цялото му семейство -- раждат се в дома още една дъщеря и син.

Човек от времена с все по-забравяни добродетели и ценности, Бюнтер споделял: "Копнея да се видя в Търново и да почна уредбата на салон, игрище..."

Как изглеждал? Снимките помагат, но не казват всичко. Рус, с мустак, по-късно -- с елегантна, поддържана брада. Ентусиаст, енергичен за трима -- купил си кон с двуколка. За да показва и разкрива знанията и уменията си не само в Търново...

В "Свети Кирил" по онова време нямало гимнастически салон. Преподаването ставало в Евтембеевия конак, доста по-късно -- и по частни къщя, а за телесното възпитание използвали полянките около и на Царевец. Скоро обаче започнали да разчитат за занимания на закрито на салона на гостолюбивото читалище "Надежда". За какво ли не добро и  полезно не е помагало читалище "Надежда"?!

Благият учител не скъпял добротата си! Това обяснява защо го обичали всички. Учениците скоро почнали да го наричат "папа" -- татко Бюнтер! Колцина са се радвали на такава непресторена обич...

Преподавал Алоис в Търново от май 1894-та до есента на 1900-та. Повече от шест години.

Тук -- доказват го официални документи, доставя през 1894-та  две топки и в двора на гимназията заиграват футбол!

Дарен с възхитата на гимназистите, на колеги и едва ли не на всички търновци, Бюнтер -- с колегата си Жак Фардел, популяризира за първи път у нас футболните правила. В списание "Училищен преглед" от март 1897-ма.

Анатоли Петров разгръща за нас страниците на тази удивително интересна информация. Малка мостра: при футболните срещи се забранявало който и да било от двата тима да има по двама "пазачи"/вратари. Друга запрета -- използването на подковани обуща или на обуща с железни плочки отдолу... И още: при всеки отбелязан гол отборите сменяли вратите си... Препоръчителна била "шотландската" система: 2 - 2 - 6. Двама защитници, двама полузащитници и шестима нападатели.

През олимпийската 1896-та Бюнтер -- този нестихващ вулкан от несекващи сили и добронамереност, създава и дружеството "Търновски юнак". Колко убедителен бил с поведението и думите си -- доказва го присъствието сред учредителите и на  тогавашния кмет на града Джорджо Момчев.

Приучвал швейцарецът юначетата и юнакините не само на спорт, а и на морал. Да обичат бащите и майките си, да се учат добре, да помагат на бедните, да вървят подир добрия пример, да са пестеливи, да проклинат родоотстъпниците и предателите, да са смели, откровени...

Играели децата и учениците на специално предоставено им от Общината място досами Стамболовия мост. А сред популяризираните от "Юнак" спортове били не само гимнастиката, а и плуването, ездата...

През 1900-та Бюнтер се преместил във Варна. (Това ми припомня българските преживелици на чеха Антон Новак, който също идва в Търново, живее в града, създава през 1892-ра някогашната Градска градина, където днес е Театърът "Константин Кисимов", а сетне -- в началото на следващия век, също отива във Варна).

И в "морската столица" Алоис бърза спечелва обичта на града. Организират му тържествено честване, когато навършва 60, даряват го с място за съграждане на къща, а Народното събрание му отпуска и народна пенсия...

Сполитат го и семейни неволи и тъги. Редуват се разнолики епизоди през прозореца на времето. Като кадри от филм. Ала наяве. Живот!

Двуколката на Алоис Бюнтер, не може да сте я забравили -- онази от търновските му години, спряла завинаги на 13 март 1934-та. Оставяйки обаче светли дири по изминатия от стопанина й път.

Да погледнем, водени от Анатоли Петров, към още някои от тях.

През 1901-ва швейцарецът -- отново в съавторство  с Жак Фардел, написва помагало, наречено "Сбирка от гимнастически упражнения за дружествата". Указания, описание на строеви упражнения, глави за звучащите необичайно днес спортни игри "ритнитоп"/футбол, хвърли топ, подай топ, хвърляне на копие..

Тъкмо това помагало подтикнало Министерството на просвещението да отпусне повече средства за спортни уреди на училищата, за осигуряване на салони. Най-важното -- все по-отчетливо се осъзнавала ролята, ползата от физическото възпитание и култура!

И във Варна Бюнтер не забравя първата си любов в България -- Търново. И го посещава пак и пак. Върнал се през 1928-ма и в Швейцария. Но не задълго. Колкото да разбере с тъга, че повечето от роднините му вече си били отишли от този свят...

Важна и нужна добавка. В Търново -- начело на "Юнак", подир заминаването му за председатели на дружеството били избирани последователно учителят Коста Атанасов,  зъболекарят Братован Братованов,  полковник Рашко Бораджиев, Стефан Илиев, Димитър  Раев...А националния съюз "Юнак" от 1935-та до 1940-та оглавявал генерал Рашко Атанасов, зет на легендарния търновец Марко Тотев.  След това Атанасов е избран и за председател на Българския олимпийски комитет (БОК).

...Хиляди били по онова време "юнаците" в страната. Стотици, хиляди -- и илюстрованите пощенски картички с тази тематика, издавани от много книжари и издатели и разпространявани из цялата страна. По различни поводи и при разни прояви -- юнашки събори, родолюбиви тържества, вечеринки, срещи, паради, манифестации. Чудесни и полезни били целите, не им отстъпвали с привлекателността си и юнашките униформи -- като на Ботевите четници, голям -- ентусиазмът!

Да вплета и детайл, все по-неизвестен на по-младите. Най-големият някога стадион в София, в България се намирал на мястото на ликвидираната зимна пързалка "Дружба", недалеч от Българското национално радио. Казвал се "Юнак". Пред него имало и паметник...

Тъй -- до 1947-ма. Днешният стадион "Васил Левски" е с рождена година 1953-та.

х х х

Вдъхновеният разказ на Анатоли Петров за мисионерския живот на Бюнтер е с елегантен пролог. Следва тъй интересното му българско битие. А в епилога -- по всички канони на разказвачеството, е обобщението. То тръгва от двора на Мъжката гимнация в Търново през 1896-та, където най-напред полетяла футболна топка. Следващата брънка е създаването на Младежкия спортен клуб -- МСК, през 1919-та. 1920-та -- прекръщават МСК на "Слава". Година по-късно се ражда "Виктория". А през април 1924-та всички умно се обединили в "Етър".

Книгата има и промислено и известно на наистина малко люде продължение на епилога. Ето го и него. След промените през 1944-та "Етър", обединен с Гимнастическото дружество "Юнак", е наречен "Етър-Юнак 45". Прекрояванията, преустройствата, прекръщаванията не спират. 1947-ма възвестява, че "Етър- Юнак 45" се обединява отново -- с Туристическото дружество "Трапезица" и с местното Народно  колоездачно дружество. И става "Трапезица".

От април 1957-ма -- слава на здравомислието! -- връщат старото, изначалното, обичаното -- "Етър".

По доста сходен начин вървят перипетиите и на съюза "Юнак". На 24 юни 1945 г. се пръква Народен съюз за гимнастика и спорт (НСГС). Звучи странно и непознато, но тъй станало. Царяло вече времето, модата на съкращенията. НСГС е ашламата от обединяването на Българската национална спортна федерация (БНСФ) и тенис и шахматните съюзи.

х х х

Много факти, много поводи за размисли...Познания, затиснати, заринати от времето. Майсторлъкът е да се махне прахолякът на забравата, да се вдъхне живот в ноздрите на  числата и цифрите, да се припомнят и съживят заслужилите с имената и делата си.

Анатоли Петров дирил, чел, упорствал. На помощ -- както винаги е ставало -- дошли безценните стари вестници и списания. Книгите, архивите, съпричастни колеги. И имаме книга за радост. За всеки, жадуващ да знае повече.

Изкуството е памет. Журналистиката, казал го е преди повече от век не друг, а Йосиф Хербст, също е изкуство. Веднага обаче добавям -- само почтената, обективната, неподкупната и неподатливата на политически повеи или ветрове журналистика. С книгата си Анатоли Петров дава искрящ пример за следване.

 

Представяме ви