Експертката д-р Манди Трьогер разглежда медийната история на Източна Германия след обединението за първи път след отваряне на досиетата от Treuhandanstalt – агенцията, отговаряща за приватизацията в бившата ГДР. В книгата си Pressefrühling und Profit („Пролет и печалба на пресата“) тя изследва как западногерманските издатели са завладели Изтока и медийното разнообразие и дългосрочните издателски структури не са играли почти никаква роля в приватизацията на източногерманските вестници веднага след политическите промени в Източна Германия през 1989/1990 г.

С новата си книга Трьогер, която е доцентка и стипендиантка на Академията „Валенберг“ в катедра „Медийни и комуникационни изследвания“ в университета Сьодертьорн в Стокхолм, продължава изследване, с което се занимава от години. В интервю за KNA тя обсъжда Treuhandanstalt, нейните стратегии за приватизация, произтичащите от това конфликти и дългосрочните последици за медийните структури, които се усещат и днес, пише Щефен Гримберг в newsroom.de.

- Г-жо Трьогер, Вие сте първият учен, който изследва приватизацията на ежедневници и издателства в бившата ГДР и успя да анализира досиетата на Treuhandanstalt. Колко политически натиск е имало по това време?

- Treuhandanstalt беше под огромен времеви и политически натиск. Тя трябваше да взема решения в много кратки срокове, като същевременно се ориентираше в политически директиви и икономически интереси. Преди не осъзнавах колко често самата тя е била под натиск и колко ограничена е била нейната свобода на действие.

- Как се е проявявал този натиск?

- Случаите с Freie Presse от Кемниц и днешния Mitteldeutsche Zeitung от Хале са особено интересни. Те бяха обект на обществен дебат в началото на 90-те години. По това време Spiegel ги нарича „Сделката между канцлера и вицеканцлера“, защото и двата вестника бяха придобити от издатели, които според Spiegel имат тесни връзки съответно с Хелмут Кол (ХДС) и Ханс-Дитрих Геншер (СвДП). Freie отиде при медийната група на братя Шауб от Лудвигсхафен, родния град на Кол. В родния град на Геншер - Хале, победител беше базираната в Кьолн група DuMont, чийто издател, Алфред Невен ДюМон, не скри тесните си връзки със СвДП. И в двата случая решаващата основа е била положена много преди Агенцията дори да е започнала действителния си процес на приватизация. Досиета обаче съдържат сравнително малко информация за това.

- Не намерихте ли „неопровержимо доказателство“?

- Не. За това щеше да ми е необходим достъп до допълнителни архиви. Много неща сочат, че важни дискусии и споразумения са се провеждали извън Агенция и на каква основа са били взети решенията. Досиетата показват, че са съществували значителни пропуски в информацията.

- Какво характеризира начина, по който Treuhandanstalt борави с вестниците, с които се е занимавала?

- Това, което ме изненада най-много, е колко различно са протичали отделните приватизации и колко драстично се различава ролята на Treuhandanstalt от случай на случай. Приватизацията на бившите окръжни вестници на Германската единна социалистическа партия (СЕД) протича съвсем различно от тази на издателство Berliner Verlag или Neues Deutschland. Ситуацията отново е различна с вестниците на бившите партии като източногерманския ХДС, ЛДПД и НДПД. Следователно, трудно може да се говори за единна политика на приватизация.

- Окръжните вестници на СЕД в ГДР са били икономически далеч по-силни от другите издания – със собствени печатници, по-добро разпределение на хартията в рамките на плановата икономика и много по-високи тиражи. Те все още доминират пазара на печатни издания в Източна Германия, докато другите вестници от ерата на ГДР и почти всички нови издания, основани след обединението, бързо изчезнаха. Не можеше ли това да бъде предвидено и да бъдат взети контрамерки, особено по отношение на медийното разнообразие?

- Агенция не е имала мандат за медийна политика. Нейната задача е била да приватизира компаниите възможно най-бързо, да осигури тяхната икономическа жизнеспособност и да запази работните места. Някои служители на Агенцията са били наясно, че вестниците имат специална социална функция - не са просто бизнеси като фабриките за обувки, а играят централна роля в демократичната обществена сфера. Въпреки това, приватизацията не е била за медийно разнообразие или балансирана структура на пресата в дългосрочен план. Бившите областни вестници на СЕД са били особено привлекателни от бизнес гледна точка поради доминиращите си позиции.

- Не е ли имало протест срещу това?

- Да, имало е. Местната асоциация на вестниците се е застъпвала за това, че големите вестници не трябва просто да се продават на големи западногермански издателства, а да се даде шанс и на по-малките и независими издатели. По-малките доставчици трудно са можели да се конкурират с големите.

- Пропусната ли беше възможност или беше неизбежна, дори с малко повече усилия в медийната политика?

- Страхувам се, че е и двете. От гледна точка на медийната политика, възможността очевидно е пропусната. През 1989 г. призивът за свободна и разнообразна преса е силен и това не е просто абстрактно искане. Основани са множество нови вестници, независими инициативи и са правени опити за пълно преосмисляне на журналистиката и медиите. Но този дух на оптимизъм едва ли е могъл да се утвърди при икономическите и политическите условия на трансформацията. Всичко се случва невероятно бързо. Агенцията е трябвало да приватизира хиляди компании, а пресата е била само малка част от това. Въпреки това мисля, че нещата са можели да се развият по различен начин, ако имаше политическа воля. Медийното разнообразие можеше да бъде разгледано по-внимателно и алтернативните модели на собственост можеха да бъдат сериозно разгледани. Досиетата обаче показват, че подобни съображения почти не са играли никаква роля в ключовите решения за приватизация. Във всеки случай, не се е провел фундаментален дебат за медийната политика за дългосрочните последици от тези решения.

- Кой в Treuhandanstalt е отговарял за приватизацията на вестниците?

-Това всъщност е доста интересно. Въпреки че това са регионални вестници, съответните клонове на Treuhandanstalt не са отговорни, както е било при много други регионални компании. Приватизацията е управлявана централно от Берлин. А самата работа е извършена до голяма степен от външни консултанти, а именно екип от американската инвестиционна банка J.P. Morgan. Те са били експерти по корпоративни придобивания и сливания, а не по медийна политика. Това обаче е било съзнателно решение. Те не са искали да поверят тази задача на никого от западногерманската медийна индустрия, защото са се страхуваха от потенциални конфликти на интереси. В крайна сметка финансовите експерти поемат централна роля в решенията, които ще оформят източногерманския медиен пейзаж за десетилетия напред.

- Много вестници имаха партньори от Запада веднага след обединението – издатели, които им предоставяха експертиза, персонал и технологии. Дали тези медийни компании също се възползваха от приватизацията?

- Те варираха значително. Базираното в Хамбург издателство Baue беше установило множество партньорства с източногермански вестници, но в крайна сметка спечели само търга за Magdeburger Volksstimme. Агенцията и Федералната служба за картели са били загрижени, че един западногермански издател не може да придобие няколко големи вестника в съседни региони, като по този начин създава господстващо пазарно положение. Вестниците е трябвало да бъдат разпределени между различни западногермански издатели. Езикът, използван в досиетата, също е интересен. Вестниците често са наричани по местоположението си – не Sächsische Zeitung, а просто Dresden.

- И това е прието?

- Социалдемократическата партия (СДП) е предявила претенции към няколко вестника, твърдейки, че някои от по-късните окръжни вестници произхождат от по-ранни социалдемократически печатни компании. Това е довело до множество съдебни дела срещу Агенцията. Съответните досиета изпълват планини от папки. В крайна сметка е постигнато споразумение, при което СДП, или по-скоро нейният печатен холдинг DDVG, получава дял в Sächsische Zeitung и обезщетение на стойност приблизително 75 милиона германски марки.

- Не е ли спазван принципа „можете да наддавате и да видите дали ще го получите“?

- Не съвсем. Издателите вече са били подали оферти и избрани. По същество посланието е било: вие сте нашите предпочитани купувачи и сега ще преговаряме за конкретните условия. Наистина удивителното обаче е, че точно тази част от процеса липсва в прегледаните от мен досиета. Не открих пълна документация за това в нито един от десетте вестника. Получени са общо 84 оферти, но не открих нито една от тях в прегледаните от мен досиета на Treuhand. Налични бяха предимно резюмета и оценки от J. P. Morgan.

- Ами други източници? Или бившият главен редактор на Thüringer Allgemeine, Сергей Лохтхофен, е прав, когато иронично казва: "Твърде много са все още живи" и следователно темата не може наистина да бъде разгледана?

- Не, дори досиетата предоставят само част от картината. Ето защо използвах и интервюта за книгата си предимно под формата на фонови дискусии. Темата остава чувствителна и до днес. Много от замесените са склонни да говорят за преживяванията си, но не да бъдат публично асоциирани с тях. Ето защо анонимизирах почти всички имена и непублична информация за произхода им. Единствените изключения са информацията и лицата, които вече са били публично известни по това време или чиито роли са документирани другаде.

- Откъде идва този кодекс на мълчание? Толкова много неща ли се случиха в сиви зони, че никой не иска да говори за това и до днес?

- Не бих го казал така. Но дебатът около Treuhandanstalt остава силно политизиран и поляризиран, особено в Източна Германия. За много хора приватизациите са свързани с много различни, понякога много болезнени, преживявания. Тези, които са участвали в решенията тогава, не искат непременно да бъдат въвлечени отново в тези конфликти.