Списание „Шпигел“ е имало много бащи. Но в началото му е имало и една жена - Хилдегард Кнеф (1922–2007 г.). Тя е била журналистка, а след войната – преводачка за британските окупационни офицери. През пролетта на 1946 г. тя изработва първия макет на бъдещото списание с ножица и лепило, а през октомври първият 32-страничен нулев брой е публикуван в горд тираж от дванадесет екземпляра.

Година по-късно Кнеф става първата жена редактор на „Шпигел“ и остава на този пост до 1951 г.

Новата биография на създателя на „Шпигел“ Рудолф Аугщайн от Мартин Доери и Хауке Янсен хвърля светлина върху нейната роля в основаването на новинарското списание и неговата редакционна история, която дълго време е била доминирана от мъже. Сега Хилдегард Кнеф е поставена в центъра на историята за основаването на влиятелното седмично списание. Нейният принос е отдавна признат и въпреки това до голяма степен забравен.

Около „Шпигел“ обикновено се е говорело за онези, които по-късно са придобили власт, влияние и обществена известност. Сред тях са британските пресаташета Джон Сеймур Шалонер и Хари Борер, които са издали лиценза за списанието – и, разбира се, Рудолф Аугщайн. Жените, които са работили от самото начало, са били едва признати. Самият Аугщайн по-късно говори пренебрежително за тях като за „архивни мишки“ в документацията, пише newsroom.de по информация на КНА.

Авторите на биографията Доери и Янсен коригират това схващане в „Аугщайн – един немски живот“. В началото 23-годишната Кнеф не само е участвала в създаването на „Шпигел“ – тя е била там още по-рано. И именно тя е помогнала планираното ново списание да придобие конкретна форма. В архивите на изданието се намира непубликувано интервю от 2005 г., в което Кнеф, починала през 2007 г., си спомня – и с характерната си скромност казва за ролята си: „Аз наистина участвах в това, но по определен начин.“

На 29 март 1946 г. дванадесетте пробни екземпляра са отпечатани в Оснабрюк. Първият пробен брой на Diese Woche („Тази седмица“), предшественик на „Шпигел“, се появява на 16 ноември 1946 г., преди 80 години. Корицата вече е с отличителната червена рамка, а името се появява в горната част с бял обратен шрифт, използвайки същата типография, както по-късно DER SPIEGEL.

В своите изследвания Доери и Янсен откриват и вътрешна бележка от бившия главен редактор Ханс Детлев Бекер от 1965 г., в която той нарича Кнеф „журналистически основател“ на списанието. „Това доведе до преоценка на ролята ѝ като „майка“ на „Шпигел“ - казва Хауке Янсен в интервю за медийната служба на KNA.

Въпреки че по-ранни публикации споменават Кнеф, те остават верни на традицията на списанието като „мъжко“. Лео Браванд, дългогодишен сътрудник на Аугщайн, го обобщава перфектно през 1987 г. в „Историята на „Шпигел“ – Как започна всичко“ - замисленото новинарско списание е трябвало да бъде мъжко списание, жените не са били разглеждани за висши позиции.

Трябва да изминат още 30 години, преди „Шпигел“ да публикува интервю с Кнеф през 2017 г., в което тя описва работата си по концепцията. Според нейния разказ „майор Шалонер ѝ показа списание“ и каза, че си е представил „нещо подобно“ за Германия. „Затова сглобихме шаблон: изрязахме статии от оригинала, написахме някои сами, създадохме оформления и рисунки. След това сама го налепих.“

Интервюто се провежда в офиса на Osnabrücker Zeitung и противно на по-късните твърдения на Аугщайн, моделът не е американското списание Time, а британско списание, което скоро престава да излиза.

През лятото на 1975 г. конфликтът между жените в „Шпигел“ и техните началници мъже ескалира. Спусъкът е статия на корицата, в която се твърди, че съвременните жени уж предпочитат да бъдат „женствени, а не феминистки“. Корицата показва гола млада жена с дете и надпис „Обратно към женствеността“. Редакторките Софи фон Бер и Ингрид Колб са възмутени.

Бер пеше за Аугщайн, „напълно е премахнал всички женски гледни точки“ и с „вероломна склонност“ е отхвърлил феминистките като „няколко изолирани чудаци“. Бер, която твърди, че е имала връзка с Аугщайн в един момент, поискала като компенсация дарение от 1000 марки за „Асоциацията на самотните майки и бащи“, която тя е основала, страница в списанието за опровержение и „парите за пола с правилната дължина“, която тя твърди, че е купила единствено заради него. Аугщайн изпълнил всичките ѝ искания.