Валентин Съйков

Ето какво написа Валентин Съйков на своя профил във Фейсбук:

Соня Колтуклиева беше добра журналистка във времето, когато в България имаше истинска журналистика. С нея работихме заедно в едни от най-добрите времена на вестник „Труд“. През последните години тя се изявява като острие на клана Борисов-Пеевски и сипе огън и жупел върху техните политически противници. Соня практикува изключително агресивна журналистика, целяща да уязви и заклейми враговете на тези, чиито интереси защитава. Отварянето на вратата на служебния автомобил на Доцова не е за да зададе интересен въпрос и да получи смислен отговор, а за да предизвика провокация. Нещо като онези нападатели във футбола, които в наказателното поле играят не толкова за гол, колкото за дузпа. Е, този път провокацията й се получи за отличен със съдействието на НСО.

Не е необходимо човек да е някакъв професионалист за да види непрофесионалното поведение на охранителите от НСО. Недопустимо е пред очите им някой да отваря вратата на служебния автомобил и да насочва предмет (микрофон, камера или каквото и да било) към охраняваното лице. Паническата реакция след това изглежда неизбежна.

Не знам каква е програмата за обучение на гардовете, но освен опазването на живота и здравето на охраняваните персони с груба сила, би трябвало да изкарат и курс по използване на „мека сила“. Някой трябва да ги научи как да се справят с провокациите елегантно, без да се стига до инциденти, как да поставят превенцията на нежелани събития преди реакцията спрямо тях.

А сега за сълзливите коментари защо Доцова не е слязла от колата да помогне на Колтуклиева. Доколкото знам, по инструкция охранителите на НСО са длъжни при възникване на напрежение да изведат охраняването лице от мястото по най-бързия начин без да го питат иска или не иска. А и работата на председателя на Народното събрание е да води законодателния процес, а не да дава първа помощ на улицата. Ако е умна жена, тя ще си направи съответните изводи от случая.

Нормално е в предизборна обстановка да се надигне вълна от призиви за оставки. Аз не очаквам падането на глави да надскочи прекия извършител и някой от непосредствените му началници. А и подаването на оставки не е заместител на реформирането на системи.

Някои опозиционни политици, които добре се ползваха от услугите на НСО, призоваха за нейното разформироване. А какво ще дойде на нейно място? Ако тези, които цял живот са обучавани да вършат тази работа, правят грешки, кои ще са безгрешните, които ще ги заместят. Очевидно е, че службата за охрана има нужда от реформиране. Новото време изисква нови методи на работа и хора, които могат да се справят със съвременните изисквания. Това може да стане с търпелива работа, а не с истерии.

Крайно време е за още един дебат – за Етичния кодекс на журналистическата професия. Нуждата от него се вижда и от добросъвестните създатели, и от ползвателите на журналистическа информация. Всяка дискусия по въпроса обаче ми се вижда обречена, докато основните медии се контролират от олигархични групи, които се борят за властта с всички позволени и непозволени средства. Независимата журналистика започва от икономическата свобода. И все пак, струва си поне да опитаме да проведем смислен дебат по темата.