СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Дениз Назиф за истеризацията: Запитахте ли се кой ни/ви излъга?

08.11.2026
Фейсбук
Дениз Назиф

Дениз Назиф

„Сякаш забравихме ковид кризата, енергийната криза от 2022 г., както и обещанията за "златен дъжд" и инвеститори, които чакаха на опашка пред границата ни на 31 декември 2025 г.,“ иронизира в свой коментар във Фейсбук студентът по журналистика и връзки с обществеността Дениз Назиф.

Ето какво написа Дениз Назиф на своя профил във Фейсбук:

В последните две седмици истеризацията ми идва определено в повече – особено ясно очертана и доминирана в социалните мрежи от определени среди и агитки.

В този ред на мисли, сякаш по-голяма част от обществото ни помни само близките 6 или 12 месеца. А всъщност процесите у нас си вървят поне от лятото на 2020 г.

Не искам никой да ми се обижда. Който ме следи, знае, че в постовете ми и коментари не използвам обидни квалификации към никого, защото възпитанието не ми го позволява, но да се върна накратко какво имам предвид. Сякаш забравихме ковид кризата, енергийната криза от 2022 г., както и обещанията за "златен дъжд" и инвеститори, които чакаха на опашка пред границата ни на 31 декември 2025 г. – надявам се, разбирате, че е ирония.

Та, запитахте ли се кой ни/ви излъга?

Когато редица икономисти, които са с "неправилно мнение" не бяха канени в големите медии, и аз пишех, че България не е готова и можем да влезем в гръцки сценарий, имаше хилещи се реакции и коментари. Не, че не виждам и такива, които се смеят на данните, които Комисията за защита на потребителите начело с Мая Манолова изнася пред медиите - и в двата случая старите хора са казали: "Угодия няма". Други пък ще си кажат: "Хак да им е".

В заключение, за мен е изключително грубо, грозно и неприемливо да се създава едно изкуствено разделение на София и "провинция" – в тази лоша "провинция" познавам хора, които се трудят, учат и работят, както тези в София. Това противопоставяне за мен е за допълнително нагнетяване на напрежение сред обществото. Ако на някой му харесва да обижда и плюе по съгражданите си – нека, аз нито го приемам, нито го одобрявам. Бях в София тази година по работни ангажименти няколко пъти – да не казвам колко бездомници и просещи хора имаше по улиците и по спирките на метрото... С това ли се гордеe/м/те?