Начало
 
 

Медиите могат да отнемат кислорода на тероризма

29.09.2017 /15:21 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Участниците в ХІІІ-та Международна конференция "Тероризмът и електронните медии"

Последният ден на ХІІІ-та Международна конференция „Тероризмът и електронните медии“ премина под знака на дебатите, свързани с кибертероризма и информационните войни. Те се оказват една от новите мащабни заплахи за националната и международна сигурност.

Как гражданското общество и електронните медии могат да се противопоставят  на героизирането на тероризма и терористите? Как да стане по-ефективна борбата срещу пропагандирането на омразата и насилието, за което носи отговорност и професионализмът на журналистите? Тези въпроси също бяха в центъра на дискусиите.

Според участниците във форума днес сме свидетели на всеобща мобилизация на радикално настроените хора, които по този начин стават лесна мишена за привличане в редиците на терористите. Особено важно е, че в много европейски държави родени там млади хора, представители на малцинствата, не са приобщавани, а живеят затворено и изолирано, което ги прави потенциални терористи в търсене на реализация и героизация.

Леонид Млечин обясни радикализацията нта младите хора с убеждението им, че добрият живот се постига само чрез тероризъм. Той се спря на ситуацията в Германия, където, за да бъдат интегрирани в обществото хилядите бежанци, се разработват програми, които понякога съдържат абсурдни и скандални намерения, като например с възпитателна цел се организират за младите посещения на концентрационни лагери, което обаче е с обратен знак.

По време на дискусията участниците в нея подчертаха особено важната роля на обществото за превъзпитанието и интегрирането на бежанците и представителите на малцинствените групи. Според мнозина, преди да започнат да пишат на тема тероризъм, за журналистите е много важно да се запознаят с фактите, да поставят под съмнение всичко казано им и най-вече да знаят как да подбират източниците си. За

корените на тероризма

говори съветникът на зам.-министъра на външните работи на Иран Хосейн Хариби. Според него в последните години в електронните медии е настъпила коренна промяна. Много от тях си позволяват да публикуват разкази на очевидци или журналисти, които граничат с излизане извън контрола, а това крие опасност от ужасни последици. Хосейн Хариби съобщи,че миналата година са извършени 1141 самоубийствени атентата в Сирия, Иран и Близкия Изток. И те са свързани с изкривения религиозен разказ, който понякога се улеснява и от политиците, намесващи се в религията. Хариби е на мнение, че за да се борим срещу тази жестока напаст, трябва своевременно да се предотвратява тероризмът, да бъдат спирани паричните потоци към терористичните организации и да бъде пресичан пътят на терористите.

Много е важно също в медиите да се появяват повече положителни публикации, които да насочват младите хора към добри постъпки. Затова, смята иранският дипломат, трябва все повече да се засилва ролята на НПО-та, гражданските общества и религиозните общности. Той е убеден, че именно гражданското общество може да се противопостави и предотврати тероризма.

А проф. Игор Яковенко определи тероризма като социална болест. Той направи паралел между терористите в Русия преди 130 години и днешните, които вече са придобили образ на чудовище.

Не липсваха и други мнения, като тези на Абдел Азис Маджид, председател на Фондацията за руско-арабски изследвания и информация в Саудитска Арабия, който призова да не се разсъждава едностранчиво по темата, а да се гледа към обединение и всички да бъдат единни срещу проблема.

Колкото до борбата с омразата и насилието и отговорността и професионализма на журналистите, което също беше тема на дебати по време на конференцията, според журналистката Ирина Сидорова, съучредител на Сдружението на разследващите журналисти – Фонд 19/29, не са приемливи гръмките фрази от сорта "трябва да се борим", защото

журналистите трябва да пишат, а не да водят борба

Те носят отговорност единствено за написаното, защото отразяват реалността, която е добра или лоша, но не бива да я изкривяват.

Че тероризмът е тема деликатна и сложна, говорù Тимъти Френсис, който представляваше ЮНЕСКО. Той не отрече, че журналистиката трябва да е обективна, когато отразява терористични актове, но е много важно чрез материалите си тя да не компрометира властите и да запазва достойнството на близките на жертвите. За него е важно темата да не се избягва, но медиите не трябва да се използват само за пропаганда, а да информират така, че да не стават кислород за тероризма.

По време на втория ден на конференцията зам.-ръководителят на дипломатическата мисия на кралство Мароко в София Монсиф Шеркауи Жауар огласи позицията на мароканските власти относно клеветническа кампания, водена срещу кралство Мароко след участието на млади европейци от марокански произход в атентатите в Барселона и Хелзинки. В позицията се подчертава, че „терористичният уклон на тези лица повдига по-скоро въпроса за тяхната интеграция в обществото на дадена страна, а така също и за оперативните начини, използвани от екстремистките групи, за да ги обучат, наемат и подтикнат да извършват терористични актове“.

В края на ХІІІ-та международна конференция „Тероризмът и електронните медии“ беше огласен проект за документ, обобщаващ работата на форума, в който се казва, че участниците в него с тревога и загриженост отбелязват, че терористичната активност нараства в много райони на света и че международният тероризъм се превръща в реална опасност за съвременния свят. „Тероризмът се опитва не само

да въздейства на обществото чрез медиите,

но също така и активно да използва информационните възможности на мултимедийната среда в интернет – се казва в документа. – Участниците в конференцията смятат, че в тази ситуация главната задача на международната журналистическа общност е да разработи интелектуални подходи за противодействие на идеологията на тероризма.“

На конференцията беше обсъдена инициативата на Международната академия за телевизия и радио за разработването на препоръки, адресирани до журналистите, които се занимават с тази тема. Проектът на препоръките беше раздаден на всички участници с молба да изпратят своите предложения, за да бъде изработен окончателният вариант на документа. Работна група ще приема до 22 октомври предложенията, след което готовият документ ще бъде огласен чрез публикуване в медиите на различните страни.

В конференцията в София взеха участие 123 журналисти и експерти от 23 страни, включително от Русия, България, Беларус, Белгия, Великобритания, Гърция, Сърбия, Хърватия, Испания, Италия, Китай, Обединените арабски емирства, Йордания, Румъния и други. Свои представители изпратиха ООН, ЮНЕСКО и ОССЕ.

Организатори бяха Международната академия за телевизия и радио (IATR) при подкрепата на Федералната агенция по печата и масови комуникации на РФ. Генерален партньор беше „Лабораторията Касперски“, а СБЖ също беше партньор по организирането на форума в София.

Снимки Валя Чрънкина, авторката и IATR  

Сподели в
 

„Всички пътища водят към „Гарибалди”” е юбилейната десета стихосбирка на известния поет, бард, журналист и душа на Клуб „Журналист” на СБЖ

07.03.2021/15:16

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова се включи в церемониите в София и поднесе цветя пред паметниците на Незнайния воин, на Опълченеца, на Цар-Освободител

03.03.2021/20:01

В навечерието на най-българския красив и пълен,носещ много надежди за здраве и късмет празник Баба Марта в клуб „Журналист“ се състоя една много сърдечна и пълна с настроение и усмивки среща под надслов "Традиция, вплетена в българския трицвет". Да подчертая, че тя премина при пълно съблюдаване на необходимите мерки във връзка с вихрещата се пандемия у нас.

24.02.2021/17:42

Каква по-красива вест в навечерието на идващата с бяло-червените мартеници пролет и най-романтичния ден на жената – 8 март, е новината, че се е появило новото специално издание на „Любослов“ „Дъщерите на България по света“. Антология на съвременната българска поезия. В нея със свои шест стихотворения участва и журналистката Маргарита Мартинова.

24.02.2021/14:41

Европейска програма за журналисти, които се занимават с трансгранична разследваща журналистика, обявява конкурс за отпускането на грантове за журналисти от 47-те страни членки на Съвета на Европа. Срокът за кандидатстване е до 11 март 2021 г.

23.02.2021/09:03

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки