Участниците в ХІІІ-та Международна конференция "Тероризмът и електронните медии"

Как гражданското общество и електронните медии могат да се противопоставят  на героизирането на тероризма и терористите? Как да стане по-ефективна борбата срещу пропагандирането на омразата и насилието, за което носи отговорност и професионализмът на журналистите? Тези въпроси също бяха в центъра на дискусиите.

Според участниците във форума днес сме свидетели на всеобща мобилизация на радикално настроените хора, които по този начин стават лесна мишена за привличане в редиците на терористите. Особено важно е, че в много европейски държави родени там млади хора, представители на малцинствата, не са приобщавани, а живеят затворено и изолирано, което ги прави потенциални терористи в търсене на реализация и героизация.

Леонид Млечин обясни радикализацията нта младите хора с убеждението им, че добрият живот се постига само чрез тероризъм. Той се спря на ситуацията в Германия, където, за да бъдат интегрирани в обществото хилядите бежанци, се разработват програми, които понякога съдържат абсурдни и скандални намерения, като например с възпитателна цел се организират за младите посещения на концентрационни лагери, което обаче е с обратен знак.

По време на дискусията участниците в нея подчертаха особено важната роля на обществото за превъзпитанието и интегрирането на бежанците и представителите на малцинствените групи. Според мнозина, преди да започнат да пишат на тема тероризъм, за журналистите е много важно да се запознаят с фактите, да поставят под съмнение всичко казано им и най-вече да знаят как да подбират източниците си. За

корените на тероризма

говори съветникът на зам.-министъра на външните работи на Иран Хосейн Хариби. Според него в последните години в електронните медии е настъпила коренна промяна. Много от тях си позволяват да публикуват разкази на очевидци или журналисти, които граничат с излизане извън контрола, а това крие опасност от ужасни последици. Хосейн Хариби съобщи,че миналата година са извършени 1141 самоубийствени атентата в Сирия, Иран и Близкия Изток. И те са свързани с изкривения религиозен разказ, който понякога се улеснява и от политиците, намесващи се в религията. Хариби е на мнение, че за да се борим срещу тази жестока напаст, трябва своевременно да се предотвратява тероризмът, да бъдат спирани паричните потоци към терористичните организации и да бъде пресичан пътят на терористите.

Много е важно също в медиите да се появяват повече положителни публикации, които да насочват младите хора към добри постъпки. Затова, смята иранският дипломат, трябва все повече да се засилва ролята на НПО-та, гражданските общества и религиозните общности. Той е убеден, че именно гражданското общество може да се противопостави и предотврати тероризма.

А проф. Игор Яковенко определи тероризма като социална болест. Той направи паралел между терористите в Русия преди 130 години и днешните, които вече са придобили образ на чудовище.

Не липсваха и други мнения, като тези на Абдел Азис Маджид, председател на Фондацията за руско-арабски изследвания и информация в Саудитска Арабия, който призова да не се разсъждава едностранчиво по темата, а да се гледа към обединение и всички да бъдат единни срещу проблема.

Колкото до борбата с омразата и насилието и отговорността и професионализма на журналистите, което също беше тема на дебати по време на конференцията, според журналистката Ирина Сидорова, съучредител на Сдружението на разследващите журналисти – Фонд 19/29, не са приемливи гръмките фрази от сорта "трябва да се борим", защото

журналистите трябва да пишат, а не да водят борба

Те носят отговорност единствено за написаното, защото отразяват реалността, която е добра или лоша, но не бива да я изкривяват.

Че тероризмът е тема деликатна и сложна, говорù Тимъти Френсис, който представляваше ЮНЕСКО. Той не отрече, че журналистиката трябва да е обективна, когато отразява терористични актове, но е много важно чрез материалите си тя да не компрометира властите и да запазва достойнството на близките на жертвите. За него е важно темата да не се избягва, но медиите не трябва да се използват само за пропаганда, а да информират така, че да не стават кислород за тероризма.

По време на втория ден на конференцията зам.-ръководителят на дипломатическата мисия на кралство Мароко в София Монсиф Шеркауи Жауар огласи позицията на мароканските власти относно клеветническа кампания, водена срещу кралство Мароко след участието на млади европейци от марокански произход в атентатите в Барселона и Хелзинки. В позицията се подчертава, че „терористичният уклон на тези лица повдига по-скоро въпроса за тяхната интеграция в обществото на дадена страна, а така също и за оперативните начини, използвани от екстремистките групи, за да ги обучат, наемат и подтикнат да извършват терористични актове“.

В края на ХІІІ-та международна конференция „Тероризмът и електронните медии“ беше огласен проект за документ, обобщаващ работата на форума, в който се казва, че участниците в него с тревога и загриженост отбелязват, че терористичната активност нараства в много райони на света и че международният тероризъм се превръща в реална опасност за съвременния свят. „Тероризмът се опитва не само

да въздейства на обществото чрез медиите,

но също така и активно да използва информационните възможности на мултимедийната среда в интернет – се казва в документа. – Участниците в конференцията смятат, че в тази ситуация главната задача на международната журналистическа общност е да разработи интелектуални подходи за противодействие на идеологията на тероризма.“

На конференцията беше обсъдена инициативата на Международната академия за телевизия и радио за разработването на препоръки, адресирани до журналистите, които се занимават с тази тема. Проектът на препоръките беше раздаден на всички участници с молба да изпратят своите предложения, за да бъде изработен окончателният вариант на документа. Работна група ще приема до 22 октомври предложенията, след което готовият документ ще бъде огласен чрез публикуване в медиите на различните страни.

В конференцията в София взеха участие 123 журналисти и експерти от 23 страни, включително от Русия, България, Беларус, Белгия, Великобритания, Гърция, Сърбия, Хърватия, Испания, Италия, Китай, Обединените арабски емирства, Йордания, Румъния и други. Свои представители изпратиха ООН, ЮНЕСКО и ОССЕ.

Организатори бяха Международната академия за телевизия и радио (IATR) при подкрепата на Федералната агенция по печата и масови комуникации на РФ. Генерален партньор беше „Лабораторията Касперски“, а СБЖ също беше партньор по организирането на форума в София.

Снимки Валя Чрънкина, авторката и IATR  

Сподели в