Начало
 
 

Медиите могат да отнемат кислорода на тероризма

29.09.2017 /15:21 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Участниците в ХІІІ-та Международна конференция "Тероризмът и електронните медии"

Последният ден на ХІІІ-та Международна конференция „Тероризмът и електронните медии“ премина под знака на дебатите, свързани с кибертероризма и информационните войни. Те се оказват една от новите мащабни заплахи за националната и международна сигурност.

Как гражданското общество и електронните медии могат да се противопоставят  на героизирането на тероризма и терористите? Как да стане по-ефективна борбата срещу пропагандирането на омразата и насилието, за което носи отговорност и професионализмът на журналистите? Тези въпроси също бяха в центъра на дискусиите.

Според участниците във форума днес сме свидетели на всеобща мобилизация на радикално настроените хора, които по този начин стават лесна мишена за привличане в редиците на терористите. Особено важно е, че в много европейски държави родени там млади хора, представители на малцинствата, не са приобщавани, а живеят затворено и изолирано, което ги прави потенциални терористи в търсене на реализация и героизация.

Леонид Млечин обясни радикализацията нта младите хора с убеждението им, че добрият живот се постига само чрез тероризъм. Той се спря на ситуацията в Германия, където, за да бъдат интегрирани в обществото хилядите бежанци, се разработват програми, които понякога съдържат абсурдни и скандални намерения, като например с възпитателна цел се организират за младите посещения на концентрационни лагери, което обаче е с обратен знак.

По време на дискусията участниците в нея подчертаха особено важната роля на обществото за превъзпитанието и интегрирането на бежанците и представителите на малцинствените групи. Според мнозина, преди да започнат да пишат на тема тероризъм, за журналистите е много важно да се запознаят с фактите, да поставят под съмнение всичко казано им и най-вече да знаят как да подбират източниците си. За

корените на тероризма

говори съветникът на зам.-министъра на външните работи на Иран Хосейн Хариби. Според него в последните години в електронните медии е настъпила коренна промяна. Много от тях си позволяват да публикуват разкази на очевидци или журналисти, които граничат с излизане извън контрола, а това крие опасност от ужасни последици. Хосейн Хариби съобщи,че миналата година са извършени 1141 самоубийствени атентата в Сирия, Иран и Близкия Изток. И те са свързани с изкривения религиозен разказ, който понякога се улеснява и от политиците, намесващи се в религията. Хариби е на мнение, че за да се борим срещу тази жестока напаст, трябва своевременно да се предотвратява тероризмът, да бъдат спирани паричните потоци към терористичните организации и да бъде пресичан пътят на терористите.

Много е важно също в медиите да се появяват повече положителни публикации, които да насочват младите хора към добри постъпки. Затова, смята иранският дипломат, трябва все повече да се засилва ролята на НПО-та, гражданските общества и религиозните общности. Той е убеден, че именно гражданското общество може да се противопостави и предотврати тероризма.

А проф. Игор Яковенко определи тероризма като социална болест. Той направи паралел между терористите в Русия преди 130 години и днешните, които вече са придобили образ на чудовище.

Не липсваха и други мнения, като тези на Абдел Азис Маджид, председател на Фондацията за руско-арабски изследвания и информация в Саудитска Арабия, който призова да не се разсъждава едностранчиво по темата, а да се гледа към обединение и всички да бъдат единни срещу проблема.

Колкото до борбата с омразата и насилието и отговорността и професионализма на журналистите, което също беше тема на дебати по време на конференцията, според журналистката Ирина Сидорова, съучредител на Сдружението на разследващите журналисти – Фонд 19/29, не са приемливи гръмките фрази от сорта "трябва да се борим", защото

журналистите трябва да пишат, а не да водят борба

Те носят отговорност единствено за написаното, защото отразяват реалността, която е добра или лоша, но не бива да я изкривяват.

Че тероризмът е тема деликатна и сложна, говорù Тимъти Френсис, който представляваше ЮНЕСКО. Той не отрече, че журналистиката трябва да е обективна, когато отразява терористични актове, но е много важно чрез материалите си тя да не компрометира властите и да запазва достойнството на близките на жертвите. За него е важно темата да не се избягва, но медиите не трябва да се използват само за пропаганда, а да информират така, че да не стават кислород за тероризма.

По време на втория ден на конференцията зам.-ръководителят на дипломатическата мисия на кралство Мароко в София Монсиф Шеркауи Жауар огласи позицията на мароканските власти относно клеветническа кампания, водена срещу кралство Мароко след участието на млади европейци от марокански произход в атентатите в Барселона и Хелзинки. В позицията се подчертава, че „терористичният уклон на тези лица повдига по-скоро въпроса за тяхната интеграция в обществото на дадена страна, а така също и за оперативните начини, използвани от екстремистките групи, за да ги обучат, наемат и подтикнат да извършват терористични актове“.

В края на ХІІІ-та международна конференция „Тероризмът и електронните медии“ беше огласен проект за документ, обобщаващ работата на форума, в който се казва, че участниците в него с тревога и загриженост отбелязват, че терористичната активност нараства в много райони на света и че международният тероризъм се превръща в реална опасност за съвременния свят. „Тероризмът се опитва не само

да въздейства на обществото чрез медиите,

но също така и активно да използва информационните възможности на мултимедийната среда в интернет – се казва в документа. – Участниците в конференцията смятат, че в тази ситуация главната задача на международната журналистическа общност е да разработи интелектуални подходи за противодействие на идеологията на тероризма.“

На конференцията беше обсъдена инициативата на Международната академия за телевизия и радио за разработването на препоръки, адресирани до журналистите, които се занимават с тази тема. Проектът на препоръките беше раздаден на всички участници с молба да изпратят своите предложения, за да бъде изработен окончателният вариант на документа. Работна група ще приема до 22 октомври предложенията, след което готовият документ ще бъде огласен чрез публикуване в медиите на различните страни.

В конференцията в София взеха участие 123 журналисти и експерти от 23 страни, включително от Русия, България, Беларус, Белгия, Великобритания, Гърция, Сърбия, Хърватия, Испания, Италия, Китай, Обединените арабски емирства, Йордания, Румъния и други. Свои представители изпратиха ООН, ЮНЕСКО и ОССЕ.

Организатори бяха Международната академия за телевизия и радио (IATR) при подкрепата на Федералната агенция по печата и масови комуникации на РФ. Генерален партньор беше „Лабораторията Касперски“, а СБЖ също беше партньор по организирането на форума в София.

Снимки Валя Чрънкина, авторката и IATR  

Сподели в
 

Богат откъм събития беше денят след Никулден, деня на многзина, носещи името Никола. България отбеляза 110-годишнина от рождението на един голям български поет, кръстен на св. Николай Чудотворец - Никола Вапцаров. Едно име, което е заело достойно място не само в българската, но и в световната поезия, и което, за съжаление, у нас напоследък някои се опитват да внушат да бъде подложено на забрава.

09.12.2019/00:10

Толкова десетилетия вече, винаги когато я видя тази снимка, оживява детският спомен за макар и мимолетното, но неизличимо докосване до личността, влязла дълбоко в съдбата на поколения българи с опора и вяра в утрешния ден. Никола Вапцаров. Доста преди да разбера от снимката му кой беше този човек, когото видях в летните дни на 1941 година в Годеч…

06.12.2019/18:54

Едва ли има нещо по-вълнуващо от това да видиш млади колеги, отличени за качествена журналистика. И то в днешно време, когато професионализмът е на изчезване, а псевдо-новинари пълнят социалните мрежи с фалшивки. Затова и смея да кажа, че най-много ме зарадваха наградите от осмото издание „Валя Крушкина – журналистика за хората“, които бяха връчени в категорията „Журналист-надежда“.

03.12.2019/13:02

Нашумялата изложба на известния фотограф, посветена на Прехода, гостува и в галерия "Оборище 5" в София от 3 до 5 декември. На откриването й днес се събраха много почитатели на безпогрешния фотообектив на Иван Стоименов.

02.12.2019/20:40

Навръх 82-годишнината на скъпия ни колега Величко Хинов - известен журналист, филмов критик, сценарист и писател - СБЖ му честити рождения ден и му пожелава още много вдъхновения за неговата несекваща творческа енергия. Публикуваме и стихотворно поздравление до рожденика от Стефан Таулов.

02.12.2019/13:49

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки