Начало
 
 

Журналисти и политици обсъждат една от най-страшните теми на съвремието ни - тероризма

27.09.2017 /21:52 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В София започна работа Международната конференция „Тероризъм и електронните медии“

„Тероризмът и електронните медии“ е темата на тринайсетото издание на международната конференция, която беше открита в София и ще продължи до 29 септември. Организатор е Международната академия за телевизия и радио при подкрепата на Федералната агенция по печата и масови комуникации на Руската федерация. Главен партньор на форума за информационна сигурност е известната „Лаборатория на Касперски“. От българска страна партньор по организирането на форума е Съюзът на българските журналисти (СБЖ).

Че интересът към тази болезнена за света тема е голям, показа присъствието на много известни журналисти и политици от различни страни. „Този проблем и беда стават все по-опасни" – каза при откриването на форума Леонид Млечин, председател на УС на Международната академия за телевизия и радио. Той подчерта, че в София са се събрали да обсъдят как журналистите отразяват тероризма и противодействието срещу него в света. И докато  в началото преди 13 години темата е била как журналистите се държат в горещите точки, днес обстановката е съвсем друга – обсъжда се как да се пише за създалата се опасност.

Организаторите на конференция ще предложат правила за работа, които да бъдат приети в края на форума. Според присъстващите главната цел на срещата също  е да привлече вниманието на представителите на световната медийна общност, както и на заинтересованите национални държавни и обществени организации към проблема как да се противодейства на световния тероризъм чрез електронните медии. Директорът на Дирекция историко-публицистични програми на тв канала „Обществена телевизия на Русия“ Владимир Козлов направи подробен анализ на терористичните актове през годините на миналия век и днес. Според него ако оставим извън скоби Африка и Близкия Изток, където загиват хиляди души, ще видим че с днешна дата терористичните покушения в Европа са намалели.  

Гост на форума беше и вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Като припомни за кървавия атентат в Сарафово, той подчерта, че темата за тероризма е актуална и продължава да е заплаха за всички нас.Според него всяка една страна е заплашена от радикализация. Каракачанов заяви, че опитите за радикализация са насочени предимно към ромите в гетата и българските мюсюлмани в Родопите –

общности, живеещи при трудни условия, като натам са насочени всички усилия отвън и за целта се финансират и се създават културни структури. "Смятате ли, че е нормално младежи, учили по 8-10 години в частни ислямски университети, и то в страни, в които се проповядва и официална религия там е уахабизмът, да идват и да заемат места в мюфтийството или в джамиите?" – попита вицепремиерът. Каракачанов съобщи, че кабинетът подготвя законодателни предложения по въпросите на финансиране на вероизповеданията и по темата за кадрите, които се занимават с изповядване на една или друга религия. Военният министър е на мнение,че задължителни са и социални мерки,   както и социална програма за тези региони.

Към присъстващите на конференцията се обърна и посланикът на Руската федераця у нас Анатолий Макаров, който не пропусна да каже,че в съвременния свят терористичните актове се използват както от политиците, така и от геополитиката и поради това трябва да се противопоставяме на терористичната пропаганда, като в тази борба все по-важни стават медиите и те трябва да се използват пълноценно. Според руския дипломат все повече осъзнаваме колко е необходимо обединяването на медии, политици и обществото в тази битка и не бива да се забравя,че точно отговорността на медиите е огромна.

С особено оживление беше посрещнат бившият президент на Хърватия Степан Месич, а словото му беше последвано от оживление и аплодисменти. „Живеем във време, когато се създава впечатление, че принципите на международните отношения са на преден план, а същевременно някои от режимите се опитват да отговорят на онези сили, които са на преден план – каза Стипе Месич. – Искам да ви обърна внимание, че

на световната арена нищо не се е променило към по-добро.“

Той отправи критика към Европа, пред която, въпреки общата валута и падането на границите, днес като че ли студената война е въпрос, който се поставя все повече на преден план. Президентът Месич заяви,че в Хърватия разполагат с медии, които като че ли се управляват от Гьобелс. Те и интернет разпространяват фалшиви информации, които централните медии използват. „В такова обкръжение и политико-информационна среда забравяме за декларацията от Хелзинки от 1975 г. и обществото се превръща в такова без механизми да се бори срещу тези неправди“ – каза Степан  Месич.

Президентът не пропусна да подчертае, че Европа все повече се превръща във военен полигон с многото танкове и военни от САЩ, които провеждат заедно с военните сили на европейските страни бойни учения. Като се има предвид обстановката в Украйна и терористичните атаки на Стария континент, за него двете основни жертви в тази действителност са журнализмът, който няма нищо общо с тази почтена професия и гражданското общество – жертва на непочтената информационна политика. А мирът и сигурността от своя страна пък, твърди Месич, са жертва на пропагандната война.

През първия ден на конференцията „Тероризмът и електронните медии“ бяха обсъдени темите „Разпространението на идеите на тероризма в социалните медии: инструменти и противодействие“, „Ролята на медиите при отразяването на терористичните актове в Европа, Близкия Изток и войната в Сирия“, както и предупреждението на тероризма в информационното пространство и доброволните правила на поведение на електронните медии. За голяма част от изразилите своето мнение по посочените теми

се наблюдава разминаване в медиите при отразяването на терористичните актове и нарастване на необходимост

от инструментариум за анализ на събитията. Според мнозина журналистите се изправят пред проблема как да се отразяват тези кървави събития така, че да не се травмира обществото. Зам.-председателят на парламента в Сърбия Веролюб Арсич е на мнение,че от една страна медиите, отразявайки терористичните актове,пречат на действията на полицията, а от друга плашат обществото, като разказват по един откровен и драматичен начин. Това крие риск, защото освен страх, в някои случаи буди и съчувствие към терористите, е на мнение Арсич. По този начин журналистите се явяват жертви и цел на терористите. Много от тях попадат в плен като заложници, а други дори плащат с живота си, смята сръбският политик. Той дори е убеден,че колкото по-малко се пише за терористите, толкова те стават по-незначителни в обществото.

А според Раид Джабар от в. „Ал Хайат“  много от журналистите отделят внимание само върху отделни събития, каквито са терористичните актове, разчитайки само на един източник, за да дадат бърза информация. Той е на мнение,че в много от медиите работят непрофесионални кадри, на които липсва подготовка за определена тема, по която пишат, а това е много сериозно. Също така, смята журналистът, в изданията често липсват и конкретни факти, свързани с тероризма.  На друго мнение обаче бяха някои от присъстващите, като Елена Йончева и известни руски военни и рабски журналисти, имащи досег с терористични групировки. Те са на мнение,че трябва, разбира се ако има такава възможност, журналистите да се срещат и дори да интервюират терористите, защото по този начин те разкриват своят същност. Важна задача на медиите в борбата с тероризма е да разказват откъде се поражда тероризма.

Снимки Валя Чрънкина

Сподели в
 

„Всички пътища водят към „Гарибалди”” е юбилейната десета стихосбирка на известния поет, бард, журналист и душа на Клуб „Журналист” на СБЖ

07.03.2021/15:16

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова се включи в церемониите в София и поднесе цветя пред паметниците на Незнайния воин, на Опълченеца, на Цар-Освободител

03.03.2021/20:01

В навечерието на най-българския красив и пълен,носещ много надежди за здраве и късмет празник Баба Марта в клуб „Журналист“ се състоя една много сърдечна и пълна с настроение и усмивки среща под надслов "Традиция, вплетена в българския трицвет". Да подчертая, че тя премина при пълно съблюдаване на необходимите мерки във връзка с вихрещата се пандемия у нас.

24.02.2021/17:42

Каква по-красива вест в навечерието на идващата с бяло-червените мартеници пролет и най-романтичния ден на жената – 8 март, е новината, че се е появило новото специално издание на „Любослов“ „Дъщерите на България по света“. Антология на съвременната българска поезия. В нея със свои шест стихотворения участва и журналистката Маргарита Мартинова.

24.02.2021/14:41

Европейска програма за журналисти, които се занимават с трансгранична разследваща журналистика, обявява конкурс за отпускането на грантове за журналисти от 47-те страни членки на Съвета на Европа. Срокът за кандидатстване е до 11 март 2021 г.

23.02.2021/09:03

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки