Човек на СБЖ и „24 часа” е координатор №1 на Програма „Достъп до информация”

21.03.2011 /15:29 | Източник: Йордан Георгиев, областен координатор на ПДИ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Йордан Георгиев и д-р Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ

Нашият колега от в. „24 часа” Йордан Георгиев, който е и член на УС на СБЖ, бе обявен за „Координатор №1 за 2010 г.” на Фондация „Програма достъп до информация”, стана ясно на годишната среща на координаторите в София.

Всяка година управата на фондацията и нейният екип, които навършват 15 години, избират най-изявения от 27-те си координатори по места по различни критерии. 4-ма от тях са били номинирани за надпреварата: представители още на Ловеч, Варна и Сливен.

Сред критериите: ниво на организация на мероприятия на фондацията в съответния град; активност в медииите по разпространяване на информация за Закона за достъп до обществена информация, както и в срещите на фондацията (Силистра бе домакин на една от тях през 2010 г., която бе 4-та от 2002 г. насам).

Йордан Георгиев участва с 4 истински силистренски истории за отказ на информация и в книгата „Купувам-продавам брега на река Дунав”, издание на фондацията. Активно участва и в списването на информационния бюлетин на ПДИ. Програмата вече има своя „точка” в интернет, както и профил във Фейсбук. „Награждаването на един от координаторите всяка година е още едно уважение към тях за работата им”, заяви Николай Нинов, основател на координаторската мрежа и неин ръководител в момента.
 
Рекорд от 98 жалби за отказ на достъпа до информация разгледа Програма „Достъп до информация”

„Напоследък все повече джаз-практики се наблюдават в т. нар. „достъп до информация”, заяви д-р Гергана Жулева, изпълнителен директор на едноименната програма (ПДИ), съществуваща като фондация вече 15 години, по време на годишната среща на координаторите, проведена тези дни в София. С термина се визира поведение на институциите, поддържащи „рубрики”-те в сайтовете си по спазването на приетия в България през 2000-та година Закон за достъп до обществена информация. Става дума за липсата на еднаквост и система, защото за тях „процедурата е самоцел”, по обратната връзка от прегледа на над 500 електронни страници.
Подобно мониторингово наблюдение се провежда и сега. Крайният срок е 30 март. През 2010 г. представители на Фондация „Програма достъп до информация” са участвали в 77 конференции и семинари „по темата”.
Организацията има свой месечен електронен бюлетин с аналитични страници и 2 300 абоната); собствена електронна страница с новинарски характер и 241 хил. уникални посещения само за една година, блог-точка и профил във Фейсбук.
 
Фондацията „работи” с Комисията по досиетата, МВР, ДКСИ, парламентарните комисии и НПО-партньори, сред които и 6 от чужбина. Разполага с екип от 9 души в офиса си в София, вкл. с адвокатски колектив, начело с юриста Александър Кашъмов, както и с 27 координатори за всяка от областите в страната.

Всяка година ПДИ изнася свой годишен доклад по темата за достъпа до информация. В момента работи по 3 проекта, вкл. и с Фондация „Америка за България”. Подготвя конференция за своята 15-та годишнина. В интернет е качен и Наръчникът за достъп до обществена информация, доскоро разпространяван само като брошура, претърпяла няколко издания.

„Едноличните търговци у нас са изложени с най-много лични данни в Търговсикя регистър, макар да не е ясно защо са в него, а огромният обем от фирми са създадени на база на други юридически лица, поради което има по-малко данни за тях”, каза Александър Кашъмов, ръководител на юридическия екип на Фондация „Програма достъп до информация”. Според него, в различни закони, вкл. и в този за СРС, проблемът е, че „не правото е правило, а ограничението е правило”.

Проблем е и липсата на прозрачни правила и данни за контрола по прилагането на СРС. Напоследък Правната комисия в НС не е приела предложението на опозицията „съдът да разрешава ползването на трафични данни (телефонни разпечатки и интернет- трафик)”. Доминираща е и практиката в съдебните дела при изслушването на досиетата да не се допускат журналисти. А има градове като Пловдив и София, където едва ли не всяко второ дело и свързано със СРС.

Все пак, прави впечатление, че „обръщането на внимание върху подобни проблеми води до положителен резултат”.
„328 случая на отказ на достъп до информация е разгледала Фондацията през 2010 г., на които е била „патерица” при разрешаването им, като 1/6 от тях са постъпили от страната (с над 100 повече в сравнение с 2008 г., което показва тенденция за увеличение), заслужили 440 консултации от четиримата юристи на фондацията”, заяви адв. Дарина Палова.
Коментарът е: „това означава, че все повече хора познават ЗДОИ и осъзнават правото си до го ползват, което е вдъхновяващо, но и че все повече стават затрудненията, което пък е смущаващо”. В 2/3 от случаите става дума за нарушени права, а във всеки девети случай – за използване на правилото „защита на лични данни”. В подаването на случаите по-активни са гражданите (144), следвани от журналистите (109) и от НПО (44).

Всеки трети случай е свързан с отказ на информация от държавна институция, а всеки четвърти – с органи на местно самоуправление. Прави впечатление големият брой на т. нар. „мълчаливи откази”, т.е., когато запитаната институция не благоволява дори да даде някакъв отговор на запитващия.
Според адв. Фани Давидова, „Законът да достъп до обществена информация се ползва за невероятни каузи, ефект от ядосани граждани, недоволни от действията на институциите, финансирани от публичните средства”. Примерно, родители от Благоевград, „разбутват” проблема с приема в детските градини, с което упражняват контрол на проверките от Националния осигурителен институт.

От всички разгледани истории се прави и изводът: „дори и печени в изявата си институции допускат откази на достъп до информация, недопустими след 10-годишна практика на специализираното законодателство”.
„Рекордните 98 жалби подпомогна в разглеждането им ПДИ през миналата година, като сред спечелените е огласяването на стенограмата на президента Георги Първанов от срещата му с Владимир Путин”, обяви адв. Кирил Терзийски. В 62 случая от тях ПДИ има процесуално представителство. 46 са решенията на съда, станали факт през изминалите 12 месеца. Почти половината от тях са гледани и във Върховния административен съд. Резултатът е 29:17 в полза на администрацията.

Сред успехите на търсещите информация е делото в Сливен срещу „В и К”, където съдът постанови, че, като публично-правна организация, водоснабдителното дружество е задължен субект (по отношение на достъпа на информация).
 

Сподели в
 

Делото за смъртта на журналиста Милен Цветков в трагичната катастрофа през 2020 г. е към своя край на първа инстанция.

21.01.2022/16:01

Преди дни известният фотограф откри изложбата си Big Jazz Photos в столичния Dada Bar.

20.01.2022/18:16

Журито е съставено от дългогодишни наблюдатели на обществените процеси в България и езикови експерти: Павлина Върбанова - доктор по български език, доц. Георги Лозанов - философ и медиен експерт, Веселина Седларска - журналист и писател, Константин Вълков - програмен директор на "Дарик радио", и Доротея Николова - учител по български език и литература, и журналист.

20.01.2022/11:03

Изработване на нов Закон за радио и телевизия и проверка на процедурата, по която е назначен шефът на БНТ Емил Кошлуков. Такива заявки направи в сряда парламентарната комисия по култура.

19.01.2022/20:06

Известният български готвач и водещ на телевизионно предаване Андре Токев влиза в затвора след одобрено от съда споразумение с прокуратурата за шофиране в нетрезво състояние.

19.01.2022/18:12

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки