Среща с г-н Парк Ун-г, кмет на Содемун-гун

В сърцето на историческия район на Сеул – Содемун-гун

Първата ни среща бе с кмета на историческия район в Сеул – Содемун-гун г-н Парк Ун-ги. Залата в районнта администрация ни посрещна с голям плакат и надпис „Приветстваме посещението на българската журналистическа делегация в Содемун-гун“.Така домакините успяха да ни зарадват и и изненадат още от вратата. Г-н Парк Ун-ги ни разказа за района, който управлява и идеите му за нововъведения в транспорта, зелените градски пространства, запазване на историческия облик и подкрепата за младите хора. И това се вписа напълно от видяното по-късно от нас.

Когато си в Содемун първото нещо, което привлича погледа, е величествената арка Донгнимун (Портата на независимостта). Само на крачка разстояние обаче се намират суровите червени тухли на бившия затвор Содемун. Мястото е напоено с история – тук по време на японската колониална епоха са затваряни и измъчвани хиляди борци за свобода.

Влизайки в запазените килии, човек усеща хладината на миналото и силния дух за свобода на корейците (за посещението ни там може да прочетете статията на Васко Вълчев, главен редактор на в.“Марица“, който бе част от делегацията на СБЖ).

Но районът е и място, където планината се среща с града, а също и тупти академичен живот. По екопътека може да се стине до планината Ансан, а по улиците на Содемун на всяка крачка да се разминавате с млади хора. Тук е домът на някои от най-престижните висши учебни заведения в Южна Корея, затова не се учудвайте на хората с многото раници и книги в ръце, все забързани, но и ведри, и усмихнати.

По-късно имахме приятелска среща с председателя на Асоциацията на корейските журналисти г –н Парк Джонг-хьон и директора на Секретариата г-жа Сон Санг-ми в централата на АКЖ. Да пиеш чай и кафе с корейските ни партньори, сред ухание на вестници и творчески дух, ни бе истинско удоволствие. В централата на АКЖ видяхме и голяма обзаведена зала с компютри, работни места и прекрасна гледка към планините на Сеул. Тук, както ни обясни г-н Парк, всеки ден идват журналисти, членове на асоциацията, за да подготвят своите публикации.

Вечерта ни завърши с посещение на Yonhap News TV. Пред сградата ни посрещна голямата скулптурна фигура на забързания вестникар, нарамил фотоапарат, с тефтер в ръка. Срещнахме с президента на Yonhap News TV г-н Ан Су-хун и влязохме в телевизионните студиа и нюзрума. Там вече подготвяха излъчване на новинарска емисия и атмосферата беше нажежена, „точно както и при нас“ – каза нашият колега от БНТ журналистът Даниел Спасов. Но той сам ще ни разкаже своите впечатления в следваща публикация.

Окръг Индже, провинция Гангуон: По следите на будизма и тишината на брезите

На следващия ден пропътувахме 120 км, за да се озовем в Индже-гун- планински окръг, разположен в провинция Канвон, известен с това, че има най-ниската гъстота на населението в цяла Южна Корея. Там също се срещахме с кмета г-н Чуе Сан-ги и заместник кмета г-н Юн Ин-дже , и отново се убедихме, че властимащите корейци са семпли хора, без капка гордост от заемания пост, отдадени на работата си в името на съгражданите си. Бяхме изключително впечатлени как в това малко населено място, с около 31 000 души, се намира една от най-впечатляващите бибилиотеки и архитектуарни сгради в Южна Корея. Открита през юни 2023 г. тя бързо се превръща в национална сензация, като само за по-малко от две години комплексът привлича над 180 000 посетители. Централният салон разполага с 11,55-метрови стелажи за книги и амфитеатрални стъпаловидни места за сядане, а огромният стъклен таван като небесен прозоец облива цялото пространство с естествена слънчева светлина, пресъздавайки усещането за четене сред природата.

За посещението в Индже-гун още ще разкаже и Лилия Кутинчева от БНТ, аз само да вметна, че изпълнихме едно обещание към кметските управници. Вече изпратихме снимки и есе за розобера и празника „Царица Роза“ у нас. Оказа се, че българската роза и розовото масло са на особена почит там. С фотокадрите и текста се подготвя кът на България на традиционния за Индеж-гун Есенен фестивал на цветята

Лилия Кутинчева: „Според официалните летописи и местните предания, планинският релеф и географските очертанията на окръг Индже поразително приличат на отпечатък от копито на бягащ Кирин – едно от четирите свещени митични създания в източноазиатската култура, символ на благородство и изящество. Исторически това е бил един от най-недостъпните, сурови и изолирани планински райони в страната. Днес обаче окръгът е прероден в столица на приключенията и екотуризма. Превърнат от плашеща, дива пустош до място за духовно пречистване.

Нашето приключение в Индже започна с посещение на магазин за местни хранителни продукти. Сетивата ни бяха бомбардирани от непознати миризми, ярки цветове и неонови надписи. Усещахме вече познатия остър, ферментирал аромат на кимчи и уханието на сусамово олио, но имаше и още необичайни за нас миризми на сушени морски дарове, корени и дървесни гъби. Очите ни се лутаха сред екзотичните текстури и непонятните йероглифи, а чувствата преливаха от чисто детско любопитство към вълнение от досега с непознатото.

След насищането на сетивата се отправихме към будисткия храм Пекдамса. Сгушен в сърцето на планината Сораксан, храмът ни посрещна като уединен пристан, в който суетата на света се разтваря в монотонна и хипнотична вековна тишина. Пекдамса – „Храмът на 100-те басейна“, съчетава древна мъдрост и изключително културно наследство. През вековете е бил опожаряван и разрушаван многократно от войни и природни бедствия, преместван няколко пъти до 1957 година, когато е построен на сегашното си място. Тук трескавият ритъм на модерното ни съзнание утихна в бавния, вечен пулс на смирението и покоя. След прочутата чаената церемония с будитски монах – едно от най-дълбоките и автентични преживявания по време на нашия престой, се отправихме към безкрайната гора от хиляди каменни кули. Малки и големи пирамиди, струпани една до друга в широкото каменисто корито на потока Пекдамчеон. Всеки балансиращ камък, поставен от ръцете на безбройните непознати, символизира едно съкровено, неизказано желание, молитва или надежда. Тук времето придоби човешко измерение. Пред тази величествена гледка осъзнаваш, че независимо от пола, езика и принадлежността ти, човешките копнежи за любов, здраве и закрила са напълно еднакви – безмълвна, обща молитва на човечеството, издигната от речни камъчета. Построихме и нашите кули с надежди за здраве, успех в начинанията и достигане до вътрешен мир и спокойствие.

Последната ни спирка бе „Шепнещата“ брезова гора Уондедри – място, което се преживява със сърцето. Засадена е между 1974 и 1995 г. на площ от 138 хектара и на място, опустошено от Корейската война. Днес в нея има близо 700 000 брези, които правят пейзажа наоколо сюреалистичен. Разбрахме, че името на гората идва от звукоподражателното описание на пукането, което кората на брезата издава когато гори, поради богатото съдържание на етерични масла. Разбрахме също, че достъпът до изящните брези е ограничен през два от дните на седмицата, за да може гората да се отърси от човешкото присъствие. Всеки филтриран слънчев лъч и всяка глътка свеж въздух в тази гора носеха физическо пречистване, умиротворение и чувство за сливане с вечното спокойствие на този непознат, но вече близък свят.“

Следва продължение