Златимир Йочев: За мен журналистът е професионалист, когато успява да е безпристрастен

06.09.2018 /10:38 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Златимир Йочев е водещият на „България сутрин“ по телевизия България Он Еър

Не е за вярване, но все пак има телевизия, в която можеш спокойно да гледаш сутрешния блок и това се дължи както на качествените дискусии и плурализъм на гледни точки в студиото, така и на неговия водещ, който успява с майсторство да „жонглира“ с тях. Това е Златимир Йочев, който е част от екипа на Bulgaria ON AIR и който, без да е въоръжен с агресия или пък да показва, че има претенции да знае повече от гостите си, предлага да сме свидетели на спокойно и нормално общуване в студиото на „България сутрин“. Приятно и полезно като начало на нашия обичайно нелек ден.

Колега с дългогодишен журналистически стаж, той е минал през почти всички тв жанрове на професията. Работил е като репортер, редактор, сценарист, водещ на сутрешен блок, потребителско предаване, туристически продукции, а две години трупа стаж и като водещ на централните новини „По света и у нас“ в телевизията майка БНТ. Зад гърба си има и няколко документални филма и продуцентска работа. За себе си Златимир казва, че като тв журналист не му се налага да играе различни роли и вярва, че дори и най-тежките новини могат да бъдат поднесени по човешки и без сензации и скандали. За него агресията в студиото е чужда. А усмивката и излъчването му карат хората да му се доверяват...  

Златимир се съгласи да гостува на сайта на СБЖ и с него разговаряме за трудната ни професия в едно от тихите и спокойни кътчета в центъра на София – Френския двор.

С какво започва денят за теб? Пожелаваш на драгите зрители „Добър ден“, а на себе си какво пожелаваш? Вярваш ли си, че може да е все пак добър, или влизаш в студиото със свито сърце, защото не знаеш какво те чака като новина?

Преди да вляза в студиото, желанието ми е да започна с нещо хубаво. С годините си създадох традиция винаги в началото и в края да завършвам с нещо хубаво, свързано с историята, с  нещо, което да напомни на хората, че на тази дата се е случило значимо събитие, дадена личност е направила своето откритие. Това е начинът  да им кажа нещо полезно и интересно на хората. Старая се да не прекалявам и да не се правя на всезнаещ. Правя си труда да чета, за да видя какво се е случило на днешната дата. За съжаление обаче, ще дам пример с последния понеделник. Върнах се след една седмица отпуск и започнах седмицата с деня на национален траур след ужасната катастрофа, взела толкова много жертви. Като журналист цялата седмица, ето днес тя приключи (разговаряме на 31 август – бел. на автора), правих едно единствено нещо – да питам хората, от които зависят строежите на пътищата, защо някой допусна това да се случи? Можеха ли да са по-малко жертвите или изобщо да няма жертви? И така започнах понеделника си, та до края на седмицата.

Твърдят, че новините изхабяват журналистите, а воденето на сутрешен блок какво ти носи? Какво ти дава и какво отнема  всекидневното заставане сутрин рано пред камерата и три часа да водиш предаване, където се говори, като се започне от поредното убийство или трагедия на пътя, премине се през политическите скандали и чумата по животните и се стигне до хората с увреждания? Трябва ли да си малко авантюрист и много любопитен, за да се захванеш с това?

Трябва да си голям авантюрист. Но животът и професионалната ми кариера така се развиха така, че не ранното ставане е проблем, а че след толкова години водене на сутрешен блок не мога да си организирам деня и по-скоро вечерта. Не лягам рано.  Аз съм нощна птица и вечер съм много по-активен, което значи, че ставам в четири, но не успявам да си легна към 8 ч. вечерта, когато би следвало да го правя. А работата често ми взема чисто физическо време за нещата и заниманията, които обичам да правя, защото съм човек с много интереси и хобита. Трудно успявам да ги поддържам, ставайки рано, защото трябва да се подготвям и да съм максимално информиран за предаването си. Не мога да пренебрегна и това, което ми дава работата. Динамиката и срещите  с много хора и познания в различни области.

Какво мислиш за страстите, нехристови, в студиото – вдигат ли рейтинга на предаването? И как издържаш да не се включиш в скандалите? Навремето Бареков се възторгваше: „Днес направихме новина!“ – а сега май стремежът е: „Днес направихме скандал в студиото!“

За съжаление понякога разговорите ескалират до неприятни моменти, които не можем да кажем, че и за нас са особено продуктивни. Водещ за екипа ни в „България сутрин“ остава стремежът да имаме пълнота на гледните точки и да чуем аргументацията на хора с различни възгледи. Светът не е еднопластов. Понякога това води до словесни сблъсъци и спорове. Събирайки хора, които се палят лесно, понякога се стига до скандали. Но аз нямам такова голямо желание да доразпалвам нажежените страсти, а по-скоро да търсим истината.  Моята работа като журналист не е посветена на страстите на гостите, а на това да представя на зрителите различните гледни точки и това да провокира още размисли и анализи.

Имаш ли предварително свое мнение по темата, която ще се дискутира? Трябва ли да се опитваш да го наложиш на събеседника? Питам, защото е масова практика обикновено млади и красиви създания да не слушат какво говори гостът, а настървено се опитват да се покажат по-компетентни от него?

Признавам си, понякога има теми, които няма как да те оставят безучастен, но затова и тази професия не е за всеки. За мен един журналист е професионалист, когато успява да е безпристрастен – кани гостите си, за да използва тяхната експертиза, а неговото лично мнение може да споделя с приятели, вкъщи. Не виждам ролята на журналиста в това да покаже колко е чел и знае, не трябва целта ти да е да „затапиш“ гостите си. Не съм привърженик на агресивната журналистика и на тази, която задава един и същ въпрос по сто пъти, за да чуеш един и същи отговор. Можеш да изкопчиш информация от събеседника си по друг начин. За това се учи.

Спомена, че не си привърженик на агресивния тон, но според теб кой стил на водене  е по-продуктивен  - уважително-доверителният или агресивният, който стига дотам да не се оставя събеседника да се изкаже?

По-скоро първият, но това не означава да си пасивен слушател и да не се включиш тогава, когато събеседникът ти даде повод. Ще дам пример. Имаш на гости министър по тема, наболяла и вълнуваща всички, не може просто да си респектиран от това ,че срещу теб стои човек, заемащ важно място в дадена йерархия. Трябва да си критичен към този човек и да задаваш въпросите така, както хората биха го направили, защото трябва да си техен „проводник“ . Ти си на това място, за да питаш. Не ме е страх да питам когото и да било за какво и да било, ако това са въпросите, които трябва да бъдат зададени. Нося го у себе си. Прекалено млад започнах да се занимавам с камери и не ме е страх от тях, а и от хората, които ми гостуват. Имам респект понякога, когато това са заслужили хора, но смятам че когато те са срещу мен, сме на едно ниво. И в студиото на „България сутрин“ имам правото и възможността да водя разговора в посоката, която е важна за обществото.

Казваш, че „всеки ден се бориш с твърдението, че „добрата новина е лошата новина”. Доколкото разбирам, твоят стил  е позитивната журналистика, но медиите у нас все още предпочитат негативните теми и апокалиптичните прогнози. Защо стана така, че новинарските емисии, сутрешните блокове и печатните издания са пълни само с черни новини?

 

Прекалено сложен е анализът на този въпрос. Ще си позволя да го пречупя през моята работа, но нямам отговор на въпроса: защо. Като студенти ни казваха, че лошите новини продават повече и че една информация за паднал самолет със сигурност ще се гледа повече от дребна случка за човек, загубил портфейла си, и друг, който го е намерил и върнал. Хубавото в сутрешния блок е, че може да покаже и двете лица. Не можеш да подминеш важните новини с отрицателен оттенък, но ако имаш възможност да намериш добрия баланс и да покажеш хубавите и добрите новини, то тогава си показал едно парченце от живота с всичките му цветове и краски. В „България сутрин“ правим това и с ръка на сърцето мога да кажа, че се прибирам спокоен и удовлетворен. Колкото съм съпреживял трагедиите, за които разказвам от екрана, толкова и съм изпитал гордост и радост от хубавото, от постижението. В последните месеци в сутрешния блок успяхме да поканим всички ученици, спечелили медали от олимпиади по математика, химия, физика, защото смятаме, че това би развълнувало хората. Другата ни голяма гордост е частта за култура, всеки ден в продължение на 30-40минути. Каним хора, които пишат книги, правят изложби. Няма значение възрастта. Важна е стойността, която се предлага на зрителите. И когато каниш такива хора, вдигаш летвата.

Когато търсиш истината, на „безопасно разстояние“ ли си от политиците?

О, да! Нямам приятели политици. Имам приятели, с които играя футбол, спортувам, ходя на екскурзии, обикалям света. Старая се с тези хора, за които питаш, извън студиото да не поддържам никакви отношения. Сигурно и сред тях има много симпатични хора, но смятам, че хигиената ми на журналист изисква това.

А с какво те са опасни за журналистите – в студиото и извън него?

Не мисля, че са опасни. Те са необходимото зло, ако може така да го кажем. Дали са качествени, не мога да се заема да ги анализирам. Сред тях сигурно има и интелигентни хора и експерти. Сигурно щеше да е много хубаво, ако във всяко министерство или институция има точните хора, които да знаят какво правят и да знаят какво правят подчинените им и цялата верига да работи по един прекрасен начин. За съжаление обаче виждаме сериозни пробойни. От това съдя, че не всички са годни за тези места, те са по-скоро опасни за управляваните от тях институции, а не за журналистите. Понякога виждам, че те не плуват в свои води. Дори един журналист, който следи отблизо събитията в дадена сфера, може да се окаже не по-малко знаещ от даден политик, което всъщност не е редно, защото политиците носят отговорност за милиони и милиарди. Носят отговорност за решенията, които вземат, защото те рефлектират директно върху живота на хората. А ние просто питаме и нашите решения не могат да променят живота на много хора.

Приемаш ли казаното от Кеворкян за телевизията: Тя не бива да се влачи като пиян слепец след всяка власт? Преди години пък Асен Агов твърдеше, че журналистиката върви след победителите. Нещо промени ли се оттогава?

Иска ми се да кажа, че се е променило. Вярвам, че има лъч надежда и той е сред хората, които не са живели в обвързаности и в един друг строй. Това са тези, които са изчистени от всякакви такива мисли и работят журналистиката заради самата нея, вярвайки в нейните принципи, които са чели в Етичния кодекс. Между другото се оказва, че много малко хора са го чели или пък се правят, че са го чели. Но виждам много журналисти, които се притесняват да излязат извън протокола и да питат, да бъдат по-критични и аналитични. А журналистът е журналист, за да бъде мислещ, да бъде реагиращ, коректив на властта. Когато критична част от журналистите  и медиите са коректив на властта, думите на Кеворкян  ще станат история. Искам ми се да вярвам, че нещо се е променило, но въпросът е доколко повечето журналисти ще бъдат такива и ще са смели, няма да си пазят местенцата и столчетата в студиата и редакциите. Ето това е важното.

А някога идвали ли са ти мисли за смяна на професията? И с какво би я заменил?

Разбира се, минавали са ми такива мисли през главата, но вече станаха 12 годините в тази професия. Те са и много, и не чак толкова, защото тепърва имам още какво да уча, накъде да се развивам. Въобще , аз съм много търсещ човек и любопитен към света, към всичко. Не винаги съм бил водещ на сутрешен блок - бил съм още репортер, водещ на новини, автор на туристическо предаване. Всичко това означава, че не съм човек, който дълго може да стои на едно място, и ако не вижда развитие пред себе си, решава да опита нещо различно и да експериментира. Мислел съм си понякога да се отдам на фотографията, която е една от страстите ми. Имам и  много спортни наклонности, много обичам да пътувам. Географията е възможно най-силната ми част. Имах щастието да опозная Стария континент. Сега се увлякох по Изтока. И ако трябва да се занимавам с нещо различно, то би било нещо творческо, нещо от сорта на кинопроизводство - проекти, които изискват човек да е креативен. Понякога раждам идеи, които на момента ми се струват страхотни, а на следващия ден не чак толкова, но пък се научих да си ги записвам. С годините понаписвам къде разкази,  къде нещо друго. Дори ме е избивало и на поезия.  Но всичко това са моментни състояния и нито едно от тях до момента не е успявало да ме увлече така, както журналистиката, и този адреналин, който идва от живото предаване. И обратно на това, което си мислят хората, когато свърши сутрешният блок, съм зареден с много адреналин.

Какви твои качества ти помагат в журналистиката? И в кои журналисти виждаш своите учители или пък искаш да приличаш на тях?

С годините все повече се притеснявам да казвам учители, но има такива хора. Само ще спомена БНТ, защото там много хора са ме научили на важни принципи в журналистиката. Преди това и Факултетът по журналистика и масови комуникации, който според мнозина е нещо излишно. Но смятам, че трябва да има академично обучение и не е излишно човек да мине през залите на факултета. За мен журналистиката, която липсва в България, е емоционалната, съпричастната журналистика. Има два вида хора. Едните са изцяло пасивни, които се страхуват да питат и реагират. И другите, които реагират прекалено много. Няма ги тези, които си позволяват да са хора. Затова казвам, емоционална журналистика. Има един човек – Андерсън Купър, водещ в CNN, много популярен в САЩ. Разказвах на студенти в НБУ какво направи Андерсън Купър след посещение в района на най-големите разрушения след земетресение в Хаити. Той заряза камерата си и започна да помага на ранени деца. Това го документираха други. Впоследствие се разбра, че един журналист, който не търси непременно сензация, може да захвърли камерата си, опитвайки се да помогне на хората. Все пак, всичко опира до това - хора сме и пред лицето на трагедията всички сме равни, независимо от религия, професия или раса. Ако аз, бидейки в студиото, не мога да помогна пряко на даден човек, то поне мога да се опитам да разбера кои са онези, които са причина да има много ранени, и защо. Трябва да сме хора. Не ме е страх да показвам емоциите си. Не е проблем, когато се сблъскаш с човешката болка и покажеш, че и теб те боли от това. Не мисля, че това те прави по-малко журналист. Ето това липсва. Но отново се връщам на предишния въпрос и вярвам, че младите, които не са обременени, няма да бъдат такива, а ще са много по-безстрашни.

Имало ли е събитие, което да те разтърси и накара да се просълзиш, независимо, че си мъж?

Да. Хитрино. Изпратиха ме там след като стана експлозията и влязох в селото на следващия ден. Не мога да кажа, че това е моят ресор, но отидох там не воден от търсене на сензацията, а за да видя какво се е случило. И до ден днешен си задавам въпроса: Защо един железен път минава директно през населено място? По тези релси всеки ден минават едни потенциални бомби. Защо не беше обезопасено? Защо влаковете се движат прекалено бързо? Оказва се, че там и друг път са се обръщали вагони. Защо трябва да се случват инциденти, за да разберем кой не си е свършил работата? Тогава бях много афектиран от това, което видях... от хората, събудили се от експлозията, които не знаеха какво се случва и които буквално бяха видели  изпепеляването на тяхното населено място. Почти на километър от мястото на експлозията нямаше здрава къща. Влязох в селото, когато то беше пусто, а хората евакуирани. Дори полицията ни задържа там. Но ние го направихме не защото търсехме сензация. Исках да си отговоря на въпросите, на които не ми дадоха отговор от полицията и властите. Виждайки това, разбрах, че в България има прекалено много дупки. И те не са само по пътищата, а и между институциите. Прекалено много хора не работят или само отчитат дейност, а в резултат на това се случват такива трагедии или инциденти.

Не се разплаках, но душата ми кървеше.

Сутрин с твоя колега метеоролога Симеон успявате да разведрите хората и да им дадете настроение с вашия диалог, в който той представя времето за деня. Завършвате симпатично, казвайки: „И нека времето бъде с вас!“ А кои са най-честите ти реплики след като предаването завърши? Какво си казваш или споделяш с екипа?

Винаги започвам или завършвам предаването с нещо тематично. Ако последният разговор е за музика, призовавам зрителите да слушат повече хубава музика, защото тя носи добро настроение и зарежда. Винаги импровизирам  и не се фокусирам върху аутокюто. През останалото време импровизирам, както правим с моя колега за времето. Симеон е прекрасен колега и нещата ни се получават добре. Една прогноза за времето може да бъде представена и много сухо, но той е в свои води и си позволява да го прави добре. Аз също се опитвам да го правя и с останалите теми и резултатът също е добър.

Как разтоварваш след такова напрежение всеки ден? Не те ли е страх от прегаряне и чувстваш ли се ощетен?

Осъзнавам, че един ден и на мен ще ми се прииска да стана, като всички нормални хора, в 8 сутринта, да имам друг тип ежедневие, вечер да мога да си легна, когато аз пожелая, да изляза с приятели, да отида на театър или спорт. Това са нещата, с които се опитвам да разтоварвам, понякога е трудно да поддържам що-годе нормален културен и социален живот. Обожавам работата си и смятам, че за да бъда по-добър в нея, трябва да имам и нормален живот извън нея. Пътуванията ми носят много. Те са нещото, което с приятелката ми планираме непрекъснато. Дали ще са в България или извън нея, всичко зависи от време и възможности.

Може ли да се каже, че освен журналист, по професия си и пътешественик? Твоята страст към пътуванията и откриването на нови места помага ли ти в работата? Как се запали по странстванията и къде се чувстваш най-добре?

Все си мисля, че тези странствания ме обогатяват. Няма как да загубя себе си, а се преоткривам. Пътувайки, откривам колко интересен е светът, колко различни култури има, как културата и религията влияят на живота на хората. Връщайки се тук, осъзнавам, че и у нас има немалко хубави неща. Не можем да отречем, че и тук има прекрасни предпоставки за живот. Да вземем София например. Тя събира хора от цялата страна да работят и да се развиват.

Така че пътуванията ме обогатяват, и завръщайки се, аз съм по-богат човек и това дори ми помага в работата, защото си видял едни места, за които в един момент можеш да говориш, можеш да го „подплатиш“.

Бил си в Китай и Япония, с какво толкова те привлича Изтокът? Разкажи какво научи за себе си и професията, докосвайки се до източната философия?

Привлякоха ме, защото бяха непознати. Изтокът беше за мен нещо абсолютно непознато и заедно с приятелката ми решихме да го направим. Решихме да е максимално Изток, а това е Япония. Бих се връщал там много пъти и колкото и странно да изглежда, бих живял там. Допадна ни много въздържаността и възпитанието на хората, това че те живеят по един прекрасно опростен и същевременно много интересен начин. Всичко е уредено до сантиметър. Ако попиташ българина коя е най-уредената държава, той би отговорил Германия - заради прецизността, но смятам, че японците водят във всяко отношение. Те са феноменални. След Япония дойде и Китай. Но там не се можеш да се почувстваш така свободно, както в Япония. Но пък Китай е страна с безкрайно дълга история, която е нормално да привлича хора  като нас, които са любопитни.

И като заключение: след като смени телевизии и формати на предавания, разбра ли какво е необходимо за истински голямата журналистика?

Аз я търся и търся себе си. Вярвам, че най-добрите ми интервюта, предавания и включвания тепърва предстоят. На някои ще се сторя прекалено скромен човек , който не вярва в своите възможности, но аз вярвам. За мен всеки ден е ново предизвикателство и всеки ден трябва да се доказвам като мислещ и професионален журналист. Не съм „завършен“, не знам дали въобще съществува човек, който е изцяло „завършен“. В професията, а и в живота, се учиш, развиваш и доказваш всеки ден. Знам, че цял живот ще се стремя към това и може би ще дойде ден, в който името ми ще говори достатъчно за моята работа. Но по-важното е да бъда запомнен като един добър човек. Не искам да опорочавам името си и затова искам да съм добър човек. Заедно с това би било хубаво да съм и добър журналист – мисля си, че двете трябва да вървят ръка за ръка.

Снимки Иван Василев и личен архив

Сподели в
 

Константин Иванов разказва за главните редактори, с които е работил - Хараламби Трайков, Христо Марков, Валентин Караманчев, Радослав Радев, Генчо Арабаджиев, Боян Трайков, Стефан Продев

22.09.2018/07:15

На 24 септември по БНТ1 ще бъде излъчен документалният филм „Мокър от дъжд не се бои". Сценарист е Драгомир Драганов, режисьор Николай Василев, а оператор – Борислав Георгиев. Лентата е посветена на една тъжна годишнина - 35 години от пожара, изпепелил сградата на Софийския държавен цирк. Предпремиерата се състоя в Дома на киното, а във фоайето беше подредена фотоизложбата на фотожурналиста от вестник „Поглед" Иван Григоров, който единствен е запечатал в кадри спомена от опожаряването на едно от най-любимите места за млади и стари в София.

21.09.2018/12:26

Клуб „Журналист” на СБЖ събра на уникална среща 25 гостуващи у нас български възпитаници от 11 държави в Латинска Америка, които днес са в интелектуалния елит на страните си. Те изповядаха своята обич към втората си родина и благодарност за полученото образование. Споделиха удивителни лични истории - за любови и деца, родени тук, за цели научни школи отвъд океана, тръгнали от техните български учебници, за човешки истини, които ние сякаш сме забравили, а те още пазят. Накараха ни отново да открием онази България, която сами загубихме, а те още боготворят

09.09.2018/20:06

Не е за вярване, но все пак има телевизия, в която можеш спокойно да гледаш сутрешния блок и това се дължи както на качествените дискусии и плурализъм на гледни точки в студиото, така и на неговия водещ, който успява с майсторство да „жонглира“ с тях. Това е Златимир Йочев, който е част от екипа на Bulgaria ON AIR и който, без да е въоръжен с агресия или пък да показва, че има претенции да знае повече от гостите си, предлага да сме свидетели на спокойно и нормално общуване в студиото на „България сутрин“. Приятно и полезно като начало на нашия обичайно нелек ден.

06.09.2018/10:38

Длъжен съм най-напред да обясня откъде дойде това заглавие за моя стар приятел Илия Пехливанов, който през тези дълги и белязани с какви ли не събития и промени десетилетия, кое от кое по-историческо и трагично, продължава да изненадва с непреходната си и неутолима отдаденост на едно дело и на една тема, които, откъдето и да ги погледнеш, би трябвало да станат съдба на всички ни, ако искаме да ни запомнят, че и „ний сме дали нещо на светът”.

03.09.2018/10:57

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки