Момент от работата по време на Международния журналистически форум „Един пояс, един път“

Колегата Андрей Велчев, член на Комисията по журналистическа етика и на Комисията по връзки с обществеността към СБЖ, разговаря с ганайския колега за професионалния обмен и възможностите българската аудитория да получава
повече информация и гледни точки от африканския континент.

Срещата се вписва в дългогодишното участие на СБЖ в международния
журналистически диалог по инициативата „Един пояс, един път“. Тези
контакти създават възможности за обмен на опит и сътрудничество между
журналисти от различни държави.

В публикацията „Новите виждания на Китай за глобалното управление“,
представена в GhanaWeb, ганайският автор споделя впечатления от
посещението си в страната. Описва модерната архитектура на Шанхай,
транспортната инфраструктура и дигитализираните услуги. Разказва за
пътуването с високоскоростен влак до Нанкин, организацията на
конференцията и срещите с колеги, университетски преподаватели,
доброволци и местни жители.

Водещото му разбиране е, че развитието трябва да се измерва чрез
ползите за хората. Според него то надхвърля изграждането на внушителни
сгради и модерна инфраструктура и придобива смисъл, когато подобрява
качеството на живот и улеснява ежедневието.

Особено значима за професионалния диалог със СБЖ е друга негова
публикация — „Влиянието на медийната собственост върху
журналистическата практика“, излязла на 19 юли 2025 г. в Business &
Financial Times. В нея Нетей разглежда как политическите връзки,
бизнес интересите и рекламните зависимости на собствениците могат да
ограничават свободата в редакциите.

Авторът започва с промените в Гана след началото на Четвъртата
република и приемането на Конституцията от 1992 г. Той определя
конституционните гаранции за свобода и независимост на медиите,
залегнали в глава XII, като повратен момент за журналистиката в
страната. Забраната на цензурата и условията за медиен плурализъм
дават тласък на разрастването на радио- и телевизионните оператори,
печатните издания и онлайн платформите.

Според Нетей обаче това многообразие е съпътствано от нарастваща
тревога за структурата на собствеността. Той посочва, че значителна
част от медиите преминават под контрола на частни лица и компании,
някои от които имат преки или косвени политически обвързаности и други
икономически интереси. Отделни собственици управляват едновременно
телевизии, радиостанции, вестници и онлайн медии наред с останалия си
бизнес.

Авторът признава, че подобно обединяване може да подобри организацията
на работата и разпространението на съдържание между различни
платформи. Същевременно поставя въпроса кой определя редакционната
политика и как се защитава професионалната независимост, когато една и
съща собственост обхваща множество информационни канали.

В статията Нетей представя свидетелство на колега от голяма медийна
група в Гана, пожелал анонимност. Журналистът разказва, че е подлаган
на натиск да подготвя новини и редакционни коментари в съответствие с
политическите и икономическите предпочитания на собственика, дори
когато това противоречи на личните му убеждения и професионалната
етика. Така ежедневната работа се превръща в постоянно балансиране
между фактите и интересите на работодателя.

Друг представен случай е свързан със спирането на материал, защото
поставял определена политическа партия в неблагоприятна светлина.
Авторът описва и промяна на цяла новинарска подредба в последния
момент, за да не бъде излъчено съдържание, засягащо бизнес интерес.

Нетей отделя внимание и на рекламната зависимост. Разказва за
журналист, който разследвал предполагаема корупция в влиятелни
институции и организации, но получавал указания да прекратява работата
си заради интересите на собственика и опасения, че засегнатите ще
оттеглят рекламите си. След повтарящи се случаи на натиск журналистът
предпочел да напусне, вместо да прави компромиси с професионалната си
репутация.

В разговори с други колеги авторът среща сходни свидетелства — след
продължително събиране на доказателства и подготовка на разследвания в
обществен интерес журналисти получават внезапна забрана за публикуване
или излъчване. По неговата оценка така трудът на редакциите може да
бъде обезсмислен, а важна за гражданите информация да остане скрита.

За Нетей последиците надхвърлят отделния непубликуван материал. Когато
аудиторията вижда пристрастно, непълно или подчинено на определен
интерес отразяване, доверието в медиите отслабва. Същевременно страхът
от уволнение или други последици може да възпира журналистите още
преди да започнат работа по чувствителна тема.

Анализът включва и международни гледни точки. Цитирана е журналистка
от Чехия, представена с името Дениса, която разглежда медиите като
сила, способна да влияе върху общественото мнение, ценностите и
изборното поведение. Според нейната позиция, предадена в статията,
собственици, политически елити и икономически структури разбират и
използват това влияние, докато част от аудиторията приема информацията
без достатъчно критично осмисляне и независима проверка.

Южноафриканският журналист Киртан Бхана насочва вниманието към
промените, предизвикани от технологиите. Той отбелязва, че мобилните
устройства и дигиталните платформи позволяват на много повече хора да
създават и разпространяват съдържание чрез видеопубликации, подкасти и
собствени издания. Същевременно предупреждава, че корпоративното
влияние върху информационната среда продължава да съществува. В
неговата оценка дигиталното пространство предоставя възможности за
по-самостоятелно участие в обмена на информация, но не премахва
автоматично зависимостите.

Нетей свързва наблюденията си и с теорията за хегемонията на Антонио
Грамши. В своя прочит той разглежда начина, по който господстващи идеи
и представи могат да поддържат съществуващи властови отношения.
Приложено към медиите, това означава риск от подбор и представяне на
новините така, че да се защитават позициите и печалбите на влиятелни
собственици.

Основното му възражение е срещу превръщането на новината предимно в
търговски продукт. Според автора, когато приходите и интересите на
собственика изместват обществения смисъл на журналистиката, критичното
отразяване и разследванията се оказват особено уязвими.

Позицията на Нетей е категорична: журналистите имат отговорност да
служат на обществения интерес и да упражняват контрол върху действията
на управляващите. Ако тази роля бъде подчинена на политически или
икономически зависимости, професията рискува да загуби доверието,
върху което се основава нейният авторитет.

В заключение той настоява медийните регулаторни органи да разполагат с
достатъчно ресурси и да работят независимо. Според него това е
необходимо, за да могат да следят дали медийните групи спазват
принципите на справедливото и отговорно отразяване. Подчертава и
необходимостта журналистите да не бъдат заглушавани или ограничавани
при изпълнението на своята обществена функция.

Тези въпроси създават съдържателна основа за бъдещия обмен със СБЖ.
Установеният от Андрей Велчев контакт отваря възможност читателите на
съюзния сайт да се запознават както със събитията в Гана и Западна
Африка, така и с професионалните предизвикателства, които свързват
журналистите по света — редакционната независимост, етиката и защитата
на правото на достоверна информация.

Материалът представя основните тези и позициите в предоставените
публикации и откъси.

Оригиналната публикация за медийната собственост: [„Influence of media
ownership on journalism practice“, Business & Financial
Times](https://thebftonline.com/article/influence-of-media-ownership-on-journalism-practice).

Оригиналната публикация за посещението в Китай: [„China’s fresh
perspectives on global governance“,
GhanaWeb](https://mobile.ghanaweb.com/GhanaHomePage/features/China-s-fresh-perspectives-on-global-governance-2058141).