Марио Евстатиев: „Железопътен вестник” се роди от „Фейсбук”

21.01.2012 /15:04 | Автор : Андрей Велчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


С главния редактор на първото независимо издание за ЖП транспорт разговаря Андрей Велчев.

Г-н Евстатиев, разкажете нещо интересно от житейския си път.

 
Увлеченията ми още от детска възраст бяха свързани с две неща – транспорта и медиите. Още живее спомена в мен, как като дете подражавах на говорителите от „По света и у нас” по Първа програма и как на 5-6 годишна възраст съм казал сложната за едно дете дума „конвенционални оръжия”.
 
 
Разбрахме, че преди години сте издавали собствен вестник?
 
През 1999 г., започнах на чиста авантюра да списвам малък таблоид за регионални новини. „Меридиан нюз” се казваше изданието, печатахме във Враца и беше голяма емоция пътуването с влака, дремането в печатницата и обратното връщане с наръч от 200 вестника, половината от които се изкупуваше още във влака. Излязоха 10 броя и спрях, защото започнах продължително хирургично лечение, а и пазара тогава бе пренаселен, нямаше място за малките медии. Но „Меридиан нюз” си бе моето първо отроче и като такова, още живее в спомените ми – онзи малък регионален вестник, в който нищех наболелите въпроси на регион Монтана...
 
 
Казвате, че транспортът е бил другата Ви страст, разбираме, че сте и дипломиран машинист?
 
Транспортът е страст на всяко едно момче в детските му години, но за мен, той се превърна и в професия. На 13 годишна възраст „хванах” релсите, така да се каже. Пътувах с влаковете, возех се в кабината и попивах от знанията на старите машинисти. На абитуриентска възраст знаех за електрическите локомотиви толкова, колкото млад машинист с 4-5 години стаж зад гърба си. Започнах в системата на БДЖ с навършване на пълнолетие и се гордея с железничарската си професия.
 
 
Споменахте, че сте и председател на железопътно дружество, какво е то и с какво се занимава?
 
Това е организация с нестопанска цел, насочена към популяризиране на железниците и запазване на историческото им наследство. Вече успяхме да спасим два редки локомотива с музейна стойност, борим се и за едни вагони, за които БДЖ нехае.
 
 
Да си дойдем на думата. Как се роди „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ВЕСТНИК”?
 
Радвам се, че стигнахме и до тук.(смее се)  Той е следствие от писането на няколко статии на ЖП тематика, за големи национални медии, както и воденето на един новинарски блог за железници, който обаче не бе функционален и го спряхме.

Явната заявка за независимо ЖП издание обаче бе по време на стачките, когато всяка медия интерпретираше събитията по свой начин. С моя приятел и съдружник в „Български Локомотивен Форум” Павел Вълчев, превърнахме страницата на сдружението във „Фейсбук” в една „жива”, обновяваща се постоянно медия, дадохме и трибуната на нашите читатели, дежурихме, отразявахме...

Нямаше независимо перо, а хората го искаха. И на 12-ти декември 2011 г. го получиха – на сървърите на сайта на нашия колега и впоследствие кореспондент за Габровска област Николай Колев, бе качен сигналният, малоформатен 1-ви брой на „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ВЕСТНИК”.
 
 
Искате да кажете, че от „Фейсбук” е тръгнала цялата идея?
 
Да, точно така си беше. Вестникът, който мнозина четат в интернет и познават е отроче на една рубрика от страницата ни във „Фейсбук”.
 
 
А има ли голям интерес към изданието?
 
На седмица ни четат по над 700 души, което за специализирано издание, не е никак малка бройка.
 
 
Всяка медия си поставя цели и задачи, вашите какви са?
 
Да предоставяме на обществото информацията от света на железниците, такава, каквато е, да променим статуквото на зависими и официозни медии в сектора, да покажем проблемите в истинските им мащаби и светлина, да пресечем практиката, определени хора да променят мнението на хората и да ги принуждават да казват, че бялото е черно.
 

Срещате ли трудности в работата си и какви са те?
 
Срещаме трудности и е нормално. Като започнем от проблемите, които имаме с БДЖ при контактите си с техния пресцентър, преминем през малката численост на екипа ни – за сега, редколегията ни е само от пет души, работещи от ентусиазъм и за слава, и завършим с техническите проблеми.
 
 
Как ви приемат останалите в сектора?
 
Като напълно нормална медия, дори ни се възхищават. Тук искам да изкажа голямото си възхищение и от пресцентъра на НК „Железопътна инфраструктура”, те първи отвориха вратите си за независимото перо.
 
 
От прегледа на качените в интернет общо 6 броя на изданието, забелязвам, че то е направено изключително професионално. Как всъщност правите „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ВЕСТНИК”?
 
Приятели ни предоставиха програмата за страниране и предпечат, другото е ентусиазъм и опита ми от „Меридиан нюз”. Редакцията ни представлява два компютъра – един настолен и един преносим.
 
Самата подготовка на броевете става чрез средствата за комуникация в интернет – използваме „Скайп” за планьорките, за корекцията. Работим в синхрон, но далеч един от друг. Но това не се вижда от читателя, той получава едно готово, издържано стилистически издание, приятно за четене.
 
 
По-горе споменахме за технически трудности, в какво се изразяват те?
 
Техническите трудности са основно в липсата на нормални средства за отразяване на събитията и провеждане на интервюта и репортажи. Може да е странно, но нямаме дори един диктофон, пише се на тефтери, в работа влизат МР3 плеъри, от чиито запис после нищо не се разбира.

А фотографската ни техника не искам да я коментирам... Но тъй като нямаме политически или корпоративен гръб, за друго средства няма.
 
 
Само електронно ли е разпространението на „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ВЕСТНИК”?
 
За сега сме електронни, но днес, буквално часове преди да разговаряме с Вас, бях на тежки преговори с една печатница, която ще ни подаде ръка почти на 100% и може би от следващата седмица, нашите читатели ще имат изданието на хартия, черно на бяло, ще бъдем истински вестник.


 
Имате ли бъдещи планове около изданието?
 
Да. Да издадем брой 100, после 200 и така. И отново да разговаряме на тези „юбилеи”.
 

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Марио Евстатиев е роден в София на 4 март 1985 г. Завършил е образованието си в Монтана, през 2011 г. придобива и професия „Машинист на релсови самоходни специализирани машини и дизелови локомотиви с малка мощност”. Абсолютен железопътен ентусиаст, председател на сдружение с нестопанска цел „Български Локомотивен Форум”, основател и главен редактор на първото независимо издание за железопътен транспорт – „Железопътен вестник”. Той е сред най-новите членове на „Клуба на младия журналист“ към СБЖ и мечтае да стане член на съюза.

Сподели в
 

Имунизирането срещу коронавирусна инфекция на представители на медиите бе изтеглено в по-предна фаза от Националния ваксинационен план.

21.02.2021/15:45

В Минск започна процес срещу журналистка и лекар, които бяха арестувани през ноември, след като изразиха несъгласие с официалната версия за смъртта на протестиращ, който според властите починал след пиянско сбиване, предаде Ройтерс.

20.02.2021/18:45

С постановление правителството одобри тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети ще заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и техните регионални центрове в рамките на предстоящата предизборна кампания за избор на народни представители през 2021 г.

18.02.2021/15:25

На днешния 123-и рожден ден на БТА патриарх Неофит прие на среща в Синодалната палата генералния директор на БТА Кирил Вълчев и отправи благослов към него и към Агенцията.

16.02.2021/18:31

Евросъюзът призова Китай да отмени забраната за излъчване на телевизионния канал Би Би Си Уърлд Нюз, наложена като ответна мярка срещу отнемането на лиценза във Великобритания на китайския държавен тв канал Си Джи Ти Ен, предаде АП.

14.02.2021/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки