Начало
 
 

Ирина Бокова по телефона от Париж: Българите трябва да имаме по-голямо самочувствие и увереност

23.11.2013 /12:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Ексклузивно интервю с най-високопоставената българка в света в момента. Специално за сайта на СБЖ, с Ирина Бокова разговаря Розалина Евдокимова:

С официална клетва пред препълнената зала на ЮНЕСКО, в церемония, ръководена от Абдел Бен Исаюти - имам от Тимбукту, Ирина Бокова започна на 18 ноември новият си четиригодишен мандат, като генерален директор на престижната световна организация. Тя беше сърдечно аплодирана от над 1500-те участници в 37-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО.

Гордост и огромна отговорност пред България, така Бокова определи преизбирането си за втори мандат. Като посланик на България във Франция през 2009 г. тя беше избрана за генерален директор на ЮНЕСКО и така става първата жена и то от Източния блок, застанала начело на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата в 62-годишната й история.

Признание за това, че Ирина Бокова е била добър ръководител на ЮНЕСКО е нейното преизбиране на същия пост.
Освен със своята професионална кариера в областта на дипломацията и външната политика Ирина Бокова е известна и с това, че не е безразлична към българската журналистика. Тя е и член на СБЖ.

Макар да беше изключително заета, и натоварена с безброй много ангажименти, тя намери време да отговори на въпросите на сайта на СБЖ. С нея си общувахме по телефона, но това не попречи г-жа Бокова да бъде откровена и да сподели всичко, което я вълнува.

Разрешете ми да ви поздравя с избора ви за втори мандат като генерален директор на ЮНЕСКО и да ви пожелая успех, г-жо Бокова! Поемате за втори мандат ЮНЕСКО. Какво направихте и какво не успяхте да свършите през първите години и какви ще са приоритетите ви през втория мандат?

Благодаря ви. Сега на въпроса. Мисля, че през първите четири години на първия ми мандат ЮНЕСКО стана по-видима, по-близко до останалите организации в системата на ООН.
 
Има много примери за това, тъй като ние сме лидери в новата инициатива на генералния секретар на ООН „Образование преди всичко. Също така ще бъдем домакин на научен съвет по въпросите на връзката между политиката и науката, който създаде г-н Бан Ки Мун и, който ще го съветва.

Та ние сме домакините на този съвет, което също е едно признание за организацията. През тези години също така в много голяма степен укрепихме юридическата си база в областта на културата. Имаме 6 важни конвенции.
 
А моите основни усилия бяха насочени към работата по конвенцията, приета през 1970 г. за незаконния трафик на предмети на културата и на ценности – въпрос много важен и за България, и за страните от Югоизточна Европа.
 
Създадохме комитет, който да наблюдава изпълнението на конвенцията. В повече от 70 страни в света направихме специални курсове за създаването на капацитет сред експерти, митнически органи, прокуратура. Една много широка кампания. Част от всичките тези неща бяха направени в условията на много тежка финансова криза.
 
Преди две години САЩ прекратиха плащанията на вноската в редовния ни бюджет. Това за нас е загуба на 22 % от бюджета. Какво не направих?
 
Сигурно много неща, но ако имахме това финансиране от страна на Щатите, можехме да направих още много програми, свързани с образованието, ограмотяването, можехме да направим много повече в областта на науката, където също така нашия мандат е много важен, в управлението на водите, биоразнообразието, създаването на национални политики в областта на науката.

Какво е усещането българка, наследничка на древна култура, да ръководи тази престижна световна институция? 

Сигурно звучи много шаблонно, но съм много горда.
 
Спомням си когато за първи път се кандидатирах, много хора в България, приятели, включително и ваши колеги журналисти, един от първите въпроси който ми задаваха, беше: „Как така се осмелявате и мислите, че можете да се кандидатирате за този пост?”
 
Този въпрос ми се стори още тогава, а и сега, много странен, защото България е част от света.
 
Ние наистина сме наследници на една древна култура и сме дали много на света и би трябвало да имаме самочувствието и пълното право да искаме да участваме в управлението на този свят, особено когато се отнася до една организация  пазителката на световното културно наследство. Това се приема спокойно и бих казала нормално.
 
На много места, когато пътувам по света, този факт се споменава, че България е известна с древната си култура. И това ме кара да правя така, че когато свърша своя втори мандат, да кажат: Да една българка направи това, да това беше една жена от България!

През 2014 г. ще отбележим 120-годишнината на организираното журналистическо движение в България. Кое накара ЮНЕСКО и вас да поемете патронажа над юбилея?

Наистина това е много хубава дата и тя има дълбока връзка с ЮНЕСКО, тъй като тя е организацията, която още от първия си момент е записала в устава си, че трябва да съдейства със слово и с образ за разпространяването на свободата на словото и информацията колкото се може по-широко. И затова в момента ЮНЕСКО е тясно свързана със създаването на законодателство за свободата на словото в пресата.
 
Там, където е необходимо, с обучението на журналисти. В десетки страни по света сме създали местни радиа. Беше ми много приятно, когато миналата година бяхме инициатори на Международния ден на радиото, тъй като все още това е едно от най-разпространите средства за масова комуникация в света. Така че всичкото това ме накара и ми даде голямото удовлетворение на дам патронажа на ЮНЕСКО над юбилея.

Какво правите в ЮНЕСКО за младите хора, за да не са „роби” на масовата ерзац култура, включваща евтините продукти на интернет, жълтата и чалга култура? В днешно време имат ли място по-масови програми за естетическото им възпитание?

По начало въпросът за възпитанието и образованието на младите наистина е много важен, защото глобализацията и взаимносвързаността дават възможност на всякакво качество култура, на всичко, което минава под този знак да бъде разпространявано. И от наша гледна точка бих казала, че има две страни.
 
На първо място да не допуснем униформизацията на културата, да запазим многообразието на различните й форми на изява. ЮНЕСКО прие през 2005 г. конвенция, която е свързана с развитието на културните и креативни индустрии.
 
Тя е тази организация, която се бори да бъде запазено многоезичието. Едно от първите споразумения, които подписах, беше с американски фирма, за да се разпространява в интернет информация на различни езици.
 
Другата част на въпроса ви, според мен, е свързан с ценностите. И тук е голямата трудност и голямата задача, тъй като за ЮНЕСКО е важно младите хора не просто да получават образование, и то качествено от гледна точка на умения и по-нататъшна възможност за развитие.
 
Но също така е важно какви граждани и какви ценности създава образованието у тях. Имаме специална програма, свързана с образование в областта на изкуствата, защото смятаме, че е една позабравена тема, а тя е свързана тясно с креативността.
 
Третият стълб в рамките на новата инициатива на генералния секретар на ООН „Образование преди всичко”, който ние разработихме, е свързан с образованието и подготовката на младите хора за глобалния свят, с глобалното гражданство, както ние го наричаме. А това е свързано с ценностите и културната грамотност.
 
Бих казала, че това са нови теми. Те са проблем в целия свят и е абсолютно необходимо да се обсъждат и да се намерят различни начини, за да станат те част от образователните програми.

А какво е мястото на България във вашата дейност като генерален директор на ЮНЕСКО? Кои елементи на материалната и духовната култура ще намерят място в програмите и в списъка за опазване на културното и духовно наследство на институцията?

Разбира се, България заема място. Всички знаят, че аз съм българка и винаги когато пътувам или тук в Париж, се срещам с държавни и правителствени ръководители, интелектуалци, те винаги намират време и възможност да кажат някоя добра дума за България, да споделят какво познават и ценят.
 
А това, което на мен ми се иска, е България все повече да използва тази възможност, за да можем да впишем повече паметници в Списъка на културното наследство. Много отдавна не сме правили това. Бихме могли да предложим много повече в Списъка с нематериално наследство.
 
Иска ми се регионалният център под егидата на ЮНЕСКО  в областта на нематериалното наследство, който преди две години открих в България, да заработи с пълна сила и да може наистина да се превърне в център на духовността, да запазим това, което имаме.
 
Да си сътрудничим със съседните държави, да извлечем общото, което е между нас, и да може то да се превърне в мост на сближаване и сътрудничество. ЮНЕСКО е тази платформа, която може да създаде точно такива условия за извличане на общото. Мисля, че в Югоизточна Европа имаме нуждае все още от такива усилия, а ние даваме такава възможност.

Добре ли е представена днес българската култура по света?

Трудно ми е да кажа. Не съм удовлетворена, защото смятам, че българската култура би могла да бъде представена много повече, макар, че днес в света е трудно да се каже само за една култура дали е представена или не, тъй като срещам български музиканти, художници, творци, които живеят и работят в много различни места по света.
 
Културата е вече много интернационализирана и глобализирана. Иска ми се да слушам много повече Панчо Владигеров, когато ходя на концерти, или да виждам много повече български художници, но знаете, че никога не може да се каже да, ние сме постигнали всичко и сме представили българската култура така, както трябва да бъде.

Париж, в който живеете и работите, е най-красивият град в Европа. Липсва ли ви българската Ясна поляна? И за кое най-често се сещате за България?

Париж е много красив град, вероятно е най-красивият в Европа. Той е космополитен, но всеки от нас у себе си носи по нещо от семейството, историята, от страната си.
Не мога да си представя, че ще живея тук, без да се връщам и в България или където и да било другаде.
 
Питате ме за българската Ясна поляна. Опитвам се да прекарвам там всяка година поне една седмица. Това лято също бях там. Тя е свързана с българската история, с много хубави моменти от българската духовност.
 
А за какво се сещам за България? За много неща. За моите близки, които са там, без съмнение и за Ясна поляна. Много често се сещам за Витоша и дори наскоро си казвах, че като дете съм си прекарвала съботите и неделите там. Даже сме забравили колко е красива тази планина, колко са красиви морените, поляните, тъй като сме свикнали с тях и че те са една даденост.
 
Пътувам по света и виждам много красоти, но когато се сещам за Витоша, винаги си казвам, че българите имаме една невероятно красива страна и природа. Имаме четири сезона, планини, сняг, караме ски и великолепни плажове...
 
Като че ли това го приемаме за даденост и не го ценим достатъчно. Затова дори и от тази гледна точка трябва да имаме много по-голямо самочувствие и увереност.

А какво ще пожелаете на българските журналисти и дейците на изкуството и културата?

Знам че времената са трудни, знам че с този преход последните 25 години бяха много трудни за всички ни. Има и много хубави неща, свобода за творчество, възможност за развитие.
 
Знам, че в икономически и социален план трудностите в България са все още доста сериозни, но това, което виждам с български творци, е нещото, с което можем наистина да се гордеем. И това не е някаква шаблонна фраза, защото когато се сравняваме с другите, си мисля, че сме много талантливи и стойностни хора.
 
Някак като че ли принизяваме собствените си възможности и това, което сме постигнали. Може би заради трудностите в този преход, но трябва да го преодолеем и да можем да дадем всичко, което имаме като талант на нацията.

От утре (23 ноември) вие тръгвате на първата ваша визита за втория ви мандат като генерален директор на ЮНЕСКО. Разбрах, че първата ви спирка е Рио де Жанейро. Каква е целта на вашето посещение в Бразилия и ще се срещнете ли с друга наша сънародничка там – Дилма Русеф?

Заедно с Дилма Русеф, с която се познаваме много добре и имаме голяма взаимна симпатия, в неделя ще открием голям световен научен форум под егидата на ЮНЕСКО. Всеки две години правим такива форуми, които винаги са били в Будапеща.
 
За първи път излизат от унгарската столица. Това ще бъде едно много голямо събитие.
 
След откриването му пътувам за Ню Йорк, където с Бан Ки Мун имаме заседание с всички директори и шефове на агенциите на ООН и в продължение на два дни ще обсъждаме съвместната ни работи, световните тенденции, нашето сътрудничество, накъде вървим и какво е ролята на ООН.
 
Тези събирания се организират два пъти в годината и това е много важна среща. Тя е първата за мен след преизбирането ми и е важна, защото ще се видя с моите колеги, а сред тях има и много нови.

Кога да ви очакваме в България?

В средата на януари ще си дойда, когато ще имам голямата чест и удоволствие да получа от ръцете на българския президент Росен Плевнелиев орден „Стара планина”.

Благодаря ви много, г-жо Бокова, че в такова натоварено за вас време отделихте внимание и на нашия сайт!
 
 
 
Снимки: Иво Хаджимишев и от сайта на ЮНЕСКО

Ирина Бокова

Ирина Бокова

Ирина Бокова

Ирина Бокова с нейно кралско височество принцесата на Дания Mери, която гостува на ЮНЕСКО. 5-ти ноември 2013

37-та Генерална конференция на ЮНЕСКО. Ноември 2013 година

Министърът на човешките ресурси на Унгария Золтан Балог връчва подарък на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова по време на Световния научен форум в Будапеща

Ирина Бокова бе специален гост-лектор на уникален урок в училище в Ню Йорк, даден от г-жа Мариам Калик (Khalique), учителка на пакистанската ученичка Малала Юсафзай, която беше простреляна от талибаните

С президента на САЩ Барак Обама и първата дама Мишел Обама на приема по повод на 68-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк

Генералният директор на ЮНЕСКО по време на официалното посещение в Коста Рика с президента Лаура Чинчила

Световната награда за принос в борбата за свобода на печата "Гилермо Кано" бе присъдена на журналистката затворничка Рейот Алему. Церемонията се състоя в Сан Хосе, Коста Рика, в присъствието на президента Лаура Чинчила и на Ирина Бокова.

Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова с екипа на Пещерите Шкоцян, Словения, включени в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство през 1986 г. Април 2013 година

С първата дама на Буркина Фасо Шантал Компаоре

На тържествената церемония на 18 ноември за встъпване в длъжност като генерален директор на ЮНЕСКО за втори мандат

На тържествената церемония на 18 ноември за встъпване в длъжност като генерален директор на ЮНЕСКО за втори мандат

Край Сена в Париж. Снимка Иво Хаджимишев

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Тере, както я наричаха всичките й безброй приятели отсам и оттатък океана, бе здраво свързана със страната ни от личната си история още от 1961 г. През 70-те превежда на Фидел Кастро и Тодор Живков, после има три дипломатически мандата у нас, като от 2010 до 2015 г. е посланик на Куба в София. СБЖ изразява дълбоки съболезнования на семейството на Тересита и на кубинското посолство у нас.

03.06.2020 /16:31 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада/СБЖ

Макар и вече да звучи като клише, лято 2020 ще е различно. Пандемията от коронавируса постави предизвикателства пред всички – и пред бизнеса, и пред всеки един от нас. Независимо, че вече се отчита намаляване на броя на заразените и увеличаване на излекуваните, опасността от Ковид-19 все още не е отминала. Дори и най-известните светила в световната медицина не могат да кажат ще има ли втора вълна и дали тя няма да е по-опасна от първата. Затова и българските, а и международните здравни власти предупреждават, че трябва да не се отпускаме и да не се успокояваме, а да продължаваме се спазваме максимални хигиенни мерки за сигурност.

01.06.2020 /18:20 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Навършват се 90 години от рождението на известния журналист проф. Димитър Георгиев. Роден в Симеоновград, той завършва българска филология в Софийския университет.

02.06.2020 /09:52 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки