За практиката и принципите на една сложна професия

15.08.2011 /12:00 | Автор : Андрей Велчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Какво е журналистиката? Ако попитате многобройните нискоквалифицирани журналисти, това е начин да си платиш ипотеката. Всъщност журналистиката е нещо много повече от това. Тя е форма на комуникация, при която се търсят отговори на въпросите Кой? Какво? Къде? Кога? Защо? Как?

Преди да можем да отговорим на въпроса, какво точно представлява журналистическата професия е добре да вникнем в комуникационната верига на Ласуел: „Кой – казва какво – на кого – с какъв ефект?”. В нея се съдържа цялото полезно знание за това, което се случва в процеса на общуване, съчетавайки простотата и елегантността на почти математическа формула, като дава възможност да се проникне в логиката на всеки комуникационен процес и да се заключи доколко той е полезен и резултатен.

Журналистиката е професия. Сложна професия, която дава възможно най-изчистената формула на комуникациите в съвременния, глобален свят. Според нея комуникационната система е съставена от три основни елемента: Източник – Съобщение – Адресат.

Класическата формула за комуникация е съставена от: Предаване – Кодиране – Канал – Декодиране – Приемане. Журналистите, както всички хора с професии хранят семейства или изплащат студентски заеми. Но да се занимаваш с журналистика е различно от това да работиш във фабрика или друга производствена област.

Журналистите имат особена обществена роля, която се простира много по-далеч от производството на продукти. Журналистите информират обществото за това какво се случва в него и правят обществено достояние онова, което иначе би останало в сянка. Те случат една комуникация без която едва ли бихме били информирани. Под комуникации в техния случай можем да се възприемем комплексна област за подготовка, съставяне и предаване на съобщения. В най-общ смисъл това означава информационен процес за обмен и споделяне на значение между хората, породени от съвместна дейност.

„Много от проблемите в една организация (от какъвто и да е вид) се дължат на неспособността на хората да общуват. Изучаването на комуникационния процес е важно, тъй като лидерът осъществява контакта си с другите именно чрез него. Доброто взаимно разбиране интегрира членовете на една организация по хоризонтала и по вертикала”.

Всекидневието на която и да е организация почива върху обмяната на информация при преки и индиректни контакти.

Моделът на комуникация отговаря на следните въпроси: Кой предава съобщението?- Комуникатор; Какво се предава? – Съобщение; Как се предава? – Канал; На кого се предава? – Аудитория, събеседник; Защо се предава? – Цел,ефективност;

Завидна професия, бихте казали вие. Но проучванията на общественото мнение често ни напомнят, че в стълбицата на общественото доверие журналистите са в подножието й, наред с политиците и агентите по недвижими имоти. Пренебрежителното отношение към тях се открива дори у най-младите. На въпроса „До каква степен вярвате на журналистите?" от анкетираните младежи на възраст между 11 и 21 години само 1 % са отговорили „много", 19 % - „малко", а цели 77 % - „изобщо не им вярвам" (Observer 2002). Въпреки проблема с професионалния имидж обаче налице е един непресъхващ поток от умни, млади и не толкова млади хора, мечтаещи да станат журналисти.

Защо?

Журналистиката може да бъде изключително вълнуващо занимание. Отивате на работа, но не винаги знаете какво точно ще вършите този ден. Получавате шанса да се срещнете с различни хора: влиятелни, интересни, вдъхновяващи, герои, злодеи, знаменитости. Получавате шанса да задавате тъпи въпроси; първи да узнаете новината и да я съобщите на целия свят; да се отдадете на страстта си към писане или да пътешествате, или пък да се специализирате в дадена област; да търсите истината и да застанете начело на кампания в подкрепа на справедлива кауза.

Може би тук трябва да добавим и вълнението, което изпитвате, когато виждате името си отпечатано под заглавието на някоя статия, когато наблюдавате собствения си репортаж по телевизията или когато ; чуете собствените си думи по радиото. Всичко това ви стимулира за още изяви. Отново и отново.

Нищо чудно тогава, че толкова много хора са готови на саможертва в името на журналистическата кариера. Например да си плащаш сам курсовете за обучение, без дори да си сигурен, че ще попаднеш в числото на неколцината щастливци, получили работа. А ако все пак те назначат, да получаваш по-малко възнаграждение от мнозина, които ще присъстват в статиите и репортажите ти с оплаквания от ниско заплащане.

„Работата на печата е да разкрива истината."
Ажон Тадиъс Аилейн, издател на в. „Таймс"през XIX в.

„Младите хора, отдадени изцяло на страстта си към  журналистиката, се примиряват с ниското възнаграждение в името на златната възможност да работят журналистическото поприще. Но този факт е позор журналистическия бранш като цяло. Това е индустрия която по циничен начин спекулира с нашите амбиции/ (Цитирано в Journalism Training Forum 2002: 57)

Силни думи! Но може би точни? Друг журналист провинциалния печат като че ли е на същото мнение;
„Журналистическата професия е една от най-ниско платените, особено за начинаещите колеги, но въпреки това е една от най-популярните. Това, което най-много ме учудва, е, че второто по странен начин се съвместява с първото." (Цитирано в Journalism Training For 2002: 57)

Някои по-претенциозни журналисти са готови се откажат, когато се сблъскат с горчивата истина ниското заплащане. Други бързо се разочароват работата си в нюзрума, когато осъзнаят, че огромен брой журналисти се оказват „приковани" към бюрата си заради насажданата култура на задължит но присъствие на работното място, занимавайки единствено с обработка на получената информация и, ако е необходимо, извършвайки дребни справки по телефона или по интернет.

Кой, какво, къде, кога, защо и как?

Уейсим Закир, журналист от Би Би Си - Шотландия, занимаващ се с проблемите на бизнеса, е измислил термина „пасивна журналистика"* като описание на естеството на работата в нюзрума в днешни дни. Ето какво сподели той пред автора на книгата "Журналистиката - Принципи и практика" - Тони Харкъп:

„Преди десетина-петнадесет години всеки сам търсеше и намираше своята новина, т.е. това беше проактивна журналистика. В днешно време обаче тя вече се е превърнала в реактивна журналистика. Новината се получава по електронен път, след което репортерите я обработват („смилат"), а нерядко я комбинират с някоя местна новина. Това е обичайна практика в нюзрумо- вете из цялата страна, а репортерите все повече се пре¬връщат в пасивни журналисти."

Поради прогресивно нарастващия обем на работата в медиите се ограничават възможностите за извършване на онези дейности, които правят журналистиката толкова привлекателна. Като капак на всичко, младите журналисти са принудени да слушат оплакванията на колегите си с дългогодишна практика, които все повтарят: „По мое време беше различно".

И все пак има достатъчен брой ентусиасти, готови да се отдадат на журналистическата професия, превръщайки се в „труженици на всекидневието" (Bourdieu 1998: 7). Дори и когато са се разделили с романтичните илюзии за пътешествия до различни краища на света с тлъста пачка командировъчни в джоба, като от време на време нахвърлят някоя и друга новина в паузата между две питиета, продължава да ги привлича фактът, че журналистиката е дейност, при която ден с ден не си прилича, а от голямата новина понякога ги дели само едно телефонно обаждане. А също и фактът, че да си журналист наистина си струва.

Ако не си струваше, нима щеше да има толкова много закони, ограничаващи журналистическата практика? И щяха ли и управляващи, и опозиция да се надпреварват да ухажват медиите? Защо иначе издателят на „Матлок Мъркюри" Дон Хейл би получил толкова много смъртни заплахи? (Hale 2002) А щяха ли да бъдат заплашени със затвор Бил Гудуин, Мартин Брайт, Стив Пантър и други за това, че не желаят да разкрият източниците си? (www.nuj.org.uk.).

И щеше ли да бъде издадена смъртна присъда срещу Исиома Даниъл, младата светска журналистка, отра¬зила в публикация конкурса „Мис Свят 2002" в Нигерия? (Isaacs 2002, Daniel 2003) Щяха ли журналисти като Вероника Гърин, Мартин 0´Хейгън, Нахер Али, Марио Куельо, Милан Пантич и редица други да бъ¬дат убити заради това, че си вършат работата?

Защо иначе Международната федерация на журналистите  би се заела с изготвянето на ежегодни списъци на журналисти, загинали при изпълнение на служебния си дълг в различни точки на земното кълбо? Повече от 1100 журналисти и други медийни работници са били убити в десетилетието до 2003 г., а поне 20 са загинали, отразявайки войната в Ирак от 2002 г..

Посочените факти, както и обстоятелството, че безброй индивиди опознават заобикалящата ги обществена среда благодарение на работата на журна¬листите, са доказателство за твърдението, че журналистиката си струва, т.е. играе важна роля. Но обяснението как и защо е толкова важна, е свързано, подобно на много други неща, с това кой говори

За журналистиката казват, че е четвъртата власт в държавата, че е част от публичната сфера, че се обявява в подкрепа на свободния печат, че насажда идеологията на управляващата класа. Истината е, че е смесица от всичко това и от още други неща, защото не съществува една-единствена журналистика.
 

*В статията са използвани части от книгата на Тони Харкъп "Журналистиката - Принципи и практика".

 

Сподели в
 

Пространството за изкуство и събития "КО-ОП" в столицата представя новата самостоятелна изложба на съвременния български фотограф Михаил Новаков.

14.09.2019/18:59

Турският върховен апелативен съд разпореди петима бивши журналисти от в. "Джумхуриет", осъдени по свързани с тероризъм обвинения, да бъдат освободени, предаде АП, като се позова на Анадолскат агенция.

14.09.2019/09:06

Районният съд в Пловдив отложи за пореден път делото срещу адвокат Светослав Михайлов, който е обвинен в отправяне на заплахи за убийство срещу журналиста Тодор Кръшков, предаде наш репортер.

13.09.2019/09:05

Традиционната годишна изложба на Бургаска фотографска общност (БФО) ще бъде открита за разглеждане на 12 септември, четвъртък, от 18 часа. Мястото е експоцентър „Флора“.

12.09.2019/09:04

В началото на есенния телевизионен сезон БНТ обяви конкурс за програмни директори на програмите си.

11.09.2019/09:03
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод ареста на фоторепортера Веселин Боришев при изпълнение на журналистическите му задължения и по повод кризисната ситуация около радиоводещата Силвия Великова, председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоява да бъде даден ход на внесените от над две години в НС предложения на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото, журналистическия труд и журналистическите права.

14.09.2019 /20:51

По повод ареста на бившия главен редактор на в. „Дума” Юрий Борисов на 9 септември и повдигнатото на 10 септември обвинение за шпионаж срещу бившия издател на същия вестник Николай Малинов, председателят на УС на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

10.09.2019 /20:13

В Деня на международната журналистическа солидарност председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова припомня заветите на чешкия журналист и антифашист, екзекутиран от Гестапо на 8 септември 1943 г., и апелира за единение на всички, на които са скъпи свободното слово, морала, хуманността и мира.

08.09.2019 /18:35

 Мнения

Справедлив, но едностранчив е гневът срещу премиера заради отвинтената апаратура, която да попречи на журналистите да задават въпроси на общата му пресконференция с новата шефка на ЕК. Гостенката е не по-малко оплескана от „любезността” на домакина. И тази дама ще брани свободата на словото в Брюксел?!

03.09.2019 /16:34 | Автор: Къдринка Къдринова

В тия редове няма да прочетете и дума за частните телевизии и радиостанции. Те си имат чорбаджии и – решат ли – могат да си излъчват каквито щуротии им хрумнат. Най-страховитото, което може да ги сполети, е да платят някой и друг лева глоба...

31.07.2019 /18:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки