В много европейски страни, като Франция, Испания, Португалия, Италия, Гърция, Австрия, Белгия и др. съботният ден на 24 октомври премина под знака на масови протестни шествия. Те бяха насочени против поскъпването на живота и непосилните наеми, за по-качествено образование, здравеопазване и социални грижи, за достойни заплати, пенсии и жилища, за по-високо облагане на свърхбогатите, против неравенствата, против нарастващите военни разходи.

В по-голямата си част демонстрациите бяха мирни и без вандалски прояви, но имаше и сблъсъци с полицията с последвали арести, пише в свой обзор онлайн изданието baricada.org.

Най-внушително участие на граждани събраха протестите във Франция. Те обхванаха десетки градове из цялата страна. Включиха се между 800 000 и един милион души, а в столицата Париж улици и площади бяха залети от около 250-хилядно човешко море, както сочат данни на организиралите протестните прояви синдикални организации.

Това бяха най-мащабните откъм брой на участници демонстрации, откакто искрата на бунта пламна във втората половина на септември със стачки на учениците в гимназиите, вдигнали се заради недостига на учители, лошите условия в училищата и подхранващата неравенствата система за кандидатстване в университетите.

След разразилите се ексцесии с палежи и грабежи в предишната протестна събота – на 17 октомври, френският президент Еманюел Макрон наложи с указ строги ограничения за провеждането на демонстрации, като остави възможност само официално регистрирани синдикати да могат да ги свикват. Ето защо сега, на 24 октомври, всички шествия из Франция бяха под егидата на синдикати начело с най-голямата им организация – Всеобщата конфедерация на труда (CGT).

Водещите транспаранти прокламираха „единство между ученици, студенти и работници“, настояваха за „хляб, мир и свобода“, апелираха за „нова френска революция“ и т. н.

Според изявления пред медиите на френския вътрешен министър Лоран Нуниес демонстрациите тази събота са преминали предимно мирно, с по-малко безредици, отколкото на 17 октомври, когато бяха вандализирани между 2000 и 3000 магазина. Сега броят на подобните нападения е бил по-нисък, а полицията е регистрирала общо около 1000 инцидента.

Внушителна протестна вълна заля на 24 октомври и Италия, където миналата събота също имаше бурни изблици на недоволство, последвани от сурови мерки на министър-председателката Джорджа Мелони – тя разпореди включването на армията към полицейските сили в големите градове и свали възрастта за наказателна отговорност до 14 години.

В отговор много от протестиращите сега носеха плакати с възмутени надписи лично срещу Мелони и скандираха заклеймяващи я лозунги, а в Торино изгориха нейна снимка.

Масовите демонстрации в Рим, Милано, Торино, Неапол, Болоня, Флоренция и др. преминаха със също внушително полицейско-армейско присъствие. Част от протестиращите замерваха униформените с камъни, като в отговор срещу тях бяха насочвани мощни струи от водометите.

В най-скъпия италиански град – Милано, възмущението от скъпия живот и растящите военни разходи отново кипя най-бурно. Демонстрантите се гневяха и на демонстративно изведените по улиците войници.

Властите обявиха, че са задържали в Милано издирвания предполагаем създател на т. нар. „Движение 17 октомври“, за когото се смята, че е координирал чрез социалните мрежи насилствени актове, извършени миналата събота. В Инстаграм движението има около 40 000 последователи. Вътрешният министър Матео Пиантедоси не разкри името на арестувания „мозък“ на това движение, но написа в Х, че става дума за 30-годишен мъж, „пропалестински активист“ и журналист.

В Португалия акцентът на протестите пада върху жилищната криза и недостъпните наеми. През седмицата полицията насилствено разтури палатков лагер на протестиращите на един от централните площади в столицата Лисабон, както и в град Порту. Но демонстрациите не секват и са практически постоянни. В събота, 24 октомври, те преляха в многохилядно шествие по главния лисабонски булевард „Свобода“. Бяха издигнати лозунги за „общоиберийска стачка“ със социални искания на 11 ноември – датата, за която синдикатите в Испания вече са обявили стачка.

Испания също изпълни улиците и площадите си с многобройни протестиращи на 24 октомври, когато водещите искания бяха за достойни пенсии и за адекватни на поскъпването на живота заплати. Около 50 000 души излязоха в Мадрид в защита на обществената система за пенсионно осигуряване и против замислите на десницата за приватизирането. В шествието се вляха и представители на Синдиката на наемателите – ключова сила в продължаващите от септември протести заради спекулативно вдиганите от „фондове лешояди“ и непосилни за гражданите цени на жилищата и наеми.

През седмицата продължи и напрежението около стачката на преподавателите в обществените училища в автономна област Мадрид, управлявана от дясната Народна партия. Учителите стачкуват срещу политиката на орязвания на автономното правителство, което оставя учителските заплати ниски, а училищата без достатъчно финансиране.

Недостигът на бюджетни средства за университетите изведе около 50 000 демонстранти и в столицата на Австрия – Виена.

Постоянни протести заради лошо финансиране на образованието и високите наеми има и в Белгия, и в Гърция. В Албания към мотивите на протестиращите се добавя и гневът от корупцията.

В тази европейска протестна вълна, в която активната сила са младите хора, се концентрира гневът на едно поколение без дом и без бъдеще, пише испанското издание „Публико“ в свой обзор под заглавието „Червеният октомври: младите европейци превръщат улиците в поле на политическа битка за бъдещето“ . Цитирано е мнението на професора по философия в Университета н Барселона Антонио Гомес Вияр, който вижда в жилищната криза пряка връзка и с друг структурен проблем: „Да живееш, белязан от страха да не загубиш жилището си, води и до екзистенциална фрустрация – усещане, че губиш целия свят, жизнен срив, празнота“. Философът посочва и още две личностни кризи – губи се чувството за приемственост в живота и настъпва поколенчески социален разрив.

На свой ред Рут Фереро-Турион, преподавателка по политически науки в Университета „Комплутенсе“ в Мадрид, също говори за „социално изтощение, поколенческо разочарование и загуба перспектива към бъдещето.“ Според нея наративите на меритокрацията и възгледите за висшето образование като социален асансьор вече не работят. Младите хора „виждат, е, че нищо от това няма да гарантира стабилна заетост, жилище или добри условия на живот,“ смята тя.

Журналистката и социална антроположка Нурия Абало също вижда разширяваща се пропаст пред емоционалната чувствителност на младото поколение заради „прекариатския труд“ и „прекомерното поскъпване на недвижимите имоти“. В такива обстоятелства според нея младите не могат да развият „ценностите н предишните поколения“. Абало отбелязва: „След COVID-19 видяхме, че ценностите на младите хора по отношение на работата са се променили.“ Например, „те вече не ѝ отделят съществено място в живот си“, а искат „повече други видове житейски преживявания, други видове дейности“. Стабилната работа на пълен работен ден вече не гарантира възможност за постигане на независимост и разработване на автономни житейски проекти, посочва Абало.

Гомес Вияр също обръща внимание на факта, че поколението, което още не е навършило 30 години, се е формирало изцяло в условията на прекариатски труд. „Но другите поколения на свой ред нито са станали поголовно собственици, нито разполагат с достойни пенсии. Прекариатският живот засяга не само едно поколение, той е станал структурна категория в нашия начин да се справяме с капитализма,“ казва ученият от Барселона. Според него този белег носят всички протести в Европа, макар че конкретните поводи може да се различават. Така например, в Албания, Франция или Белгия жилищната криза не присъства мотивите на демонстрантите, а фокусът е върху разпределението на богатството и упадъка на обществените услуги.

Фереро-Турион обръща внимание, че френските протести с свързани с бюджета и с това, как в него се съчетават социалните орязвания с разходите за отбрана и сигурност.

Абало пък обръща внимание, че младежта поема активната роля заради историческата конюнктура, в която се е формирала, както и заради факта, че просто разполага с повече време за обществено организиране. Но журналистката и социална антроположка настоява, че все пак острието на проблема не е върху възрастта на участниците, а върху социалната им класа. И добавя: „Ние дебатираме в момента по улиците какъв е моделът общество, който бихме искали да изградим“.

Изследователят от Университета „Карлос Трети“ в Мадрид – Алехандро Баранкеро, специалист по комуникации и социални движения, отбелязва, че в сегашните протести „силно присъства въпросът за класите“, за разлика от предходни, ориентирани към феминизъм, екология, ЛГБТИ-права и др. Сега във фокуса на дискусиите е работническата класа, макар да се включват и елементи от другите теми, като включвнето и участието на жените. Експертът смята, че така в процес на изграждане е „една нова граматика на борбата“.

Сравнявайки сегашното протестно движение в Испания с движението отпреди 15 години, известно като 15 М или „движението на възмутените“, Баранкеро припомня, че тогава класовият елемент е бил слабо изявен, водещите лозунги са се въртели около понятието за „кастата“, за „онези горе и онези долу“ – като тази стилистика е продължена от създадената след това партия „Подемос“. Изследователят обръща внимание, че сега по-силно е влиянието на организациите с по-фокусирана идейно програма – като Синдикатът на наемателите, „Антикапиталисти“, Координационният център „Социалистическа младеж“ или Студентският синдикат.

Гомес Виляр отбелязва, че темата за скъпите наеми е отчетливо класова и това предопределя профила на цялото протестно движение. То ясно показва, че не става дума за някаква временна криза, а за структурен проблем на капитализма, който задушава бъдещето.

Фереро-Турион обръща внимание, че системните партии не са намерили необходимите решения и е трудно да се предвиди как ще се развият сегашните процеси. Според нея са възможни всякакви сценарии, но тя все пак спира до предпазливото допускане, че „ако делегитимирането на системите продължи, можем да се окажем в предреволюционен момент“.