Сирийски организации търсят справедливост за журналисти, убити при сваления режим

  • 02.11.2026
  • Arab News/ СБЖ
Снимката е илюстративна. Снимка:Архив

Сирийски правозащитни групи и правни организации засилват усилията си за подвеждане под отговорност на извършителите на престъпления срещу журналисти по време на управлението на бившия лидер Башар Асад.

Това се случва в момент, когато светът отбеляза Международния ден за прекратяване на безнаказаността за престъпления срещу журналисти на 2 ноември.

Целта на тези усилия е документираните през годините убийства, случаи на изтезания, произволни задържания и насилствени изчезвания да бъдат превърнати в наказателни дела, които да бъдат разгледани чрез национални и международни механизми за правораздаване, съобщава Arab News.

Фадел Абдул Гани, директор на Сирийската мрежа за човешки права, заяви в понеделник, че организацията е документирала убийствата на 559 журналисти и медийни работници, извършени от силите на сваления режим в периода между март 2011 г. и освобождението на Сирия на 8 декември 2024 г.

Сред жертвите има 48 журналисти, загинали вследствие на изтезания в места за задържане, а най-малко 1612 други са били ранени през същия период, заяви той.

Мрежата е регистрирала също най-малко 1358 случая на арести или отвличания на медийни служители.

Абдул Гани посочи, че 392-ма журналисти, задържани от сваления режим, остават в неизвестност (случаи на насилствено изчезване), като сред тях има осем жени.

В списъка на изчезналите фигурират и четирима чуждестранни журналисти.

Организацията е документирала и преки нападения срещу журналисти, медийни офиси и превозни средства, използвани от медийни служители.

Абдул Гани отбеляза, че международното хуманитарно право защитава журналистите като цивилни лица, освен ако те не участват пряко във военни действия.

Той се позова на Правило 34 от проучването на Международния комитет на Червения кръст относно обичайното международно хуманитарно право, както и на Резолюция 2222 на Съвета за сигурност на ООН от 2015 г.

Той заяви, че умишлените нападения срещу журналисти могат да представляват военно престъпление, когато са налице съответните правни предпоставки.

Убийствата, изтезанията и насилствените изчезвания, извършени като част от широко разпространена или систематична атака срещу цивилни, също биха могли да се считат за престъпления срещу човечеството, добави той.

Според Абдул Гани, базата данни на групата се е превърнала от регистър на нарушения в набор от криминални доказателства, които биха могли да помогнат за установяване на вериги на командване и идентифициране на военни части и служби за сигурност, отговорни за злоупотребите.

Той каза, че доказателствата биха могли да подкрепят повдигането на обвинения пред сирийски и международни съдилища.

Рихада Абдуш, адвокат и член на Комитета на жените и Комитета по права и свободи към Централната адвокатска колегия, заяви, че журналистите са били изправени пред систематично преследване от сваления режим по време на цялата сирийска революция.

Тя каза, че сваленият режим е използвал разследвания за сигурност, произволни преследвания и рестриктивно законодателство, за да сплашва журналисти и да им попречи да документират нарушения срещу цивилни.

Абдуш каза, че слабостите в медийното законодателство са оставили журналистите уязвими за преследване съгласно широко формулираните разпоредби на общия наказателен кодекс. Тя добави, че последвалите закони за киберпрестъпления са въвели неясно дефинирани престъпления, включително разпоредби относно предполагаемото отслабване на националния морал, които са били използвани за оправдаване на арести и ограничаване на свободата на пресата.

Адвокатската колегия сега работи за предоставяне на правна подкрепа на журналисти и семейства на жертви, търсещи отговорност, каза тя. Стратегията ѝ включва обучение на адвокати за работа по дела, включващи медийни работници, както и подпомагане на жени журналистки да разбират законните си права, да документират нарушения и да реагират на сплашване.

Абдуш каза, че асоциацията организира семинари с организации на гражданското общество, за да разгледа правните реформи и да подобри защитата на журналистите.
Асоциацията също така се стреми да създаде постоянни звена за правна подкрепа, да предоставя безплатни консултации на жертви и да разработи бази данни, документиращи нарушенията, които биха могли да бъдат използвани при бъдещи наказателни преследвания.

Тя каза, че асоциацията ще помага на журналисти и семейства на жертви, желаещи да подадат жалби или да предприемат правни действия, включително подготовка на доказателства и образуване на наказателни дела. Инициативата има за цел и да създаде по-безопасна работна среда за сирийските журналисти, особено за жените, като същевременно засили правните гаранции срещу бъдещи нарушения.

Общото събрание на ООН учреди Международния ден за прекратяване на безнаказаността за престъпления срещу журналисти през 2013 г., като определи 2 ноември като ежегоден повод за подчертаване на атаките срещу медийни работници и призив за поемане на отговорност.

Честването е от особено значение за Сирийската арабска република, където организациите за правата на човека са документирали обширни нарушения срещу журналисти от сваления режим през годините на революцията, включително убийства, задържане, изтезания, насилствени изчезвания, цифрово наблюдение и заплахи.

Защитниците на правата на човека казват, че превръщането на тези записи в наказателни доказателства е ключова стъпка към осигуряване на справедливост за жертвите и подвеждане на отговорните лица под отговорност.

По публикацията работи Майя Любомирска

Свят