Арабската асоциация на спортната преса обучава млади журналисти

  • 03.10.2026
  • aipsmedia.com
Част от участниците в срещата.

Млади спортни журналисти от целия Персийски залив участваха в двудневна обучителна програма за създаване на дигитално съдържание в Джида (Саудитска Арабия).

Първата по рода си програма за обучение на млади спортни журналисти беше организирана от Асоциацията на арабската спортна преса (ASPA)и Саудитската федерация на спортните медии (SSM), в сътрудничество с Международната асоциацията на спортната преса (AIPS).

Какво се случва, когато хората, отговорни за разказването на историята на спорта, внезапно осъзнаят, че историята на собствената им професия се променя също толкова бързо? Как да превърнем информацията в история? Как да намерим ъгъла, който всички останали пропускат? Как да пишем за аудитория, която може да реши в рамките на първите три секунди дали да остане или не? И по-важното, във време, в което всеки може да създава съдържание, какво все още прави един журналист журналист? Тези са основните въпроси от двудневна програма, пише модераторката на срещата Дима Ал-Сайех в aipsmedia.com.

Младите журналисти в залата дойдоха от различни страни от Персийския залив и с различен медиен опит, но споделяха едно и също предизвикателство. Те навлизат в журналистиката във време, когато традиционните правила на професията се пренаписват. Те вече не се конкурират само с други журналисти. Те се конкурират с клубове, комуникиращи директно с милиони последователи, спортисти, изграждащи свои собствени платформи, инфлуенсъри, отразяващи големи турнири, алгоритми, решаващи какво вижда публиката, и изкуствен интелект, способен да генерира текст, изображения, гласове и видеоклипове за секунди.

Така че да бъдат научени просто как да „създават съдържание“ не би било достатъчно, според Ал-Сайех. Истинското предизвикателство беше да бъдат научени как да мислят, преди да го създадат. Технологията може да помогне за редактиране на видеоклип и дори да напише сценария, но все още не може да замести журналистическия въпрос зад историята.

Д-р Турки Ал-Ауад, президент на ASPA очерта амбициозен план за обучение на стотици млади арабски журналисти, като целта е достигането да над 500 медийни специалисти като част от по-широка стратегия за развитие. Най-интересната част от дискусията не беше самият брой. А това, за което тези журналисти всъщност ще трябва да бъдат обучени.

Президентът на AIPS Джани Мерло говори за професия, която е преживяла огромни технологични промени. Вестниците се променяха, платформите се променяха и разпространението се промени, но един принцип не се промени: достоверността. Тази дума става много по-сложна в ерата на изкуствения интелект. В продължение на десетилетия журналистиката ни учеше да искаме доказателства. Сега ИИ може да фабрикува и доказателствата. Може да генерира снимка, да клонира глас, да манипулира видеоклип и дори документ, представен като „източник“, може вече да не доказва това, което смятаме, че доказва. Така че може би следващото поколение журналисти няма да трябва само да проверявя информацията. Те ще трябва да проверяват самата реалност.

Д-р Хади Абдула, вицепрезидент на ASPS, повдигна въпроса за спортните архиви. Често архивите се третират като стари кадри, съхранявани някъде в медийна организация, но архивите не са просто стари снимки. Те са доказателствата, от които бъдещите поколения ще пишат нашата история. И това създава друг въпрос, който спортната журналистика не може да си позволи да игнорира.

А какво се случва, когато ИИ започне да възстановява, променя или реконструира исторически кадри? След петдесет години, как ще разбере изследователят дали изображението, което гледа, е оригиналният исторически запис или подобрена от ИИ версия? Кой запазва оригинала? Кой отбелязва това, което е било променено? И кой решава къде свършва реставрацията и започва пренаписването на историята? Тези въпроси може да звучат като за бъдещето, но са въпроси, на които трябва да отговорим сега.

В Джида се видя промяна в начина, по който арабската спортна журналистика вижда следващото си поколение. Не просто като млади журналисти, които трябва да се научат как да използват нови инструменти, а като журналисти, които трябва да разберат защо и кога да ги използват и къде трябва да остане професионалната линия.