Георги Константинов: Понякога говорехме с езоповски език; Сега партокрацията е умножена многократно

20.06.2016 /15:53 | Автор : Невена Борисова e-vestnik.bg | Източник: e-vestnik.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Не всеки може да знае поета и писателя Георги Константинов, но мнозина са чували песента на ФСБ „Обичам те дотук”, която е с негов текст. Или хитът от 1986 г. „Миг като вечност”, който и сега има над 1 млн. гледания в различни изпълнения в YouTube.

Понякога поетите са по-известни с някоя песен, а не със стихосбирките си. Константинов е имал съдбата да бъде известен и със скандали по времето на Тодор Живков. Неговото стихотворение „Квартално събрание” (виж по-долу) предизвиква необичаен отзвук. В протоколите от заседанията на Политбюро на ЦК на БКП години по-късно се вижда, че са го обсъждали и срещу автора са се чули гневни заклинания дори от Петър Младенов, който малко по-късно заменя Тодор Живков на пленума на 10 ноември 1989 г.
Константинов е роден през 1943 г. в гр. Плевен. Завършва „Българска филология” в Софийския университет. Бил е зам.-главен редактор на в. “Народна младеж” (1972-1973), гл. редактор на сп. “Родна реч” (1973-1983), гл. ред. на сп. “Пламък” (от 1983). През 1990 г. става народен представител в VII Велико Народно Събрание от коалицията на БСП, в която са поканени множество критици на режима на Живков, известни писатели. Така е определен за стилистичен редактор на конституцията, заедно с Валери Петров.
Константинов пише поезия, която е превеждана на няколко езика, автор на множество стихосбирки, издадени между 70-те и 90-те години и много от стиховете му са се превърнали в естрадни песни.
Константинов е известен и с книгите си за деца, книгата му „Туфо, рижият пират“ е издадена на немски, френски, руски, украински, полски и др. езици.
Автор на мемоарната книга в две части „Човек за споделяне“.


– За пръв път вие написахте стихотворение за мерцедесите в България, по времето на Живков, стихотворението „Квартално събрание”*, което предизвика скандал?

– За „Квартално събрание“ се знае. Винаги съм имал социална чувствителност, искал съм да изразя това, че докато някои хора се блъскат да изкарат хляба си, други имат големи палати, сменят си мерцедесите и така живуркат във своето измамно превъзходство. Тогава това беше вик срещу партокрацията. Сега като си помисли човек, че тази партокрация е умножена многократно повече, успоредно с увеличение на партиите, може би стихотворението не е загубило своето значение.

– Тогава като че ли са чули стихотворението, а сега като че ли сме свикнали с критиката?

– Тогава стихотворението отекна, защото малко хора се осмеляваха да пишат, да говорят на тази тема. Между другото, румънската поетеса-дисидентка Анна Бландиана веднъж ми каза следното: „Оказва се, че свободата на словото намалява стойността на свободното слово“. Нейните стихове се носеха като легенда в родината и, а в днешно време, доколкото знам, тя не е най-популярната поетеса. И въобще поезията не е най-популярното нещо – и в други страни, и у нас. Аз си спомням как самото появяване на Радой Ралин по улиците беше събитие. Хората очакваха и знаеха, че той ще каже нещо дръзко, и той го осъзнаваше. Същото беше и когато имаше среща на поет с читатели. Читателски срещи с поети като Валери Петров и Павел Матев, с по-млади автори. Срещи на Багряна, Леда Милева, Дора Габе, Станка Пенчева. Такива срещи бяха събитие. Идваха да пипнат Багряна. Дори едно детенце каза: „Аз мислех, че Багряна е книга“.
Аз не съм имал тази популярност, но младите хора знаеха мои стихове. Имал съм случаи, в които рецитират мое стихове, но не знаят, че аз съм ги написал. те са имали своя съдба. Разказвал съм много пъти за следния случай. Беше вече излязло стихотворението „Квартално събрание“, 1988 г. Аз бързам към влака. В последния момент се качвам. Стихотворението беше отпечатано в „Литературен фронт“.  И въпреки че вестникът не беше в голям тираж,  беше обиколило цялата страна. Та качвам се аз и срещу мен един възрастен човек ме запитва къде отивам. Отговарям, че пътувам към Плевен. „С какво се занимаваш, какво работиш?“. Понеже обикновено не казвам, че съм поет, казвам, че съм журналист. „Пишеш, сигурно на гаргите очите пишеш, ще пишеш ето като този!”  И извади от портфейла си, изрязано от вестника, стихотворението „Квартално събрание”: „ Е, като Георги Константинов ще пишеш!“. Това съм го разказвал много пъти, но случаят е повече от вълнуващ.
Друго стихотворение, в което не съм визирал определен човек, се казва „Скица от натура“ и излезе в „Стършел“. В него не съм имал предвид конкретен човек, рисувах образа за самозабравилия се партократ. Обаче най-високият човек в държавата се припозна в него. То излезе от печат в една година с „Квартално събрание”. И започнаха моите сериозни неприятности. Такива неща се случваха с мен тогава. Иначе аз съм човек, който не е с железен характер, не съм роден борец. Повечето ми стихове са лирични, много от тях за любовта.

– През май представихте две от новите си книги, излезли последните няколко години – „Вълнение в Константинопол“ и „Вечно подранил“. Какво значение имат за вас?

– Това са стихосбирки, показващи, че все още има диалог между мен и хората, живеещи в трудното ни време. Случва се много често значителна част от моите читатели да не са пишещи хора, а инженери, преподаватели и студенти и др.

– Това спонтанно ли става или е търсено като общуване с тях?

– За мен това винаги е било знак, че поезията не е само за литератори, че тя е твърде просторно и сериозно нещо, за да занимава само пишещи. Обикновено хубавите стихове докосват хора от всички слоеве на обществото. Въпреки че има автори, които считат, че трябва да бъдат припознати само от специалистите. А за по-широкото популяризиране на стиховете ми спомага и фактът, че десетки мои стихове са вдъхновили композитори да напишат песни - и поп музика, и симфонични песни. Мнозина знаят „Обичам те дотук”, „Миг като вечност” или „Вземи се в ръце”. А композиторът Александър Йосифов е написал над 70 песни със симфонично звучене по мои стихове. Всичко това увеличава възможността поетическото слово да стигне и до хора, които, примерно, рядко разтварят стихосбирка.

– Вярвате ли значението на поета в обществото? Какво трябва да е то?

– Започвам да мисля, че понятието поет-общественик постепенно си губи смисъл в днешно време. Но вярвам в обществената роля на поезията. Самата поезия въздейства на хората, обществото, извисява духа. Позволява им да не мислят само за хляба, а да вдигнат очи към звездите, да осмислят чувствата си. Българската поезия е свързана с историята ни, манталитета, националната ни неповторимост. За много от историческите събития, станали на наша земя, научаваме, и ги тълкуваме, чрез поезията и въобще чрез литературата. Не четем така усърдно исторически книги, както четем „Епопея на забравените“, или „Под игото“, стиховете на Христо Ботев или „Записки по българските въстания“… Друг е въпросът, че невинаги ценим по достойнство участието на поета в отразяването на съдбата на народа. Помислете си откога е така, още от Кирило-Методиево време. Още от първите творби в областта на поезията като „Проглас към Евангелието” на Константин Преславски или например житията, написани от Григорий Цамблак, от Киприян или Софроний Врачански. Всички тези творци са свързани със съдбата на българския народ. Тук бих сложил непременно и народната песен, която винаги е осветявала народната душа и националната съдба.

– А вярвате ли, че има кой да оцени българската поезия?

– Споменах, че живеем в твърде недуховно време. Аз съм минал през няколко сезона на поетическото съществуване. Живял съм и във време, в което стихотворенията ми бяха възприемани твърде противоречиво от някои схоластични кръгове. Но всеки истински поет е намирал начин през тези времена да каже вълнуващото го – понякога с езоповски език. И затова имаме много добри поети и през тези догматични времена - Веселин Ханчев, Валери Петров, Александър Геров, Павел Матев, Радой Ралин, Константин Павлов, Христо Фотев и поне още толкова. Да не говорим за кралиците на българската поезия – Багряна и Дора Габе. И днес, когато практицизмът завладява делничното мислене на мнозина, намалява броят на хората, които протягат ръка към стихосбирка, не винаги се изпълва залата на една поетическа вечер. И въпреки всичко, поезията има свое място, свой живот. Нашата поезия все още устоява на това пренебрежение. И даже мисля, че по-малкото хора възприемат по-дълбоко поезия количеството се е превърнало в качество. Това го усещам и по своите книги.

– В книгата „Човек за споделяне” разказвате за множество забележителни срещи, като например за тази с папата.

– Едноминутен разговор беше. Тогава му казах, че съм щастлив, че се запознавам както с един духовен водач на вселената, така и с един голям писател. И че наскоро са излезли няколко негови книги в България, а той ми отговори: „Аз се радвам, че разговарям с писател, дошъл от родината на Кирил и Методий“. Този кратък диалог беше разпространен веднага от посланика ни във Ватикана. Беше нещо важно, което потвърждаваше, че България е родина на Кирилометодиевото дело.

Тези мои споменни книги минаха някак тихомълком. Сигурно читателите са очаквали от мен стихотворения, а не да им разказвам спомени. Има читатели, не толкова много на брой, които ми се обаждат с мнение за „Човек за споделяне” и това ми служи за ориентир. Проза съм писал и преди -особено за деца. Ще спомена само хумористичния роман „Туфо рижия пират”. Весели истории, които се завъртяха около съдбата на един котарак. Книгата имаше много голям успех у нас, бе преведена на около 10 езика в Европа. Даже и днес немалко хора ме знаят като автор на „Туфо Рижия пират”.

– Книгата е преиздадена три пъти в последните четири години. Издателствата ли ви потърсиха?

– Не, след промените аз я занесох в издателство „Хермес” леко преработена, накрая с нова глава. И книгата се появи в няколко издания и се изчерпа - за сегашните условия може да се каже, че се разпространи много бързо. Е, тиражът и не беше огромен няколко пъти по 2000.А в миналото тя излизаше в десетки хиляди тираж, може би стигна двеста хиляди бройки. Купуваше се, търсеше се. Беше рядко явление за детската литература. Беше нещо друго, по-различно…

 

Сподели в
 

Спортни журналсти в страната имат последна възможност да дадат своя вот в категориите "Спортист на годината", "Отбор на годината" и "Спортист с увреждания на годината" и да определят новите носители на най-престижните спортни статуетки в страната.

07.12.2019/18:53

Израел задържа четирима палестински журналисти в окупирания Йерусалим за 5 часа заради "незаконна дейност", свързана с Палестинската администрация, предаде АФП.

07.12.2019/14:16

Договор за медийно сътрудничество предстои да подпише информационната българска телевизия Канал 3 с втората по големина медийна корпорация в Китай.

06.12.2019/16:52

Унгарските власти пречат на независимите медии и разполагат с безпрецедентен за страна член на ЕС контрол върху журналистите, заявиха в общ доклад 6 организации, следящи за свободата на медиите, предаде Ройтерс.

05.12.2019/16:54

Италианската индустриална фамилия Аниели, която е основател на автомобилната империя Фиат (Fiat), разшири медийните си активи с придобиването на водеща вестникарска група в Италия, предаде ДПА.

04.12.2019/16:52

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки