Йосиф Хербст жертва всичко заради журналистиката

20.03.2015 /14:55 | Автор : Исак Гозес | Източник: Стандарт Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Йосиф Хербст завеща: "На никому в угода, на никому напук"

Снежана Тодорова е новият председател на Съюза на българските журналисти. Решението взеха в края на миналата седмица на отчетно-изборното събрание на организацията, в която членуват 4173 събратя от медиите.

Възпитаничката на специалността "руски език и литература" в някогашния Ленинградския университет 4 години бе изпълняващ длъжността. Сега тя застава начело на Съюза, като за нея бяха 67 от пуснатите 109 валидни бюлетини.

Вече няма живи свидетели на онзи 27 ноември 1905 г., когато в софийската кръчма "Сан Стефано" на улица "Трапезица" след няколко предишни неуспешни опита създават Дружеството на столичните журналисти.

То си поставя благородната задача да защитава интересите на пишещите братя. Начело на новата организация е избран популярният журналист Йосиф Хербст. Така той влиза в историята на СБЖ като Първия. Почти десетилетие по-късно, през 1924 г., е създаден и Съюз на провинциалните журналисти с председател Стоян Никифоров.

Първи почетен председател е Тодор Павлов

В него за първи път е приета като пълноправен член и жена - Рена Попова, изявена интелектуалка, внучка на Найден Геров. Родената в Самоков дама, завършила престижния американски девически колеж, е съпруга на известния издател Петко Попов. Тя участва в списването на вестници и списания. Има над 500 разказа и новели. Забележителното е, че когато Рена става член на журналистическото дружество, жените у нас все още нямат право на глас.

На 24 декември 1944 г. пишещите софиянци и провинциалисти най-после се обединяват. За шеф на управителния съвет на новата организация е избран Петко Пенчев, а за почетен председател Тодор Павлов. Идва и 12 юни 1955-а, когато е учредена Съюзът на българските журналисти. За председател е избран бъдещият академик Владимир Топенчаров. Сред имената, записани начело на СБЖ, се открояват няколко особено значими фигури: бележити автори, политици, общественици.

Императорът на публицистиката

Изминали са само няколко дни от 16 април 1925 г. Една жена, чиято красота е погубена от огромна мъка, се промушва между масите на софийските локали и в несвяст пита: Не сте ли виждали... По роклята й са закачени снимките на мъж, когото всички познават.

Виола, дъщерята на Петко Каравелов, търси Йосиф Хербст. Съпругът й е арестуван в същата нощ, след като отпечатва извънредно издание на вестника си "Днес". В него подробно описва атентата в църквата "Света Неделя", станал 2 часа по-рано. Това е последната му статия. Повече никой не го вижда.

Йосиф е роден на 25 ноември 1875 г. в Одрин в заможно еврейско семейство. Завършва военно училище в София, служи в първи пехотен софийски полк, участва в Балканската и Междусъюзническата война, получава "Орден за храброст". Но офицерството е пожертвано заради журналистиката.

Обаятелен, интелигентен, владеещ много езици, той е назначен за първия директор по печата в нова България. Издава "Вестник", "АБВ", "Ек вечерен", "Днес" и списанието "Вик и свобода". След Септемврийското въстание през 1923 г. в острите си статии Хербст разобличава режима на Александър Цанков.

През февруари 1925 г. той става неволен свидетел на жестока сцена. Пред очите му е изхвърлен трупът на комуниста Вълчо Иванов. Извършителите са офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На другия ден във вестника си Хербст описва видяното и окончателно си навлича омразата на правителството на Демократическия сговор.

След арестуването му през април на 1925-а той безследно изчезва. Удушен е с примка от главорезите в подземията на "Обществената безопасност". Остава написаното от него и онова, което и днес може да се приеме като божия заповед на родната журналистика: "На никому в угода, на никому напук".


Сподели в
 

В зората на бурния и превратен за българския народ ХІХ век е роден и Димитър Николов Паничков. Точната дата не е известна, но се смята, че е някъде около 1810 г.

20.05.2015/13:56

Симеон Радев отбелязва в „Лица и събития от моето време": „Еднъж, на един прием в Двореца, на който аз за голямо мое учудване бях поканен – тогава аз бях още журналист – царица Елеонора ми каза: „Желанието на царя е да не продължавате „Строителите".

06.05.2015/12:08

На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.

02.04.2015/18:43

Кучешки занаят - може и да не можеш, но никой не те пита. Това казва за журналистиката една от най-умело оцеляващите личности в българската история - Димо Казасов.

21.03.2015/12:00

Снежана Тодорова е новият председател на Съюза на българските журналисти. Решението взеха в края на миналата седмица на отчетно-изборното събрание на организацията, в която членуват 4173 събратя от медиите.

20.03.2015/14:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 8 юни 1972 г. южновиетнамският фотограф Ник Ут заснема покъртителен кадър с пищящо от болка и ужас голо момиченце, обгорено от изсипан над село Чан Банг край Сайгон американски напалм. Какво стои зад разтърсващия образ?

09.06.2022 /20:20 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

От 5 юни насам няма никаква следа от британския журналист Дом Филипс, писал за „Гардиан”, „Вашингтон пост” и „Ню Йорк Таймс”, и от придружаващия го бразилски експерт по коренните амазонски народи Бруно Араужо Перейра. Двамата си били на експедиция в долината Жавари край границата с Колумбия и Перу. Властите са мудни в издирването, а в зоната действат наркотични, златодобивни, дърводобивни, земеделски и бракониерски мафии.

09.06.2022 /18:02 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност известната българска изкуствоведка, журналистка и познавач на тънкостите на Седмото изкуство Олга Маркова получи най-престижното отличие на Министерство на културата „Златен век“ – звезда. Отдавна искахме тя да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо се случваше. Тези дни Олга Маркова намери време да разговаряме с нея за българската журналистика, изкуство и кино, за нейните срещи със звездите от големия екран, за разговорите ѝ с тях и незададените въпроси.

09.06.2022 /09:38 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Снежана Тодорова, Соня Алексиева, Енчо Господинов, Иван Тодоров, Красимира Дионисиева нанизаха пъстра броеница от спомени за големия журналист, писател и пътешественик Ясен Антов на сбирка в негова памет, организирана от журналистическото дружество „Пътешествие и туризъм”. Включи се и синът му Траян Антов, известен спортен журналист, а специален видеопоздрав отправи и внучката му Мария, студентка в Амстердам.

27.05.2022 /16:30 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналисти, а не научни работници първи разясняват на широката публика произхода на името на Плевен.

20.06.2022 /18:19 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Явор Чучков търси подкрепа за издигане на паметник на своя прадядо Ефрем Чучков (1870-1923) - един от ръководителите на българската организация ВМОРО/ВМРО, най-големият приятел и съратник на Гоце Делчев.

05.06.2022 /17:24 | Автор: Явор Чучков | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Недопустимо е – особено за европейци – да се забравят думите на Волтер: „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш”. Повтаряме и подчертаваме: спусканите от ЕС забрани за достъп до медийни източници, обявявани за пропагандни, погазват гражданските свободи в обществото и пречат на професионалната работа на журналистите.

07.06.2022 /18:49

В деня в памет на великия поет, публицист, революционер и на всички, паднали за свободата и независимостта на България, нека отново сверим посоката си със завещания от тях морален и духовен кодекс.

02.06.2022 /08:00

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки