Благодарение на онлайн медиите аудиторията получава селектирани най-важните събития, теми и проблеми в лесно достъпни, познаваеми и ползваеми от големи кръгове хора и потребители на Интернет, но доколко нови са те?

Онлайн медиите са отговорни за това какви теми ще актуализират в съзнанието на хората и в каква последователност  подреждат оповестяваните теми според критериите неотложност и важност.

Медийните субекти (журналисти, уеб-редактори, издатели на онлайн медии) трябва да притежават способността да предвиждат последиците върху своите действия, като професионалисти, осъзнали важността на умението да задържиш своята аудитория.

Когато онлайн медиите са пряко зависими от своите рекламодатели и техните икономически, политически интереси и определени групи в обществото, от способността им да селектират и тематизират, те неволно или напълно целенасочено налагат манипулативно въздействие на нагласите на част от онлайн аудиторията.

Пейзажът на медийната и Интернет онлайн реалност не може по никакъв да бъде точно копие на действителността на заобикалящият ни свят.

Новите медии ни дават много по-бърз достъп до разнообразна и определяна от нас самите като потребители информация, разнообразна по обем, качество и стил, което обаче довежда до необходимостта от осъзнаване но отговорността, която имат като  средства за масова комуникация- под новата им форма  на онлайн медии.

Изборът на технологията  при произвеждането на новините е упован на най-модерните комуникационни нововъведения, съчетаващи звук и картина, но дори тогава те не успяват да кодират и употребят за пряко въздействие отделни фрагменти от действителността. Технологиите повлияват на медийното съдържание, тъй като всеки вид техника въздейства по специфичен начин на аудиторията.

Самата медия, със своите особености, се превръща в част от посланията, които излъчва, като при това присъщите й формални структури предопределят смисъла на съдържанията. (Маклуън & Маклуън, 1995)

Въз основа на субективната си преценка за това кое е актуално, събитийно и интересно за потребителите на онлайн медии, те стават проводник на специфични, индиректни, и често неприемливи ефекти на въздействие върху аудиторията и процеса на комуникация, повлияни пряко от редакционните политики и императиви на конкретни интернет (онлайн) медии, техните собственици и сложните взаимовръзки с различни повече или по-малко заинтересовани групи в обществото.

Работата на журналистите при създаването и отразяването на новините и събитията  от заобикалящия ни свят за потребностите на онлайн медиите  е пряко свързана с конструкцията на вторичната медийна реалност, при която когнициите и емоциите са част от езика употребяван при общуването с интернет аудиторията.

Те въздействат върху хората по начин, подобен на телевизията, като наред с знаците и образите, които използват в процеса на комуникация,  хората възприемат предоставената им в онлайн медиите информация като напълно вярна и обективна.

Възможностите на онлайн медиите и Интернет за въздействие зависят от ключовите думи, фрази и конвенционални кодове, но не бива да се забравя, че се тъждествени с обозначавания обект които символизират. Въпреки че възможностите на онлайн медиите са високи, те не винаги успяват да обрисуват картините от действителността достатъчно въздействащо върху аудиторията.

По-популярните онлайн медии, в които работят дългогодишни журналисти преминали от епоха на Гутенберг  в дигиталната, осъзнават това и се опитват да мобилизират действието на този ефект като се придържат към езикови символи от по ниски равнища на абстракция, за да улеснят постигането на максимална еднозначност в развитието на онлайн информацията и въздействието на аудиторията.

Обратната тенденция, да се използват генерализирани понятия като свобода, справедливост, патриотизъм, политически или спортни принадлежности и симпатии, става причина за възникването на бариери и деформации във възприятието и преработката на информация за онлайн потребителя, читателя, слушателя и дори зрителя.

И понеже не е възможно посредством думите и образите да се изчерпи цялото многообразие и динамика на случващото се около нас и света, онлайн медиите успяват да наваксат пропусканото от традиционната журналистика и нейните  жанрове като репортаж, информационна бележка, коментар, анализ и всички останали, събирайки ги на едно място в пространството на Мрежата и онлайн медиите и изземайки възможността на журналистът да изпусне информация за дадено събитие, което отразява  в своя материал, и по този начин едностранчиво да манипулира и преднамерено да представя едностранчива информация към  аудиторията на медията за която работи.

Възможността, която дават интернет и онлайн медиите е те да се чувстват свободни да определят на кого да се доверят, колко да се доверят и как да получат своята информация, защото традиционните  медии са в състояние да създават доминиращ климат  на обществено мнение по значими социални теми като подкрепят преобладаващото мнение в обществото  и игнорират непопулярните позиции, които са в дисонанс с тези на мнозинството. (Ноел-Нойман. 1992 )

Журналистическата етика изисква в създаването на материала да се вложи възможно най-много информация без оглед на субективни пристрастия и предпочитания (Ангелов 2005), което онлайн медиите чрез своята възможност за по-бърза обратна връзка с потребителите/читателите и почти мигновена реакция успява до постигне ориентация и сигурност у аудиторията си.

Това създава впечатление, че аудиторията е придобила пълни впечатления за случващото в реалността и създава по-високи предпоставки за въздействие върху нея.

Медийната и социалната психология наблюдават и дефинират три относително различни  понятия, наложени в масмедиите комуникации.

Това са въздействие, власт и контрол . Както вече се спомена, медиите, макар и само метафорично, се наричат “’четвърта  власт”(по аналогия на изпълнителна, законодателна и съдебна).

Въздействието е разглеждано от някой изследователи като опит за употреба на властта при промяната на хората в желана посока, а контролирането като възможност да се принудят човешките същества да придобият определено държание, желано и предизвикано от въздействащия субект върху дадена аудитория. (Стоицова, 2004).

Сподели в