Фондацията „Европа и светът” на журналистите Гергина и Владимир Дворецки съвместно с Държавния културен институт към министъра на външните работи проведе на 22 юни в галерия „Мисията” литературна вечер в памет на новозеландския поет Кевин Айърланд, живял в България през 60-те години, превел на английски творби на Христо Ботев и други български поети, издал разказващата за страната ни авторска книга „Назад-напред”.

По време на вълнуващото събитие беше припомнено не само за живота, творчество и връзките със страната ни на новозеландския автор, но също така Владимир Дворецки разказа и за интересната си онлайн кореспонденция с него в последните месеци на живота му. Кевин Айърланд (18.06.1933-19.05.2023) почина в Оукланд месец преди да навърши 90 години.

Гергина и Владимир Дворецки издигнаха предложението Кевин Айърланд да бъде удостоен с орден „Кирил и Методий” за големия му принос в популяризиране на българската литература и култура по света.

Висока оценка на делото на новозеландския поет и преводач даде и директорката на Държавния културен институт Снежана Йовева-Димитрова.

За необходимостта България да познава и да помни делото на Кевин Айърланд говори и познавалият го отблизо проф. Александър Шурбанов, който отправи и настоятелен апел да се направи всичко необходимо, за да бъде преведена на български и издадена у нас книгата на новозеландеца за страната ни „Назад-напред”.

Това е мемоарна книга, в която Кевин Айърланд разказва за двете си пребивавания в страната ни – от 1959 до 1961 г. и през 1969 г. По време на първия си престой у нас той се жени за българката Дона Маринова, тогава студентка по кинознание, която му помага в неговите литературни преводи на наши поети като Христо Ботев, Елисавета Багрияна, Пейо Яворов и други. По-късно този брак се разпада. Новозеландецът е имал още два други.

Преводите му на Ботев на английски са издадени от Агенция „София прес” през 1974 г. и преиздадени през 1982 г. Същата агенция издава и негови преводи на Багряна през 1970 г. Негове и преводът на английски на пиесата „Архангел Михаил” на Георги Марков, която печели първа награда на Международиня театрален фестивал в Единбург през 1974 г.

Особен интерес за българската публика представлява авторската книга на Айърланд „Назад-напред”, в която той разказва за двете си пребиввания в страната ни и за своите срещи и впечатления от видни български интелектуалци. На събитието в „Мисията” бяха прочетени откъси от тази книга в превод на Владимир Дворецки.

Прозвучаха и авторски стихове на самия Айърлнд в превод на български от Цветан Стоянов, както и някои от праводите на българкки поети, направени от новозеландеца. Бе излъчено и видео с участието на Айърлнд, което позволи да се чуе автентичния му глас.

В деня на събитието в „Мисията” БТА публикува интервю с Владимир Дворецки, който призовава Кевин Айърланд да получи достойно признание за заслугите си към българската култура.

Дворецки обяснява, че е водил своята онлайн кореспонденция с Айърланд, след като двамата се запознали през декември 2022 г. Поводът е бил публикация, която Владимир Дворецки е подготвял за новозеландски литературен сайт.

В нея се разказва как Кевин е дошъл през 1959 г. в България по покана на свой приятел – писателят Морис Шадболт. „Първоначално преводът на Ботев на английски език е бил възложен на един шотландски поет, който се отказва. След това го възлагат на Кевин“, посочва Владимир Дворецки.

С новозеландския поет той установил контакт, след като проучил в интернет, че настоящата му съпруга преподава в университета в Нортхамптън. „Чрез сайта на университета се свързах с нея и тя ме свърза със своя съпруг. Тя, всъщност, живееше основно във Великобритания и само през ваканциите отиваше да го види. Беше малко дистанционна връзка, но иначе имаха голяма любов“, коментира българският журналист.

По думите му, Кевин Айърланд е бил невероятен човек, известен със своята щедрост. „Като си помислите, че беше на 89 години, а беше със запазена памет и жизнен. Всеки ден поливаше доматите в градината си. Ходеше за риба. Даже веднъж ми писа: „Улових много риба, сготвих я. Колко жалко, че не си тук, за да те почерпя“, разказа Дворецки. Той допълни, че е получил като подарък от Айърланд няколко от неговите книги, сред които и „Назад-напред“, откъси от която ще бъдат представени тази вечер в рамките на литературната вечер в галерия „Мисията“.

„Тя е публикувана в Нова Зеландия през 2002 г., но тъй като ние нямаме абсолютно никакви дипломатически представителства в тази далечна страна, макар че там има няколко хиляди българи, тя е останала незабелязана. А там има невероятни исторически извори за нашата литература и за нашата история от средата на миналия век“, смята Владимир Дворецки.

Пред БТА той разказва още, че Кевин Айърланд е говорил с много любов за България, като в книгата си посвещава цяла глава на българската кухня. „Говори с много любов за своите приятели. Негови приятели са били писателят Георги Марков, литературоведът и преводач Цветан Стоянов и писателят Васил Попов“, посочва журналистът.

Той коментира, че новозеландският поет е работил близо две години – от 1959 до 1961 г., в държавната Агенция „София прес”. По думите му, нейната дейност е била това, което днес наричаме „промоция на България в чужбина“. Именно тя му е възложила да преведе стихотворения на Христо Ботев.

„Той първоначално е казал, че предпочита да преведе Яворов, но шефът е казал: „Или Ботев, или нищо“. И той се съгласил. Използвал е помощта на една своя колежка, която също е много интересна фигура – Маргарита Алексиева. Тя е дъщеря на нашия бивш посланик в Лондон Панчо Хаджимишев, който пък е дядо на известния фотограф-художник Иво Хаджимишев“, посочва Дворецки. Той допълнва, че в България Айърланд е работил и като преподавател по английски език.

„Изобщо не е знаел български език, когато е пристигнал за първи път в България. Знаел е малко френски“, коментира журналистът. Той разказва, че именно на развален френски език новозеландският писател е отправил предложение за брак на първата си съпруга – българката Дона Маринова, с която се запознал, докато пиел кафе с приятеля си Морис Шадболт в „Славянска беседа“. „Ефектът от неговите думи е бил направо поразителен. Тя получила крамп на крака и се строполила. Трябвало е да я откарат в болница, но, разбира се, казала „да“. Това е много красива и романтична история, която е потвърдена и от самия Морис Шадболт, както и от Дона пред нейния втори съпруг“, посочва Владимир Дворецки.

Близо десетилетие след работата си по стихотворения от Христо Ботев, Кевин Айърланд превежда на английски език и произведения на Елисавета Багряна. „Тогава имало надежди, че тя ще бъде удостоена с Нобелова награда за литература“, разказва българският журналист.

„Той се захваща. Дават му невероятно кратки срокове. Заедно с Дона са превеждали дори през нощта. Той казва, че близо 100 стихотворения е успял да преведе. И от тях са подбрали 10, които са излезли в книга. Но е станал някакъв издателски гаф - пуснали са за печат най-грубите чернови. Той беше много недоволен до края на живота си“, посочва още Владимир Дворецки.

За собственото си поетично творчество Кевин Айърланд е награден с орден на Британската империя за заслуги към литературата. Бил е един от най-уважаваните новозеландски литератори, дългогодишен председател на новозеландския П.Е.Н. център и един от 15-те пожизнени членове на новозеландската литературна академия, разказва журналистът. „Беше запазил докрай чувството си за хумор и невероятната си ерудиция“, посочва още той.