Алейда Гевара: Много журналисти днес се превръщат в тъжни папагали

27.11.2017 /19:37 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Алейда Гевара по време на интервюто. Снимка: Ивайло Атанасов

Според дъщерята на Че Гевара, гостувала наскоро у нас, журналистите често само преповтарят новините, разпространявани от големи центрове за доминиране на информацията, дори без да ги проверяват. Тя разказва също за баща си като журналист - как е пишел и защо е създал „Радио Ребелде” и агенция „Пренса Латина”

Гостуването в България на Алейда Гевара, най-голямото от живите днес деца на легендарния латиноамерикански революционер Ернесто Че Гевара, фокусира вниманието на много медии у нас. Бяха публикувани и излъчени многобройни нейни интервюта. Присъствието й повиши и медийния интерес към събитието, за което тя пристигна - състоялата се в София от 17 до 19 ноември т.г. Трета среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа с участието на представители от 22 държави.

Съдействах на всички колеги, поискали да интервюират Алейда - защото просто имам привилегията да се познавам с нея още от 1985 г., когато заедно със сестра си Селия тя за първи път дойде в България. Тогава интервюирах и двете за в. „Народна младеж".

Оттогава е и общият им вълнуващ спомен, за който и при сегашното си гостуване Алейда разказа многократно като за нещо най-скъпо, изживяно в България. Става дума за срещата с младежка бригада от завод в Перник, която носеше името „Ернесто Че Гевара". Тя изработваше колективно и ежедневно и трудовата норма на патрона си.  А заплатата му ежемесечно внасяше във фонд „Антиимпериалистическа солидарност". „Беше страхотно! Усетихме със Селия сякаш баща ни е жив и прави онова, което най-много би искал - помага за солидарността! Само тогава и само в България изпитахме това удивително чувство - че той е тук, до нас, в строя!" - разказва и сега Алейда.

Второто ми интервю с нея се състоя 25 години по-късно, през 2010 г., в София, където тя бе дошла за провеждащата се тогава у нас 15-та общоевропейска среща за солидарност с Куба.

Третото интервю взех през ноември 2016 г. в Стокхолм, където Алейда беше гост на вече 17-ата също такава общоевропейска среща за солидарност с Куба.

И ето сега, четвъртото ми интервю с нея отново дължа на солидарността - Алейда бе у нас от 16 до 23 ноември във връзка със споменатата Трета среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа.

Алейда си тръгна от София точно ден преди рождения си ден. Тя е родена на 24 ноември 1960-та. Носи името на майка си - съратничката на Че от кубинската партизанска война Алейда Марч, която става негова втора съпруга и му ражда четири деца. След малката Алейда идват Камило (1962), Селия (1963) и Ернесто (1965).

Че е имал и дъщеря от предишния си брак с перуанката Илда Гадеа, с която се запознава по време на гватемалската революция през 1954 г. След като САЩ свалят с интервенция правителството на гватемалския демократ Хакобо Арбенс, посмял да национализира собствеността на „Юнайтед фрут къмпани”, Ернесто и Илда емигрират в Мексико, където се женят. Там през 1956 г. се ражда дъщеря им Илда. В края на същата година Ернесто Гевара заминава с кубинските си приятели да вдига революция на техния остров и се сдобива с партизанския прякор Че (често използвано ог аржентинците междуметие), а двете Илди остават в Мексико.

Събират се отново в Хавана през 1959-та, след победата на революцията. Перуанката се установява да живее в Куба, но с Че се развеждат и той се жени за кубинката. Малката Илда расте край него заедно с другите му деца. Тя е най-голямата сред тях и най-добре разбира какво става, когато Че е убит през 1967 г. в Боливия... В прощалното си писмо, адресирано до петте му деца, легендарният команданте им завещава: „Бъдете способни да чувствате остро всяка несправедливост, където и по света да е извършена”.

Порасналата Илда се омъжва за мексиканец и ражда две момчета, но умира от рак през 1995 г. Тогава е на 39 години - на същата възраст, на която е загинал и баща й...

Децата на Че остават четири и най-голямата от тях е Алейда, която продължава лекарската професия на баща си - педиатър алерголог е в една от хаванските болници. Но освен това е натрупала и много опит като лекар в трудни мисии в Ангола, Никарагуа, Еквадор и т.н. По-малката сестра Селия е ветеринар и се грижи за морските обитатели на Националния аквариум в Хавана. Братята им Камило и Ернесто са адвокати.

Майка им - Алейда Марч, която наскоро закръгли 80 г., през 2008-ма издаде книга със спомени за живота си с Че, озаглавена „Възпоменание”. В нея разказа и за партизанския им период, и за семейството им. Тя оглавява Изследователския център „Че Гевара” в Хавана.

С дъщерята Алейда Гевара разговаряхме за много неща при сегашното ни, вече четвърто интервю. За навършилия се тази година половин век от убийството на баща й в Боливия на 9 октомври 1967 г. За възпоменанията по този повод из цял свят, в които е била канена да участва. За днешния отзвук от идеите на Че и в какво се изразяват сега революционните промени в Латинска Америка. За етиката, която е ключова за всеки революционен водач и без която никой народ няма да му повярва и да го последва. За решенията, които търси днес Куба в новия етап от развитието на своя социалистически модел, стимулиращ и кооперативите, и дребната и средна частна инициатива.

Реших обаче да задам на Алейда и въпроси за нещо по-специфично - за журналистиката.

Какво мислиш за днешните журналисти, които навсякъде по света те обсаждат с въпроси за баща ти?

- За беда журналистите преди всичко в Европа, но и в Латинска Америка, много често се превръщат в тъжни папагали. Получават новини, произведени от големите центрове за доминиране чрез информацията, и стават техни разпространители дори без да проверят фактите. Губи се есенцията на журналистиката - да се разследва и да се представя на народа надеждна, достоверна информация.

Журналистът притежава една от най-големите власти в света - може да променя мнението на хората. Затова трябва да притежава висока отговорност и не може да търгува с нея.

Мисля, че днес журналистите трябва повече да уважават сами себе си като професионалисти. За щастие познавам няколко такива в Европа. Но голямото мнозинство е друго. Дезинформацията, манипулацията на информацията е едно от нещата, които особено тежко накърняват жителите на света.

Има една дума, която не бива да се забравя - уважение! Уважавайте и себе си, и аудиторията. Не можете да давате мнение за реалност, която не познавате.

Аз съм живяла около две години в Ангола. Работих като медик педиатър там. Не съм в състояние да съдя анголците. Това не е моя работа. Мога само да разказвам какво преживях там и как се засили у мен антиколониалното и антирасисткото ми съзнание. Но не мога да казвам как трябва да се подреди животът в Ангола. Това само нейният народ може да решава.

А при много от журналистите днес ме изумява как идва някой, който дори не е стъпвал във Венесуела, например, и приказва глупости, с които нанася вреда на хората. Защото те го уважават като носител на новини, те му вярват. Не бива да се разпространява непроверена информация! Ако не си сигурен, не повтаряй лъжите!

А какво ще кажеш за баща ти Че Гевара като журналист?

- Баща ми беше много прям, имаше много ясен изказ. Много прозрачен. В зависимост от това, кой беше насреща му, той можеше да комуникира с него с разбираеми думи, ясни, точни. Беше човек, който спокойно казваше онова, което мисли. Това му донесе голямо уважение и почит сред нашия народ. Когато татко пишеше статии за списание „Верде оливо”, той се подписваше като „Снайперист”. Имаше много интересни публикации, много ясни. С тях стигаше до възможно най-широк кръг от народа. На мен ми харесва такава журналистика. Лесноразбираема. С много ясен, образован, но лек език. Това помагаше на хората да го разбират.

Очевидно Че много добре е осъзнавал ролята и влянието на журналистиката, след като именно той става инициатор за създаването на „Радио Ребелде” („Радио Въстаник”) още по време на партизанската война в Куба и то излъчва от импровизирана барачка в планината Сиера Маестра...

- Разбира се. Но искам да напомня също, че татко създаде не само „Радио Ребелде”, а и информационната агенция Пренса Латина. Целта й беше да разнесе истината за Куба и за нашата Америка по цял свят. Днес такава е и целта на венесуелската телевизия „ТелеСур”.

Явно Че Гевара дава импулса на журналистиката на истината в Латинска Америка.

- Така е. Той за това се бореше. За истината преди всичко.

 

Сподели в
 

Директорът на Институт „Конфуций“ в София проф. Гъ Джъцян получи 2 награди по повод приключване на мандата му и окончателното му отпътуване от България.

25.07.2018/19:26

Роденият през 1961 година в Берлин като син на германка и гамбиец Черно Жобатай е един от най-популярните водещи на телевизионни предавания в Германия по ZDF. Негова запазена марка са спортните кецове към официален костюм, с които води сутрешните предавания в продължение на години.

25.07.2018/19:11

За него журналисти и политици единодушно са на мнение,че познава журналистиката до най-малките и най-непопулярните й страни, като при това е обединяваща фигура и най-подходяща да е начело на Съюза на журналистите на Русия (СЖР). И може би поради това Владимир Соловьов беше единодушно избран в края на миналата година за председател на организацията.

18.07.2018/20:55

Тези дни стана известно,че две години след като беше уволнена от Националното радио като директор на програма „Хоризонт“, Лили Маринкова беше върната на работа по решение на Висшия касационен съд. Макар и по-голямата част от журналистическата гилдия да се зарадва на новината, се разбра, че след възстановяването й на поста е освободена заради… придобито право на пенсия.

12.07.2018/21:40

В дните, когато всички говорят за визитата на китайския премиер в България и участието му в срещата „16+1“, в СБЖ гостува наш колега от Поднебесната. Това е зам.-главният редактор на Българската редакция в Радио Китай за чужбина Дин Хао, който обаче се оказа,че носи и името… Павел.

05.07.2018/19:24

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

За всички интересуващи се колеги припомняме какви са възможностите за почивка на членовете на СБЖ в Международния дом на журналистите - Варна, и в Творческата база на СБЖ - Батак.

05.08.2018 /06:25

Председателят на УС на СБЖ изразява възмущение от призивите за „прочистване” на bTV от журналисти като водещия на предаването „120 минути”

25.07.2018 /22:20

Журналистическа дискусия за състоянието на българската журналистика, за защита на правата на журналистите и на свободното слово, клуб „Журналист“, СБЖ, София

13.07.2018 /12:33

 Мнения

Мнозина от колегите журналисти тези дни с превелика изненада откриват в електронната си поща нечакано писмо от непознат подател, който с настойчивостта на рекламен агент предлага „интересен проект” – „нов онлайн курс с последващи сериозни възможности” (запомнете това! – б.м.).

09.08.2018 /17:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

Странджанската драма е само следствие от дълго трупаното недоверие във властта и гняв от неравенства, злоупотреби, несправедливости. Още по-сигурен път към взрива е медийната кастрация, запушваща устата на обществото. Добре, че то все още намира сили да се оплези на „всесилните” и да викне СТИГА!

25.07.2018 /15:55 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 40 гости

Бързи връзки