Предлагаме изпратена до сайта на СБЖ статия на живеещата в Лондон българка Люба Късова, съсобственичка на консултантска компания за стратегиране на аудиториите, авторка на медийни анализи, журналистка с публикации в международни новинарски медии и лекторка с изяви и отличия по цял свят. Статията показва какво от нашата медийна проблематика вади на фокус един специфичен поглед от дистанция.

„Новините в днешно време, са една доста неприятна форма на манипулация на общественото мнение. Да не говорим за тенденцията да се съобщават само ужаси, което не знам как точно дава представа за реалното положение на каквото и да било… И тъй като животът е доста по-светъл без всичката тази помия, на всеки разумен човек му идва до гуша от всекидневното облъчване с ненужни и злокачествени форми на информация.” Това е коментар на един от 80-те процента обезверени българи, които, според изследването на Ройтерс Digital News Report, губят интерес към новини в последните години „поне от време на време”.

Проблемите с липсата на доверие поради пристрастност на новинарските медии към политически или икономически интереси, липсата на достатъчна актуалност на новините, както и прекаления им негативизъм, са важни и аз ги описах в статията си за Dir.bg със заглавие „Защо българите и хората по света обръщат гръб на новините и как да променим това“.

В резултат на многобройните проблеми, които се извисяват пред новинарската индустрия в България и по света, тя е в криза, а бизнес моделите, които я поддържат жива, са неустойчиви. Например, според данни от Piero97 Студио, между 2017 и 2020 година нетните приходи на българската печатна преса от реклами са намалявали средно с 10 процента всяка година. Ако тази тенденция продължи, те се очакват да намалеят с още 41 % през следващите пет години. Картината е подобна по света.

Като консултат, изследовател и журналист, често се питам какво трябва да се промени, за да се потърси изход от кризата, в която се намира журналистиката по света и унас. Тази статия предлага няколко алтернативни начини на мислене, защото се опасявам, че това, което сме правили досега, не е достатъчно за излизане от кризата.

От какви новини, липсващи в медиите, има нужда аудиторията?

Много медии и институции си задават този въпрос и за да отговорим на него, анализирах резултатите от две изследвания по темата: на Института за Изследване на журналистиката на Ройтерс и Оксфордския университет и на Тексаския университет.

Шестте елемента на висококачествените новини, от които аудиторията има нужда, включват релевантна тема и ракурс на новината; контекст на новината и предишни развития; обяснение на използваната терминологията и описаните държавни процеси; обяснение за това защо са включени точно този набор от източници; уверение за независимостта на журналиста от външни интереси и, ако новината е онлайн, обобщение на основната информация в началото на статията.

Какво прави една новинарска тема актуална и дава яснота на съдържанието ѝ?

Хората, които се интересуват от новини имат нужда да разберат как събитията у дома и по света ще се отразят на техния личен живот и на този на семействата им. Много често, обаче, на тях им се поднасят новини, които се базират на ракурси, изказани от институциите на държавата. Според изследването „Какво четем“ на Асоциация на европейските журналисти в България, проведено през 2018 година, от новините „прозира трудност при произвеждане на журналистическо съдържание извън посланията, произлизащиот институции, политически и бизнес субекти.”

Защо контекстът е толкова важен, а все липсва от новините?

Светът е много динамичен и объркващ. Аудиториите по цял свят ни казват, че искат повече контекст в нашите новинарски материали, а ние рядко им го подаваме. Например, преди няколко седмици попаднах на новината за поддръжниците на партия „Възраждане”, които залели с червена боя сградата на Представителството на Европейската комисия в София. Две неща ми направиха впечатление. Първо, много от статиите онлайн не бяха обяснили защо това се е случило. Наложи ми се сглобя сама мозайката на тази новина, като изчета доста статии по темата.

Второ, нито една от статиите, които прочетох, дори тези, които имаха обяснение за случилото се, не бяха включили контекст за това, защо поддръжниците на „Възраждане” смятат, че ЕК се меси на вътрешната политика на България. Това, което мисля, че щеше да помогне на аудиторията, е по-детайлна информация за това, както и описание на алтернативните гледни точки и анализ на това, как всички те отразяват поляризиранитенорми и дилеми на обществото.

Необходимо е да комбинираме макро с микро гледни точки, за да дадем по-пълна представа на аудиториите за реалността на това, какво се случва

През 2020 година публикувах едно голямо изследване за новините, което се казва The Missing Perspectives of Women in COVID-19 news. Едно от нещата, които изследвахме по света, бе каква част от онлайн новините за пандемията се фокусираха върху човешки истории и факти и кои само върху голи факти. Оказа се, че 75 % от новините в шест страни, в които живее една четвърт от световното население, се фокусираха върху факти, 25 % включваха имена на хора, а само 7% се фокусираха върху човешки истории, свързани с коронавируса. Проблемът е в това, че новините, които само се фокусират върху макро ракурси и статистики, биват дехуманизирани и хората започват да се отчуждават от тях и не се разпознават в тях.

Когато фокусът пък пада само върху една човешка история, без тя да бъде окачествена чрез статистика и свързана с макро ракурс, това също може да доведе до частична истина. Нека ви дам пример с начина, по който в България журналистиката покрива насилието срещу жените. Последната трагична история, която прочетох, беше за жена от Дупница, чийто бивш партньор я бе тормозил 10 години и в крайна сметка я бе пребил за втори път. И нито полицията, нито неправителствените организации бяха успели да я опазят, нзависимо от нейните многобройни подавани сигнали.

Историята е трагична, но ракурсът на новините бе единствено фокусиран върху престъплението, и то разказано с детайли. Тези детайли ни превърнаха във воайори, а в по-широк мащаб, когато тези новини се повтарят, те могат да доведат до нормализиране на акта на насилие, което прави работата на бъдещите насилници по-лесна, защото могат да черпят вдъхновение от описания в детайли пример на този мъж.

Фокусът обикновено е само върху мъжа насилник и жената жертва, вместо също и върху системата, въплътена в полицията, парламента и други държавни структури.

За да се разкаже по-пълноценно една подобна новина, е по-уместно да се комбинират макро и микро ракурси. Това, което липсваше в тази новина и в повечето други подобни новини за пребити или убити жени чрез мъжко насилие, е макро ракурс, който да покаже че насилието срещу жените е системен проблем, че е един друг вид световна пандемия. И че за да се подобри положението, е необходимо социалните норми да се променят и хората да започнат да ценят сигурността на жените повече. Необходимо е да се представи в репортажите и статиите статистика за световното ниво на насилие срещу жените или това на Балканския полуостров; за това, какви са нормите, които поддържат нивото толкова високо и защо институциите не са справят с проблема ефективно. „Защо държавните институции не успяват да опазят жени като тази в Дупница?“ Това е един от въпросите, който би помогнал на аудиторията да разбере и други важни гледни точки за случилото се от страна на представители на органите на властта. Но въпросът не бе зададен.

Защо трябва да включваме новини и ракурси, които носят надежда?

За да спрем спада на интереса към новини сред аудиторията, е нужно да разработваме някои новини, които имат конструктивен, дори обнадеждаващ ракурс, а не да теглим чертата, след като опишем проблемите. От аудиторията по цял свят идват сигнали, че хората вече нямат сили да живеят в постоянен стрес и затова понякога предпочитат просто да пропускат новините, да останат по-дълго сред природата или с приятели.

Нека да се върнем на примера за новините за насилието на мъжете срещу жените. За да сме от полза за хората, които четат, слушат или гледат тези новини, е необходимо в репортажите и статиите си да описваме и решенията на този проблем. Например, можем да изследваме кои държави са напреднали в борбата с насилието срещу жени. За да създадем по-конструктивни новини е нужно да започнем да търсим експертни отговори на въпроси като: Кои са действията, които водят до положителни резултати в другите страни? Може ли българското правителство да въведе някои от тях? Ако не, как могат те да бъдат адаптирани за нашия контекст?

От хуманна гледна точка е също важно да включвме информация на края на материала, предназначена за жените жертви или потенциални жертви на насилие. Най-важната информация е това, как и към кои държавни и неправителствени институции могат да се обърнат те за помощ. Това не отнема много време на журналистите, които подготвят материалите, а показва състрадание от страна на новинарската медия и може да помогне на стотици жени, попаднали в такава ситуация.

Висококачествената журналистика е критично нужна за  демокрацията в България и по света. Когато си мисля за сънародниците ни и за хората по света, които се интересуват от новини, виждам една твърде изтощена, объркана и обезверена група от хора, която е загубила надежда, но която търси надежда; която иска да вярва в един по-добър свят. Нашата роля като журналисти е да им помагаме да научават цялата истината за това, какво точно се случва в страната ни, в градовете ни, в селата, както и по света. А това означава да се фокусираме, както върху безбройните проблеми, така и върху многобройните им решения; както върху събитията, които се случват, така и върху рзличните им обяснения – за да бъдем полезни на хората, чиито интереси защитаваме с журналистическото си перо.