Шефовете на БНТ от основаването й до днес

19.07.2010 /09:50 | Източник: БНТ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:

Кратка ретроспекция на това кой, как и до кога е ръководил националната ни. Всички генерални директори и техните биографични справки и снимки.

 Българската Национална Телевизия е основана през 1959 г. Официалното й откриване е на 26 декември същата година. През 1964 г. към Министерството на културата е създадена Главна дирекция "Българска телевизия и радио".

През 1971 г. радиото и телевизията в България са обособени в Комитет за телевизия и радио, част от структурата на изпълнителната власт.

От 1977 г. Българската телевизия и Българското радио придобиват статут на самостоятелни юридически лица към Комитета за наука, изкуство и култура.

През 1986 г. двете медии отново са обединени в Комитет за телевизия и радио към Министерския съвет.

На 06.03.1990 г. Деветото обикновено Народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции. От 1992 г. наименованието на медията е Българска Национална Телевизия.

На 10.09.1996 г. в бр.77 на "Държавен вестник" е обнародван Закон за радиото и телевизията, регламентиращ нейния правен статут.

Към настоящия момент Българската Национална Телевизия осъществява своята дейност по силата на Закон за радиото и телевизията, обнародван в бр.138 от 1998 г. на "Държавен вестник". БНТ е юридическо лице със седалище гр. София. Тя е национален обществен телевизионен и далекосъобщителен оператор.
 

 

Борислав Петров е първият ръководител на телевизията у нас. В края 1959 година той е назначен на поста “Главен редактор” на БТ. Неговите усилия са насочени към привличането за сътрудници на писатели, журналисти, музиканти, актьори, на полагането на основните художествено-творчески дейности, на които в бъдещето залага телевизията. Години по-късно Борислав Петров ще обобщи: “Никога не съм смятал, че телевизията е нещо като домашно кино. Убеден бях, че тя е друг феномен - много мощен пропаганден и културен институт за разпространение на знания и истина.”

 

 

  Васил Баев успешно развива започнатото от своя предшественик Борислав Петров. Осъществена е програмна реформа - увеличават се дните, в които се излъчва телевизионна програма, обогатяват се театралните телевизионни постановки и обществено-политическите програми.
Баев  е типичен представител на т.нар. буржоазна интелигенция. Баща му, известният в Шумен инж. Радослав Баев, е учил в Дрезден и Лайпциг, създател на техническото училище в града, строил шосето Варна - София. Родът назад е от сравнително заможните. Майката е дъщеря на поборник-опълченец от Руско-турската освободителна война. Тя завършва икономика и финанси в Брюксел.
 

Времето, в което Васил Баев е директор на телевизията, е наситено със силни музикални програми - концерти от зала "България", "Страници от любими опери", "Музикална разходка", "Музикален магазин", стари английски и немски автори.От януари 1961 до август 1966 с Баев е рождат първите телевизионни състезания: за младежта - "Познавате ли своята родина", студентското "Весело състезание". Средношколците имаха своята "Вечер на петте желания".

 

На 01.07.1966 г. ръководството на БНТ се поема от дъщерята на Гео Милев, Леда Милева. Родена е през 1920 г. в София. Тя е завършила Американския колеж и Институт за детски учителки, като междувременно следва и в Юридическия факултет на Софийския университет.
От 1945 до 1951 година е главен редактор на програмата за деца в радиото, а от 1951-ва до 1966-та - главен редактор в издателствата „Народна младеж” и „Български писател”.
 

В продължение на 4 години - от 1966-та до 1970-та - Леда Милева е генерален директор на Българската телевизия.
През 1972 година заминава за Париж като постоянен представител на България в ЮНЕСКО, а през периода 1984-1992 година е и член на Управителния съвет на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО. От 1979 до 1989 година тя е председател на Съюза на преводачите. Автор е  на над 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси и преводач на съвременна американска, английска и африканска поезия. Леда Милева е в Почетния списък “Ханс Кристиян Андерсен” на Международния съвет по детската книга.
На 10.10.1969 г. под нейно ръководство е телевизионният дебют на емблематичното детско-юношеско състезание “Бързи, смели, сръчни”.

 

Павел Писарев, поел щафетата от Леда Милева е роден в София в семейство на царски офицер и майка германка, но от 19-годишна възраст е член на БКП. По-късно става журналист в “Работническо дело”, а след това и кореспондент на вестника в Париж.

През 70-те години е директор на ДО “Българска кинематография” в най-силния период за киното ни. Бил е първи заместник-министър на културата в екипа на Людмила Живкова и два пъти заема поста на генерален директор на БНТ. Павел Писарев е старши научен сътрудник, доктор на социологическите науки, автор на много статии и книги.

Последната, 1970-та, година от неговото ръководене на националната медия е изключително плодотворна за редакция “Телевизионен театър”, която подготвя 78 спектакъла за възрастни. От тях 41 са оригинални постановки на театъра, 11 повторения, 8 адаптирани спектакъла и 18 чуждестранни театрални представления. Начело но БНТ е от 31.10.1970 до октомври същата година.

 

 

С управлението на  Кирил Василев започват и първите сериозни структурни промени - създаден е Комитет за радио и телевизия. В ефир излизат съвместни радио-телевизионни предавания. Поставя се началото на изграждането на телевизионни центрове извън София.

Създадено по времето на Василев е  новото развлекателно предаване на Българската телевизия. “Събота вечер, неделя обед”.

 

                                                                 

                                                                                                                                                                                     


В края на месец март 1972 митичният Иван Славков заема неговият пост.
Славков е роден през 1940 година в София. Има инженерно образование. Професор е по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет и е удостоен с титлата “Доктор хонорис кауза” на Националната спортна академия.

Работил е като редактор във вестниците „Работническо дело” и „Труд”, и е бил главен редактор на списание „Българско фото”.

От 1972-ра в продължение на 10 години е генерален директор на БНТ. През този период е бил начело на Съюза на българските филателисти и заместник-председател на Комитета за култура. През 1982 година е избран за председател на БОК, през 1987-ма става член на МОК, а от 1995 г. е и президент на БФС.

 

 
 


В историята на обичаната ни национална телевизия следва името на Стефан Тихчев. Той  е роден във Видин през 1929 година. През 1954 година завършва Висшия икономически институт - София. Работи като организационен работник в Космола, а през 1958-1962-ра е литературен сътрудник и заместник-отговорен секретар във вестник “Народна младеж”. През 1963-1982 година работи в БТА, като е бил кореспондент на агенцията в Москва и неин заместник-главен директор.

Стефан Тихчев е начело на Комитета за радио и телевизия през 1982-1986 година.

След освобождаването му от този пост е завеждащ отдел на ЦК на БКП. Пише по въпросите на международната политика и на външната политика на България.

 
 

 

Лалю Димитров е роден през 1928 година в село Орешак, Троянско. На няколко поколения журналисти и интелектуалци е известен като журналист, изминал целия си творчески път от репортер до главен редактор на вестниците “Народна младеж” и “Отечествен фронт”. Основава и възражда вестник “Поглед”. През 1989-1990 година създава списание “Съвременен показател”.

Лалю Димитров е бил първи заместник-председател на Комитета за печата, председател на Комитета за телевизия и радио и на СБЖ.

Автор е на няколко публицистични книги и на три стихосбирки.

 


 


 

 

Любомир Павлов е назначен е за директор на БТ на 1 септември 1987 година. Периодът на “перестройката” за БТ се характеризира с развитие на развлекателните програми. Стартират първите сапунени телевизионни сериали. Медията се отваря към световните телевизионни канали. Начело е в медията от 01.09.1987 до 04.12.1989

 

 
 

 

 

Филип Боков е роден през 1948 година в София. Завършва Английската гимназия в столицата и международни отношения в Москва. От 1974 година се занимава с дипломация.

Назначен е за генерален директор на БНТ в края на знаменателната 1989 година и именно той е човекът, който разрешава старта на студентското предаване “Ку-ку”, излъчването на първия опозиционен митинг след 10 ноември 1989 година и на януарския протест на СДС в началото на 1990 година.

През първия си президентски мандат Георги Първанов го назначава за секретар по координацията на посланията, а от 2005 година Боков е началник на кабинета на министър-председателя. От 19 септември 2008-ма с президентски указ Филип Боков е назначен за посланик на страната ни в Словения. Ръководи БНТ н периода 05.12.1989 - 22.02.1990.

 
 
 

 

Огнян Сапарев е роден през 1942 година в София. Завършва славянска филология и философия в Софийския университет. От 1977 година вече е професор по теория на литературата.

През 1991-ва е начело на БНТ, а през 1993-2003 година е ректор на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Сапарев е депутат от Коалиция за България в 39-ото Народно събрание.

Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските филмови дейци и на Съюза на учените в България. Автор на множество книги, статии и рецензии.

 

 

 

 

Асен Агов е роден през 1948 година в София. Завършва международни отношения във Висшия икономически институт - София. Повече от 23 години е журналист в БТА и в националната телевизия.

От 1989 до1993 година последователно е редактор в БНТ, директор на редакция “Новини” и генерален директор на БНТ.

През 1993 година е заместник-председател на Националния координационен съвет на СДС и председател на Управителния съвет на агенция “Демокрация” от 1993 година. От 1994-та е председател на Християндемократическия съюз. Агов е депутат от СДС в 37-то, 38-то и 39-то Народно събрание. През 2004 година напуска синята партия и е сред учредителите на |ДСБ. През 2005 година е избран за народен представител в 40-то Народно събрание от групата на ДСБ.

 
 


Проф. Хачо Бояджиев е роден през 1932 година в Шумен. Завършва математика в СУ “Климент Охридски” и “Театрална режисура” във ВИТИЗ, защитава докторат по специалността “Телевизия и кино” в Англия, специализира във Франция при големия френски режисьор Рене Клер, САЩ и Канада.

Дълги години работи в БНТ като режисьор, като в периода 1993 - 1995 година оглавява медията.

Проф. Хачо Бояджиев е създател на българския мюзикхол, автор е на много новогодишни програми. в момента режисира “Полет над нощта” по БНТ.

В последните години е режисьор на предаването “Полет над нощта”. Директор на БНТ от 11.03.1993 до 23.06.1995.

 


 

Рулят на БНТ е поет на 23.06.1995 от Иван Гранитски е роден през 1953 година в София. Завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”.

Бил е редактор и заместник-главен редактор на вестник “Пулс”, заместник-главен редактор на вестник “Литературен фронт”, главен редактор на списание “Черно и бяло”, директор на ИК “Христо Ботев”. През 1995-1996 година Гранитски е начело БНТ.

Година по-късно създава издателство “Захарий Стоянов” и е главен редактор на списание “Везни”. Автор на 21 книги с поезия, критика и публицистика.



 


Иван Токаджиев е роден през 1952 година в Разград. Завършва Художествената академия и работи като главен художник и дизайнер в община Русе. Бил е общински съветник и заместник-председател на общинския съвет в Русе.

През 1995 година е избран за изпълнителен директор на БНТ, а през 1996-1997 година. е и неин генерален директор.

През 2001-2005 година е изпълнителен директор на МСАТ. Токаджиев е художник постановчик на оперни и балетни спектакли в Русенската и Варненската опера, в Музикалния театър в София и в други театри в страната. Автор е на самостоятелни изложби у нас и в Германия.



 



Стефан Димитров е роден през 1949 година в София. Завършва консерваторията. Работи до 1992 година в обединение “Музика” и БНР.

Бил е изпълнителен директор на Нова телевизия, а през 1997 година е избран за генерален директор на БНТ. Член е  на СЕМ.

Стефан Димитров е един от най-известните български композитори и автор на филмова музика и на редица телевизионните предавания.

 


 


Иван Попйорданов завършва в Прага през 1962 година филмова и телевизионна техника. През 1963-та започва работа в изграждащия се тогава Киноцентър, чийто директор е от 1972 до 1979 година.Под негово ръководство са реализирани около 150 филма.
От 1984-та е директор на Българския културен център в Прага, работи във филмопроизводствената студия на БНТ и от 1990-та е заместник-генерален директор.

През 1997 година за кратко е заместник-министър на културата, а през януари 1998-ма печели конкурса за генерален директор на БНТ. Есента на същата година подава оставка заради несъгласие с приетите от парламента поправки в Закона за медии.



 


Лиляна Попова работи като журналист в програма “Хоризонт” на БНР още от 70-те години на миналия век. През 1995 година е сред седмината журналисти, уволнени от радиото заради протестите им срещу червената цензура.

Работи във вестник “Демокрация”, след което е назначена за генерален директор на БНР. От този пост е отстранена след решение на Конституционния съд, след което поема новинарските емисии на “Нова телевизия”.

В началото на 1999 година Лиляна Попова оглавява БНТ и ръководи медията в продължение на две години.

 
 


 

Кирил Гоцев е роден през 1957 година. Има техническо образование и специализация по мениджмънт в “Сони корпорейшън” в Белгия и Франция. Преподавател в НБУ. В националната телевизия е от 1985 година.
От 1993-та последователно е бил заместник-директор и директор на дирекция “Техника”, както и изпълнителен директор на телевизията. От 5 декември 2001-ва изпълнява временно длъжността генерален директор на БНТ.

На 4 март 2002 година СЕМ избира Кирил Гоцев за генерален директор на Националната телевизия, а на 11 март той встъпва в длъжност. След като напуска БНТ Гоцев регистрира “Арт продукция” ООД, оторизиран дистрибутор на NETWOK , Норвегия, и ACRODYNE VIDESSENCE, PRO СYC - САЩ. Той е и преподавател в Нов български университет, мениджър на анимационно продукционно студио и директор на техническото изложение “Мултимедийни и телевизионни технологии”.

 

 

 


Проф. Емил Владков е роден през 1929 година в Русе. Завършва МЕИ – София. Той е признат за един от доайените на българската телевизия с авторитет на безспорен технически специалист, добре запознат с процеса на техническото й обновление.

Проф. Владков има 150 научни публикации и монографии по електроника, автоматизация, електроакустика и телевизия, “TV радиоразпръскване”.

Той е автор и на 54 изобретения с патенти в България, САЩ, Русия и Белгия.

 


 


Уляна Пръмова е родена през 1952 година в София. Завършва френска гимназия, италианска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и гръцка филология в Атина.

Владее още английски, немски, руски. Журналистическата си кариера стартира като международник. В продължение на 20 години трудов стаж в БНТ Пръмова усвоява в детайли механизмите за правене на новини и публицистични предавания. Работи в Женева и Виена като кореспондент на БНТ и БНР. В България се завръща през 1992 година и става водещ и редактор на новинарски блокове в БНТ. За кратко ръководи отдела “Вътрешна политика” във вестник “Континент”, а след това създава новините на телевизия “Ден”.

От края на 2003-та Уляна Пръмова е назначена за управляващ директор в ВВТ, после за директор на дирекция “Информация” в БНТ, а 24 септември 2004 година СЕМ я избира за генерален директор на Националната телевизия с 5 от 9-те гласа. Основната амбиция на Пръмова е да превърне БНТ в европейска телевизия с конкурентни новини и публицистика. На 26 юни 2007-ма СЕМ я преизбира с пълно мнозинство от 9 гласа.

 
 


 

Вяра Анкова е родена на 5 февруари 1966 г. Завършва Английската гимназия в София и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1991 г. започва работа в БНТ в редакция "Обмен за чужбина". Дълги години работи като репортер, редактор в БНТ, един от първите водещи е на новините в сутрешния блок "Добро утро" с Александър Авджиев и в съботно-неделния екип на новините.

Специализира журналистика в САЩ, щата Уисконсин, скоро след което спечелва конкурс за специализация по журналистика в СиЕнЕн. След това става стрингер на СиЕнЕн от България в програмата "World report". Специализира и журналистика в ББС.

 

Сподели в
 

Тази година Първи май не бе отбелязан - нито като празник, нито като Международен ден на труда и работническата солидарност. Водещите електронни медии само в първите си емисии за деня огласиха:

06.05.2021/14:05

Списанието е вдъхновено от излизалото през XIX век издание „Екселсиор“ - литературно списание на Кралската институция за душевноболни „Джеймс Мъри“ в Шотландия.

05.05.2021/14:05

Джесика Вълчева иронизира във FrogNews разбиранията на Бойко Борисов за свободата на словото.

03.05.2021/17:08

Народните представители „освободиха" БНТ1. По време на приемане на правилника миналата седмица депутатите гласуваха първият канал на държавната телевизия да не излъчва заседанията на Народното събрание.

29.04.2021/21:14

Договор за сътрудничество между БТА и Народения театър "Иван Вазов" подписаха генералният директор на агенцията Кирил Вълчев и директорът на театъра Мариус Донкин.

29.04.2021/14:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-възрастният според Гинес 97-годишен радиоводещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021 /22:27 | Автор: От Йерусалим специално за сайта на СБЖ Феня и Искра Декало, кореспондентски пункт на БНР | Източник: СБЖ

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021 /06:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021 /09:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: elperiodico.com

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

Навършват се 30 г. от приемането на Декларацията от Виндхук, дала повод на ООН да обяви 3 май за Световен ден на печата. СБЖ напомня: законовите гаранции за правата журналистите са носещ стълб за тази свобода. В страната, класирана на 112-то място по същия показател, знаем това болезнено добре...

03.05.2021 /09:48

В интервала 14:00-17:00 ч. в посочените дни всички делегати за насроченото на 15 май Общо събрание на СБЖ ще могат да се запознаят с материалите за него в отдел „Организационен” на Съюза

27.04.2021 /19:43

Известната и по света порочна практика SLAPP у нас се прилага вече не само от овластени политически или икономически фактори, но дори и от лица, които сами са осъдени за криминални прояви. Настояваме законодателите час по-скоро да осигурят правна регламентация, която да предпазва журналистите от подобни посегателства.

27.04.2021 /15:48

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 43 гости

Бързи връзки