На 7 септември се навършиха 80 години от рождението му. Чавдар Киселинчев безспорно остава като е едно от най-разпознаваемите и авторитетни лица на Българското национално радио.

Известният журналист смята, че двете обществени медии - БНТ, където работи, и БНР, са най-независимите.

Какво по-вълнуващо от това в днешното електронно време да разбереш, че на хиляди километри от България, в Монреал, нашите сънародници са създали кътче, даряващо ги със знания и незабрава към българския език. Наред със социалните мрежи, интернета и модерните технологии българите там не са забравили и книгите. В купен от нашите сънародници стар католически храм по инициатива на един от предишните свещеници се слага началото на Библиотеката, която след много упорит труд вече е едно от любимите им кътчета.

Току-що приключилата в Петербург фотоизложба, която привлече интереса и вниманието на световните медии – „Дългата сянка на Чернобил”, отново потвърди силата и възможностите на фотожурналистиката, когато зад камерата стои окото и съвестта на такъв майстор, като Герд Лудвиг.

Има-няма само след седмица един от корифеите в българската журналистика ще напълни 90 лета. Но не това е причината да го потърся и поканя да е гост на сайта на СБЖ. Отдавна все се канех да му звънна, да си поговорим отново за нашенските журналистически дела, защото такъв като него, за който с ръка на сърцето казваме, че е дялан камък в занаята ни, винаги е хубаво да се допитаме и чуем какво ще сподели и посъветва.

Арман Бабикян е от породата хора, за които откровено може да се каже, че шило в торба не стои. С днешна дата той е от малцината, на които не им пука да кажат,че царят е гол. В най-напеченото откъм климатични и разтърсващи страната времена Арман Бабикян се съгласи да гостува на сайта на СБЖ и да си говорим за нещата в журналистиката и живота.

Единственият у нас вечерен информационен всекидневник, излизал в годините на социализма, „Вечерни новини” е с особен статут и структура. Макар че обхваща предимно софийски теми и се печата в столицата, той разработва на страниците си и много национални проблеми, разпространява се в цялата страна, има кореспонденти във всеки окръг, а също и в много европейски столици чрез кореспондентите на БТА. Ето разказа на трима ярки колеги, работили в изданието.

За него спокойно може да се каже, че е последният екшън герой.Наричат го още и главният дълголетник на телевизионния екран и любимеца на няколко поколения зрители, които неговата усмивки и характерни изрази караха да го чакат с нетърпение. И докато на някои им пришиват към името звезда или легенда, за Николай Дроздов спокойно може да се каже, че наистина е легенда за руската телевизия.

Жегата това лято не е само от температурните аномалии, но и тя е голяма навсякъде около нас. Дори в медиите, че и в СЕМ опасните температури си казват думата. За жегата в медийната среда си говорим с доскорошния член на Съвета за електронни медии Иво Атанасов.

Животът му е толкова интересен, че дори и най-талантливият сценарист би се смутил, ако трябва да сътвори герой с такава съдба. Преминал през черните и трагични страни на живота, той стига до световно признание, става една от най-търсените личности в областта на изкуството. Бога ми, наистина по живота на княз Никита Лобанов-Ростовски би бил създаден филм бестселър. И този човек съдбата го е свързала с нашата страна, защото тук, в София той поема своята първа глътка живот. Неговите предци бягат през 1917 г. от Русия и не избират нито Франция, нито Англия или друга европейска страна, а пристигат в България, която става техен дом.