Най-възрастният според Гинес 97-годишен радиоводещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

Миналата година ни донесе не само тревоги и драматични събития, а и нещо красиво, необходимо и истинско. Своя път към читателите пое книгата „Стефан Продев (1927-2001). Биобиблиография“. Без да прозвучи високопарно, но издателство „Захарий Стоянов“ ни поднася един уникален труд, правен несамо супер професионално, но и с много любов и респект към личността на един от най-значимите публицисти на ХХ век.