Лебедовата песен на Валентин Пламенов (1951-2003) - "Разкази на едно софийско копеле", излиза отново 6 години след преждевременната кончина на фейлетониста, писателя, журналиста, съобщи Пенка Момчилова от БТА.

Премиерата е днес от 18.30 ч. в книжарница "Хеликон" в гранд-хотел "България", Вальо публикуваше фейлетони и къси разкази в почти всички вестници, най-много напоследък в “Стършел”.

В новия сборник има и работи, които авторът е диктувал до последния си ден.

Разказите са обединени в 5 цикъла: "Моят "Патриарх Евтимий", "Галерия", "Не умирай до довечера…", "Приятелят на джуджетата", "Пътници".

Произведенията не са автобиографични и единствената реална връзка с действителността е името на дъщерята на писателя - Кристина. Валентин Пламенов.

Авторът приема като отправна точка на творчеството си библейската максима, че ние не наследяваме своя живот от родителите си, а го вземаме назаем от децата си.

Новата книга започва с афористичната "Автобиография" на Пламенов - своеобразно стихотворение в проза:

"Да живее Георги Димитров./ Да живее Васил Коларов./ Да живее Вълко Червенков./ Да живее Антон Югов./ Да живее Тодор Живков./ Да живее Андрей Луканов./ Да живее Димитър Попов./ Да живее Желю Желев./ Да живее Филип Димитров./ Аз виках./ Ти вика./ Тя вика./ То вика./ Ние викахме./ Вие викахте./ Те си поживяха."

"Валентин написа неповторима поема в проза - за поривите, надеждите и разочарованията на своето поколение. Нима е малка награда за един писател да успее да постави диагноза на времето си?" - казва колежката Петя Миронова.

Според нея Пламенов е постигнал едно лирично, но безпощадно точно животоописание на своето време - "портретът е толкова автентичен, че човекът, който чете, има усещането, че той самият е авторът”.

”Всичко е изразено точно така, както го е почувствал и както би го казал, ако имаше писателския талант на Валентин", допълва Петя:

"Разкази на едно софийско копеле" трябва да се прочете от много хора. От читавите и интелигентните, защото те ще я разберат, ще й се изкефят и задължително ще намерят малко от себе си във всеки разказ.”

”Те са малко, но достатъчно. Колкото до бодурите, които са повече - и те да я прочетат. Защото няма начин в затлъстелите им мозъци да не просветне нещо от кротката насмешливост, от горчивия бунт и таланта на Валката.”

”И поне с мъничко да станат по-добри", отбелязва Юри Лазаров. Валентин Пламенов е роден в София. Завършва българска и френска филология в СУ "Св. Климент Охридски".

Работил е във в. "Стършел" и в Българския културен център в Делхи. Главен редактор е на в."Нов Българан" - под това име Пламенов възстановява някогашния хумористичен вестник "Българан".

Автор е на 10 пиеси и 20 книги, между които "Китовете се самоубиват в неделя", "Преди антракта", "Белият човек", "Възпитаните трупове пращат писма".

В драматургията дебютира с пиесата "И утре ще си хубава", поставена в Младежкия театър. "Здравей, аз съм рачето Стаматко" е втората му творба за сцена, за която получава националната младежка награда за драматургия.

В киното работи с режисьори като Иван Андонов и Никола Корабов. Пламенов е автор на повече от 400 сценария за телевизионни предавания, над 200 за националното радио, на стотици статии и фейлетони в периодичния печат.

Носител е на много национални литературни награди, сред които "Чудомир" и "Алеко", на международната литературна награда в Бордигера, Италия, и на редица други международни отличия.

След множеството награди става един от най-младите членове на Съюза на българските писатели.



 

Сподели в