Начало
 
 

Нида Аббасс: Все още има хора, които обичат да четат, защото е неизлечима страст

23.05.2022 /20:58 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Нида в книжарница "Нисим"

През годините на демокрация у нас може все още и да липсва свобода на словото, но пък разцъфтява книгоиздаването. И всеки реши, че може да бъде писател, а не читател, както се казваше в един виц за чукчите. Но никой не се сеща да пита какво им е на продавачите на книги, които някои с огромен респект наричат още и продавачи на светове. Такъв е и моят гост, с когото разговаряме пред най-светлия ни празник – Деня на писмеността и културата. Нида Аббасс е сред малкото млади хора, още от дете закърмени с любов към книгите. И днес може да се каже, че е сбъднал мечтата си да е продавач на книги и то в една от книжарниците с душа и традиции - „Нисим“.

„Нисим“ отваря врати преди двайсет лета. И до днес къта спомени за големия и много обичан поет Валери Петров, както и за  неговата дъщеря Бояна. Сега там традицията е поела внучката на поета Ани. Та Нида има редкия късмет да е там и да работи това, което обича да прави – да общува с книгите.

Работиш в книжарница, която е по-особена и по-различна от другите, Нида. И това е така, защото в нея се усеща духът на един от големите български творци, пред чието творчество  се прекланят всички – Валери Петров. Може би поради това, че с теб разговаряме в навечерието на големия български празник на Славянската писменост и култура, 24 май, бих започнала нашия разговор с въпроса какво е в днешното време на супер модерни информационни технологии да си продавач на светове? Да накараш забързаните в трудното ни всекидневие да влязат тук и да посегнат към добрата стара книга?

- Все още съществуват хора, които четат книги. Значителна част живеят тук, около нас, а и от провинцията вече ни знаят. Съществува един контингент от хора, които все още продължават да четат и са ценители на книгата. Аз също съм от този тип хора. Ние обичаме да усетим книгата, миризмата на хартията. Това е едно от нещата, които все още поддържат жив интереса към печатните книги. Освен това, аз не вярвам в т. нар. смърт на добрата стара книга. Новите технологии също си имат своето място, имат си своите предимства, но си имат и своите недостатъци, докато с печатната книга усещането е по-друго, възприятието е различно. Така че книгата не е загинала и в близко бъдеще не виждам да бъде произнесена смъртната й присъда, защото четенето е страст и все още има хора, които обичат да четат.

Тази книжарница спокойно бихме казали, че е паметник на Валери Петров – твореца на най-изящното слово. Това дава ли й онова словесно обаяние, с което той ни омагьосва?

- Определено! Всички я знаят, като книжарницата на дъщерята на Валери Петров. Самият той е идвал много пъти тук. Месеци преди да почине продължаваше да идва. Ние му показвахме най-новото особено в областта на поезията. Много хора знаят това и определено носи позитиви на книжарницата.

Какво е с днешна дата да си книжар? Имаше една филмова поредица „Библиотекарят“, но май не съм чувала за филми, посветени на книжарите, на онези, които сякаш остават анонимни в своята работа.

- Има такъв момент. За кратко време съм бил в друга книжарница, част от верига такива магазини,  но там атмосферата е съвсем различна и не бих искал да споделям какви куриози е имало. В повечето случаи книжарите остават анонимни. Аз целенасочено съм се стремил да попадна в такъв тип книжарница, като нашата „Нисим“. Вече над 30 години се занимавам с тази дейност. През 90-те години, след избухването на така наречената демокрация в България, книгите бяха по сергиите на улиците. Спомням си в детството ми, че тук по „Граф Игнатиев“ , „Раковски“, „Алабин“ беше царството на книжарниците. И като ученик след училище вместо да се прибера веднага вкъщи аз обикалях книжарниците и стоях с часове, а като се приберях баба ми все ме питаше къде ходя. Така че помня тази особена атмосфера. А след промените всичките тези книжарници изведнъж изчезнаха и така почти до 2000 година. Тази книжарница, в която съм сега, е една от първите лястовички. Работи от 2000 година. Иначе преди това книгите бяха по сергиите и на открито и подложени на жесток „тормоз“ от силно слънце, дъждове, снегове… Вкъщи все още имам такива книги пострадали от капризите на времето.

Как се случи така, че един млад човек като теб вместо да срещне момичето на живота си дарява любовта си на книгите. Какво са за теб те, и доколкото знам твоята връзка с тях не е само да отидеш до книжната борса, да вземеш определени заглавия, да ги донесеш в книжарницата и да ги подредиш на лавиците, и на витрината. Кога намираш време и да ги прочетеш, за да знаеш какво можеш да кажеш на дошлите да купят книга и така да им грабнеш вниманието, че те да не си излязат с празни ръце?

- Да ти призная това е част от тайната на този занаят. Част от тази тайна е подхода към човека, който влиза в книжарницата. Трябва да си добър психолог, да си осведомен много добре какви са настроенията, ако щеш и каква е модата в тази област. Иначе кога ги чета? Ами обикновено през нощта.

Това както се казва е едно от основните задължения на продавача на книги. Но тъй като аз не те познавам от вчера, а още от малък носеше книжки и имаше този интерес и любов към тях. За теб удоволствие ли е да прочетеш книгата и да знаеш след това какво да кажеш на човека, когато в книжарницата той посегне към нея и я разгледа и се замисли дали да я вземе или пък не.

- Определено е така и това също е част от тайната на нещата. Живеем в такова време, в което може би един висок процент от хората не обичат работата си. Докато аз съм се стремял да съчетая двете неща – да бъде хем хоби и да имам вътрешен интерес към самата книга. Това е моя вътрешна потребност да се запозная със съдържанието на дадена книга. Мога да кажа, че дали продаваш книги на сергия, или в книжарница, това е много тежък физически труд, защото хората са различни, някои са с особен характер, други са капризни, а дори понякога има несамо клиенти, но и „пациенти“, казано на книжарски жаргон, и когато търсиш подход към всеки невинаги можеш да построиш мост. В един момент, когато забраниха сергиите с книгите, един дълъг период не се занимавах с тази дейност, но след няколко месеца контактът с хората започна да ми липсва, тъй като процесът на общуване с редовния клиент е двустранен, защото несамо просвещаваш дошлите да си купят книги, но често и научаваш от тях много полезни и неизвестни неща. Един книжар не може да прочете всичко разбира се. Този вид общуване си има и меда и жилото.

Като че ли вече българинът отново се върна към книгата. Поне на мен ми прави впечатление, че все повече се чете и търсят книги. Твоето наблюдение какво е и разкажи,моля те, какво търсят клиентите когато влизат в „Нисим“? И тук се сещам да те попитам и какви са най-странните неща, за които те питат дали ги има в книжарницата или пък кога са те затруднявали относно литературата, която търсят?

- О, това е цял океан от много куриозни случаи. Търсят понякога много абсурдни неща. Двете години карантина, заради ковида, се отразиха положително на четенето и на купуването на книги. Нашата книжарница има значителен контингент постоянни клиенти и ние всъщност държим на тях. Та това принудително затваряне на хората в домовете, определено ги накара да си спомнят за книгите и удоволствието от четенето и се разшири чувствително читателският кръг. Така че колкото и парадоксално да звучи, но тези две години ограничения от корона вируса, се отразиха положително на четенето. Но ако говорим за масовия случай никак не ми се ще да припомням цитата на онзи професор за едни 80 процента.

А колкото какво търсят хората в нашата книжарница е любимият ми въпрос. Ние сме книжарница, която е с хуманитарна насоченост и това го знаят всички наши клиенти. Е, и при нас има от така наречената ширпотребна литература, каквито са криминалетата, трилърите, романтичните. Правим много сериозна филтрация на това, което имаме. Тук акцента е в други области - висока художествена литература, хуманитарна, научна, литература в областта на историята, политологията, социологията. Имаме много заглавия в областта на киното, театъра, изобразителното изкуство. И тези, които се интересуват от сериозни издания ни знаят, определено идват и търсят това, което им е необходимо.

Естествено не липсват и куриозните случаи. Преди години една баба дойде да търси заглавие за внучето си по списъка на задължителните книги, които трябва да прочетат учениците през ваканцията. Явно не беше чела и не знаеше за какво иде реч, но като влезе ме попита дали продаваме „Дядо Горчо“. Ставаше въпрос за книгата на Балзак „Дядо Горио“. Сблъсквал съм се с доста такива аналогични случаи. Масово се бъркат заглавия, имена на автори. Най-абсурдните ситуации са сред тези, които имат по-големи претенции. Сутрин те гледат по мейнстрийм медиите предавания където част от тях представят нови заглавия и идват при нас да търсят дадена книга. Имахме наскоро един много фрапиращ случай с известна личност, но няма да спомена името. Не запомнил нито автора, нито заглавието, нито темата, но настоятелно почуква на масата пред мен и и ми казва, че много му е важно да има тази книга. Но как да помогнеш на такъв човек, който самият не знае какво търси!

Ако говорим за онези 80 процента разбира се, масовото объркване е на книжарницата с тази за канцеларски стоки. За тях книжарница е тази, в която се продават химикалки, бележници, тетрадки, формуляри…

Това ме подсеща да те попитам и нещо друго. Когато започна да се оформя у нас така наречения елит мнозина новоизлюпени богаташи, влизайки в новопостроените си къщи, ходеха и по книжарниците и търсеха на квадратен метър и на килограм книги, които да отговарят на цвета на обзавеждането, на мебелите. При теб идвали ли са такива мераклии?

- Има такива хора. И аз съм се сблъсквал с няколко такива случаи през годините. Колкото абсурдно и смешно да е, но в повечето случаи е и тъжно, че наистина има и такива хора. Първият ми спомен след промените е от 90-те години. Сблъсквал съм се с такива, които търсят книги по размер, на цвят, за да се вържат с обзавеждането, да са с твърди корици. Явно е, че те изобщо не се канят да ги четат, а са за декор.

Ако трябва да направиш портрет на книгомана какъв ще е според твоята гледна точка?

- Такава закономерност има още от 90-те години и тя има нещо общо с предишния ти въпрос. Хората, които имат пари не четат, а докато хората които четат – нямат пари. Въпреки това страстните книгомани и ще дадат последните си пари, за да си купят книга, защото за тях тя е духовната им храна. И аз отчасти, когато бях ученик го правех. Много добре знаем с какви средства разполага един ученик или студент, но те отделят от залъка си, за да купят желаната книга. Има и друг момент. По времето на соца имаше дефицит на някои заглавия и книгоманите с години издирваха книгата, която ги интересуваше и когато я намереха бяха щастливи. Да се приберат с така дълго търсеното издание и в тишина да разгърнат любимата книга и да се насладят на четенето. Все още има такива хора. Е, разбира се, те намаляват, но все още ги има. И това е един щрих към портрета на книгомана.

Ти лично как „плуваш“ в този огромен океан от книги? Как определяш това да, а това не? И когато подбереш новите заглавия за книжарницата, които да предлагаш на клиентите четеш ли всичко, или по името на автора вече знаеш какво може да бъде интересно? Рутинен ли е изборът ти или все още откриваш неизвестното?

- Има го и едното и другото. Рутината е при тези книги, за които по-горе ти споменах, които ги предлагат навсякъде, но ние се стремим да ги ограничаваме. Много писатели и автори се повтарят и не е нужно да прочетеш всичко от тях, за да знаеш за какво иде реч. Докато има и другата крайност, която аз наричам откривателство. Това е част от нещата, които поддържат интереса. Поне при мен е така, но съм сигурен, че има и други, които като мен си падат да открият новото, интересното. Същото го има и при клиентите и е част от удоволствието. Един процент влизат в книжарницата само да разгледат, ей така, за удоволствие без да търсят нещо конкретно. И понеже вече го знаем това нещо, се опитваме с насочващи въпроси да разпитваме какво обичат да четат или пък какво са чели от даден автор. Но човекът си открива сам книгата, която да му е интересна. Е, разбира се с нашата деликатна помощ. Това е част от тайната да си добър книжар - да не задаваш досадни въпроси, както е в другите магазини. Да, книгата е стока, но за този тип хора ценители на книги, тя не е просто такава. Та част от тайната е да оставиш човек сам да се порови и да си намери това, което би му било интересно на него, а не да му досаждаш с въпроси.

И за още нещо искам да си говорим с теб. Вече зачестиха случаите когато около контейнерите за смет изхвърлят цели библиотеки, вероятно те са били собственост на хора, които вече не са между нас. Аз винаги с болка гледам подобни гледки, защото за мен книгата е като жив човек, който си захвърлил на бунището. Как посрещаш ти такава една гледка? Пословицата казва, че хляб и книга никога не се изхвърлят на сметището?

- Такава гледка у мен винаги е предизвиквала несамо болка, но и недоумение. За съжаление това показва деградацията в обществото, и че ценността на книгата вече не е тази, каквато е била преди време. През годините тази тенденция се засили много и това е много тъжно. В книжарницата ние сме потърпевши на това явление, защото обикновено ни носят книги, които нямат никаква стойност и когато им откажем, те ни казват, че ще ги изхвърля в контейнера. И тогава сме принудени категорично да ги убеждаваме да не го правят и в ущърб за нас ги вземаме, плащаме им нещо символично, или пък те ни ги подаряват. А нашата книжарница е с много ограничено пространство и в един момент осъзнаваме, че сме натрупали едни огромни камари книги, които не знаем кой и кога може да ги купи. Разбира се, успокояваме се с поговорката, че за всеки влак си има пътник и ще дойде момента, когато някой ще потърси дадено заглавие, но това се случва много рядко. Почти през ден ми се налага да „спасявам“ книги да не бъдат изхвърлени в контейнера за боклук. Това е все по-често и е един много тъжен факт.

Според теб трябва ли да има по-тясна връзка между издателите на книги и книжарите, за да може да има някакъв баланс между предлагането и търсенето, защото все пак книгата е капризна стока. Не е като да отидеш да премериш чифт обувки или дреха и ако ти паснат да ги купиш.

- За съжаление повечето от издателите не се вслушват и я няма обратната връзка. През последните няколко години се забелязва някакво подобрение, но то е с определени издателства, с които имаме по-тесни контакти. Имало е отделни случаи когато те са се вслушвали, но общата тенденция е, че издателите издават каквото те са си наумили и много често се водят от класации кои заглавия са интересни за хората в западните страна. А това изиграва лоша шега, защото което там се ползва с интерес тук не върви. Дори с помощта на рекламата, което пак копират и то абсолютно папагалски, не успяват да повлияят на тукашния пазар. Имал съм случаи, когато буквално съм се карал с издатели, защото книгите им не вървят.

Попаднах на едно интервю с прочутите в Англия с веригата книжарници Barnes and Noble, в което те изреждат какви умения трябва да имат желаещите да бъдат книгопродавци при тях: страст към книгите, с осъзнаване на актуални литературни теми, отлични комуникативни умения,способността и увереността да се справят с редица хора, организационни умения, умения за управление на времето, добра способност за работа в екип, способност за работа под напрежение, добри общи познания. Смяташ ли, че у нас са приложими такива изисквания към хората, които искат да са книжари? 

- За съжаление у нас едни са реалностите, а съвсем друго това, което трябва да бъде. Аз напълно споделям посочените качества и умения, които трябва да притежава един книжар, но това зависи много от общото ниво на култура. Даже ако щеш и от възпитанието през първите седем години, в каква среда е израснал кандидата да бъде книжар. В нашите условия обаче да се изискват, а и да притежаваш такива умения, е много трудно. Трябва много дълго да се обучават бъдещите книжари, които идват от младите поколения, в такива умения.

На времето имаше специални вестници, които пишеха за новоизлезлите книги, за известни писатели. Днес липсва ли тази връзка между медиите и книгопродавците, книгоиздателите?

- Определено е необходима една такава връзка, защото това е посредническото звено, което да помага на издателите да си сверяват часовника с българските читатели и техния вкус, а не със западните. Чувства се липсата. Е, да, през годините се правеха опити за някакво частично компенсиране на тази липса. Някои списания и вестници се опитваха да поддържат рубрики за книги. Преди години имаше и сайтове и блогове, които се опитваха да поддържат оперативна литературна критика. Такива опити правят и някои телевизии, но определено се усеща липсата. За сега забележимо е това, което прави БНТ в сутрешното си предаване за култура, където канят автори, преводачи да говорят за нови книги. Веднага има пик на търсенето на заглавията, които са били тема в предаването. Има такъв опит, но той засега е много хаотичен и разпилян и не е целенасочен. Така че от някакво издание или сайт, би имало голяма полза.

Работил си с дъщерята на Валери Петров, сега с неговата внучка. Забелязва ли се приемственост от майката към дъщерята и какво е да работиш са такива хора?

- Има я приемствеността. В интерес на истината внучката има желание да се занимава с тази благородна дейност и се учи. Но има нещо, което е много важно и то е, че носи известност за нашата книжарница и то несамо тук в София, а и зад граница също. Знаем как хората имат традиции от години, които поддържат, и заради които техните магазини са търсени и уважавани. И всички имат усещане за престиж да ги посещават. И при нашата книжарница вече започва да се случва така. Около 90-95 процента българи, които живеят в чужбина, когато си дойдат идват при нас, за да си купят това, което ги интересува. Едни са чули за нас, други са ни препоръчали, или пък тези, които са напуснали страната не са ни забравили и винаги идват при нас. Дори има и случаи, когато чужденци са ни посетили и са си купили от нас книги, и след като отново дойдат в България не пропускат да се отбият и при нас. Дори сме получавали поръчки и сме изпращали на наши клиенти от чужбина желаните от тях книги. Така се създава традиция да ни търсят и да не сме забравени, и че вратата на книжарница „Нисим“ винаги е отворена за ценителите на хубавата книга. Знаем как магазини бързо затварят врати, но това да съществуваш вече двайсет години, както нашата книжарница, това вече наистина си е сериозно постижение.           

И тъй като в началото си казахме,че разговаряме в навечерието на един от най-хубавите български празници – Денят на българската азбука и култура, за теб какво е този празник на А,Б-то?

- За мен това е най-смисленият и най-хубавият български празник. Не знам другаде по света да има подобни празници. И моето мнение е, че той е абсолютно достоен да бъде национален празник. Ще си позволя да цитирам акад. Дмитрий Лихачов, че България е държава на духа. Трябва да продължи да се чества и отбелязва подобаващо този празник, защото той определено носи традиция в себе си. Така че определено има смисъл да се празнува 24 май.

Снимки Личен архив

 

 

Сподели в
 

На 8 юни 1972 г. южновиетнамският фотограф Ник Ут заснема покъртителен кадър с пищящо от болка и ужас голо момиченце, обгорено от изсипан над село Чан Банг край Сайгон американски напалм. Какво стои зад разтърсващия образ?

09.06.2022/20:20

От 5 юни насам няма никаква следа от британския журналист Дом Филипс, писал за „Гардиан”, „Вашингтон пост” и „Ню Йорк Таймс”, и от придружаващия го бразилски експерт по коренните амазонски народи Бруно Араужо Перейра. Двамата си били на експедиция в долината Жавари край границата с Колумбия и Перу. Властите са мудни в издирването, а в зоната действат наркотични, златодобивни, дърводобивни, земеделски и бракониерски мафии.

09.06.2022/18:02

В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност известната българска изкуствоведка, журналистка и познавач на тънкостите на Седмото изкуство Олга Маркова получи най-престижното отличие на Министерство на културата „Златен век“ – звезда. Отдавна искахме тя да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо се случваше. Тези дни Олга Маркова намери време да разговаряме с нея за българската журналистика, изкуство и кино, за нейните срещи със звездите от големия екран, за разговорите ѝ с тях и незададените въпроси.

09.06.2022/09:38

Снежана Тодорова, Соня Алексиева, Енчо Господинов, Иван Тодоров, Красимира Дионисиева нанизаха пъстра броеница от спомени за големия журналист, писател и пътешественик Ясен Антов на сбирка в негова памет, организирана от журналистическото дружество „Пътешествие и туризъм”. Включи се и синът му Траян Антов, известен спортен журналист, а специален видеопоздрав отправи и внучката му Мария, студентка в Амстердам.

27.05.2022/16:30

През годините на демокрация у нас може все още и да липсва свобода на словото, но пък разцъфтява книгоиздаването. И всеки реши, че може да бъде писател, а не читател, както се казваше в един виц за чукчите. Но никой не се сеща да пита какво им е на продавачите на книги, които някои с огромен респект наричат още и продавачи на светове. Такъв е и моят гост, с когото разговаряме пред най-светлия ни празник – Деня на писмеността и културата. Нида Аббасс е сред малкото млади хора, още от дете закърмени с любов към книгите. И днес може да се каже, че е сбъднал мечтата си да е продавач на книги и то в една от книжарниците с душа и традиции - „Нисим“.

23.05.2022/20:58

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 8 юни 1972 г. южновиетнамският фотограф Ник Ут заснема покъртителен кадър с пищящо от болка и ужас голо момиченце, обгорено от изсипан над село Чан Банг край Сайгон американски напалм. Какво стои зад разтърсващия образ?

09.06.2022 /20:20 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

От 5 юни насам няма никаква следа от британския журналист Дом Филипс, писал за „Гардиан”, „Вашингтон пост” и „Ню Йорк Таймс”, и от придружаващия го бразилски експерт по коренните амазонски народи Бруно Араужо Перейра. Двамата си били на експедиция в долината Жавари край границата с Колумбия и Перу. Властите са мудни в издирването, а в зоната действат наркотични, златодобивни, дърводобивни, земеделски и бракониерски мафии.

09.06.2022 /18:02 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност известната българска изкуствоведка, журналистка и познавач на тънкостите на Седмото изкуство Олга Маркова получи най-престижното отличие на Министерство на културата „Златен век“ – звезда. Отдавна искахме тя да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо се случваше. Тези дни Олга Маркова намери време да разговаряме с нея за българската журналистика, изкуство и кино, за нейните срещи със звездите от големия екран, за разговорите ѝ с тях и незададените въпроси.

09.06.2022 /09:38 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Снежана Тодорова, Соня Алексиева, Енчо Господинов, Иван Тодоров, Красимира Дионисиева нанизаха пъстра броеница от спомени за големия журналист, писател и пътешественик Ясен Антов на сбирка в негова памет, организирана от журналистическото дружество „Пътешествие и туризъм”. Включи се и синът му Траян Антов, известен спортен журналист, а специален видеопоздрав отправи и внучката му Мария, студентка в Амстердам.

27.05.2022 /16:30 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналисти, а не научни работници първи разясняват на широката публика произхода на името на Плевен.

20.06.2022 /18:19 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Явор Чучков търси подкрепа за издигане на паметник на своя прадядо Ефрем Чучков (1870-1923) - един от ръководителите на българската организация ВМОРО/ВМРО, най-големият приятел и съратник на Гоце Делчев.

05.06.2022 /17:24 | Автор: Явор Чучков | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Недопустимо е – особено за европейци – да се забравят думите на Волтер: „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш”. Повтаряме и подчертаваме: спусканите от ЕС забрани за достъп до медийни източници, обявявани за пропагандни, погазват гражданските свободи в обществото и пречат на професионалната работа на журналистите.

07.06.2022 /18:49

В деня в памет на великия поет, публицист, революционер и на всички, паднали за свободата и независимостта на България, нека отново сверим посоката си със завещания от тях морален и духовен кодекс.

02.06.2022 /08:00

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки