В навечерието на 24 май разговаряме за бъдещето на Студентската телевизия „Алма матер“ с доц. д-р Светлана Божилова, която е сред нейните създатели и дългогодишен ръководител.
Доц. д-р Светлана Божилова е преподавател по телевизионна журналистика в СУ "Св. Кл. Охридски" и телевизионен експерт. Преподава "Световни телевизионни системи", "Телевизионен език - семиотичен подход", "Експериментално ТВ студио". Била е член на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на президента Петър Стоянов и представител на България в Постоянния комитет по трансгранична телевизия.
Координатор на програма "Обществени медии в Югоизточна България" на Съвета на Европа и Международната федерация на журналистите. Създателка е на Университетска телевизия "Алма матер" и ръководител на Европейска студентска телевизионна мрежа.
През далечната 2008 година група студенти, днес изявени водещи, сценаристи, разследващи журналисти, заявяват острата необходимост от университетска медия, която да е територия на свободомислие и творчески експерименти и канят Божилова за ръководител. Колегите й са много скептични, защото няма нито технологичен, нито финансов ресурс.
Започват с една камера, дарена от Факултета по журналистка и монтажна станция с остарял софтуер. Днес, благодарение на таланта и мотивацията на студентите, ТВ „Алма матер“ разполага със студиен и цялостен технологичен комплекс, изграден по европейски проекти и външни инвестиции на стойност близо 2 милиона лева.За бъдещето на университетската медия е нашият разговор.
- Доц. Божилова, през 2018 г. спечелихте проект „Национална образователна телевизия“ в рамките на Център за върхови постижения „Наследство БГ“. Какво стана с проекта?
- Спечелихме проект за 1 118 000 лв., който трябваше да надгради създадения студиен комплекс за 600 000 лв. от швейцарски инвеститор. Това се случи благодарение на студентските предавания, които излъчвахме в национален ефир, както и на създадената от нас Европейска студентска телевизионна мрежа. Без средства, но с идеи и мотивация, могат да се постигнат много неща.
Работата ми със студентите ме научи да мечтая смело и безкомпромисно, както и на това, че няма невъзможни неща. А съчетаването на нестандартното мислене с опита дават винаги добри резултати. Този проект се реализира чрез обществена поръчка и включва излъчващ комплекс, нюз рум с облачна технология и мобилни камери за пряко излъчване, монтажни станции, архивираща апаратна и т.н. Всичко е монтирано и и готова за самостоятелно създаване и излъчване на телевизионна програма
- Какво се случи със студентската продукция след Ващето освобождаване и назначаването на Башар Рахал за директор на студентската телевиизя?
- Tова е болезнена тема и не искам да гледам назад. Започнахме излъчване на студентски документални филми по БНТ 1 в навечерието на 120-та годишнина на Софийския университет.
Благодарение на режисурата на утвърдени и талантливи творци като Николай Василев, Светослав Драганов и Китодар Тодоров, които бяха съмишленици на студентите още с първите пилотни предавания на „Ателие“ и „Ку-ку: Презареждане“, получихме номинации на телевизионния фестивал „Златната ракла“ и първа награда на телевизионния фестивал „Осмата муза“.
Наблюдавала съм през годините как динамично се променят вкусовете и чувствителността на студентите и какво умение е необходимо от колеги да работят с тях. Но се случи.
После щафетата поеха студенти по операторско майсторство и режисура от НАТФИЗ и Нов български университет. Днес имената на Камелия Петрова, Андрей Волкашин, Петър Вълчев от „АТЕЛИЕ – студентската работилница за култура и изкуство“, са известни, те са носители на много отличия от международни филмови фестивали за документално и късометражно игрално кино. А от 2014 до 2018 година има над 145 филма, излъчени в ефира на БНТ, които могат да се видят на сайта.
Но тъй като нямахме финансов ресурс, създадохме Европейска студентска мрежа по програмите „Младежта в действие“ и „Еразъм“. Ние сме единствената студентска медия в Европа, която има национално покритие и работи в обществена полза според регистрацията ни в СЕМ. Това много ни помогна, защото другите европейски университетски медии са кампусни и излъчват свои предавания в регионален ефир, а ние излъчвахме седмично в национален ефир БНТ 1, 2 и 4, ТВ "Европа" и "България он еър".
Партнирахме си с най-престижни университети от Франция, Великобритания, Италия и Германия, а съвместните мултикултурни предавания излъчвахме в национале ефир. Щастливи години, които заредиха студентите с много творческо самочувствие. Със съдействието на програма „Заедно в час“ пък създадохме риалити-поредицата „Влез в час“, излъчена в мрежата на Обществената телевизия на САЩ. Студентите всяка година обогатяваха с помощта на колеги от Факултета по журналистика своята програма – Vivat Akademia”, младежкото ток-шоу НИЕ.
Но ректорът проф. Герджиков искаше мащабна и печеливша медия и подписа договор с ПР-а и телевизионен специалист Мишо Михайлов. След скандалния клип, свързан с кастинга за студенти, беше замразен, а Башар Рахал загуби интерес, дойдоха и тежките времена на пандемията.
- Как се развиха нещата през последните години?
- За четири години има само едно излъчено предаване в национален ефир. Не искам да коментирам работата на временното ръководство след Башар Рахал, още повече, че няма нито едно заседание на Програмния и Управителен съвет.
- Знам, че през ноември миналата година сте сезирали Факултетния съвет за ситуацията в ТВ „Алма матер“.
- Благодарна съм на колегите и деканското ръководство, че след две години направиха изисквания към очаквания конкурс за директор, както и определиха свои представители в журито. Най-тъжното е, че проф. Герджиков определя множеството критични публикации в медиите като организирана атака от моя страна, а просто забравя, че през годините в студентската медия са работили над 150 студенти - за тях това е първата тръпка и любов.
Искрено се надявам от новата учебна година ТВ „Алма матер“ да има директор и да продължи създаването на студентска продукция. Студентите го заслужават!