Начало
 
 

Антоанета Николова: Механизмите за влияние в медиите вече са по-изтънчени

08.11.2021 /10:30 | Източник: dnevnik.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Антоанета Николова

Докладът "Невидимата ръка на медийната цензура" на базираната в Брюксел и раководена от журналистката Антоанета Николова организация "Инициатива за свободни медии на Балканите" (BMFI) беше представен в средата на октомври. В него отчасти се повтарят известни факти, включително от годишния Доклад относно върховенството на закона, представен от Европейската комисия, предварителните отчети на наблюдателите на изборите у нас от ОССЕ или класацията на "Репортери без граници".

Основните изводи са, че медийният пазар в България е доминиран от малък брой влиятелни играчи, много от които са свързани с правителството, а макар и в парламентарна опозиция ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов са успели да съхранят контрол над медийния пазар и особено върху обществените медии. Основният регулаторен орган - Съветът за електронни медии (СЕМ), не може да осигури прозрачност на медийния пазар, защото е "уязвим от държавния контрол и влиянието на партия ГЕРБ, която помогна за избирането на настоящия му състав".

Предлагаме интервюто на "Дневник" с директорката на организацията Антоанета Николова, която е дългогодишна журналистка, работила за български и чуждестранни медии. До 2020 година беше кореспондентка на "Нова телевизия" в Италия, но тогавашните шефове на медията - братята Кирил и Георги Домусчиеви, прекратиха договора й след отразяване на посещение на главния прокурор Иван Гешев.

Кое за вас е най-ключовото послание на доклада на "Инициатива за свободни медии на Балканите" (BMFI)?

Сериозни и престижни организации от години следят и документират епизоди на атаки срещу журналисти било то физически, съдебни или трудови. Овладяната медийна среда на Балканите е предмет на няколко научни труда и се индексира всяка година, но липсва методично проучване на техниките, с които политическите кръгове контролират медиите, а там е заровено разковничето.

Изследвахме ситуацията в три типа държави; страна - членка на Европейския съюз (ЕС), каквато е България, Сърбия, която е в процес на преговори за членство в съюза, а Северна Македония чука на вратите на Брюксел, за да започне преговори. Три страни на три различни етапа по пътя на евроинтеграцията. Но и трите гравитират около дъното на индекса на "Репортери без граница" за медийна свобода в Европа. И в трите засякохме еднакви механизми за подчинение на медии и контрол над наратива: слаби закони за медиите и неефективни регулаторни органи, контрол на разпределението на средствата и неясна собственост.

И в трите страни политици и правителства контролират частните медии чрез афилирани или подставени собственици. Овладяно е дори разпределението на реклама и дистрибуцията, което би трябвало да е на пазарен принцип. Медиите се контролират с механизми, останали в сянка, а и това са което ние нарекохме 'Невидимите ръце на цензурата".

Не е непременно необходимо министър, премиер или някой от негово име да вдига телефона, за да окаже натиск. Разработени са по-изтънчени механизми за влияние, разработени са от години техники, чрез които се осигурява удобна медийна среда и без нужда от постоянен пряк натиск.


Това може да е една рейтингова агенция за телевизиите например, разпределение на субсидиите или комфортни закони.

Защо например е важно да се осигури "удобна" рейтингова агенция за телевизиите? Ами защото от рейтинга зависи цената на рекламното време, а ако една телевизия няма рекламодатели, не може да предложи професионална работа. При по-внимателен анализ се вижда как и кога са се завишавали рейтинги на определени телевизионни програми в България например.

Как да се разчита на независим регулатор на медиите като назначенията в СЕМ рефлектират разпределението на квотите във властта. И в двата доклада за върховенството на закона Европейската комисия наблегна на СЕМ. Европа не финансира директно медиите, а дава възможност на правителството да ползва европейските пари като инструмент в своя полза.

В България все още има партии, които си имат телевизионни канали и няма закон, забраняващ на политик на притежава медия. В Италия например Берлускони трябваше да се откаже от медиите си, когато стана премиер. В САЩ и Европа политиците прехвърлят собствеността си на blind trust (управляващ орган, който поема пълния контрол) или ги продават.

Докладът включва познати констатации, но някак ги назовава по-конкретно. Срещнахте ли се с представители на някоя от институциите, включени в анализа, и какво коментираха те?

Екипът ни работи няколко месеца и проучи документи, архиви и регистрации, разговаря с преки участници и експерти, подготви доклада и го подложи, както се прави, на независим фактчек. Специално за България трябваше да се проверява много внимателно, за да се избегнат скрити и явни пристрастия на някои от интервюираните.

В Сърбия има организирана независима журналистическа организация, каквато е NUNS, анализираща от доста време методично медийната среда във всичките й аспекти, които споделиха с нас. Въпреки, че срещу тях е почти цялата държавна и частна медийна машина, работеща в услуга на някогашния министър на Информацията от времето на Милошевич и настоящ президент Александър Вучич. Вучич е овладял много ловко медиите и притиска неудобните конкуренти, като се опитва да ги изтика от пазара.

На сръбския медиен пазар се сблъскват и геостратегически интереси, отразяващи се на пазара на комуникациите и медийната собственост. Някои от играчите на медийния пазар на Балканите работят с големи китайски и руски пари.

Какъв очаквате, че би бил ефектът на доклада?

BFMI мониторира развитието на пазара и работи, за да информира правителствата и институциите.

Докладът е предназначен предимно за институциите, които могат да повлияят и окажат натиск да се регулира и подобри медийната среда, както и за да послужат на анализатори и инвеститорите за региона.

Президентът на Европейския парламент Давид Сасоли специално се ангажира в подкрепа на работата на BFMI и доклада, а рядко лидер на европейска институция се ангажира лично и поименно.

По време на дискусията в Брюксел за лансирането на доклада участниците отбелязаха, че всъщност България започва да слиза в индекса за медийна свобода след присъединяването й към Европейския съюз (ЕС), което е силен сигнал към Брюксел. Бившият директор на Би Би Си Питър Хорокс, който е в управителния съвет на BFMI и в британския орган за регулация на медиите Ocfom, направи тъжна констатация по време на дебата за доклада в Брюксел. Той е директорът, който е подписал решението за затваряне на секциите за Източна Европа, считайки, че в тези страни демократичният процес е станал необратим, а в същност нещата се влошиха.

Кой според вас е най-големият проблем на медийната среда в България?

Контролът на медиите се обуславя от собствеността на медиите и регулацията, а за да се отсече главата на змията трябва да се разпознаят техниките.

Почти нито една от политическите партии, участвала в последните парламентарни избори, не включи темата за разпределянето на държавни средства към медиите. Как си обяснявате това?

Политическите формации избягват темата, защото се адаптират към удобството на овладяна медийна среда.

Ако медиите работят независимо, който и когато да дойде на власт ще трябва да се отчита пред тях. Иначе просто се заменя един политически играч с друг, който ползва същите инструменти на контрол.


Добре отрегулирана медийна среда гарантира динамика на медийния пазар и позволява навлизане на инвеститори в крак с новите технологии и тенденции. Да си припомним, че най-добрият период за медите в България беше, когато на терена имаше и чуждестранни играчи като "Нюз корпорейшън", "Ханделсблат", групата ВАЦ и т.н.

Бъдещето на медиите е тясно свързано с нови технологии, които ако подминат или останат под контрол на политици и неясни собственици, обричат професионалната журналистика на рудиментална борба за оцеляване. Следващото представяне на доклада се планира във Вашингтон и в Берлин след формирането на новото германско правителство.

 

Сподели в
 

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022/20:20

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021/19:07

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021/16:13

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021/09:39

Ковид отнесе и ярката фурия на волното слово в поезията, белетристиката и журналистиката Катя Владимирова. Поклон!

01.12.2021/21:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки