Начало
 
 

И. Йотова: България е на много морета и океани - навсякъде, където има български общности

13.10.2021 /20:50 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на изложбата в Националната библиотека с книги на автори от българските общности в чужбина. Снимка: president.bg

Изложба с книги на български автори, които живеят и творят из различни страни по света, и филм за аржентинския поет от български произход Марио Нестороф събраха в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” много гости на проява, посветена на Деня на будителите и продължаваща инициативата на вицепрезидента Илияна Йотова „Народността не пада там, дето знанието живей”.

„Литературата и творчеството нямат граници. Това е темата за голямата България, която днес не е просто „на три морета”. България днес е на много морета и океани - навсякъде, където има български културни общности.”

Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” на изложба на „книги отдалеч” - издания на български автори, които живеят и творят из различни страни по света. На същата проява бе прожектиран и документален филм за един от най-големите поети на Аржентина - Марио Нестороф (1936-1980 г.), който е от български произход.

Събитието бе посветено на наближаващия Ден на будителите и е част от инициативата на вицепрезидента „Народността не пада там, дето знанието живей”, в рамките на която бяха проведени вече няколко онлайн срещи и конференции с писатели и творци с български корени, пръснати по света.

В експозицията, подредена в централното фоайе на Националната библиотека, са представени 90 книги на български автори от 23 държави на различни континенти. Изложбата е „е за всеки, който има очи, сърце и душа за България“, каза Красимира Александрова, директор на библиотеката.

„Опазването на българския език зад граница е една от основните ни цели. Ще го постигнем само с целенасочена и последователна политика – от неделните училища през средните училища, в които се преподава български език, до лекторатите,“ подчерта на свой ред Илияна Йотова.

Голяма част от дейността ѝ като  вицепрезидент е свързана с българите в чужбина. Стремежът е да се съхрани българският език и самосъзнание, да се изградят трайни контакти с нашите общности зад граница, българите в България и българите по света заедно да работят за бъдещето на родината. На тази цел е посветена и идеята за създаването на Български национален културен институт, сходен с Гьоте институт или Институт „Сервантес”, който би станал важен „мотор” за съхранение и популяризиране на българския език и култура по света.

Преди прожекцията на посветения на Марио Нестороф филм „Сърце на птица”, с приветствени думи към вицепрезидента и присъстващите се обърна и посланикът на Аржентина у нас Н. Пр. Алфредо Атанасоф, който и сам е от български поризход. Той започна словото си на български, като отправи благодарност към Илияна Йотова, че е подела така сърцато укрепването на връзките с българските културни общности зад граница.

Н. Пр. Алфредо Атанасоф разказа за потомците на българи в Аржентина, които поддържат традициите и паметта за родината на своите баби и дядовци или родители, събират се да отбелязват българските празници с културни програми, правят вкусни баници. Представители на българската общност има в много сфери на обществения живот. А сред най-ярките български имена е оставилият дълбока литературна следа поет Марио Нестороф, съчетал в своето творчество и съдба и България, и Аржентина.

Прожектираният филм за него „Сърце на птица” е дело на семейството българи, заселили се в Аржентина през 2000 г. Иван Цанков и Аксиния Иванова - учредители на Гражданска асоциация „Българи в Аржентина”, създатели на интернет радиото „Моята България” и на телевизията Los Bulgaros TV. Те са носители и на награда в миналогодишното осмо издание на конкурса „Светове и цветове” на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България.

В „Сърце на птица” е представена паномара на българската емиграция в Аржентина, най-масовата вълна в която е през 20-те години на ХХ век. Именно този наплив на мигранти е и поводът Аржентина да стане първата латиноамериканска страна, с която България установява дипломатически отношения през 1931 г. Тази година отбелязваме 90-годишнината им.

Поетът Марио Нестороф е роден на 21 август 1936 г. в град Лас Бреняс в аржентинската провинция Чако - една от трите области в страната с най-голяма концентрация на български преселници. И двамата му родители са българи, но се срещат и женят вече в Аржентина.

Изключително талантлив в поезията, Марио е доста хаотичен в живота си. Така и не завършва следването си по право в столицата Буенос Айрес, страда от пристрастие към алкохола. Но през 1960 г. със стихотворението си „Песен за Чако” печели първа награда в престижен литературен конкурс на най-големия аржентински вестник „Кларин”. В журито е и високо оценилият дарбата на Нестороф класик на аржентинската литература Хорхе Луис Борхес.

Именно след конкурса Марио получава стипендия да учи в Буенос Айрес и възможност да сътрудничи на „Кларин”. Но прекъсва и следването си, и работата си, когато умира баща му - връща се в Чако. Там работи в общините Сан Бернардо и Саенс Пеня и във вестника „Ел Територио“, където печата отделни свои творби.

Търсейки душевно равновесие, той се опитва да преоткрие нациоалните си корени и пристига в България през 1964 г. Води университетски курсове в СУ „Климент Охридски“. Но така и не усеща тогавашна България като „своя”. Изпада в евмоционални кризи, бил е задържан за злоупотреба с алкохол.

Връща се в Аржентина през 1966 г. Проблемите му с алкохола продължават. Но не спира да създва и стихове. Понеже те са били нещо естествено за него, е доста нехаен - често ги пише на салфетки из барове и много от тях, за жалост, са изгубени. Други все пак са спасени, благодарение на приятелите му, които събирали и запазвали салфетките.

Приживе така и не издава книга, но е много обичан от почитателите си за големия талант. Дори си има прозвище - „Певецът на Чако”. Сред най-известните му творби наред с наградената „Песен за Чако“ са „Мъжът от бара“, „Песен за Раул Бернери“, „Градът на слънцето“, „Песен за моя беден квартал“, „Песен за Саенс Пеня“, „Идио“, „Песен за Лас Бреняс“, „Стихотворение за едно сбогуване“.

На 21 август 1980 г. – точно на рождения си ден, когато навършва 44 години, Марио Несторов пада на улицата, удря си лошо главата и умира. Погребан е в Сан Бернардо, а година по-късно тленните му останки са пренесени в родния му град Лас Бреняс, където винаги е желал да почива след смъртта си. В Аржентина са издигнати няколко паметника на поета, а у нас негова паметна плоча е поставена на сградата на фондация „Помогни на нуждаещите се“ в Пловдив.

Поезията му получава по-сериозно признание едва след смъртта му, като до голяма степен това се дължи на известни музиканти и изпълнители като Фито Паес (аржентински поп и рок изпълнител – б.р.) и Мерседес Соса (световно известна аржентинска певица – б.р.), които създават песни по негови стихове. Вече се провеждат литературни конкурси на негово име, в Чако има музей и културен център на негово име.

Писателят и певец Рубен Толоса, който е бил приятел на Марио Нестороф, събира в книга литературното му наследство, озаглавявайки я „Ловецът на мечти от Чако”.  Към книгата има и диск, на който са записани изпълнявани от Толоса песни по стихове на Нестороф.

Вълнуващият филм на Иван Цанков и Аксиния Иванова „Сърце на птица”, посветен на този изключителен поет с български корени, може да бъде видян в Националната библиотека в рамките на един месец. Той се прожектира безплатно на всеки кръгъл час във фоайето на библиотеката.

 

Свързани:

Румен Радев насърчи връзката с наши творци по света

Дата: 12.05.2021

СБЖ подкрепя идеята на вицепрезидента за Български национален културен институт

Дата: 23.05.2021

Иван Цанков и Аксиния Иванова сближават България и Аржентина чрез Los Búgaros TV

Дата: 12.10.2021

Сподели в
 

„Забравените самотници” – това е заглавието на новата книга на журналистката Искра Ценкова от поредицата „Непознати софийски истории” на ИК „Авлига”, реализирана по съвместен проект със Столична община. Премиерата на книгата ще е в Клуб „Журналист” на СБЖ от 19 ч. на 30 ноември т. г.

23.11.2021/17:58

Журналисти от ПЖД „Европрес“ към СБЖ почетоха делото на Г. Ст. Раковски с литературно четене.

21.11.2021/11:45

„В момента според мен не е толкова силна цензурата, колкото автоцензурата. Имаме на пръв поглед пренаситена медийна среда в България, но в същото време и ограничена. Медиите са натъпкани в големи конгломерати от собственост. Хората в тях се страхуват да не загубят работата си, ако не спазват редакционната политика,” казва Илияна Йотова в интервю за baricada.org.

08.11.2021/16:22

„Живеем в среда на потиснато медийно пространство, което беше купувано, препродавано и е основно в ръцете на олигархични кръгове,“ заяви министърът на културата на конференция за върховенството на закона, свикана в София от лявата евродепутатка Клеър Дейли. Бе представен доклад, който посочва Еврокомисията като съучастник в нарушенията на закона в целия ЕС

05.11.2021/19:04

Изминаха три години от внезапното отлитане към вечността на изтъкнатия учен изтоковед, големият Човек, неуморният пътешественик и ентусиаст в хвърлянето на мостове между културите.

01.11.2021/14:47

 Представяме ви

„Да, 115-годишнина от рождението на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов е дата, която трябва да бъде отбелязана не само в родината му, но и от всеки народ, чиято култура е обогатена от неговите текстове, мисли и идеи. А що се отнася до България – връзката между личността на този велик хуманист и нашата духовност е особено силна. Ние продължаваме да повтаряме и преповтаряме неговото определение, че в исторически план България е „Държава на Духа“, но дали сме достойни за тези думи?

27.11.2021 /23:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Героинята на най-прочутата снимка на известния американски фотограф, направена през 1985 г. и прославила се от корицата на сп. „Нешънъл Джиографик”, е имала труден живот. Но ѝ е провървяло сега да трогне италианския премиер Марио Драги, който решил да даде убежище на афганистанката, след като в родината ѝ пак командват талибаните.

27.11.2021 /12:23 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект. Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!

18.11.2021 /20:03 | Автор: Георги Караманев | Източник: karamanev.me

От „когато снимките се научиха да ходят“ до дигитализацията и високата резолюция пътят е изминат за по-малко от век.

15.11.2021 /19:47 | Автор: Габриеле Трост | Източник: planet-wissen.de

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

По повод отбелязвания на 25 ноември Международен ден срещу насилието над жени, Международната федерация на журналистите (МФЖ) и нейните филиали отправят глобален призив към правителствата да помогнат за изкореняване на насилието на работното място, като ратифицират Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ) относно насилието и тормоза в сферата на труда.

25.11.2021 /16:53

Ковид-19 покоси и голямата фотографка, носителката на „Златно перо” на СБЖ Мари Къналян, която свърза последните около 20 години от живота и професионалния си път и с нашия Съюз. Поклон! Сбогуването ще е на 11 ноември от 12.30 ч., Централни гробища, парцел 94 (Арменски гробища).

04.11.2021 /15:19

Снежана Тодорова: „Трудно се отстоява днес будителската мисия на журналистиката, но и на Ботев не му е било лесно. Имаме остра нужда да събудим и в професията ни, и в обществото ни всички онези Думи, Будилници и Знамена, способни да отворят пътя към Новата България, така необходима на всички ни.”

01.11.2021 /08:00

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки