Начало
 
 

Актьорът, който живя между пороците и Бога

21.07.2021 /19:34 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Пьотр Мамонов

Простихме се с един от най-нетрадиционните и най-разтърсващите руски артисти Пьотр Мамонов. Ковидът не подмина и него и така руското кино осиротя. Но пък Пьотр ще продължава да живее чрез незабравимите си роли, които несамо разтърсваха зрителите,но и оставяха дълбоки следи у тях години след като са се докосвали до неговата гениална игра.

Аз нямам намерение да разказвам биографията му стъпка по стъпка, а ми се ще да се спра само на две от лентите, които най-добре показват неговата актьорска мощ и характер, и изиграли важна роля несамо в кариерата му като актьор, а и в живота. Неговата душевност и мъдрост се леят от словата му. Но за да стигне до хармонията с религията и Бога Мамонов трябва да мине през деветте кръга на Ада и то по собствено желание – наркотици, алкохол… Или както той самият споделя: „Ако си на самото дъно,то значи си в добра позиция: няма повече накъде да отиваш освен нагоре.“

Не знам за зло ли за добро ли, но след като изгледах след „Остров“ и „Царят“ и написах нелоша рецензия за филма, реших,че трябва да се срещна с Пьотр Мамонов. Някаква неистова сила ме теглеше към личността му и то не защото тези два филма го изстреляха на върха на актьорското майсторство и всички го боготворяха, просто исках да разбера

какво са оставили у него ролите на инока канонарх в „Остров“ и „Царят“ страшилище Иван Грозни

Сядаме да си говорим. Първото, което ме хипнотизира е неговият поглед - един такъв трескаво тревожен, горящ и същевременно излъчващ топлина и доброта, и страдание. Помислих си: Този човек нещо не е на себе си с това съчетание в погледа, но съвсем скоро разбрах, че всичко е нормално. Той просто е открит човек и това го показват очите му. Говори приглушено и сякаш дълго мисли преди да изговори думите. Нищо общо с онзи Мамонов в одеждите на Иван Грозни. По-скоро прилича на послушник, който току що е прекрачил прага на манастирската обител. Бях се готвила юнашки за тази среща, но се оказа,че въпросите ми станаха излишни. Пьотр така подкара разговора, че без да се усетя се включих и аз в неговия тон. Започнахме от „Остров“. Първоначално Пьотр Николаевич отказал на своя дългогодишен приятел Павел Лунгин да се снима,но след като по-късно се посъветвал със свещеник се съгласил да изиграе ролята на послушника. По време на снимките непрекъснато си мислел кому е необходим този филм, та нали народът все гледа да се весели, да живее, а много малко са онези, които търсят спасението в храма. Бил много изненадан обаче, когато видял реакцията на публиката и как в цялата страна се надига море от интерес към „Остров“ и най-вече към неговия герой. И така се оказва на върха на славата. Мнението си за успеха на лентата вижда дори и от обратната страна на успеха,защото му се струва,че така наречена православна общност в Русия е много болна от предоставения й некачествен продукт. Той се пита защо децата не вярват и не посещават храмовете, защото християните не горят във вярата, а само тлеят. Филмът наистина впечатли много вярващи, и то не на последно място, защото по това време нямаше много полезни филми на тема православна вяра. А за снимките Мамонов казва: „Беше много трудно, а щом възникнат трудности, трябва да бъдат преодолени. В това е животът. За сърцето, разбира се, беше по-добре да играя инока. Това беше човек, когото разбирах напълно дори на своето така ниско равнище." Много често актьорът се сравнява със своя герой инока лечител. Казва,че също молел Бога за помощ и много неща му станали ясни по времена снимките. В разговора ни той си припомня един фрагмент от работата си по „Остров“ . По време на снимките на филма в един от финалните епизоди трябва да легне в ковчег.Три пъти прави опити и все изскачал от него, тъй като издържал. „Лежиш в него,а стеничките му едни такива тесни и те притискат – си спомня Пьор Николаевич, - и нищо няма в него. Дори Евангелие, от което да почетеш. Това, което имаш в душата само с него лежиш в ковчега. А това те кара да се измъчваш, защото изпълзяват призраците на не дотам добри житейски твои дела. Ненапразно криминалните типове казват, че ковчега джобове няма. Във вечността ще вземем само това, което не може да бъде докоснато.Това, от което сме се отказали, простили, раздали… Блаженство е да даваш,а не да вземаш.“  Тогава се смяхме, че щом три пъти е влизал в ковчега ще е дълголетник. А то... Във връзка с този епизод ми се иска да припомня и разтърсващите думите на неговия герой, лежащ в ковчега малко преди смъртта си: „Да умреш? Да умреш не е страшно. Страшното  ще е когато ще застанеш пред Бога. Греховете те задушават…“ Гледайки този фрагмент и на нас ни е страшно, и ледените тръпките ни полазват, сякаш ние се докосваме до онази с косата, така силно и пророчески звучат думите,изречени от Мамонов.

„Остров“ е може би чистилището през което преминава актьорът. По време на снимките той се докосва до много теми, които го карат все по-често да се замисля за Бог и духовните ценности. Представяте ли си един човек попаднал под изкушението на алкохола и наркотиците, който изведнъж да започне да проповядва  с цялата строгост за добродетелите, които трябва притежаваме. Каква сила на духа е нужна да го направи! Вероятно много са се отнасяли със съмнение към неговото обръщане към вярата и Бог, но това е пречистването, което през годините му носи усъвършенстване, премахва всичко излишно и без да се преструва се адаптира към новите реалности в живота си. За времето, когато на 45 г. Пьотр Мамонов се обръща към вярата той не обича много да говори, но това се случва в средата на 90-те години на миналия век, когато актьорът взема решение да напусне Москва и се заселва във Верея където започва да общува с Бога и духа. Затова селце той казва,че е най-доброто място да се отдадеш на духовната вяра. Или както му казват руснаците намолено място. В този момент той се намира в един безкраен стремеж към удоволствията, докато в един момент не разбира, че няма за какво вече да живее. „Загивах, умирах, бях накрая на силите си, а ми се искаше да живея - разказва той за своя катарзис. - Взех се в ръце и започнах сам да се спасявам. Първо тялото. А след това се замислих за душата си. Понякога ми беше много трудно, защото трябваше да се преборя, а страстите кипят, кипят - ужас! Петнайсет години ми отне търсенето на настоящето, докато успях да го измоля от Бог! Падах, плаках, челото си удрях в молитвите си и отново падах… Тогава започвах да се моля: "Господи, помилуй!" Помага! Не помня нищо за миналото си, освен че беше пълна глупост. Не помня вчера и не искам да си спомням. Аз съм устремен напред. Очаква ме вечността. Денят отмина и аз станах по-близък с Господ Бог. "

За него истинският смисъл в живота е да обича

Винаги си е задавал въпроса защо живеем и дълги години не е намирал отговора. А той е много простичък и значи да се жертваш, а да се жертваш значи и да даваш. Без любов човек е жив труп. Той ходи, върти бизнес, изпълнява задълженията си, но се задушава, е убеден Мамонов.

 „Схемата е проста- казва Пьотр. – Не означава да ходиш на черква, да палиш свещица и да се молиш. Истинската жертва е да дадеш живота си, за да спасиш друг. По-голямо нещо от това няма на света. И то най-често се проявява по времена война, защото там всички краски са сгъстени. А в обикновения живот всичко е размито.Все си мислим, че за добрите дела има утре или други ден. А ако умреш днес през нощта? Какво ще правиш в четвъртък, ако си умрял в сряда?“ – въпросът, който задаваше Мамонов, и на който едва ли ще ни отговори, защото умря в четвъртък!

Той не крие,че е надарен с огромен талант. „На мен талант ми е даден и благодарение на него аз се сдобих с приятели в половината ни страна – казва Пьотр Николаевич. – А животът ми не се е променил, той си тече така, както при всички други. Невинаги гладко. Ту съм на върха, върви всичко нормално и хоп, изведнъж гледаш отново лежиш на дъното. Но с всички сили се старая да работя единствено само в една посока –да не дава Господ никого да не обидя. Да съм в мир с всички. И ето започна да се получава. Да кажем снимат ви във филм. Двеста души са на терена и всички са вперили погледи във вас,интересно им е,обичат ви… вие сте техният любимец. А след като свършат снимките: Благодаря ви! И край! Излизаш в обикновения свят и започваш да живееш в него. Свикнал си да бъдеш цар, актьор, свикнал си да ти се възхищават и ето, че животът ти подлага крак и хиляди спънки. Към това трябва да се отнасяш, като към изпит. И за какво ти е този изпитът? За да го издържиш.“

За него казват, че е

удивително явление

А приятелят му Павел Лунгин в интервю за ТАСС споделя: „Когато се срещаме с него, сякаш някаква искра прескача между нас и нашата съвместна работа винаги се превръща в необикновено дело.“ И за това най-вече говори работата им на снимачната площадка по време на снимките на „Царят“, в който Мамонов е Иван Грозни. Актьорът влиза в кожата на Иван Грозни до такава степен, че след прожекцията зрителят не може да се осъзнае дали е гледал всичко на екрана, или с помощта на машина на времето е успял да се върне в епохата, в която е живял жестокият владетел. Този цар и самодържец се намира в сложни отношения с Бога и непрекъснато се люшка между страха от него, борбата, фанатизма и всичко, което може да си позволи като своеволие. И докато през деня той екзекутира вероятните заговорници, то през нощта се мята в покоите си от стена до стена, чувайки шепота и виковете на жертвите си и борейки се с въображаеми привидения. В разговора ни Мамонов сподели, че докато се е снимал много пъти си е задавал въпроса какви сънища е сънувал Иван Грозни. Вероятно и те са били изпълнени с кървави кошмари. А чувствата, които оставя у мнозина след финалните надписи „Царят“ са смесени, както и към духовните терзания на Иван Грозни, а те гравитират от „Осанна!“ до „Разпни го!“   

Пьотр Мамонов вече е пред престола на Бога със своите грехове. Дали изпитва страх, както казва неговият герой в „Остров“ няма да узнаем,но аз съм сигурна, че заради неговите борби със злите пороци, които го отвеждат до вярата Бог ще го сложи до дясната си страна и сигурно двама ще си говорят за човешките добродетели и греховните помисли,които много по-лесно обладават душата отколкото добрите, а Пьотр много добре знае това. И сигурно разговорите им ще са интересни,защото с големия актьор се говори много леко и сладкодумно.Чак ти става тъжно, когато сложиш финалната точка на разговора.

Необикновен човек!     

 

 

 

Сподели в
 

С венци и цветя признателни българи отрупаха паметния камък пред гроба на Иван Вазов в София. Навръх 100-годишнината от смъртта на Патриарха на българската литература, който умира на 22 септември 1921 г., Националният литературен музей традиционно организира поклонение в негова памет. То се проведе на гроба на твореца, намиращ се в градинката зад църквата "Св. София" в столицата.

22.09.2021/14:48

На 21 септември Република Армения отбеляза 30-годишнината от обявяване на независимостта си и по този повод председателят на Съюза на българките журналисти Снежана Тодорова получи писмо от Н. Пр. посланикът на страната Армен Едигарян.

21.09.2021/23:46

Загиналите в Дойранската епопея бяха почетени пред паметника на Девета пехотна Плевенска дивизия и генерал Владимир Вазов в Плевен. Честването бе по повод 103 години от историческото събитие.

21.09.2021/15:52

Експозицията ще бъде открита на 27 септември от 17.30 ч. в Галерия София прес и ще продължи до 8 октомври

20.09.2021/20:28

Ректорите сами ще преценяват дали да обучават дистанционно студентите си, обяви министърът на образованието Николай Денков, който присъства на церемонията по откриване на академичната година в УНСС.

20.09.2021/14:36

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021 /12:29 | Източник: anapest.org/vbox7.com

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

Нека бъдем достойни за завета на легендарния Юлиус Фучик "Хора, обичах ви, бдете!". Именно паметта на Фучик увековечава отбелязваният всеки 8 септември Ден на международната журналистическа солидарност.

08.09.2021 /08:27

 Мнения

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки