Начало
 
 

Иван Бакалов за Валери Найденов и стачката в "24 часа" през 1997-ма

15.07.2021 /09:31 | Автор : Иван Бакалов | Източник: Фейсбук Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Бакалов

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

Прдлагаме публикацията на Иван Бакалов във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)":

На фона на политическите страсти изплува и Валери Найденов. Той минава за идеолог на мажоритарното гласуване и много си паснаха със Слави Трифонов, каниха го в шоуто, другаруваха си по темата. Дори каза в едно появяване по телевизията преди предишните избори, че ще гласува за "Има такъв народ".
 
А напоследък взе да пише против "Има такъв народ". В неделя се яви по телeвизията да говори против Трифонов заедно с Валерия Велева, което си беше и нарушение.
 
Та по този повод се сетих да разкажа как той се върна в "24 часа" като главен редактор и новината, че го връщат стана причина за бунт в редакцията с намерение да спрат вестника да не излезе на следващия ден.
Малко по-дълъг разказ, но е част от историята на българската журналистика
 
Беше в първите дни на август 1997 г. Аз бях нещо като синдикален лидер. През март някъде бяхме направили дружество на СБЖ в редакцията. 6 души членове на СБЖ се събрахме, основахме дружество в "24 часа" и приехме още 110 членове от цялата пресгрупа. Молбите на всички ми минаха през ръцете, в СБЖ се шашнаха, казаха, че сме най-многочисленото дружество.
 
Целта беше да се борим като синдикална организация с новото германско ръководство. Главен редактор беше Блъсков, който продаде мажоритарен дял от пресгрупата на германската ВАЦ (WAZ). По въпроса за заплатите вече не можеше да решава сам. В началото на годината беше хиперинфлация, един ден осъзнах, че като шеф на отдел в най-големия тогава вестник взимам 20 и нещо долара заплата. То с всички беше така. Заплатиите не бяха пипани от доста време, а инфлацията ги изяде съвсем. И поискахме увеличение с писмо до новото ръководство - прокуристът Щерцинг - източногермански номенклатурчик от някакъв провинциален гедерейски вестник. С него седнахме няколко пъти да преговаряме за заплати, по двама от дружеството, и аз като председател. Срещу нас Щерцинг с още някакви от администрацията и преводачка. Ти му казваш – заплатите са ненормално ниски, ние сме най-продаваният вестник и с най-много реклама, не може да не ги увеличите. Щерцинг отговаря – ние трябва да подобрим разпространението на вестника... Все едно говориш на стената, казваш му едно, той говори за друго. Всичката назначена около него администрация му треперят или тихо пригласят като папагали. Тогава си обясних някои неща, например, че трябва да си заобиколен с такива индивиди, за да станеш Бетовен и да напишеш такава красива музика.
 
Блъсков ме гледаше с подозрение, той в този момент вече е преговарял да продаде и останалата част и да се махне, а ние му размътихме водата с нашите претенции за заплати. Впрочем , трябва да му се признае, че е давал заплати в миналото. И дори, преди да тръгнем на борба с Щерцинг, още през февруари някъде говорихме с Блъсков какво може да се направи за заплатите, той тарикатски вика – „Вдигнете хонорарите”. Това перо му е убягвало на Щерцинг до момента и докато го забележат щяха да минат 2-3 месеца. На Блъсков това му е трябвало.
 
Вдигнахме хонорарите, пишеха ги шефовете на отдели, но това не беше решение.
 
Междувременно през пролетта Блъсков продаде и остатъчния си дял и със съдружниците напуснаха. За и. д. главен редактор остана Димитрана Александрова. Найденов още преди продажбата на ВАЦ нещо се беше уплашил, може би, че пресгрупата ще фалира, задлъжняла за новата печатница, а от инфлацията Блъсков и съдружниците му бяха станали кредитни милиардери. Властта ги притискаше, а се задаваше новата власт, и т. н. Така Найденов се раздели със съдружниците си, поиска да му изплатят каквото могат. Взе каквото можа и се изнесе като главен редактор в „Континент”, със 7-8 от най-верните си журналисти, с Венелина Гочева начело. После сигурно е съжалявал, защото Блъсков успешно продаде пресгрупата на ВАЦ. Но тогава Найденов от камбанарията си в „Континент” почна да пише, че бил уволнен по политически причини. Там излизаха дописки, че в „24 часа” останали бездарните журналисти, които искали колективни трудови договори, вместо индивидуални творчески и подобни глупости. Това настрои мнозина в редакцията, а и много от тях му бяха отказали да се преместят в „Континент” с него, въпреки неясноните за бъдещето на „24 часа”. Той развиваше идеята, че ноухауто на „24 часа” е в него, с най-добрите хора, и „Континент” ще стане първият вестник. Направи го от голям формат на таблоид и от 15 хил. и нещо тираж, с колкото го оглави, след една година беше станал 7 хил. и нещо тираж и го спряха.
 
Нашият синдикален натиск към шефовете на ВАЦ повлече крак и други служители на пресгрупата, освен журналисти, взеха да пишат искания. Дойде при мен да се съветва и шефът на охраната, показа писмо с искания по точки.
 
Щерцинг поиска да вдига заплати стъпка по стъпка. И направи първо увеличение с 10% мисля беше, но ние искахме поне 50%. Хитрият Щерцинг вдигна повече заплатите на шефовете, знае той как се прави. Само на мен като шеф на отдел не ми вдигна въобще заплатата, че съм синдикален лидер и му тровех живота. Написах писмо до него защо такова изключение, не ме удостои с отговор. Спрях да ходя на преговорите с него, да не го дразня, отиваха други.
 
Един ден направихме символична стачка, цялата редакция излезе пред Полиграфическия комбинат и се нареди на стълбите. Христо Кьосев извади страхотен плакат: WAZ IST DAS HER SCHUMAN (името на собственика на ВАЦ). Събраха се кореспонденти от чужди агенции, мен ме разпитваше една млада кореспондентка от „Ройтерс”, българка, не й помня името. И ме притесни с въпроси – колко стачкуват, колко се присъединиха, колко отказаха и т. н. А аз не знам. Телевизиите също толкова подли като сега, вече се бяха сложили на новата власт – вече беше Костов. И ние, като критичен към него вестник, бяхме недолюбвани, представиха превратно стачката, все едно стачкуваме защото Блъсков си е отишъл.
 
Едно от исканията беше да минем на трудови договори. Дотогава Блъсков ни е държал на граждански, а на някои, по взаимно желание, плащаше и като еднолична фирма с фактури. След всички разправии с Щерцинг беше постигната договореност от 1 август 1997 г. да минем на пълни трудови договори. Трябваше да ни ги представят на синдикалната организация преди края на юли, за да ги видим, ако имаме възражения, да се споразумеем. Да, но месецът изтече, а от администрацията не дадоха договорите. И в първите дни на август работехме въбще без подписани договори.
 
И точно тогава, на 6 август, дойде новината, че в „24 часа” се връща като главен редактор Валери Найденов. Все едно хвърлиха запалена клечка кибрит в кофа с бензин. Редакцията избухна. Хората изнервени от сътресения, неясноти, борби за заплати, въобще не очакваха Найденов отново, и се видя, че повечето не го искат, и неговата Венелина, разбира се, макар да са работили и преди с тях.
 
За беля (или за късмет на Найденов) точно в този момент следобяд бях отишъл на среща с един шеф на винпром – Цанко Станчев на „Винекс Преслав”, който ми разказваше как нямало износ на вина за Русия, а стъкларските заводи и печатниците изнасяли за Молдова празни бутилки и етикети на български вина и там ги пълнели с молдовски и ги изнасяли за Русия. И той щял да почне да продава в Молдова наливно виното и дестилати за коняк, като не може да изнася продукция в бутилки. В онзи момент търговията с Русия не вървеше, а точно когато руската Дума щеше да решава за митата, дни по-рано пламенния седесар пловдивски кмет Гърневски обяви пред медиите, че щял да взриви паметника на Альоша в града. Това отклонение, за да поясня, че тогава беше интересно да се обсъди такъв въпрос със стар винар и шеф на винпром.
 
И в резултат ме няма в редакцията. Там като чули за Найденов, се събрали спонтанно всички в коридора, викат, с искания да спрат вестника да не излезе на другия ден. Щерцинг уплашен, викали при администрацията Димитрана и т. н.
Като се върнах бунтът беше приключил и върху мен се нахвърлиха няколко души защо ме е нямало като синдикален лидер в най-важния момент. Добре, че ме е нямало. Това е късметът на Найденов. Защото щях да им дам ключа за спирането на вестника. Щях да им кажа, че обещаните от 1 август договори не са дадени, както сме договорили на преговори, не са подписани и ние имаме пълно право по закон да спрем
работа.
 
И сигурно „24 часа” нямаше да излезе на другия ден – прецедент, журналистически бунт по повод назначението на новия-стар главен редактор Валери Найденов. Размина му се.
 
На другия ден мен ме помолиха да си изнеса нещата, придружи ме охрана и човек от администрацията. Аз се бях приготвил още от предишната вечер. На мен и на още 6 души не връчиха трудови договори – Жоро Неделчев, който стана главен редактор на „Плейбой”, сега е на „Биограф”, добре известните автори Емил Спахийски, Веселин Стойнев, един стар журналист от моя отдел, който пишеше за коли – без никаква причина, освен че възвърналите се шефове са си имали свой човек за тая работа. Сред уволнените беше и Капка Сидерова, която Найденов вероятно е заподозрял като човек близък на Блъсков. Тя направо изкърти мивките, като каза в репортаж по Нова за събитията в редакцията, че е уволнена от немския собственик, защото имала еврейско в потеклото си, проучили са я, било антисемитизъм.
 
После Найденов се върна тържествено и започна да унижава хората на планьорки. За две седмици напуснаха шефът на спорта, шефът на вътрешния отдел, шефът на културния. Уволни Мира Баджева и един фотограф, и хората полека лека започнаха да напускат. До Коледа съм броил напуснали 50 души, заедно с уволнените. Обърнаха вестника с хастара навън. 26 души от напусналите направихме вестник „Сега”, първо малък формат, после голям.
 
Найденов в някакво интервю го питаха защо уволнява журналисти, той отрече да ги е уволнявал и се изрази образно, че като спорят камък и яйце се чупи яйцето – имаше предвид Щерцинг и нас.
 
На петата годишнинан на вестник „Сега” на коктейла пред мен се изправи Щерцинг и протегна ръка да ме поздрави. Аз не му подадох и го гледам и казвам: „Помните ли ме? Защото аз не Ви помня с добро”. Той беше понаучил български и разбра, но не можеше да говори. Чу се един водопад от „Найн, найн, их хабент” и т. н. Жената с него от администрацията на пресгрупата ми преведе, че той нямал нищо общо с моето уволнение.
 
Та така за Найденов.
 
Скоро след като ни изгониха Найденов прознесъл историческите си думи в стаята на вътешния отдел, ядосан, че след работа се черпят:
 
„Вие говорите с един жив паметник на журналистиката, а вие сте песъчинки на световния журналистически плаж”.
Това може да го разкаже с подробности Тихомир Шолев, има няколко свидетели. Един почина - Дидо.
А вестник „24 часа” се изравни с конкурента си „Труд” на 220 хил. тираж точно в края на юли 1997 г. След една година под ръководството на паметника на журналистиката стана наполовина, дори на една трета от тиража на „Труд”. Имам дневници с тиражите, които преснимах после, като работех в „Новинар”. Славни времена на вестникарството. Нямаше интернет...

Сподели в
 

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021/09:31

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021/11:30

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021/17:40

Колко файлове сме изтрили или безвъзвратно загубили? Колко имейла – ценни за нас – не сме принтирали?

03.04.2021/11:55

Журналистката Магдалена Видева, работила навремето във в. "Народна младеж", а днес издател на сайта "По-здрави днес", разказа следната история на страницата на "Народна младеж" във Фейсбук

31.03.2021/20:01

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021 /12:29 | Източник: anapest.org/vbox7.com

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

Нека бъдем достойни за завета на легендарния Юлиус Фучик "Хора, обичах ви, бдете!". Именно паметта на Фучик увековечава отбелязваният всеки 8 септември Ден на международната журналистическа солидарност.

08.09.2021 /08:27

 Мнения

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки