Начало
 
 

Мелор Стуруа – ярък, парадоксален, незабравим,но винаги верен на себе си

13.07.2021 /20:31 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Откриването на мемориалната плоча на Стуруа

С тържествена церемония в редакцията на в. „Московски комсомолец“ беше открита мемориална плоча на легендата в световната журналистика Мелор Стуруа, който двайсет лета беше кореспондент на вестника в САЩ.

„Той беше човек, който познаваше международната журналистика от А до Я – каза при откриването главният редактор на „Московски комсомолец“ Павел Гусев. – Той не само пишеше гениално,но и мислеше гениално.“ За Мелор Стуруа си припомниха и президентът на СЖР Владимир Соловьов, първият секретар на Съюза на журналистите в Москва Людмила Шчербина и синът на журналиста Андрей,съобщи ruj.ru.

Но кой е Мелор Стуруа

Роден в един от красивите грузински градове Тифлис, Мелор Стуруа се издига до небосклона на световната журналистика. Дори и днес, когато той вече не е между живите, журналистическото наследство оставено от него не губи своята острота и актуалност. Наричат го легендата на „Известия“ и неговото име знаят и помнят всички, които са чели пресата на руски език по света. В изданието той започва работа в Международния отдел през 1950 година, от 1964-а е кореспондент на вестника в Лондон, а през 1968 г. в Ню Йорк. Пет години по-късно Стуруа е кореспондент на изданието във Вашингтон. Мелор Георгиевич е известен с това, че е един от най-добрите и блестящи американисти в света. Любопитен факт е, че той би могъл да анализира съветско-американските отношения, позовавайки се на обстоятелства от своята биография, за което говори случилото се през 1982 година, когато в отговор на експулсирането от Москва на ръководителя на московското бюро на Newsweek Ендрю Нагорски, Държавният департамент на САЩ поиска Мелор Стюару да напусне Съединени щати. Ако перифразираме една от известните максими на поета Евгений Евтушенко, то за Мелор Стуруа може с чиста съвест да се говори, че е повече от журналист. Той не е само съвременник на големи политически лидери, от които зависи съдбата на света, а на базата на своя уникален опит Стуруа има възможността да анализира и изследва механизмите на съвременната световна политика, като дори предсказва онези насоки, по които ще се развиват отношенията между различните страни.

За това с какъв авторитет се е ползвал Мелор Стуруа сред големите имена в световната политика говорят контактите му. Така например той е играл билярд с бащата на народите Сталин, съпровождал в пътуванията му Никита Хрушчов , правил е интервюта с американските президенти Дуайт Айзенхауер, Ричард Никсън, Джими Картър, Джордж Буш-старши и Джордж Буш-младши. Много от влиятелните американски лидери са били в неговото журналистическо полезрение. За Мелор Георгиевич всички в онези години са на едно мнение, че той знае за Америка много повече от много американци. Същото се отнася и за Русия. В неговото остро журналистическо наблюдение се оказват Никита Хрушчов, Леонид Брежнев, Михаил Горбачов, Борис Елцин. Журналистът има възможността да изучава политическата история от упор и от тези,които я пишат с делата си,като получава информация, както се казва от извора.

Дори и след много години, когато вече възрастта си е казала своята дума, Мелор Стуруа не се вписва в графата на мемоаристите, а си остава журналистът с проницателния поглед и ненадминат нюх. В колекцията си той има внушителен брой исторически сюжети, които го правят ненадминат остросюжетен автор. Стилът му е разпознаваем по това, че винаги в него присъства иронията, а почеркът му е кинематографичен, с присъстващи в него много детайли и движения.

С неговите книги са израснали поколения руски журналисти. Още приживе Стуруа се превърща в легенда. При такива успешни стечения на обстоятелствата мнозина стават известни актьори, музиканти, писатели, с една дума звезди. А в журналистиката

той е една абсолютна и недосегаема звезда

Едва ли днес на някой ще му се удаде да бие неговите рекорди. За него казваха, че е свой сред чужди и какви ли не странни определения пришиваха към името му. Наричаха го човек от стъкло, желязо,чугун и стомана,който отминалата епоха е изковала. „Днес няма нито възможност, нито необходимост да се появяват такива личности – казва за него главният редактор на „Известия“(2005-2009)Владимир Мамонтов. – Те останаха в съветското ни минало,когато международната журналистика беше твърдо замесена с политиката, генералната линия и в същото време особен вид интелектуално разузнаване. Бяха необходими задълбочени знания, за да се работи на нивото на Стуруа. На пръв поглед в него се съчетаваше несъчетаемото. Той пишеше остро, аргументирано, със свято убеждение и без полутонове,но когато срещнехме Мелор Георгиевич откривахме най-милия, най-интелигентния и рефлектиращ във всичко човек.“ За Стуруа президентът на СЖР Владимир Соловьов казва,че за него той е гигант в политическата журналистика. „Учехме професията по книгите на Мелор Стуруа – подчертава Соловьов. – Разбираемо беше, че те са писани в стилистиката на противопоставянето на две политически системи. Но въпреки това ясно показаха как се развиват отношенията между страните.“

В „Известия“ Стуруа работи почти 63години. Започва през1950 г., а последния негов текст в изданието е от 2013 година,въпреки че след това той редовно продължава да посещава редакцията, дава интерюта, отличава се на редколегиите със своето остроумие и уникална памет. С една дума както винаги блести в своята си светлина. Съдейки по биографията на известния международник той сякаш е галеник на съдбата, а вероятно просто се е старал да оставя на страна тежките мигове от живота си, предпочитайки за него да се знае като за победител и покорител. Но всички, които са имали честта да работят с него или да се докоснат до неговото майсторство, са единодушни,че той е дал своя огромен принос в руската и световната журналистика. И още нещо е характерно за този майстор на перото,са на мнение неговите познавачи, и това е, че той прави

журналистика като изкуство

Според моят приятел кореспондентът Юрий Коваленко, който е работил под покровителството на Стуруа в Манила, той е бил един от най-ярките автори от тогавашната плеяда известни новинари международници и причината за това не са само авторските му текстове. „Мелор беше невероятен разказвач,който с еднакво удоволствие се явяваше по телевизията и радиото, участваше в редакционните планьорки, на чай и дори на партийни събрания- си спомня Юра. – В последствие Стуруа си признаваше,че се колебае заедно с партийната линия, но това по никакъв начин не го притеснява. Обичаше да позира, красивите жестове, екстравагандното облекло, своя красив американски „Додж“, приличащ на НЛО, паркираше го пред сградата на „Известия“ на Площад „Пушкин“, и който събираше тълпи зяпачи. Познавах много хора, които се абонираха за нашия вестник само за да четат репортажите на Стуруа.“

Като пояснение обяснявам, че по-късно Юрий Коваленко беше кореспондент на РИА „Новости“ в България. С него се знаем от Москва и София.

Мелор Георгиевич утвърждава и развива традицията на т. нар. литературна журналистика. Много често когато му казват, че еди кой си журналист е добър, но не е важно дали пише, той недоумява как е възможно това. Според него добрият журналист затова е добър,защото умее да излага своите мисли. Самият той пише леко,бързо и много. Всеки негов текст е завършен и съвършен, разпознаваем от гледна точка на авторството и със своя характерна стилистика. „Струваше ми се, че Мелор Георгиевич понякога съжалява, че не е избрал пътя на писателя - вестникарските колони бяха твърде тесни за него – си припомня Юрий Коваленко. - Редакторът трябваше да съкращава безкрайните му опуси, но това никога не притесняваше журналиста, който казваше за себе си, че пише за книги и следователно „за историята“.

За да добиете представа от стила на Мелор Стуруа ще цитирам откъс от негов репортаж от 2013 г.по повод срещата на върха на G20 в Санкт Петербург. От пръв поглед не си личи, че това е вестникарска публикация, а начало на политическо криминале: „В Константиновския дворец президентът Барак Обама буквално се разкъсваше на части. Той ту си шепнеше със своите колеги от G20, ту висеше на телефона, агитирайки членове на американския Конгрес да му дадат зелена светлина за удар по Сирия. Само от Стрелна, както твърдят неговите съветници, той е телефонирал 25 пъти. Както и да се е мъчил не е могъл да се отърве от личния контакт с Владимир Путин. Това се случи по време на работния обяд в Петерхоф. Президентът Путин се приближи до него. Отначало те си размениха по няколко думи, а след това приближиха креслата си и се уединиха в едни от ъглите на залата.Останалите ръководители на делегациите с широко отворени очи ги наблюдаваха, без да чуват и една дума от техния разговор.“ Е, едно красиво описание,наистина като в политическо криминале. А заглавието на въпросния репортаж е безпогрешно съчетание между поезия и проза – „Путин натика в ъгъла Обама“. За находчивостта и остроумието на Мелор Георгиевич си спомня и неговият заместник Борис Пиляцки. Той разказва случай с давност от 1950 г. когато премиер на Япония е Нобусуке Киси. „Мелор написа материал за някакви преговори, които води премиера на страната на изгряващото Слънце със САЩ – връща лентата назад във времето Пиляцки. – В нея той съобщава за въпросните преговори. Една нормална информация, но пък за сметка на това заглавието й беше невероятно: „Киси, Киси, повикаха от Вашингтон“. (Тук е редно да обясня,че киси в превод от руски на български означава пис-пис, както викаме на котката - бел.автора). Трябва да ви кажа, че Стуруа превръщаше дори най-дребната информация в произведение на журналистическото изкуство. Той създаваше жанр,който беше невъзможно да бъде повторен от някой друг.За него думите бяха както боите за художника.Можеше да се отвори всеки един негов текст и без да се види кой е автора, да се разбере веднага, че той е писан от Мелор. За него като журналист това беше най-висше постижение.“     

Журналистическият му авторитет

лежеше върху много китове, а най-големият се наричаше всезнание

Много представители на културата и политиката, на бизнеса и науката влизат в неговото най-близко приятелско обкръжение и с непринуден чар са герои на текстовете на Стуруа. „Моята среща с Лайза(Минели), разговор с Миша (Баришников),съседството ми с Кондолиза (бившия държавен секретар на САЩ Райс), на вечеря с Арнолд (Шварценегер)“ и много други големи имена от политиката и изкуството. Но както всички талантливи личности, така и Мелор Георгиевичси има своите недоброжелатели. Те често мрънкат, че почетният журналист лъже, но когато им поискат доказателства, не могат да ги представят. Стените в кабинета му на четвъртия етаж на сградата на площад „Пушкин“ са покрити със снимки, на които Стюруа е в компания на известните герои в неговите публикации. Какво по-голямо доказателство от това,че той е добре дошъл и всички световни светила са несамо негови герои, но и негови приятели.

Последните години от живота си големият журналист прекара в САЩ, град Минеаполис, щата Минесота където преподава, консултира, като не престава и да пише. За съжаление тази година на 1 юни Мелор Стуруа почина на 93години. Съгласно неговата последна воля е да бъде погребан в Русия. „До последно продължаваше да работи активно – си спомня Владимир Мамонтов. – Както се казва не се „изгуби“, не си тръгна, но и не искаше да се впише в новите времена, макар че много се интересуваше от тях. Животът за него не приключи с разпадането на Съветския съюз, той наистина беше силен и мъдър човек.“

Синът на Мелор Георгиевич също е поел по пътя на баща си в кариерата на журналист международник. Той споделя,че само два дни преди да почине патриархът на международната журналистика, както наричат Стуруа много негови западни колеги, е разговарял с него.Вярно, имал е проблеми със здравето, но те не са били пречка в плановете му,в това число и на мемоарното и поетичното му творчество. Наскоро семейството издаде сборник с негови стихове, където верният на себе си Мелор Стуруа е както винаги ярък, парадоксален, незабравим.        

 

Сподели в
 

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021/12:29

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021/07:21

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021/20:13

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021/20:02

Тези дни колегата ни Калин Тодоров заяви, че „Завесата падна“. Това е неговата пета книга от поредицата за това, какво се случва зад завесата по времето на соца, в годините, когато уж се наливаха основите на демокрацията, уж вървяха някакви промени и се стоварваха върху народа, който в последно време в името на шоуто измислени политици започнаха да наричат суверен.

01.09.2021/23:21

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021 /12:29 | Източник: anapest.org/vbox7.com

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

Нека бъдем достойни за завета на легендарния Юлиус Фучик "Хора, обичах ви, бдете!". Именно паметта на Фучик увековечава отбелязваният всеки 8 септември Ден на международната журналистическа солидарност.

08.09.2021 /08:27

 Мнения

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки