Начало
 
 

Олга Широкова: Политиката и политиците – те идват и си отиват, а хората остават

06.07.2021 /12:14 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Олга Широкова

Когато влязох в Руския дом в София, не знам защо, но се присетих за прекрасния роман на Джек Лондон „Малката стопанка на големия дом“. Вероятно, защото пратеник на Россотрудничество в България и директор на Дома е фината Олга Широкова. Тя е стопанката на един от най-обичаните от всички нас центрове в нашата столица, който е приютил духа и културата на Русия.

Олга Николаевна е добър познат и приятел на мнозина от нас, защото не за първи път идва като пратеник на Русия у нас. Със своята топла и сърдечна усмивка и непринудено държание тя печели сърцата и уважението. Всеки, който е общувал с Оля, знае,че тя веднага сваля бариерите и е готова да откликне гостоприемно на всички, дошли в нейните „владения“.   

Без много да се уговаряме, Олга Широкова се съгласи да е гост на сайта на СБЖ. В последния и горещ ден на юни  разговаряхме с нея за това, с какво да очакваме да ни изненада Руския дом, какво ще можем да гледаме, с какви интересни представители на руското кино, музика и изкуство ни предстои да се срещнем след дългите месеци на изолация поради натисналата ни ковидна пандемия. 

Уважаема Олга Николаевна, преди да започнем нашия разговор, искам да ви благодаря, че се съгласихте да гостувате на сайта на СБЖ.

И сега да поемем по пътеката на "ние питаме, а вие отговаряте". Вече 46 лета РКИЦ посреща всички, които искат да се докоснат до руската култура и наука. Много или малко значат тези години в контекста на българо-руските отношения?

За своите 46 години нашият Център оправда своето име като културно-информационен. А навярно сте разбрали, че вече се казваме Руски дом в София.

Много българи, а и нашите сънародници, посещават събитията, които организираме. При нас и децата посещават различни кръжоци, а за младежите, които желаят да се учат в Русия, определяме квоти. Организираме изложби, и два пъти седмично показваме безплатно нашумели нови руски филми.

Руският дом е известен и с това, че организира много концерти, в които участват известни руски певци и музиканти. За съжаление, заради пандемията нещата се пообъркаха и поради това от Русия дойдоха малко артисти, певци и спектакли, но да се надяваме, че сега нещата ще потръгнат.

Между другото, организираме спектакли на български и на руски език. Така че Центърът все пак води пълнокръвен живот. По време на пандемията организирахме мероприятията си онлайн и помагахме на сънародниците си. Благодарение на помощта на фондация „Дометиан“ на нуждаещите се и тези, които не можеха да си пазаруват, осигурявахме продукти.

А чия беше идеята РКИЦ да се нарече Руски дом в София? Според мен това е много сполучливо и звучи някак си гостоприемно, домашно, уютно. И ако използвам жаргона на младите – звучи много вкусно.

Това беше решение на новото ръководство на Россотрудничество, защото беше абревиатура и когато я разшифроваш е много сложно и то предимно за чужденците. А Руски дом в София, Руски дом в Белград, Руски дом в Берлин звучи някак удобно и по-лесно.

В днешната ситуация на българо-руските отношения какво място заема културната дипломация? Питам ви несамо като директор на Руския дом,а и като представител на Россотрудничество в България. А и за мястото на народната дипломация?

Мисля,че културата в двустранните отношения е един от важните ключови моменти. Нашите народи са много близки и по култура, и по вероизповедание. Свързват ни несамо Освободителната война, а и многовековни връзки. Така че и културата и народната дипломация са много важни фактори. Това, което политиците не могат да дадат на народа, то културата и народната дипломация го правят при общуването на хората един с друг. Те много повече се разбират един друг. Така че тези два фактора са много важни несамо в общочовешките отношения, а и за тези между България и Русия.

Когато се подготвях за нашия разговор ме впечатли,че в днешната ситуация по известни причини в света се наложиха различни  отношения с Русия и в някои страни се стремят непрекъснато да провокират всякакви скандали. Но Россотрудничество не се замесва в тях. Как успявате да избягвате политизацията?

Россотрудничество не е политическа организация. Тази година се навършиха 96 години от създаването на нашата организация. През 1925 г. е създадена Общоруската организация за културни връзки с другите страни. След това са я нарекли Съюз на съветските организация за културни връзки с другите страни. Следва Росзарубежцентр, а днес Россотрудничество. Винаги сме били народни дипломати и развивахме връзките си с другите страни само по културен път.

Знаете, че Общността на приятелство днес, а особено по съветско време, винаги е била оглавявана от известни личности – писатели, най-известните културни дейци, космонавти.

Тази година отбелязахме 60-годишнината от първия полет на човек в Космоса. След полета си Юрий Гагарин посети 30 страни и то с мисията на народен дипломат. Той общуваше с хората като обикновен човек и благодарение на това в много страни се промени отношението към Съветския съюз. И така беше с Франция, с която отношенията тогава не бяха никак лесни. По-късно той стана председател на Общността за приятелство с Куба. Ромен Ролан пък беше председател нае Общността Франция – СССР. У нас винаги на първо място е стояла народната дипломация и културата, за да можем един на друг да дадем на всяка страна взаимоотношения, които са построени на отношенията между хората. А политиката – това е съвсем друго нещо.

Вие как виждате как може да се осъществява хуманитарното влияние на Русия в света и каква роля в този случай имат неправителствените организации?

Работата и влиянието на неправителствените организации е много важна. Заедно с народната дипломация това е много близко. За това хуманитарното влияние на Русия винаги го е имало и ще го има,защото светът трябва да се гради върху мира, върху добронамерените отношения, на взаимноизгодните връзки, които са в интерес и на едните и на другите в света. И още веднъж ще повторя, че народната дипломация и неправителствените организации оказват и ще оказват влияние дори и на световната политика, тъй като единствено хората и народът могат да определят как трябва да се живее по-нататък.

За много българи Руски дом е любимо място където се среща с руското изкуство, култура, наука. Какво да очакваме от бъдещата работа на Дома? Какви нови проекти и инициативи предвиждате? Още ли работите по проекта „Голямата книга“,чийто директор е колегата журналист Георгий Урушадзе?

Този проект винаги ще е жив, защото четящите хора винаги ще ги има, а особено днес когато има интернет. Но книгите винаги ще ги има и любителите на книгите никога няма да изчезнат въпреки това, което има в интернет. Проектите на Россотрудничество са много.

Един от големите проекти е свързан с разпространението на руския език зад граница. Ние искаме в днешната ситуация и в България, както преди, добре да говорят руски. На територията на нашия център има организирани много и различни курсове. Както за възрастни, така и за деца. Желаещите също са много и дори не стигат местата в класовете.

Освен това работим и по големи проекти, каквито са „От винта“, Дните на авиацията и космонавтиката. От тях се интересуват и имат желание да участват със свои проекти и изобретения изключително много млади хора. Желаещите са много и за тези два-три дни преминават някъде около 1500 млади хора. И то не само българи, но и от други страни се интересуват от тези проект и и ги посещават. Те носят изработени от тях макети, правят предложения. Тези проекти наистина будят голям интерес сред младите.

Освен това, макар и със закъснение, се строи в центъра и планетариум, който скоро ще го има. Между другото първият български космонавт Георги Иванов много успешно и красиво кръсти нашия център като Руски космически информационен център, тъй като тук винаги са гостували много космонавти.

Когато за първи път аз дойдох тук на работа през 2005-2010 г., организирахме изключително много събития, свързани с космонавтиката, традиция, която продължава и днес. Освен това тук при нас има макет на първия космически кораб, с който излетя в Космоса Юрий Гагарин, барелефи на Николай Рукавишников и Георги Иванов, които летяха заедно. Изобщо нашата космическа програма е много богата и тя също е привлекателна за младите.

Във връзка с 60-годишнината от първия полет на човек в Космоса тази година проведохме осем космически телевизионни моста, в които от една страна взеха участие български ученици от училищата,изучаващи руски език, руските космонавти Александър Лазуткин, Сергей Зальотин, Виктор Савиних, Георги Иванов, Красимир Стоянов.

От друга страна, в тези срещи участваха и представители от руските висши учебни заведения, като Бауманският университет, Самарският университет, Ивановският, които разказаха на младите хора какви космически специалности има при тях, които подготвят бъдещите кадри.Децата задаваха изключително много въпроси и ако трябва да бъдем честни, за участие в тези космически тв мостове се образуваха големи опашки от желаещи да се включат в тях. Интересът беше много голям. Надявам се през септември да продължим в същия дух тези тв мостове когато започне учебната година.

Не споменахте в намеренията на Руския дом вече превърналите се в традиция Седмици на руското кино. Ще ги има ли? 

Разбира се. Надявам се, че всичките фестивали,които планирахме, ако не се случи нещо, като пандемията и локдауна, ще ги има. Ще се състоят и Седмиците на руското кино и планираните фестивали, които се провеждат в София, Варна, Бургас. Искам да ви споделя,че в края на юли в Созопол и Бургас ще се проведат Дни на руската култура, които се организират съвместно с представителството на Россотрудничество в България и почетното консулство в Бургас, с почетен консул Тонко Фотев, които вече от дълги години се организират там. Показват се нови руски филми, организират се изложби, като „Градовете на Русия“. Даже миналата година,независимо от пандемията, успяха да гостуват два ансамбъла от Ярославъл, които изнесоха прекрасни концерти. Тази година отново ще има такива фестивали.

При първата ви командировка в България вие бяхте неуморна и ни изненадвахте с много интересни гости –музиканти, певци, духовници… Все още си спомням концертите на хорът на духовниците от Ярославската епархия. И между другото все още си пазя техните дискове, които тогава ми подарихте,Олга Николаевна, и редовно си ги пускам да ги слушам. Да очакваме ли пак такива интересни срещи и сега?

Надявам се. Дано пандемията по-бързо да свърши. За съжаление обаче хорът от Ярославска епархия вече не съществува, разпадна се. Да, при тези гостувания се създадоха приятелски връзки каквито са с хора „Душа“ на Сергей Широков. С него редовно си пишем. Но, разбира се, ще има и други, които ще ни гостуват. Има много желаещи, които искат да гостуват тук, но за съжаление пандемията попречи.

През тази година има насрочени мероприятия във връзка с 200-годишнината на Достоевски. Планирам да поканим Младежкия театър, където режисьор е талантливият Николай Корик, директор е Никита Висоцки. Те направиха уникален спектакъл във връзка с юбилея на Владимир Висоцки. Поставиха Чехов, а имат и много добър спектакъл за Достоевски. И там са само млади, но много талантливи актьори. Надявам се да се сбъдне този проект. Ще ни гостуват много певци,музиканти, актьори, с които съм работила, и които искат отново да дойдат в България.

Прекрасно е, че нашите млади хора са намерили пътя към Руския дом, но искам да ви попитам те имат ли желание да се учат в Русия, при положение,че сега всеки втори завършващ средно образование иска да следва в престижен западен университет?

В Русия се определят квоти за чужденци, желаещи да следват в руски ВУЗ-ове,включително и за българи. На времето се започна с 30, след това 50, днес вече са до 220 души. Тази година ще бъдат някъде към190 души, които ще следват в Русия за нейна сметка. Казано честно интересът да учат в Русия нараства сред младите хора. Предпочитат се технически специалности, в сферата на културата, медицински, юридически специалности. Като сред българските бъдещи студенти интересът е преди всичко към медицината и правото.

Олга Николаевна, не бих пропуснала да ви попитам как работите с българските медии с днешна дата и смятате ли,че те могат да ви помагат във вашата работа? И още нещо.Имате ли намерение да организирате редовни срещи с български журналисти, които пишат по руската тема, за да споделяте с тях вашите планове и идеи във връзка с работата в Руския дом?

С най-голямо удоволствие, защото смятам, че това е много необходимо. Защото е здравословно да ги информираме за  всички наши проекти и планове, а и от тях да черпим полезна информация.Много е важно и медиите да научават за нашите намерения. И ще започнем това да го правим редовно. Имахме идея това да се случва 1 път в месец, но за съжаление пандемията обърка плановете ни. За това смятам, че от есента такива срещи задължително ще се организират редовно, защото са много необходими както за медиите, така и за нас.     

В края на нашия разговор искам да ви попитам нещо лично.Не за първи път сте в България и вероятно вече имате свои любими градове или кътчета в нашата красива родина. Споделете вашите впечатления. И още нещо. Когато разбрахте, че отново идвате в нашата страна, какво първо си помислихте?

За мен беше неочаквано, когато ми съобщиха,че трябва да дойда в България, тъй като по това време работех в столицата на Туркменистан Ашхабад. Да, за мен беше неочаквано и радостно и аз си казах: „Моята любима България! Разбира се, че ще замина с удоволствие. Обичам тази страна, нейните хора.“ И това е самата истина.

Разбира се, след 2010 г., когато аз си тръгнах от тук, България се е променила, но пък хората са си останали същите. Аз обичам да си общувам с тях. А колкото до любимите ми градове, естествено София, Пловдив, Велико Търново. Малките градчета също много ми харесват. Аз и сега откривам нови градове, защото се оказва, че първия път, когато бях тук, не съм видяла много места. Много обичам хората, с които общувам. Толкова сърдечно те ни посрещат, а това е много приятно.

Никога не съм била в Карлово, но тази година бях там на празника на розата. И там ми се случи нещо интересно. След като свърши мероприятието отидохме на обяд. Някои отидоха да разгледат водопада, а аз нещо се задържах и не можах да открия къде са отишли моите колеги. Тръгвам и виждам една голяма поляна и къща. Портата отворена и аз реших да проверя дали няма изход. Насреща излиза стопанката, една такава възрастна жена, която гостоприемно ме покани да вляза. И взе да ме разпитва откъде съм, що съм. Казах й,че съм от Москва, а тя ме покани да седна. Попита ме дали съм гладна, дали искам кафе. И донесе буркани с компоти и още други неща и ме кани да се почерпя. Започна да ми разказва колко много  обича руснаците, Москва. За мен това беше толкова неочаквано мила среща.

Докато нашите се завърнат аз поседях с нея, поговорихме си. Искам да тръгна, а тя ми казва да почакам и донесе буркани с всякакви сладка и ми дава. Покани ме да си набера череши. Толкова беше хубаво! У нас хората са същите. Българите са ни братушки. Такива срещи толкова много те предразполагат и от това по-хубаво няма! Тези спомени се пазят с години. И никога не се забравят. Това е истината. А политиката и политиците – те идват и си отиват, а хората остават.

Нека сложим точката на нашия разговор с едно ваше обръщение към читателите на сайта ни. Какво бихте искали да им пожелаете?

Искам да поканя всички тях на гости в нашия Руски дом. Той винаги е отворен за всички.Предстоят много и интересни изложби и си заслужава да бъдат видяни. Донесохме една много голяма изложба на известния руски художник Владимир Пронин. Така че домът е винаги отворен и всички са добре дошли!

Снимки Мария Боровик Руски дом         

 

Сподели в
 

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021/12:29

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021/07:21

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021/20:13

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021/20:02

Тези дни колегата ни Калин Тодоров заяви, че „Завесата падна“. Това е неговата пета книга от поредицата за това, какво се случва зад завесата по времето на соца, в годините, когато уж се наливаха основите на демокрацията, уж вървяха някакви промени и се стоварваха върху народа, който в последно време в името на шоуто измислени политици започнаха да наричат суверен.

01.09.2021/23:21

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021 /12:29 | Източник: anapest.org/vbox7.com

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

Нека бъдем достойни за завета на легендарния Юлиус Фучик "Хора, обичах ви, бдете!". Именно паметта на Фучик увековечава отбелязваният всеки 8 септември Ден на международната журналистическа солидарност.

08.09.2021 /08:27

 Мнения

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки