Начало
 
 

Защо bTV спира политиците в сутрешния блок по време на изборната кампания

17.06.2021 /15:33 | Източник: offnews.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Водещите на сутрешния блок Биляна Гавазова и Златимир Йочев. Снимка:

Телевизията обяви в прессъобщение от петък, че интервютата с политически лидери и кандидати за депутати ще са в предаването на Цветанка Ризова „Лице в лице", при Жени Марчева в „Тази събота и неделя" и в рубриката на Мария Цънцарова в „120 минути".

Така за пръв път от времето, когато водещ бе Николай Бареков, телевизията няма да започва "ударно" деня с горещи интервюта. Това е модел, който самата  наложи в българския медиен пейзаж, след като зрителските обаждания до Милен Цветков в Нова тв показаха, че и рано сутрин аудиторията се вълнува от острите теми на деня.

В сутрешния блок на bTV през идния месец ще се правят експертни интервюта, вкл. по политически теми, добавят от телевизията. Не е изключено и да се организират предизборни дебати, ако повечето партии се съгласят да участват, коментираха оттам в отговор на въпрос на OFFNews. 

Прави впечатление, че не само от 11 юни (началото на предизборната кампания) насам, но и в седмицата преди това в сутрешния блок няма нито едно участие на политик. Случайно или не, това се случва след широко коментираното интервю на министър Бойко Рашков в студиото на „Тази сутрин".

Като частна медия bTV е изцяло в правото си да определя редакционната си политика, гостите и темите в предаванията. За разлика от обществените БНТ и БНР, частните телевизии нямат ангажимент за плурализъм. Доколкото той се съблюдава, е въпрос не на правна рамка, а на професионална преценка. Няма как обаче да бъде пренебрегнат фактът, че заради най-високия си пазарен дял bTV има ключова роля като информационен източник за формиране на общественото мнение.

През годините телевизията успя да наложи сутрешния си блок като силен генератор на новини. Моделът бе въведен и в другите големи телевизии. Сутрешните интервюта на политици и общественици често задават медийния дневния ред, подемат се от другите медии и се доразвиват в течение на деня. Затова е съвсем обосновано да се прогнозира, че отсъствието на остри интервюта в сутрешните часове би довело до приглушаване на политическия дебат.

Феноменът на силно политизираните сутрешни блокове е български и през годините носеше висок рейтинг на телевизиите. Едновременно с това телевизиите бяха критикувани, че не предлагат по-леки теми за начало на деня. В интервю за OFFNews през 2018 г. тогавашният водещ на „Тази сутрин" - сега шеф на новините на bTV - Антон Хекимян, споделя мнението, че този модел работи и от него има нужда.

Към днешна дата той даде различен коментар по същата тема. Според него досегашният модел е изчерпан и ще се наложи нов, който постепенно ще бъде подет и от конкурентните телевизии:

„Това е естествена промяна, резултат от силно изменената, почти постояннo предизборна среда, в която се налага да отразяваме събитията в политическия живот. Политиците съобщават новините си основно чрез брифинги и в социалните мрежи, а за зрителите най-адекватно е да чуят първите топ политически коментари и интервюта още същия ден в bTV Новините и „Лице в лице“. В „Тази сутрин“ на следващия ден ще е твърде късно за това, така че блокът постепенно се трансформира в мястото за експертни анализи, които да преведат на разбираем език какво се крие зад коментарите от предходния ден.

Очаквам същият модел на работа да се запази и в бъдеще, а сутрешният блок, такъв, какъвто доскоро го познавахме, ще се промени по естествен път и вярвам, че тенденцията ще засегне всички телевизии“, посочва Антон Хекимян пред OFFNews.

Той допълва, че се надява политическите партии да приемат поканата на bTV за разширени предизборни дебати, които според него биха генерирали важни новини и за сутрешния блок и биха отворили теми с продължение, които телевизията да следи през целия ден и дори на следващия.

Източници, с които OFFNews разговаря, посочват различни причини за решението политиците да бъдат изтикани от сутрешното предаване. Според някои новите собственици на телевизията държат на по-леки теми, вкл. в новините. Такава е и практиката в други медии на компанията в чужбина. Според други липсата на утвърдена екранна двойка водещи може би е причина политическите интервюта да се насочат в други предавания. Трети подозират, че като страничен ефект ще се намали значително екранното присъствие на министрите от кабинета, които неведнъж бяха обявени от бившия премиер Бойко Борисов за „предизборен щаб на президента Радев".

„За мен проблемът е в това дали няма да се обрече сутрешният блок на маргинализация, коментира пред OFFNews медийният експерт доц. Георги Лозанов. - През годините имаше много опити да се извади политиката от тези предавания и да се въведе американската рецепта - сутрин в ефира да има главно сервизна информация. При нас такива опити не дадоха добър резултат. Очакванията на хората са сутринта да влязат в политическия дебат. Това бе обяснено с периода на политически преход. Хората в него нямат търпението да се занимават с темите от нормалния живот, защото не чувстват живота си като нормален. Сега тази ситуация продължава, периодът е много политизиран."

Според доц. Лозанов огромният проблем с предизборните кампании по принцип е, че не се прави политическа журналистика, а се предава предварително споделена от политиците информация: „Би било пробив журналистите да канят когото искат и да го питат каквото искат. Изследвали сме ефекта от този вид кампании и се оказва, че той има ниско влияние върху изборния резултат. Излиза, че партиите, които са вложили най-много средства в кампанията, получават най-малко допълнителни гласове."

„Един от ефектите ще бъде, че в сутрешния блок няма да говорят представителите на служебното правителство и временната власт. Обичайно служебните министри, използвайки дневния ред на обществото, правят и политическа пропаганда. Видно е, че анти-ГЕРБ силите разчитат на тези гласове", допълва експертът.

Дългогодишният знаков телевизионен журналист Нери Терзиева определи промяната в сутрешния блок като много добро решение.

„Уважавам такова редакционно решение", коментира тя пред OFFNews. Според нея досегашният модел вече не носи рейтинг и води до отлив на аудитория. „Проблемът е по-голям. България може би е единствената страна, в която не се организират предизборни дебати извън телевизиите. В САЩ например неправителствената организация (Commission on Presidential Debates) организира тези дебати, а за водещи се редуват утвърдени журналисти. По-малките медии пък могат да получат свободно сигнал и да го предават. Така не се изтощава аудиторията с преместване на тела от едно студио в друго. Отдавна пледирам това да се направи у нас", коментира журналистката. Според нея, в този смисъл, решението на bTV е в правилна посока, стига политиците в блока да бъдат заменени с достатъчно интересни лица.

 

 

м.л.

Сподели в
 

За поредна година националната политематична телевизия е в Топ 5 на най-използваните източници за информация, сред всички телевизии, радиа и вестници в страната. Това сочат данните от годишния доклад за 2021 г. на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“, към университета в Оксфорд.

24.06.2021/17:48

Телевизията обяви в прессъобщение от петък, че интервютата с политически лидери и кандидати за депутати ще са в предаването на Цветанка Ризова „Лице в лице", при Жени Марчева в „Тази събота и неделя" и в рубриката на Мария Цънцарова в „120 минути".

17.06.2021/15:33

Голяма част от творбите, изпратени за ученическия журналистически конкурс "Григор Попов", са били посветени на пандемията.

12.06.2021/17:25

Скандалът около злополучното интервю на Би Би Си с покойната принцеса Даяна през 1995 година отшумя, но не и въпросите, които остави след себе си - за почтеността на журналистите. Темата коментира в интервю за БНР Алан Ръсбриджър, бивш главен редактор на в. „Гардиън“ и председател на тазгодишното жури на Европейските журналистически награди.

06.06.2021/16:27

12 австралийски медии бяха осъдени да платят глоби за нарушения на съдебна забрана за разгласяване на поверителни данни относно процеса за педофилия срещу кардинал Джордж Пел, по-късно оправдан, предаде АФП.

05.06.2021/16:36

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки