Начало
 
 

Сбогом, хулиганке! Спомен за Мария Николаева

16.04.2021 /18:08 | Автор : Кристи Петрова | Източник: politika.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


На 13 април внезапно почина в съня си обичаната в колегията журналистка Мария Николаева. Поклон!

Нека си припомним отново лъчезарната Мария Николаева, внезапно напуснала ни едва 47-годишна на 13 април т. г., през погледа на нейната приятелка и колежка Кристи Петрова.

Тази история щеше да ви разсмее до сълзи. Да ви накара да се усмихвате до сутринта. Щеше да е искряща, забавна, зашеметяваща и истинска, ако тя я беше написала. Истинска като нея. Мария Николаева изигра всички. Вместо да разиграе ефектно единствената история, която никой не би искал да напише вместо нея, тя си отиде тихо в съня си. Абсолютно нетипично за нея. Но ако утре, когато излезете на улицата, ви се случи нещо наистина невероятно, бъдете сигурни. Тя е там, горе. Наднича закачливо зад някое облаче, усуква къдрав кичур на пръста си и произнася с най-невинния глас: „Не бях аз!”.

Така започва вълнуващото възпоменание за отишлата си внезапно, в съня си, на 13 април журналистка Мария Николаева, написано от нейната приятелка и колежка Кристи Перова и публикувано във в. "Политика".

Къдравата Мария беше всичко, което поискаше. И ако в момента седи, заобиколена от дяволчета, които я гледат и слушат в захлас, значи отново е себе си. Отново е център на внимание. И всички са влюбени в нея, защото е дяволски страхотна и талантлива. Слънчева. Сладкодумна. Забавна. Жалостива. Влюбчива. Очарователна. Просто Мария!

Тя не беше паднал ангел, но, така погледнато, кой ли пък е. Беше и си остана лудетина с хлапашки устрем и закачлива усмивка. Астрид Линдгрен определено е визирала нея, когато е писала Пипи. Мария беше една пухкава и рошава Пипи с неукротима прическа. И щеше да е най-щурата, забавна и невероятна баба на света.

Казах й го в неделя. Поводът да се чуем беше лош – нашият колега Наско Куртиян си отиде без време. Въпреки че съдбата ни раздели, винаги в такива моменти се вкопчвахме една в в друга, защото се нуждаехме от това.

„Сетих се и за Радостина и Зоя”, каза Мария. И точно в онзи тягостен момент, който настъпва, когато си говорим за починали хора, които сме уважавали и обичали извънредно, тя се разсмя: Божеееее, помниш ли, идва Зоя, трак трак с токчетата: „До вечерта искам интервю със Сретен Йосич... хехехехе”.

Представих си я веднага. Зоя Димитрова – зам.-главен редактор на „Политика”, застава пред Мария Николаева и си намества с един пръст очилата. Поглежда я строго, а тя се изчервява и започва да заеква като ученичка. Зоя, лека й пръст, наистина беше като строга учителка. Хвалеше мен – отличничката, която винаги си пише домашното и вдига ръка в час. И мъмреше Мара, отгатнала по очите й, че се готви да избяга от час. Изпращаше ни да вършим непосилни задачи. И ние се справяхме, защото тя очакваше от нас точно това – да сме винаги на ниво. Постоянно вдигаше летвата.

Имахме голям респект от нея. Когато решавахме да избягаме заедно, едната се жертваше – тръгваше по коридора, наметната с две палта. Другата се разхождаше небрежно, уж отива до тоалетната. Срещахме се чак на входа на ИПК. Това измъкване си беше наша традиция. Никой не държеше на работното време – все пак сме, бяхме, свободна професия. Но Зоя ни караше да се държим като ученички. А за Мария това беше голямо изпитание, защото предпочиташе да се прицелва в минувачите с прашка, вместо да внимава и да пише прилежно. Но пък всичко й се прощаваше, защото тя си беше такава – неукротима и палава, но безкрайно добра.

Ако някой колега имаше нужда от помощ – трябва му нечий телефонен номер, звънеше първо на Мария. Тя си беше направила телефонен указател по категории, който непрекъснато допълваше. И го споделяше с приятелите си: „Ето ти номера. Чакай, пращам ти и целия указател. Може да ти потрябва”. Такъв човек беше Мария – раздаваше се. Понякога изглеждаше вятърничава и луда, но нерядко това беше игра, с която прикриваше трудни моменти в личния си живот и тревоги, които не искаше да сподели с всеки. Беше всеопрощаваща и не таеше злоба дори към най-гадните и злонамерени хора. Обичаше да се майтапи. Невероятното й чувство за хумор беше и си остава запазена марка. Шегуваше се с другите, но с много топлота и доброта. А най-често се шегуваше сама със себе си: „Оприличавали са ме на Трансформърс, Алла Пугачова и на Демис Русос, а също и на инфанта от картина на Веласкес... Всъщност съм слаба единствено на рентгеновата си снимка, иначе съм като Карлсон, но без перка... Прическата ми е доказателство, че и мозъкът ми е къдрав”.

Толкова изкусен разказвач беше, че понякога и сама вярваше на историите, които разправяше. Всички я слушаха в захлас и дори да се съмняват, че е поукрасила нещо, историята вече се беше случила точно по начина, по който тя я разказваше. Не познавам друг човек с толкова ярък талант в това отношение. Можеше да напише цяла вестникарска страница за нещо толкова незначително, което други журналисти биха съобщили с едно изречение. Търсеше и намираше теми. Винаги беше различна. Съвършена работохоличка. Отдадена на това, което правеше.

Случваха се и гафове. Веднъж замина за интервю с него – въпросния Сретен Йосич. Вечерта се обади и разказа история – Сретен Йосич стои зад прозореца, силуетът му прозира зад пердето. И докато тя се пули в него, охранителите му я потупват по рамото и й съобщават, че той не иска разни натрапници да го безпокоят. Няколко часа по-късно интервюто беше предадено. Но, малшанс, докато страньорът го пренесе на страницата, адвокатът на Сретен Йосич се появи и обяви, че клиентът му е направил някакво кратко и незначително изявление от затвора. Така интервюто хвана крачета, а Мария беше смъмрена и наказана с последно предупреждение. Естествено, за пред другите.

Факт е, че ако не познавахте Мария, никога не бихте се усъмнили в казаното и написаното от нея. Беше толкова невероятна, че можеше да си измисли цяло интервю с когото си поиска. С въпроси и отговори. И да звучи абсолютно автентично. Това беше една от разновидностите на таланта й. Винаги знаеше точно как да подходи. Намираше пряк път към сърцата на хората и се залостваше там с оправданието, че ключарите стачкуват. Грабва слушалката, ококорва очи и с ангелско гласче казва: „Вие сте толкова страхотен и невероятен, че мога да ви слушам с часове. И как точно заклахте жена си?”,  "Лежал ли сте в затвора за изнасилване? А, жена ви е там? Скрийте се под масата и ми кажете".

Можеше да размекне закоравял престъпник, да накара някой сухар да прескача огради заедно с нея, ченгета и мутри, проститутки, адвокати, таксиметрови шофьори, продавачките в бакалията – всички я обожаваха. Знаеше точно какво да каже на всеки. Умееше да приказва и да разприказва хората. Правеше пакости и се извиняваше: „Няма вече!”. Но не беше злонамерена и не навреди никому – рядкост в професията, а и в живота.

Бяхме много различни, но невероятната Радостина Константинова, която ни събра като екип в „Политика”, отлично беше предвидила колко ще си паснем. Тя разпознаваше безпогрешно таланта и знаеше как да го накара да се изяви. В първия брой с Мария ударно подхванахме темата за вдовиците на мутрите. Беше сензация. Нямаше забранени теми. Нямаше ограничения как и за какво да пишем. Това бяха приключенски години, в които имаше журналистика без юзди. Обичахме това, което правехме. И бяхме силни, защото бяхме единни. Радостина, Зоя, Тодор Пройчев, Татяна Василева, Ива Николова, Иглика Горанова, Светломира Димитрова, Николай Коцев, Жоро Андреев, Роси Цонева, Чавдар Найденов, Елена Кодинова - всеки в "Политика" можеше да разкаже незабравими истории, свързани с нея. Коцев например разказа как тръгнала да прави репортаж в "168 часа", където се бяха засекли преди "Политика" - репортаж за площад "НАТО", който се оказал поляна с две магарета. И Мара Николаева написала цяла страница репортаж, който коментирали с месеци.

Веднъж по различни канали до нас двете достигна информация, че един от най-важните сътрудници на тогавашния вътрешен министър Георги Петканов – началник на кабинета му, е претърпял инцидент. Официалната версия беше, че се е потрошил, докато сменял крушка в банята. Решихме да проверим дали наистина е пребит, както ни бяха казали. Цъфнахме пред МВР болница. Мария се сви на две и започна да пъшка така, че моментално ни пуснаха вътре – тя разиграваше спукана язва, а аз я придружавах с угрижен вид. Покатерихме се на етажа, на който беше настанен Манчо М., за да установим, че отделението е заключено. В този момент се появи един доктор. Аз започвам да кърша ръце: „Как е Манчо, моля ви, кажете!”. Мария ме успокоява: „Недей, мила, недей да се тревожиш толкова, докторът ще ти каже”. И докторът каза: „Вижте, Манчо е добре, но малко ще ви разочаровам. Жена му е при него”.

След като този план за събиране на информация се провали, измислихме друго. Изчакахме някой да отвори вратата и щурмувахме отделението. Мария се придвижи по едно балконче до стаята на пациента. Слънцето блести, не се вижда. И както е залепила нос на прозореца, изведнъж вижда разкривена физиономия насреща. Оказа се, че ВИП-пациентът е с охрана. Тогава Мария хукна обратно и през един отворен прозорец се намърда в друга стая. Сяда на леглото на някакъв сащисан мъж, хваща го за ръка и започва да го увещава: „Моля те, кажи, че съм бременната ти приятелка”. Мъжът започна да крещи истерично: „Помощ, някаква луда ме нападна, помощ! Не я познавам, не я знам. Не е бременна от мен, не е...”

Имахме много подобни истории. Бивш министър. Според информацията, с която разполагах, един именит бизнесмен, който по-късно имаше проблеми с правосъдието, му бе подарил в жест на благодарност за разни услуги апартамент в престижен квартал. Отиваме на адреса. Предварително сме проверили как вървят наемите и цените там. Натискаме един от звънците и лъжем нещо. Отварят ни. Мария се намъква вътре, докато аз ровя в пощенската кутия на нашия човек. И докато тя ми държи вратата да вляза, изненада – блокът се оказва опасан с камери и охранителите (на държавна служба) ни наобикалят. „Дайте си личните карти!”. Мария започва да рови в чантата, вади журналистическа карта, изпуска я, вдига, изпуска, започва да плаче, че е оставила детето само вкъщи и ако не се прибере, то ще се разтревожи много. Аз го играя надувка – тропам с краче, гледам нагло и отказвам да им представя документ за самоличност, ако не кажат на какво основание ми го искат. Цитирам членове и несъществуващи алинеи с напълно убеден вид, а тя реве изразително. Заплашват, че ще ни арестуват. Мария надува гайдата и се облива покъртително в сълзи, а аз в това време вадя огледалце и червило и започвам да се глася. Единият от охранителите, вече в истерия от нашите изпълнения, ме пита какво точно правя. Обяснявам му, че всеки момент ще дойде телевизионния екип, който сме повикали да снима как ни арестуват. Предлагам да му напудря и на него носа, за да не лъщи на камерата. Мария, така както реве със сълзи, прихва. Охранителите вече си скубят косите. Единият се отдалечава на няколко крачки и докладва на някой какво се случва. Казва името на Мария, което е видял на журналистическата й карта. Оттам се чува моето име – където е едната, там е и другата. Чувам как някой нарежда: „Пуснете ги, веднага ги пуснете да си ходят. Тия са опасни!”.

Така си беше. Бяхме опасен тандем. И всичко беше истинско. „Сега сме копи пейстъри”, каза с горчивина Мария, преди да отлети там горе, откъдето никой не се е връщал. И беше адски права, както винаги.

Сбогом, хулиганке! Ще ми липсваш. Сърцето ми кърви. Светът никога няма да е толкова усмихнат сега, когато те няма. Прати поздрави на Зоя и Радостина в небесната редакция. И не спирай да разказваш истории.

Сподели в
 

Ситуацията с медиите в България безспорно е отчайваща - но обичайните разсъждения около класацията на “Репортери без граници” не засягат някои от най-големите заплахи за журналистиката.

22.04.2021/20:52

"Светът ще се върти по-глупаво, защото него го няма," пише в boulevardbulgaria.bg телевизионната журналистка, разказвайки за съвместната си работа в ефир с отишлия си ас в професията Георги Коритаров.

21.04.2021/09:38

Нека си припомним отново лъчезарната Мария Николаева, внезапно напуснала ни едва 47-годишна на 13 април т. г., през погледа на нейната приятелка и колежка Кристи Петрова.

16.04.2021/18:08

Да заплашваш журналисти е първата стъпка към бунището за употребени патриоти, пише авторът Борислав Кръстев в clubz.bg

14.04.2021/19:53

Основателят на "Уикилийкс" продължава да гние затвора заради това, че е посмял да каже истината, пише в своя статия австралийската авторка Катлийн А. Джонстън.

10.04.2021/09:14

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-възрастният според Гинес 97-годишен радиоводещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021 /22:27 | Автор: От Йерусалим специално за сайта на СБЖ Феня и Искра Декало, кореспондентски пункт на БНР | Източник: СБЖ

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021 /06:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021 /09:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: elperiodico.com

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

Изцяло подкрепяме изразената позиция на Международната федерация на журналистите, в която СБЖ е колективен член, а именно: Съветът за сигурност на ООН трябва незабавно да предприеме действия за прекратяване на целенасочените и систематични нападения на Израел срещу медии и журналисти, а виновните за това - да понесат своята отговорност.

16.05.2021 /16:05

Навършват се 30 г. от приемането на Декларацията от Виндхук, дала повод на ООН да обяви 3 май за Световен ден на печата. СБЖ напомня: законовите гаранции за правата журналистите са носещ стълб за тази свобода. В страната, класирана на 112-то място по същия показател, знаем това болезнено добре...

03.05.2021 /09:48

В интервала 14:00-17:00 ч. в посочените дни всички делегати за насроченото на 15 май Общо събрание на СБЖ ще могат да се запознаят с материалите за него в отдел „Организационен” на Съюза

27.04.2021 /19:43

 Мнения

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки