Начало
 
 

Компютри, кабели, книжа и телефонна любов

03.04.2021 /11:55 | Автор : Галя Кларк | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Технологичната революция поведе и журналистите през все по-бърз преход от едно на следващо нововъведение

Колко файлове сме изтрили или безвъзвратно загубили? Колко имейла – ценни за нас – не сме принтирали?

Не съм първата, на която телефонът й се е счупил безвъзвратно, и е загубила цялата информация – списък  с телефони, звукови файлове, стотици снимки. Та кой в днешно време принтира снимки? Положително не са много. Да, информацията може да има backing up, но кой, ако не е компютърен специалист, знае как да си я записва двойно за да я подсигури?

Ето, аз загубих ценни файлове с гласа на майка, разказваща истории за живота си. Мъжът ми загуби имейли между него и починалия му по-голям брат, не ги е принтирал. Изглежда, някогашни колекции от писма от 18 и 19 век са по-добре запазени от днешните ни имейли, които си разменяме с приятели.

А кой пък записва на файлове личните съобщения от фейсбука си? Понякога те са дълги и ценни. Не, не, всички живеем в ежедневието, днес и сега, никой не пази такива неща... 

Е, добре, аз пазя. Пазя много имейли от последните десетина години. Но! Не съм принтирала важните. Опазвам дърветата, що ли? Не, просто не мисля за архива си.

Преходът от пишеща машина към компютър

Някога, само преди трийсетина години, е имало компютри, но не бяха в моя и вероятно във вашия живот. Бях начинаещ научен работник в институт, когато се записах на компютърен курс някъде из дебрите на НДК. Бяхме десетина млади научни работници. Беше сложно, но и интересно, с няколко команди можеше да се разместват параграфи, да се редактира и трие. Една команда се осъществяваше с натискане на няколко клавиша едновременно. В института обаче нямаше компютъри, та знанието ми се оказа абсолютно теоретично.

А дисертацията бях написала на машина – „Марица“ купена от татко за мен – втора ръка. За 40 лв. Тогава новите и качествените бяха 100-200 лв., в зависимост от марката. Лепях едни листчета с поправки върху параграфите, изрязвах стари, лепях нови, зачертавах, пишех ръкописно върху отпечатаните странички. Защитих я лятото на 1991 г. Платих доста за преписването й от професионални машинописки в няколко екземпляра.

Малко след това започнах журналистическа кариера като репортер в ежедневник. Пишещата машина ми вършеше добра работа. Като отидех след събитие във вестника, пишех дописката си на ръка в начало, като се освободеше машина, отивах и я преписвах на чисто.

Само след половин година в един от вестниците, в които бях, имаше компютър! Но не за нас, репортери и редактори – не! А за секретарката на Главния! Когато тя не работеше, на този компютър се пишеха челата и се оформяше първа.

В следващите вестници компютрите се появявах малко по малко, докато през 1992-а в поредния вестник вече имах „свой“. Там компютрите бяха купени от последна „мода“ – „Епъл“. Главният ни редактор и приятелите му от небезизвестно тв шоу, идваха редовно и играеха – някои дори по цели нощи. И на моя компътър имаше игра – тенис на маса – обичах да я играя, беше зарибяващо.

В следващия ми вестник от централния печат нямаше такива модни компютъри, бяха масивни. Записвахме дописките на дискети.

Да се ходи в чужбина в командировка и да се отразява събитие, беше интересно –– човек си пишеше дописката на коляно във Вашингтон, после звънеше в редакцията, свързваше се в отдела, в който машинописка приемаше по телефона диктувания текст и го пишеше  бързо и професионално.

Един ден трябваше да замина за Америка – да отразявам годишно събрание на акционерите на Световната банка и Международния валутен фонд в много важен за България момент. Връчиха ми служебния лаптоп, компютърджията ми даде поне 3 различни супер сложни пароли – с които някак си трябваше да вляза в интернет и да си изпратя текста. Да казвам ли, че нищо не се получи – текста си го пратих по телефона, а лаптопа си го разходих почетно до Америката..

„Терминатор“ ме нарече колега в централен вестник в края на 90-те години, след като редовно нещо се повреждаше на моя компютър и виках админите.

Постепенно дискетите отпаднаха. Винаги съм се справяла с техниката, но никога не съм била на „ти“ с нея. Честичко виках на помощ компютърните админи. В корпорацията, в която бях пиар, някъде около 2000 година, админ беше младеж с коса на опашка, като режисьор: мекаше силно и сленгът му беше източнобългаро-английски-компютърен някакъв: „Сигичка шъ шиерна тез файлове”.  Аз се правех, че му разбирам и кимах умно. Навсякъде около бюрото ми имаше кабели, кабели...

Говорейки за компютрите, съвсем забравих за диктофоните, с които взимахме интервюта, а като ти паднат батериите, става лошо... Ако си забравил и резервни, съвсем на кино отива раб’тата. Още не можеше да се записва на мобилен телефон.

Първи срещи с глобалната мрежа

Предстоеше ми специализация в Ройтерс в Лондон. Годината – 1998-а. Приятелка в София ми каза, че ще ми даде имейла си. Отидохме в научен институт в БАН, там един математик ни направи адрес, пълен с цифри и символи. Не мислех, че ще се справя и ще го използвам.

Но в Лондон, колега от Индия, се свързваше по имейли с приятелите и роднините си – сприятелихме се с него и така аз „се уредих“  да изпратя имейл до адреса на приятелката ми. Родителите ми бяха получили от нея разпечатка на писмото ми.

През 1999 г. всички репортери в стаята висяхме в „Лафчето“ - вероятно една от първите родни чат групи. Всеки с псевдоним. Голямо развлечение ми беше да си отварям имейлите – сигурно съм била една от първите, която имаше имейл кореспонденция. Така си чатех с индиеца и други приятели от Ройтерс групата ни. Гугъл нямаше, фейсбук – още по-малко.

Телефони

Когато моето семейство дойде за пръв път в София, някъде през 1968-а вероятно, столичните ми братовчеди имаха телефон. Това беше някак много секси, макар че какво съм разбирала от секси на онази възраст от 4-6 години... Големият ми братовчед говореше по телефона с приятелка, а клошът на панталоните му беше огромен, дело на майка му, която умееше да шие.

След няколко години и ние се сдобихме с телефон, още помня номера. Нашите много се ядосваха как с „часове“ говорех с приятелки, а по-късно – в късна тийнейджърска възраст – и с приятели. А срещите... Ами често ставаха разминавания – висиш на един вход, а възлюбеният те чакал на друг... И няма джиесем да му съобщиш, че не можеш да отидеш на срещата или да му се накараш защо го няма... Тогава се родиха песни като прочутата „Телефонна любов” на Васко Кеца.

Няма да споменавам уличните телефони, работещи с монети – моето поколение няма нужда от това припомняне, а новото не иска и да знае как е било.

През 90-те години в живота ни навляхоха и мобилните телефони. Тежки тухли с антенки, синоним на финансови брокери в лондонското Сити, у нас те бързо станаха аксесоар на зараждащата се мутренска класа.

През 1998-а в редакцията имаше един-единствен, който се даваше на хората в командировка в чужбина. Все още първите години на новото хилядолетие използвахме мобилните, наречени мобифони, за телефонна връзка. По-късно се явиха и смартфоните, които съчетават в едно компютър, телефон, калкулатор, часовник, календар, дневник и какво ли още не.

Какво ли още ни предстои да видим?...

Сподели в
 

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021/09:31

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021/11:30

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021/17:40

Колко файлове сме изтрили или безвъзвратно загубили? Колко имейла – ценни за нас – не сме принтирали?

03.04.2021/11:55

Журналистката Магдалена Видева, работила навремето във в. "Народна младеж", а днес издател на сайта "По-здрави днес", разказа следната история на страницата на "Народна младеж" във Фейсбук

31.03.2021/20:01

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 21 юли се навършиха 122 г. от рождението на големия американски писател, шлифовал словото си като дългогодишен военен репортер, Ърнест Хемингуей. По този повод webcafe.bg припомня пъстра броеница от негови сентенции.

22.07.2021 /11:25 | Източник: webcafe.bg

Отдавна в списъка на добрите ми намерения беше включено интервю с известния и обичан от много българи писател и поет Лозан Такев. Е, вече намерението е факт и вие четете какво е отговорил членът на УС на СБЖ на моите питанки за сайта на Съюза.

19.07.2021 /11:41 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Луиза Тахмисян разказва за големия журналист, оглавявал варненския в. „Народно дело”

19.07.2021 /09:16 | Автор: Луиза Тахмисян | Източник: СБЖ

Да си призная рядко гледам прогнозата за времето по телевизиите, но пък се е случвало някои от момичетата или момчетата на времето да ми спрат погледа и вниманието. Такъв беше ЕмилЧолаков, Симеон Матеев от България он Ер,Станислава Цалова… Но една вечер преди няколко години на 3 март в новините по БНТ съобщиха,че колежката им Ева Кикерезова, която казва времето, се снимала с президента Радев. Е, това ме впечатли и реших да видя кое е това момиче.

16.07.2021 /10:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Наградите в новоучредения от Европейския парламент конкурс за изключително журналистическо постижение на името на убитата известна разследваща журналистка от Малта Дафне Каруана Галиция ще се определят от международно жури, съставено от представители на медиите и гражданското общество в 27-те страни от ЕС.

07.07.2021 /12:03

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021 /10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021 /10:47

 Мнения

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки