Начало
 
 

Елена Хайтова: „Ако ти кажат, че днес светът ще пропадне, ти вярвай, че утре ще се оправи!“

28.02.2021 /11:16 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Елена Хайтова

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

Тя е поела и друго качество на автора на „Шумки от габър“ и „Мъжки времена“: да цени приятелството,което стопли сърцето ми тези дни, когато й се обадих,че най-после имаме възможност да седнем и да поговорим за сайта на СБЖ. Тя откликна така топло и сърдечно, сякаш сме се разделили преди дни.

И така с Елена се видяхме след като повече от две години се бяхме срещали на едно тържество в БАН, посветено на Николай Хайтов. Тя, заедно с дъщеря си Елица – талантлив творец, гостуваха в клуб „Журналист“, за да внесат радост и красота малко преди най-българския празник Баба Марта.

С Елена имахме за какво да си говорим – наскоро беше приключила съдебната сага с писателя Калин Терзийски, който си беше позволил от самозабравената си камбанария да дава оценки за писатели като Хайтов и Радичков, и то с най-вулгарни и обидни краски. Говорихме си за баща й, за това какво той й е оставил като уроци за живота, за това тежи ли да си дъщеря на човек като големия български творец и прочие интересни неща. И ето какво сподели за нашия сайт.  

Какво е да си дъщеря на творец и човек, като Николай Хайтов, за който казвате, че е бил най-дивият разказ, г-жо Хайтова? За някои дебелата орехова сянка не е здравословна, а за вас какво е да растете под дебелата сянка на големия писател?

Думата сянка ме смущава малко, защото аз обичам откритите места и рядко заставам на сянка. Но да го приемем символично,че е така. Да растеш с името на Николай Хайтов и да си му дъщеря е много нещо. Предварително трябва да кажа,че това не е само чест и слава, а и битка, защото всички, които водеха спорове и прения с него, когато той си отиде, прехвърлиха стрелите си към нас – неговите наследници. И специално към мен, защото аз съм пишещата. Но взела закалката от баща ми, аз не се плаша и дори наскоро пак влизах в едни конфликтни ситуации. Всичкото е, че Николай Хайтов, като голяма личност, продължава да има неприятели дори и след смъртта си. Закачат се за неговото име,за да блестят, и започват да чоплят стари и забравени неща, които вече са изяснени и изговорени. Но който иска да се закачи за вагона на някой влак, го прави. А аз защитавам бащиното име от несправедливо отправените към него обиди. Единственото утешително нещо е, че все пак приятелите са много повече от опонентите. И след като съм водила с тях спорове, искам да се изплакна в чистата народна любов, която винаги е съпътствала Хайтов.

Споменахте за спорове и битки. Една такава завърши в съда. Визирам вашата съдебна среща с писателя Калин Терзийски завършила във ваша полза. Тази само от ваша страна опит ли беше за измиване на името на Хайтов или възмездие, че всеки, който посегне на нещо мило, получава заслуженото? 

Преди всичко второто. Той се опита да заблуди някои медии,че ние не сме му подали ръка, че не сме пожелали да се помирим, че не сме приели неговото извинение. Ние още в самото начало казахме,че той произнесе тези обиди пред целия български народ и ако пак по същия начин поднесе своите извинения, може и да не водим тези дела,но не отговори на този наш повик. И така пет-шест години започнаха да се точат дела,като първото го спечелихме,второто го спечели той, а сега след обжалване спечелихме ние. Болно ми е да кажа „спечелихме“,защото това не е лотария. Обидата пак си остава за нас,че такива думи са изречени от човек, който явно не познава Хайтов колкото и да се прави на голям класик. Може да каже, че баща ми е бил слуга, но тази дума и Хайтов са абсолютни антоними. Всичко може да се каже за Хайтов, за неговия драстичен език, за неговия непокорен нрав, но той никога и на никому не е слугувал! И затова си имаше неприятности с всяка власт, защото големият писател, големият творец е винаги опозиция на управляващите. Така че казаното, че е слуга е нещо много отвратително. И то несамо той, а и за Йордан Радичков. Чудя се защо близките му не се присъединиха към нашата кампания. Някои казаха да го оставим,защото това са дреболии. Как ще са дреболии. Когато ги говориш в кръчмата са дреболии, но когато произнесеш обидата пред цял народ, това е нещо голямо. Няма да казвам за другите цинични и обидни неща, които той изрече срещу Хайтов относно мъжествеността му, но Хайтов е най-мъжкият писател в българската литература. Той е един диводивен разказ, който е наясно много добре с нещата в семейството и любовта. Двамата с Радичков бяха предложени за Нобелова награда.Хайтов си отиде рано, а те не дават посмъртно наградата. Тези двама автора са с такъв авторитет и това обикновените хора го разбират. Но обидата е вътре в нас и се настанява. Болно ми беше, че това нещо се случи. Вероятно е разбрал, че е сгрешил, защото е интелигентен човек, но пак не иска да си признае и говори, че у нас няма свобода на словото.

Смятам,че беше много важно да се чуе и от страна на вас – наследниците на Хайтов какво мислите за този толкова грозен акт. Нека обаче да продължим нашия разговор за вас. Имахте ли свободата и смелостта да посегнете към перото при положение, че всеки би казал: Ами тя е дъщеря на Хайтов, каква по-силна подкрепа? И тази ваша съдба правеше ли живота ви по-лек или ви донасяше трудности?

Донасяше ми трудности. И колкото и парадоксално да звучите бяха от страна на баща ми. И понеже в живота си той всичко е постигал сам, обичаше да помага на най-различни хора – на орачи, копачи, ходжи, попове. Помагаше им да си издават книгите с ищах и безрезервно. На близките и роднините казваше: сами ако могат да се опитат да достигнат до своя връх. И някак си беше несправедливо много взискателен към нас и не помагаше. Дори за моята първа книга за Валя Балканска разбра когато тя беше вече в издателството, и то защото го поздравиха заради мен. Тогава той ми изпрати поздравително писмо,в което пишеше, че от тази трънка е изскочил заек.

Между другото когато разбра, че пишете, какво ви каза? И спомняте ли си неговите думи за вашите първи творби?

Абсолютно добре помня. В началото като всяко младо момиче пишех стихове и му пращах много от тях, защото живеех в Пловдив, а той в София. Той не ми се обаждаше. За всичко друго си пишехме, но за стиховете не. Един път му изпратих едно стихотворение за чичкото във файтона,за това, че днес се пише за Космоса и за моята жалост по отминалото файтонно време. И той ми написа толкова бързо писмо,в което казваше,че нещо е прошавало у мене, защото много е лошо да имаш амбиция, а да нямаш талант. „Видях,че ти имаш талант и си казах, че от тази трънка може да изскочи заек.“ И потвърждение за това беше първата ми книга за Валя Балканска.

А кой е урокът, наследството на Хайтов, които никога няма да забравите?

Да имаш една истина, която за да я откриеш, ти коства много време и трудност. Както той откри истината за капитан Петко войвода – един образ, за който почти нищо не се знаеше. Да я търсиш тази истина, да я намериш, ако трябва да й позакърпиш кожуха, ако се е позакъсал, ако трябва да й купиш нов.. И това да осмисля живота ти, а не всекидневните неща. Остави ми този девиз и аз се мъча да го спазвам.

И за още нещо искам да ви попитам, г-жо Хайтова. В Дневника си от 8 април 1974 г. той завеща своите „Десет Божи заповеди към писателя”, а също и валидни за всеки човек. Коя от тях е вашата пътеводна в творчеството и в живота?

Две са истините. Едната е, че човек когато пише трябва да е искрен.Като пишеш трябва да кажеш това, което мислиш и да го защитиш. А другата е оптимистичната, която ме свързва с баща ми: Това е Хайтовият оптимизъм, който за цял живот ми го завеща и аз цял живот вярвам по Хайтовски.

Вие сте и журналист, как днес ви изглежда българската журналистика? И тя може ли да се учи от словото на Хайтов, у когото Любомир Левчев вижда след Иван Вазов Народния писател на България?

Днес нали българската журналистика се нарича четвърта власт и би трябвало да е така,но не са ми еднозначни оценките за всички журналисти. За тези, които пишат, за да се купуват вестниците им, имам недобро отношение, но тези, които се опитват да защитават истината, правят разследвания които ги харесвам. Учудвам се, и ще се върна пак на първия въпрос, как може една телевизия да се довери на журналист и да му поръча интервю с Калин Терзийски, когато той е бил в пияно състояние. И може ли всичко това да бъде излъчено? Да се изсипе отгоре като кални потоци по Николай Хайтов. Значи вината е споделена.

Казано е „По езика ще ги познаете“ По какво се отличава езикът на Хайтов?

Езикът на Хайтов го свързвам с печенето на чеверме. Агнето се върти отвсякъде, за да се опече. Така той въртеше думите и своите изречения, за да ги направи така, че ако ги хвърлиш във въздуха те пак да се върнат и да заемат своето предишно място в изречението. Защото е народен език, и защото в него няма сив поток. И защото с хубавите народни думички прошарваше своя език и го правеше по-дъхав,по-ароматен, по разбираем. Хайтовият език е училище и ако днес младите и журналистите го следват, ще имат много по-разнообразен и интересен език.

За вас като журналист кои бяха темите, по които пишехте с удоволствие, а може би и това,че вашите корени черпят сили от магичната Родопа планина си е казало думата и в работата ви в медиите?

Обичах да пиша позитивни материали,търсех интересното, защото носех посланието от баща си, че не бива да се врем в мръсното бельо. Занимавах се с публицистика и също като баща ми обичах да отговарям на някои писма и теми с публицистика.

Днес,за съжаление, много неща не са такива, каквито бяха. Как ви изглежда днешната България? И ако Николай Хайтов беше жив, какво би написал за тази страна, която толкова много обичаше? Между другото искам да припомня едни ваши думи за последната ви среща с него в болницата: „Не се страхуваше. Дори каза в едно от последните си интервюта: "Отивам си с кеф! Виждам какви хора има наоколо. След като България е стигнала до такова ниво, не искам да бъда свидетел на пропадането . Не искам да гледам това повече, не мога да изтърпя това пропадане. Ала вярвам, че България ще я има, ще се въздигне отново." Не съм виждала друг човек, който дотам да приема съдбата на родината като своя, лична. Липсва ли ни хайтовската неистова любов към България?

Абсолютно липсва. В последните години намирам смисъл и упование в това, като отида на 3 март на Шипка, на поклонение на Левски и видя колко млади хора има днес. Изглежда преминали през горилото на катрана, на отричането на България,младите проглеждат. И затова се просълзявам, като видя майки и бащи да носят на раменете си бебета на Шипка. Или треперещите ръчички на децата, които поставят кокичета пред паметника на Левски. Ако баща ми беше жив, това щеше да го изпълни с вяра и надежда.  Но той страшно би се възмутил от съвременния език. Да оставим чуждиците. Това са думи, които са абсолютно излишни. Уж на пръв поглед не са лоши и дразнещи. Да вземем супер,като че ли неможе да се каже чудесно или прекрасно. Ето такива неща той не може да приеме. Но както казваше: „България ще се възмогне.“ Беше загубил вяра,защото виждаше тогава, че много народ излиза в чужбина и беше се обезверил и казваше, че ще си отиде с кеф,защото виждаше как младите хора не тачат миналото. Имаше един такъв период. Сега като че ли има някакво преосмисляни, някакво съзряване и една надежда,че Хайтовите думи да обичаш България, да обичаш езика е единственото най-важно нещо в творчеството на всеки писател. Ако всеки творец няма поне един ред за обичта към България и за съдбата й, не струва нищо.

В една от книгите си разказвате за козия рог в двора на бащината ви къща в родното му село Яврово, който шепти завета: „…Само който се бори, той живее пълноценно. Борете се за себе си и за другите…“ Вие за какво се борите?

С козия рог в Яврово проведох един поетичен разговор и го одухотворих. От него чух точно тези думи.Винаги съм се борила да докажа своята правда – това, което мисля. Винаги съм искала да събудя любов към родната литература.Защото ако не обичаш родната литература как ще гледаш на другите? Или както казват преводачката на фламандски на „Диви разкази“, че Хайтов така е писал за България и за българските селяни,че самите те в Белгия, четейки неговите произведения, са разбрали своите съселяни. Значи пише общочовешки неща. За това казвам,че когато пишеш нещата справедливо и както ги виждат хората и отстояваш своята правда убедително, макар да нямаш надежда, че ще победиш,но да отстояваш докрай, и наистина да я търсиш и да й закърпиш кожуха.

В днешното сложно време трябва ли да се хванем и държим здраво за традициите и българския дух, за да можем да преборим трудностите?

Традициите са нещо много важно. Те ни свързват с нашето минало, с нашия корен. Дават ни сила, дават ни упование. Наближава 1март и всички ще се закичим с мартеници. Може би сме единствената страна, която има такава прекрасна традиция.Преди време изпратихме на преводачката на Николай Хайтов в Япония Мисако Наки мартеници. Тя не е знаела какво да ги прави и ги закачила на вратата. Всеки, който идвал ги гледал и се прехласвал. А тя им обяснявала чрез мартениците какво е България. Ето как нашата традиция приобщава народите към нас и им разказва какъв народ сме ние.

Снимки Мари Къналян и личен архив                            

Сподели в
 

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021/15:15

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021/19:16

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021/11:16

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021/17:16

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021/12:48

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

СБЖ ще продължи да отстоява свободата на словото и правата на журналистите, като призовава международните организации да дават по-широка и обективна панорама на тежкото положение, в което са поставени у нас медии и журналисти.

21.04.2021 /11:16

УС на СБЖ изразява тревога и възмущение от вербалната агресия на Тошко Йорданов - новоизбран народен представител и зам.-председател на партията „Има такъв народ“, по адрес на журналиста от Нова телевизия Благой Цицелков.

14.04.2021 /20:23

В своя декларация УС на СБЖ заклеймява престъплението като покушение срещу свободата на словото

13.04.2021 /13:32

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки